Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр. *****, 07.06.2023 П.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ
СЪСТАВ в публично заседание на четвърти май, през две хиляди двадесет и трета
година, в следния състав:
Председател: Никола Д. Дойчев
при
участието на секретаря П. П.,
като
разгледа докладваното от съдията Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 1723 по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по съдебна делба във
фазата по допускането й.
Производството
се образува по искова молба на М.Ф. срещу К.Ш.Ч., А.Х. Ф. за допускане на делба
на следните недвижими имоти, придобити по наследство от родителите им Х. ю. и Ш. ю.а: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) № VII-8, кв. 1 по плана на с. ****,
при граници: УПИ № VIII-10, улица, УПИ VI-7, с площ 920.00
кв.м., находящ
се в с. ****, Община *****, Област Варна, ведно с изградените в това дворно
място две двуетажни жилищни сгради (къщи близнаци), всяка със застроена площ от по
100.00 кв.м., изградени с обща стена; и ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с ид. № 63135.13.22 по КККР, одобрени със Заповед РД
-18-254/31.01.2018П. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.****,
общ.*****, местност „Ясак Алта”, с площ 2024 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 013022, при съседи:
имоти с ид.№63135.888.9901, 63135.12.23, 63135.13.97, 63135.13.21, при квоти: за М. Ф. –
1/3 ид.ч.; К.Ш.Ч. – 1/3 ид.ч.; А.Х.Ф. – 1/3 ид.ч,
На основание чл.537, ал. 2
от ГПК ищецът М.Ф. претендира
отмяна на издадените нотариални актове за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение, както следва: НА № 44, том
IV, реП. № 3248, дело № 606/2018 П. по описа на нотариус З.А.;
НА №153, том IV, с реП. № 3216, дело № 706
от 2016 П. по описа на нотариус З.А..
По делото се
приема за съвместно разглеждане и инцидентен установителен иск за собственост,
предявен от А.Х.Ф. и Ф.А.Ф. за признаването за установено в отношенията между
всички съделители, че А.Х.Ф. и Ф.А.Ф. са собственици по давност върху ½ ид.ч. от УПИ VII-8 в кв. 1 по плана на
селото, с площ 920.00 кв.м., както и че са еднолични собственици на изградената в дворното
място югозападна от къща (къща-близнак), представляваща двуетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 100.00 кв.м. на основание придобивна давност за периода от
1997 П. до момента, на основание чл. 212, вр. с чл. 124 от ГПК.
В исковата и
уточняващите молби
ищецът излага, че между страните е налице съсобственост, възникнала както следва:
М.Ф.,
К.Ч. и А.Ф. са деца и наследници по закон на покойните си родители Х. Ф. ю.,
починал на 06.10.1998П. и Ш. А. ю.а, починала на 29.04.2009П. Към момента на смъртта
си последните притежавали дворно място, цялото с площ 1800кв.м., съставляващо
имот с пл. № 8, кв.1 по плана на село ****, при граници: улица , УПИ №VI-7, УПИ № VIII -10, от което
дворно място 920кв.м. са включени в парцел № VII-8, в кв.1 по плана на селото,
ведно с изградените в това дворно място две самостоятелни, с припокриване на
калканна стена, жилищни сгради /къщи близнаци/ и стопански постройки. Ищецът
излага, че през целия си живот живее в този имот и че в него са починали
родителите му. От 1989П. К.Ч. живее постоянно в Република Турция, а от 1976П. А.Ф.
***, поради която причина братята му не посещават имота. Едва от края на 2016П.
А.Ф. започнал да навестява имота за по няколко часа или един път месечно. През
2019П. случайно разбрал, че двамата му братя са се снабдили с констативни
нотариални актове за собственост относно процесните имоти на, както следва: К.Ч.
½ от дворното място, ведно с изградената в югозападната част къща
близнак, а А.Ф. ½ от дворното
място, ведно с изградената в югоизточната част къща близнак. Моли се да бъде
допусната делба на посочените в исковата молба имоти при квоти от 1/3 за ищеца, К.Ч. и А.Ф..
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от К.Ч. и Р.Ч., чрез назначения им
особен представител адв. А.А., с който оспорват предявения иск за делба като
неоснователен. Твърдят, че са собственици по давностно владение на ½
ид.ч. от имота, за което ищецът не е възразил след уведомяването му в хода на
охранителното производство за издаване на КНА. Молят за отхвърляне на исковата
молба по тези съображения.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците А.Ф. и Ф.Ф., чрез адв. П.,
с който изразяват следното становище: Излагат, че половината от процесния имот,
заедно с къщата в югоизточната част баща им придобил от своя баща по
наследство, а впоследствие е купил и другата половина от имота, заедно с къщата
в югозападната част. С нотариален акт №45, том I, дело №133 от 1996П. наследодателят се
е снабдил с титул за собственост за целия имот на основание давностно владение.
Твърди се, че по волята на родителите им, с неформална сделка през 1997П. баща
им поделил имота между М. и А., като на него и съпругата му била къщата в
югозападната част, ведно със западната половина дворно място, а другата източна
половина с къщата в югоизточната част на брат му М.. В тази връзка са били
разделени и партидите за ток и вода. Оттогава именно те поддържали
предоставената им част от имота, като никой от другите не проявявал претенции
по отношение на нея. К.Ч. от своя стрна бил възмезден с парични средства, с
помощта на които си построил къща в Турция и никога е нямал претенции за друго
наследство от родителите им. През 2018П. получили уведомление, че К. е започнал
процедура по снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка за ½ ид.ч. от
имота, за което не подал възражение, доколкото не се засягали техните права, но
предупредил М., който също от 2007П. живеел в Турция, тъй като счита именно
последния за собственик на тази част от имота. Моли се за отхвърляне на иска за
делба.
В срока по чл.131 ГПК ответниците А.Х.Ф., ЕГН **********,
с адрес *** и Ф.А.Ф., ЕГН **********,
с адрес *** предявяват /след оттегляне в част/
положителен установетелен иск с правно основание чл.124 ГПК, да се
признае за установено по отношение на М.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, че ищците по
насрещния иск са собственици на 1/2 ид.ч. от
ДВОРНО МЯСТО с площ от
1800кв.м., от които 920кв.м. са включени в парцел VII-8 в
кв. 1 по плана на село ****, ВЕДНО с
построената в югозападната част на
имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 100кв.м., а останалите 880 кв.м. са включени в ПИ с ид. № 63135.13.22
по КККР, одобрени със Заповед РД -18-254/31.01.2018П. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с.****, общ.*****, местност „Ясак Алта”, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план:
013022, при съседи: имоти с ид.№63135.888.9901, 63135.12.23, 63135.13.97, 63135.13.21, на основание
давностно владение, осъществявано от 1997П. до настоящия момент, в режим на
СИО.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от М.Ф. по предявения насрещен иск, с
който се оспорват изложените твърдения за придобиване на част от имотите по
давност от страна на А.Ф. и съпругата му. Не е бил уведомяван и за намерението
на братята си да се снабдят с КНА.
В
о.с.з. процесуалните представители на М.Ф. и К.Ч. молят за отхвърляне на
инцидентния установителен иск за собственост и допускане на дела върху
процесните имоти при квоти – по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите на основание
наследствено правоприемство.
Процесуалният
представител на А.Ф. поддържа предявения инцидентен установителен иск. Моли за
уважаването му. Изразява становище, че няма претенции за подялба на останалата
част от дворното място и къщата в югоизточната част.
След като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С решение №
72/18.08.1998 П. на ПК-Община ***** се възстановява в полза на Х. Ф. ю. правото
на собственост върху имот-друга селищна територия от 2024 дка, местност Ясак
Алта, бивш имот № 013022 по картата на замлището, като към момента имотът се
отразява в кадастралната карта като ПИ с идентификатор 63135.13.22 с площ 2024
кв.м.. След смъртта на Х. Ф. ю., поч. на 07.10.1998 П., а след това и на Ш. А. ю.а,
поч. на 29.04.2009 П., имотът е в съсобственост на трите им деца М.Ф., К.Ш.Ч. и
А.Х.Ф., на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, като всеки от тях наследява по 1/3
ид.ч.
От
представения по делото нотариален акт № 43, том I, дело № 133/1996 П. по
описа на РС-***** и удостоверение за наследници, издадено от с. ****, Община *****,
се установява, че Х. Ф. ю. се признава от нотариалния орган на основание
придобивна давност за собственик на дворно място с площ 1800.00 кв.м.,
представляващо имот с пл. № 8, в кв. 1, по плана на с. ****, при граници: улица, парцели VI-7
и VIII-10, от които 920.00 кв.м. са
отредени за парцел (УПИ) № VII-8, заедно с построените в него къща и
стопански постройки.
Не се спори,
че към момента, описаните в горецитирания нотариален акт стопански постройки,
не съществуват.
Съгласно
приетата СТЕ двете къщи са тип-близнаци, дели ги общ каменен зид, като
разположението на стаите и на двата етажа е огледално. Достъпът до стаите на втория етаж е през
общата тераса, към която се достига чрез две външни стълбища. Всяка една част
от двете къщи-близнаци е с отделен покрив (вж. СТЕ и приложения към нея снимков
материал и изявленията на в.л. в о.с.з). Че двата имота са „залепени“ един за друг
и се отразяват като самостоятелни обекти, е видно от приложената по делото
скица от Община *****. От скицата се установява, че имот пл. № 8, кв. 1, се
урегулира със създаването на УПИ № VII-8 с площ 920 кв.м. със заповед №
276/19.03.1993 П., като в този новообразуван парцел се намират и процесните две
къщи-близнаци. Преди влизане в сила на новата дворищна регулация, обозначена
със син контур, западната част от къщата се намира върху имот с пл. № 7, а не е
част от имот с пл. № 8, като границите на имотите отпреди регулацията се
отразяват с черен контур.
Тъй като Х. Ф.
ю. към 1996 П. е в граждански брак с Ш. А. ю.а към момента на признаването му
за собственик по давност, следва правния извод, че УПИ № VII-8 с площ 920 кв.м. и двете
къщи-близнаци се придобиват от съпрузите в режим на съпружеска имуществена
общност (СИО).
Х. Ф. ю.
почива на 05.10.1998 П., а неговата съпруга Ш. ю.а – на 29.04.2009 П., поради
което имотът се наследява от техните деца – страните по делото М.Ф., К.Ш.Ч. и А.Х.Ф.,
като всеки от тях придобива по 1/3 ид. ч., на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН.
По делото не
се спори, че К.Ш.Ч. се признава от нотариалния орган – З.А., за собственик по
давностно владение на ½ ид.ч. от УПИ VII-8 с площ 920.00 кв.м. по
плана на с. **** и на построената в югоизточната част на това дворно място
жилищна сграда с площ 100.00 кв.м. и прилежащо мазе с площ 100.00 кв.м. По
делото се установява и че другият брат – А.Х.Ф. се снабдява с
констативен нотариален акт за собственост за югозападната част от къщата и ½
ид.ч. от дворното място, видно от НА № 153, том IV, с реП. № 3216, дело №
706/2016 П. по описа на нотариус З.А..
Спорният по
делото факт е дали А.Х.Ф. придобива по давност реална част от къщата за периода
от 1997 П. до момента (вж. окончателния петитум на инцидентния установителен
иск в молба вх. № 260654/06.12.2022 П.-л.290), а именно – западната къща-близнак,
състояща се от два етажа, със застроена площ от 100.00 кв.м., както и ½
ид.ч от правото на собственост върху самото дворно място, описани в издадения
констативен нотариален акт № 153, том IV, с реП. № 3216, дело №
706/2016 П. по описа на нотариус З.А..
В тази връзка
по делото се събират гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.А.С., А.М.М.,
А.А.И., М.А.И., Е.Е.Р..
Всички групи
гласни доказателства са еднопосочни, че М.Ф. е единственият наследник, който
живее постоянно в къщата и по-точно в дясната, югоизточна част (близнак) – „М.
и Ф. живеят в тази къща“ заявява св. С. С.ев, а св. А. М. посочва „М.
винаги е живял в дясната част…откакто го помня. …Той не е живял на друго
място…Другите му братя – единия живее в *****, другия от 1989 П. се изсели в
Турция…А. идваше в селото“. Показанията на свидетелите се подкрепят и от
показанията на св. Е. Р.– „Той няма друг имот. Освен М., за постоянно никой
не живее в имота.“ От същите свидетели С.ев и М., включително и от св. Р.
съдът установява от фактическа страна, че А. ***, но посещава имота в с. ****,
където отглежда зеленчуци- краставици, домати, пипер.
А.Ф. извършва
ремонт на покрива на югозападната къща- близнак след 02.04.2018 П., респ. след
снабдяването си с констативен нотариален акт за собственост през 2016 П. като
този факт категорично се установява от приетите писмени доказателства – договор
за извършване на ремонт на покрив и външна мазилка, за което изпълнителят
„ГИДИ-М“ ЕООД с МОЛ М.А.И. (разпитан в ос.з. в качеството му на свидетел)
издава фактура и касов бон за сумата от 9240.00 лева с ДДС, както и събраните
гласни доказателства чрез разпита на св. С. С.ев – „А. смени покрива на
половината къща, от страната на новия вход“, както и на св. М. – „Ремонт
на покрива в неговата си част направи А.“. Показанията са идентично с тези
на св. Е. Р.– „А. е ремонтирал неговата част от покрива…“
По делото се
установява, че къщата е двуетажна с две външни стълбища, водещи до общата
тераса, като достъпът до стаите, намиращи се на втория етаж от къщата,
респективно и до двете части на къщата, е през общата тераса. Свидетелят С. С.ев
заявява, че А.Ф. изгражда стена на терасата на втория етаж на къщата, като по
този начин прегражда югозападната и югоизточната част от къщата, така че да не
може да се премине свободно от едната част в другата – „Тази стена, която
прегражда къщата е построена на 2-рия етаж. Тя е изградена преди 3-4 години.“. В
този смисъл са и показанията на свидетеля А. М. – „Сега тази тераса е
преградена и не може да се мине в другата страна…Стаите са разделени с тази
стена от 4-5 П.“, както и на свидетеля Е.Е. Р.– „По средата на терасата
има изградена стена, за да се раздели сградата на две…тази стена я изгради А.“.
На въпрос на съда към свидетеля Р.относно времето, през което се извършва
преустройството, свидетелят отговоря, че се извършва след 2017 П. Следва
фактическия извод, че преустройствата се извършват след снабдяването на А.Ф. с
нотариален акт по обстоятелствена проверка след 2016 П. Преди този момент
терасата и помещенията са се ползвали общо, респективно достъпът до тях не е
ограничен. В тази връзка, съдът счита за недостоверни показанията на св. А.И. в
следната част – „Преграда и преди имаше на терасата…На втория етаж има стена
и винаги е било така и сега е така. За да се отиде в другата част се минава
отвън.“, тъй като не се подкрепят от останалия гласен доказателствен
материал.
След 2016 П. А.Ф.
възстановява втория вход към дворното място откъм югозападната му част, която
ползва – св. С. С.ев заявява, че „До преди 3-4 години имаше един единствен
вход, който беше главния вход. Вторият вход беше за овчарника. Допреди няколко
години там имаше една врата, която подаше. Вторият вход бат А. го направи…сега
от преди 3-4 години се ползват и двата входа…От другия вход сега влиза А..“.
В тази част показанията се подкрепят и от гласните доказателства, събрани от
разпита на св. М. – „Сложили са желязна врата. Преди имаше счупена врата, от
която излизаха овцете.“
Установява се
от разпита на свидетеля Е. Р., че след като се снабдява с нотариален акт А.Ф.
монтира втори водомер – „след като се сдоби с нотариален акт, А. сложи втори
водомер, за да се разделят партидите.“. Показанията и на другите свидетели
са в тази насока – „Сега от скоро вече има отделни партиди за ток и вода.
Когато ходих да му сменям кранчето видях, че има два водомера. До преди години
имаха само един водомер…Партидата на водата беше сменена след смяната на
покрива“, заявява св. С. С.ев, а св. М. – „Водата за мястото на А. е
взета от шахтата на М.…Този новия водомер е от 4-5 П.“. Съдът не кредитира
показанията на св. А.И., че имотът винаги е бил с два водомера, тъй като са
изолирани и се опровергават от представените протоколи за монтаж, издадени от
ВиК-Варна.
По делото се
установява, че имено след 2016 П. А.Ф. започва да заключва югозападната част от
имота – „От 3-4 години А. започна да заключва тази част, която ползва…До
преди 4-5 години съм имал достъп до целия имот…Вторият водомер отива в лявата
страна, но аз нямам достъп до тази половина…“, заявява св. С. С.ев.
Преценени
свидетелските показания по отделно и съвкупност, мотивират настоящия съдебен
състав да приеме, че А.Х.Ф. упражнява фактическа власт върху процесната западна
къща-близнак и съответната част от дворното място откъм западната къща-близнак за период от повече от 10
години, но намерението му за своене на тази реална част се манифестира ясно и
недвусмислено пред неговите братя – съделителите М.Ф. и К.Ч. едва след 2016 П., с издаването
на констативен нотариален акт в негова полза.
Този
фактически извод се основава изцяло на събраните гласни доказателства чрез
разпита на св. С. С.ев, А. М. и Е. Р.. Свидетелят А. М. е
жител на с. ****, а С. С.ев живее дори в съседство с процесния имот. Свидетелят
Р.е роднина на страните по делото. По делото не се установяват факти, които да
поставят под съмнение безпристрастността на свидетелите, особено на свидетеля Р..
Показанията на последния съдът намира за логични и безпристрастни. Това
мотивира настоящият състав да приеме, че отговарят на истината показанията на
горецитираните свидетели за обстоятелствата, свързани с времето на извършване
на преустройството на терасата, на изграждането, респ. възстановяването на
втория вход откъм ползваната от А.Ф. част от двора, монтирането на втори
водомер, заключването на имота – все действия, който съдът възприема, че са
външен израз на желанието на А.Ф. за своене на имота, което да бъде осъзнато и
разбрано от останалите братя. По делото не се доказват извършени преди 2016 П. от
страна на А.Ф., действия, с които по някакъв начин да показва намеренията, че
счита имота за свой.
Съдът не
кредитира показанията на св. А.И., както и на св. М.И., че бащата на страните К.,
А. и М., разделя преживе имота на двамата си сина А. и М., а на сина си К. –
дава пари, за да се построи къща в Република Турция, където се преселва да
живее. Показанията на св. А.И. са противоречиви в частта относно източника му
на информация – един път свидетелят
заявява, че „това го чух от комшиите…чух от бабата-съседка, докато беше жива“,
а след това по-късно заявява „това съм го чул от дядото, че западната част е
за А., на М. тази част, в която живее, а на К. (К.“) пари да си направи етаж“,
което мотивира съдът да приеме, че показанията му не са достоверни в тази част.
Забелязва се и че свидетелят не е ориентиран във времето относно част от
събитията – посочва, че дядо (Х.),
почива на през 1988-89, а жена му след 9 години, което драстично се разминава с
реалните събития. Другият свидетел – св. М.И., от своя страна, заявява, че знае
за извършеното разделение на имотите от “…съселяните,
роднините, приятелите.“, от което следва да изводът, че не може да посочи с
точност от кого научава това, което не създава в съда сигурно убеждение в
достоверността на изявленията му в тази част. Отделно от това, съдът намира, че
свидетелят е заинтересован от изхода на делото, тъй като е именно лицето, което
извършва ремонта на покрива на едната къща-близнак по възложение на И.Ф..
Съдебната
практика на върховния касационен съд е еднопосочна, че презумпцията за владение по
чл.69 ЗС не се прилага в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от наследяването, каквото е настоящият случай. Ако наследникът
се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си
– в този смисъл е ТР №1/2012 П. по тълк.д.№1/2012 П. на ОСГК на ВКС.
В случая, по
делото се установява, че А.Ф. извършва ясни и недвусмислени действия ,от които
може да се съди, че отрича правата на своите братя-наследници, едва след 2016 П. като към момента не е изтекъл предвидения в
чл. 79 от ЗС срок. Преди издаването на констативния нотариален акт през 2016 П.
не се установяват каквито и да е действия от страна на А.Ф., манифестирани пред
неговите братя, от които може да се направи заключение, че счита тази част от
имота за своя лична собственост. Обработването на част от дворното място и
ползването на западната къща-близнак не може да се приеме за достатъчно,
предвид факта, че съсобствеността между братята възниква въз основа на
наследяване и всеки
един от тях има право да се служи с вещта и да извлича плодове от нея. Дори и
да е налице постигнато решение между наследниците за начина на ползване на
имота, то е налице разпределение по чл. 32 от ЗС, което изключва намерението за
своене, представляващо съставна част от владението по смисъла на чл. 68 от ЗС.
Горното
мотивира съдът да приеме, че предявеният от А.Ф. инцидентен установителен иск
за собственост е неоснователен и следва да се отхвърли.
Издаденият в
полза на А.Ф. нотариален акт по реда на чл. 537 от ГПК следва да е отмени изцяло.
Другият брат К.Ч.
също не придобива югоизточната част от къщата-близнак и ½ ид.ч. от дворното
място, съгласно издадения охранителен акт, тъй като се установява от
свидетелски показания, че не живее България от дълги 30 години и ползва имота
изключително рядко – само при посещение на роднитенте си в България. Като последица от това
следва да се отмени изцяло издадения в негова полза констативен нотариален акт за еднолична
собственост на югоизточната къща-близка и ½ ид.ч. от дворното място.
Причината е идентична с тази, обуславяща отмяна на НА, издаден в полза на А.Ф.
– всеки от братята притежава по 1/3 ид.ч. от имотите, предмет на констативния
нотариален акт, на основание наследствено правоприемство от техните родители.
Делбата следва
да се допусне върху следните имоти: Поземлен имот с идентификатор №
63135.13.22 с площ 2024 кв.м. с адрес: с. ****, местност Ясак Алта, с номер
по предходен план № 013022 по картата на землището; УПИ №
VII-8, в
кв. 1 по плана на с. ****, с площ 920.00 кв.м., при граници: улица, улица, УПИ № VI-7,
УПИ № VIII-10,
ведно с
изградените в него две жилищни сгради (къщи-близнаци) на два етажа,
всяка със застроена площ от по 100.00 кв.м., при квоти – по 1/3 ид.ч.
за всеки съделител на основание наследствено правоприемство. Делбата следва
да се допусне върху урегулирания поземлен имот № VII-8, кв. 1,
съгласно действия регулационен план от 1993 П.
По разноските:
На
основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, разноските в делбеното производство подлежат на възлагане
с решението по извършване на делбата, поради което такива не следва да се
присъждат в настоящата фаза на процеса.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правно основание чл. 212, вр. с чл. 124 от ГПК за
признаване за установено по отношение на К.Ш.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.П.Ч.,
ЕГН:********** с адрес: *** и М.Ф., ЕГН:**********, с адрес: ***, че А.Х.Ф., ЕГН:********** с адрес: *** и Ф.А.Ф.,
ЕГН: ********** с адрес: *** са собственици на ½ ид.ч. от УПИ №
VII-8, в
кв. 1 по плана на с. ****, с площ 920.00 кв.м., при граници: улица,
улица, УПИ № VI-7, УПИ № VIII-10, както и че са еднолични
собственици на ЮГОЗАПАДНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА (КЪЩА-БЛИЗНАК) със
застроена площ от 100.00 кв.м., построената в УПИ № VII-8, в кв. 1 по плана на с. ****, на основание
давностно владение за периода от 1997 П., като неоснователен.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на основание чл.
34 от ЗС на следните недвижими имоти:
УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) № VII-8, кв. 1 по плана на с. ****, при граници: УПИ № VIII-10,
улица, УПИ VI-7, с площ 920.00
кв.м., находящ
се в с. ****, Община *****, Област Варна, ведно с изградените в това дворно
място две двуетажни жилищни сгради (къщи близнаци), всяка със застроена площ от по
100.00 кв.м., изградени с обща стена;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № 63135.13.22 по КККР,
одобрени със Заповед РД -18-254/31.01.2018П. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в с.****, общ.*****, местност „Ясак Алта”, с площ 2024 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план:
013022, при съседи: имоти с ид.№63135.888.9901, 63135.12.23, 63135.13.97,
63135.13.21,
при квоти и съделители: 1/3 ид.ч. за М. Ф., ЕГН:**********; 1/3 ид.ч. за К.Ш.Ч., ЕГН:**********; 1/3 ид.ч. за А.Х.Ф., ЕГН: **********,
придобити по наследство от Х. Ф. ю., ЕГН:*********, поч. на 06.10.1998 П. и
Шериве А. ю.а, ЕГН:**********, ЕГН:**********, поч. на 29.04.2009 П.
ОТМЕНЯ изцяло
нотариален акт № 44, том IV, реП.
№ 3248, дело № 606/2018 П. по описа на нотариус З.А. и нотариален акт №153, том IV, с реП. № 3216, дело № 706 от 2016 П. по описа на
нотариус З.А., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва
за насрочване на втората фаза на делбеното производство.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: