Р Е Ш Е
Н И Е № 8
17. 03. 2015 год.
гр. Чирпан
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан …………………….състав
На 17.
02. 2015 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: М.Т.
Прокурор в РП Чирпан: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 594
по описа за 2014
година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 28
ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът изнася в исковата си
молба, че отделът им ЗД работил по случай, касаещ детето В.П.Б. с ЕГН **********.
Родители на детето
били С.Е. Б, с нови имена С.Е.Д. и П Й Б., който бил починал. Твърди се в ИМ,
че биологичен баща на детето бил Т.Г.М., с когото майката съжителствала на
семейни начала до края на 2013 г., но поради неуреденото й семейно положение
детето В. носил името и фамилията на починалия й първи съпруг.
На 21. 03. 2014 г.
майката сключила втори брак с Д Д и живеела в дома му в гр. Стара Загора.
Детето В. останало да живее при баща си Т.М. ***, като майката не осъществявала
контакт с детето, не предоставяла средства за неговото отглеждане. Т.Г.М.
изявил желание да се грижи за детето В., за което подписал декларация по чл. 24
ал. 3 от ППЗЗД, че е съгласен то да бъде настанено в семейството му. При
извършваното проучване от ОЗД Стара Загора се установило, че майката е изразила
писмено съгласие детето В. да бъде настанено в семейството на Т.Г.М.. Същият
осигурявал дом, храна, облекло, здравни и образователни потребности,
емоционална сигурност за детето. В. бил силно привързан към него и се чувствал
сигурно и спокойно в семейството му.
Т.М. бил разведен и
от брака си имал две деца, които били пълнолетни. М. и детето В. живеели в
жилище собственост на г- н Г.. Къщата била в добро техническо състояние и
битовите и хигиенните условия в жилището били добри.
Детето В. било
редовен ученик в ОУ “ Васил Левски “ Чирпан и получавал наследствена пенсия в
размер на 115. 88 лв.
В. бил дете в риск,
тъй като майка му С.Е.Д. без основателни причини, трайно не полагала грижи за
него, а бащата бил починал. Грижите за детето се осигурявали от бащата Т.Г.М.,
който декларирал желание е съгласие детето да бъде настанено в семейството му.
Следвайки принципа на закрила на детето, а
именно осигуряване по най- добър начин на интересите на детето на осн. чл. 30 ал. 2 във вр. с чл.
29 т. 2 и чл. 27 ал. 1 във вр. с чл. 5 ал. 1 и чл. 25
т. 1 и т. 2 от ЗЗД със Заповед № ЗД- 28/ 0060 от 27.
11. 2014 г. на Директора на ДСП Чирпан детето В.П.Б. временно било настанено в
семейството на биологичния си баща Т.Г.М. до произнасяне на съда.
Предвид
гореизложеното молят съда, след като докажат твърденията си и след като се
убеди, че направените искания са в най- добър интерес на детето, да постанови
съдебен акт, с който да предприеме мярка за закрила спрямо детето В.П.Б. –
настаняване в семейството на близки и роднини, а именно в семейството на бащата
Т.Г.М. за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването
на средно образование, но не повече от 20- годишна възраст или до настъпване на
основания за прекратяване на настаняването.
Ответницата и родител на детето
редовно призована, се явява, като в първото по делото съдебно заседание взема
становище , че детето психически и физически се чувства най-добре при Т.Г.М.,
за когото твърди че е биологичен баща на същото, а не при нея. Същата изнася,
че да преди 2012г. е живяла на съпружески начала именно с Т. |М., но
впоследствие са се разделили и същата е сключила граждански брак с друг мъж от
гр. Ст.Загора, където и последната живее. Впоследствие обаче, в последното по
делото съдебно заседание ответницата взема становище, че иска не следва да се
уважава, а детето следва да бъде оставено при нея като същата обещава, че ще се
грижи за него.
Като заинтересована страна е
призована РП Чирпан, чийто представител в съдебно заседание взема становище, че
молбата е остава недоказана и същата не следва да б ъде
уважавана във вида, в който е предявена.
Като заинтересована страна е
призовано и лицето Т.Г.М., който изразява становище в съдебно заседание, че ако
има правна възможност детето да бъде настанено при него, ако няма такава – то
да стои при майка си.
От представените по делото
писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от
становището на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Настоящото
производство е образувано по молба на Д “ СП “ Чирпан и същата е с правно
основание чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че детето В.П.Б. е било дете в риск, видно от Заповед
с № ЗД 28/ 0060, от 27.11.2014 г. на Директора на Д”СП” Чирпан, детето В.П.Б.
било настанено в семейството на близки и роднини, а именно в това на биологичният
баща Т.Г.М. ***, тъй като били установени данни, че майката без основателни
причини не полагала грижи за сина си, а бащата на детето е починал .
Видно
от представеното по делото Удостоверение за раждане , издадено въз основа на Акт за раждане № 997
от 29.06.2005г. действително се установява, че за родители на детето В.П.Б. са
посочени: майка – С.Е. Б и баща – П Й Б.. Последният, видно от Препис –
извлечение от Акт за смърт № 0283/18.02.2006г . е починал на 17.02.2006г.
Видно
от представеният по делото социален доклад
а и от изразеното в с.з. становище на майката на детето се установи, че
същата до 2013г. е съжителствала на съпружески начала със заинтересованата
страна Т.М. ***, където е било отглеждано и възпитавано в едно домакинство и
детето В.Б.. Впоследствие, поради възникнали противоречия между майката на детето
и Т.М., детето останало да живее при него, а майката отишла да живее при друг
мъж в гр. Ст.Загора , с който сключила и граждански брак.
Представено
е заявление от майката на детето С.Е. Б |/ Д./, с която заявява, че е съгласна синът й В.Б. да бъде
настанен в семейството на Т.Г.М., който бил и негов биологичен баща. Заявява
още, че детето било привързано към М. и към момента на подаване на заявлението
същото живеело при него, както и че желаела и занапред да остане в с. Малко Тръново, общ. Чирпан.
Съдът
счита, че в случая са налице основанията, визирани в нормата на чл. 25 ал. 1 т.
1 от ЗЗД по отношение на бащата на детето, тъй като същия е починал и чл. 25
ал. 1 т. 2 от ЗЗД по отношение на майката на детето, която без основателна
причина трайно не полага грижи за същото.
Тежестта
на всички факти и обстоятелства, относно наличие или не на предпоставки за
настаняване на дете при заинтересованата страна, тежи на ищцовата
страна. Същата следва да установява от една страна непригодността на родителя,
а от друга страна наличието на възможност за отглеждане на детето при лицето
при което се иска настаняване.
В
производства, като настоящото, съдът, а и всички страни би следвало да се ръководят
най- вече и единствено от интересите на децата.
Предвид обстоятелството, че за
отглеждането на децата се изискват непрекъснати, непосредствени материално
технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве и почивка, жилище и прочие.
Целта в конкретният случай е да се даде защита срещу всяка опасност, а не срещу
някакво виновно поведение на родителите. Според чл. 18 т. 1 от Конвенцията за
правата на детето, приета от ОС на ООН на 20. 11. 1989 г., ратифицирана с
решение на ВНС от 11. 04. 1991 г. и влязла в сила от 03. 07. 1991 г. родителите
носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на децата. Висшите
интереси на децата са тяхна основна грижа. Според чл. 20 на същата конвенция
детето, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на
което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в
тази среда, има право на специална закрила и помощ, оказана от държавата.
При
исковете с правно основание чл. 28 от ЗЗД съдът следва да се ръководи единствено
от интересите на децата.
От така
изложеното дотук съдът възприема, че вземането на марка за закрила на детето е
необходимо. От посочените такива мерки в поредността
по чл. 26 ал.1 от ЗЗД именно настаняването на детето в семейството на близки и
конкретно в семейството на Т.Г.М. е най-подходяща, тъй като детето ще бъде
отглеждано в семейна среда която добре познава и от човек, който възприема за
свой близък. Доколкото в Закона не се съдържа легално определение на института
“ семейство на близки” и с оглед конкретният казус съдът намира, че няма пречка
детето В.Б. да бъде настанено в това семейство.
Тъй
като съгласно ЗЗД съдът следва да
определи и срок за предприетата мярка за закрила, то настоящият състав
намира за разумен такъв, с оглед конкретните данни по делото – навършването на
пълнолетието на детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не
повече от двадесет годишна възраст или
до настъпване на основание за прекратяване на настаняването, каквато възможност
е предвидена в чл. 29, т.6 от ЗЗД.
Според
чл. 33 ал. 1 от ЗЗДетето семейството на близки при
които е настанено детето е задължено да дава сведения на родителите за децата и
да им съдейства за личните им отношения с тях. Настоящата инстанция, с оглед
нормата на чл.33 ал. 1 изр. II от ЗЗДетето - “Ако такива отношения са в интерес
на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение”, следва да
се произнесе с определение и във връзка със съществуващата предоставена
възможност на неговите родители да осъществяват контакти с детето. Това се
налага с оглед необходимостта детето да общува с родителите си, предвид
правилното формиране и изграждане на същото като личност, като режимът на лични
контакти следва да се съобрази и с възрастта на детето. По закон режимът следва
да бъде фиксиран с оглед осъществяване на родителските права на родителите,
като настоящата инстанция следва да определи режим на лични контакти на майката
С.Е. Б /Д./ с детето В.П.Б., както следва: всяка първа събота от месеца от 10,00 часа
до 16,00 часа по местоживеене на детето.
Според чл. 7 ал. 2
вр. ал. 1 т. 1- 3 вр. чл. 3
т. 4 от Закона за семейни помощи за деца
/ ЗСПД / месечните помощи за дете до
навършване на 18 години се изплащат на семейство
на близки, при които детето е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила
на детето, в случая, семейството на Т.Г.М., независимо от дохода на
семейството. След влизане на решението в сила в частта относно настаняването на детето във връзка с
разпоредбата на чл. 9 ал.5 и чл.10 от ЗСПД следва да се изпрати препис
от решението до Д ” СП ” гр. Чирпан.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 28
ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, чл. 235 и чл. 259 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
НАСТАНЯВА детето В.П.Б., ЕГН **********, роден на *** г., с родители: майка С.Е. Б / Д./ с ЕГН ********** и баща- П Й Б., ЕГН **********, починал на
17.02.2006г. в семействоТО на близки
– Т.Г.М. ЕГН **********, с адрес:***.Загора, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършване на средно
образование, но не повече от двадесет годишна възраст или до настъпване на
основание за прекратяване на настаняването
определя на майката С.Е. Б / Д./ с ЕГН ********** режим на лични
контакти и отношения с детето В.П.Б. с посочено ЕГН, както следва: всяка първа
събота от месеца от 10. 00 ч. до 16. 00 ч. по местоживеене на детето.
Препис от решението да се връчи на директора на Д ” СП ”
гр. Чирпан, на С.Е. Б / Д./ с ЕГН **********, на Т.Г.М.
ЕГН **********, с адрес:***.Загора за сведение
и изпълнение.
След влизане на решението в сила да се изпрати препис от
същото до Д ” СП ” гр. Чирпан във връзка със Закона за семейни помощи за деца.
Жалбата или протестът срещу решението не спират
изпълнението и същото подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд- Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: