Р Е
Ш Е Н И Е № 898
09.07.2019г, гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в публичното заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1009/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по
въззивна жалба С.П.С.,
П. И.С., М.И.С. и И.Г.С.,*** против
Решение № 5/ 18.01.2019г. постановено по гр.д.№ 496/ 2017г по описа на Районен
съд – Първомай, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове по чл.33, ал.2 ЗС
против П.Р.П.,***, П.П.Г., и И.М.Г.,***,първите двама процесуално
представлявани по пълномощие от адв. Р.Т.М.,***, за изкупуване на продадената
от П.Р.П. на П.П.Г., по време на брака й с И.М.Г., с Договор за
покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 23, том ІІ, рег. № 1229, дело №
213/2017 г. от 14.08.2017 г. по описа на Нотариус Гергана Йончева с район на
действие Районен съд – Първомай и с рег. № 651 по регистъра на Нотариалната
камара, ½ идеална част от правото на собственост върху урегулиран
поземлен имот № VІ-938 в
кв. 71 по плана на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, одобрен със Заповед №
772/1974 г., предназначен за жилищно строителство, с приложени дворищна и
улична регулации, целият, застроен и незастроен, с площ от 1 250 кв. м., с
административен адрес: с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „**, при
граници: улица, УПИ № VІІ-937,
УПИ № VІІІ-1063, УПИ № ІІІ-941 и УПИ № V-939, ведно с построените в него масивна
жилищна сграда със застроена площ от 67 кв. м., масивна жилищна сграда (лятна
кухня) със застроена площ от 37 кв. м., масивна сграда със застроена площ от 34
кв. м., полумасивна сграда със застроена площ от 49 кв. м., полумасивна сграда
със застроена площ от 24 кв. м и масивен гараж със застроена площ от 22 кв. м.,
както следва: С.П.С. и И.Г.С. – общо 1/6 идеална част срещу продажна цена от
1 500, 00 лева, платима в едномесечен срок от влизане на решението в сила,
П.И.С. – 1/6 идеална част срещу продажна цена от 1 500, 00 лева, платима в
едномесечен срок от влизане на решението в сила, и М.И.С. – 1/6 идеална част
срещу продажна цена от 1 500, 00 лева, платима в едномесечен срок от
влизане на решението в сила, като неоснователни, като в тежест на ищците са
възложени направените от ответниците разноски по водене на делото. По
поддържани доводи пред въззивната инстанция се иска отмяна на обжалваното решение
и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
Постъпила е и частна жалба от
жалбоподателите С.П.С., П. И.С., М.И.С.
и И.Г.С.,*** против Определение № 136/
14.03.2019г. постановено по гр.д.№ 496/ 2017г. по описа на РС-Първомай, с което
е отказано изменение на постановеното по делото Решение №5/ 18.01.2019г. в
частта на разноските. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на
обжалваното определение и уважаване на искането за изменение на постановеното
решение по делото в частта на разноските, като същите бъдат възложени на
ответниците.
Постъпили са писмени отговори от
въззиваемите П.Р.П., П.П.Г., и И.М.Г., чрез проц.им представител адв.Р.М., в
които оспорват основателността както на въззивната жалба, така и на частната
жалба, молят да се оставят без уважение, а обжалваните актове на районния съд
да се потвърдят. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежни страни,
подадена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът е сезиран с искова молба от
19.09.2017гг., по която са предявени активно и пасивно субективно съединени
искове от С.П.С., П. И.С., М.И.С. и И.Г.С. против П.Р.П., П.П.Г.,
и И.М.Г. за признаване правото им на изкупуване на ½ идеална част от
недвижим имот, представляващ УПИ № VІ-938 в
кв. 71 по плана на с. Г., общ. Първомай, обл.Пловдив, ведно с построените в
него масивни и полумасивни жилищни сгради и гараж, за сумата от общо 4 500
лева, представляваща продажната цена по Нотариален договор за продажба на
имотите от 14.08.2017г., обективирана в Нотариален акт № 23, том ІІ, рег. №
1229, дело № 213/2017 г. от 14.08.2017 г. по описа на Нотариус Гергана Йончева
с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 651 по регистъра на
Нотариалната камара, по силата на който имотът е продаден от П.Р.П. на П.П.Г.
по време на брака й с И.М.Г..
Безспорни са по делото фактите, че
към момента на сключване на нотариалния договор от 14.08.2017г. за покупко –
продажба на процесните имоти между първите двама ответници П.Р.П. и П.П.Г.,
имотите са били в режим на съсобственост между ищците и първия ответник П. Р. П.,
като втората ответница П.Г. не е участвала в съсобствеността на тези имоти.
Поради това и обстоятелството, че ответникът П. Р. П. не е предложил съобразно
изискването на чл.33, ал.1 ЗС на ищците
като съсобственици да купят притежаваната от този ответника съсобствена част от
имота при същите условия, при които имотът е продаден на втората ответника П.Г.,
както и не е декларирал в нотариалното производство, че никой от ищците писмено
не е приел това предложение, то същите предявявайки исковата молба, са
упражнили потестативното право по
чл.33, ал.2 ЗС да им бъде признато от съда правото на изкупуване на имота при
същите условия, при които имотът е продаден на втората ответница.
С отговора по исковата молба
ответниците П. Р. П. , П.Г. и И.Г., са оспорили така предявените от
ищците искове по чл.33, ал.2 ЗС с главното възражение за отпаднал след подаване
на исковата молба правен интерес за
ищците да искат изкупуване на процесната ½ ид.част от описаните
недвижими имоти поради това, че след този момент в хода на производството,
прехвърлителната сделка, обективирана в НА №23/ 2017г., е била развалена,
правното й действие е отпаднало с обратна сила, имотът следва да се счита не е
напуснал патримониума на прехвърлителя П.П., поради което не е налице и фактическият състав на
разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС в полза на ищците. В тази насока е представен Нотариален акт –
Спогодба № 149/ 2017г. на същия нотариус
от 17.11.2017г. за разваляне на НА за покупко-продажба на процесните имоти , съобразно който страните по взаимно
съгласие развалили сключения между тях по-рано договор за покупко – продажба на
процесните имоти с НА №23/2017г., като съобразно чл.88, ал.1 ЗЗД декларативно
приели, че развалянето на сключения
предходен нотариален договор от 14.08.2017г. има обратно действие, процесният
имот не е напускал патримониума на съсобственика П.П. и така страните по този договор изцяло и
окончателно уредили отношенията си, произтичащи от нотариалния договор от
14.08.2017г.
В тази насока важно законово изискване с оглед
изричната разпоредба на чл.87, ал.3 ЗЗД относно
съдебния ред за разваляне на договори, с които се прехвърлят вещни права
върху недвижими имоти, ответниците са се позовали на съдебна практика на ВКС /
Решение № 11/ 23.02.2012г. по гр.д.№ 718/ 2011г. – Второ ГО и Определение №
122/ 29.03.2011г. по ч.гр.д.№ 413/2010г. на Второ ГО/, допускаща изключване
приложението на чл.87, ал.3 ЗЗД в случаите, в които липсва спор между страните
по договора, които могат да се откажат от него, като обективират отказа в
последващ договор, имащ характер на съдебна спогодба, като в случаите с предмет
на договора недвижим имот, спогодбата се извършва във формата на нотариален
акт.
На второ място ответниците
са противопоставили възражението си за частична относителна симулация на
обективираната в нотариалния акт от 14.08.2017г. сделка за покупко-продажба на
процесните имоти с изявлението, че действителната сделка не е чиста продажба, а
продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане със запазване правото на
ползване от продавача, при което начинът на плащане на продажната цена, а от
там и вида на продажбата, при която плащането на договорената цена не е в пари,
а срещу задължение за издръжка и гледане с продължаващо престиране във времето
до смъртта на продавача на грижи и издръжка от страна на купувачката П.Г.. В
тази насока е оспорено правото на изкупуване в полза на ищците, с оглед
възражението, че продажбената сделка от 14.08.2017г. не съставлява чиста
продажба, вкл. с оглед на това, че продавачът е запазил правото на ползване
върху имота. Като доказателство за заявената частична относителна симулация е
представеното Споразумение между страните по нот.сделка от 14.08.2017г. с
идентична дата на изявленията от 14.08.2017г. относно заявеното помежду им
привидно съглашение в нотариалния договор за покупко-продажба на процесните
имоти от 14.08.2017г. срещу парична престация от 4 500 лева. Цитираното
Споразумение от 14.08.2017г. е представено по делото , комплектовано в преписката
по НД № 330/ 2017г на нотариуса. За установяване действителната стойност на
процесните имоти ответната страна е ангажирала ССчЕ, по която с депозираното
заключение е установена пазарната стойност на имотите към момента на продажбата
им – 34 280 лева. От своя страна ищците са оспорили наведените от
ответната страна правоизключващо претендираното право на изкупуване възражение
с насрещно оспорване действителността на
представеното по делото Споразумение от 14.08.2017г с доводи за нищожност
поради заобикаляне на Закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, като същото е
създадено само за целите на процеса, както и непротивопоставимостта на ищците
привидното съглашение по аргумент от разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД.
При отхвърляне на така предявените искове районният съд е
отчел безспорните по делото юридически факти относно притежаваните от продавача
по нот.договор от 14.08.2017г. по
нот.акт №23/2017г. права на собственост в размер на ½ ид.част от
описаните имоти, към момента на сключване на сделката, в съсобсственост с
ищците и извършената в полза на ответницата П.Г. прехвърлителна сделка чрез
продажба срещу парична престация, последната неучастваща в съсобствеността с
ищците и придобила вещните права в режим на СИО с ответника И.Г.; приета е за
доказана заявената относителна недействителност на продажбената сделка срещу
парична престация с оглед представеното
по делото Споразумение с идентичната дата 14.08.2017г., като покриващо изцяло
характеристиките на „пълен обратен документ“, разкриващ напълно и пряко
привидността на оспорената покупко-продажба, както и на прикритата сделка с
оглед личността на приобретателката по договор за прехвърляне на имот
срещу алиментно задължение; с оглед на
това признавайки нищожността на явната сделка на основание чл.26, ал.2,
изр.първо, пр. пето ЗЗД, непораждаща правно действие, е отчетена разпоредбата
на чл. 17, ал.1 ЗЗД с указание за прилагане правилата на прикритата сделка,
поради изпълнение изискването за нейната действителност; извършено е позоваване
на ТР №5/2012г. на ОСГТК на ВКС относно приетото, че дори с разкриването на
привидността ответниците да се стремят единствено към осуетяване правото на
ищците на изкупуване, този преследван резултат не е забранен или непозволен от
Закона; в заключение е изведен правният извод, че процесният продажбен договор
е привиден, поради което нищожен и не поражда за купувача вещни права, в които
ищците, претендиращи изкупуване, да встъпят, въз основа на което и отречено същите
да са носители на потестативното право на изкупуване; за пълнота е обсъдено и
главното възражение на ответниците в насока относно установената в хода на
процеса липса на облигационна връзка между ответниците поради реализираното
извънсъдебно разваляне на нотариалния договор от 14.08.2017г. , в което
съсобственикът да встъпи, основавайки се на представената от ответниците
съдебна практика на ВКС и изхождайки от разума на разпоредбата на чл.365, ал.1 ЗЗД при сключването на извънсъдебната спогодба с цел не само да се ликвидира
съществуващ спор, но и да се избегне такъв.
Обжалваното решение е обосновано и задълбочено
мотивирано, фактите по делото са обсъдени в съответствие с нормата на чл.235,
ал.3 ГПК, обвързваща съда да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване
на иска от значение за спорното право, съобразявайки настъпилите обстоятелства
по делото до приключване на съдебното дирене, установяващи действителните права
и правоотношения между страните по правния спор. На претендираното право на изкупуване
от ищците са противопоставени правоизключващи възражения и факти, които се
явяват установени по делото с надлежни доказателства и които лишават от предмет
упражненото от ищците потестативно право по чл.33, ал.2 ЗС. Безспорно
установено е по делото, че с нот.договор от 14.08.2017г. ответниците като страни по него са учредили
едно привидно продажбено правоотношение по договор за продажба на имот срещу
парична престация, в което ищците не могат да встъпят поради неговата нищожност
на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Безспорно е установено също, че е налице
предпоставката по чл.17, ал.1 ЗЗД за приложение правилата на прикритото
съглашение по договора за прехвърляне
собственост върху имот срещу поето задължение за издръжка и гледане , в което
ищците също нямат правна възможност да встъпят поради характера на този договор
като такъв с оглед личността / intuitо persone/ на приобретателката, отговарящ
на изискванията на Закона за действителност. Изяснен се явява по делото и
мотивът, въз основа на който ответниците са прибегнали до симулативното
продажбено правоотношение по нот.договор от 14.08.2017г. с цел осуетяване евентуално бъдещо
упражняване на потестативни права от ищците по чл.87, ал.3 ГПК за разваляне на
сключен алеаторен договор аналогично на
упражняването на такова по предходен правен спор между страните по гр.д.№ 199/
2016г. по описа на Районен съд – Първомай. Независимо от това развалянето на
процесния договор за покупко-продажба с обратна сила съобразно нормата на
чл.88, ал.1 ЗЗД по силата на сключената от ответниците нотариална спогодба от
17.11.2017г. с признатата от цитираната съдебна практика на ВКС сила на съдебна
спогодба, ретроактивното действие по която налага правната последица за връщане
в патримониума на първия ответник имуществото, което е било предмет на
разпоредителната сделка по нот.договор от 14.08.2017г. и лишава от предмет
претендираното от ищците право на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, поради което и
от основание така предявените искове. Пред настоящата инстанция ищцовата страна
поддържа в идентичност доводите и възраженията, наведени и предявени в
първоинстанционното производство, по които районният съд е изложил подробна
фактическа и правна аргументация, която се споделя от въззивния съд и
поради пълнотата и изчерпателността на
изложението на основание чл.272 ГПК се препраща към тях.
По частната жалба.
С разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК уредената отговорност
за разноски на ищеца е предпоставена от крайния изход при решаване на правния
спор. Изключение от това правило се прилага в специалния случай по чл.78, ал.2 ГПК, при който следва проявление кумулативно и на двете предпоставки -
ответникът с поведението си да не е станал подов за завеждане на делото и
признае иска, който правен извод се
налага от граматическото тълкуване на нормата, вземайки предвид употребата на
съюзът „и“. В настоящия случай не е налице проявление на двете условия на
посочената разпоредба на чл.78, ал.2 ГПК, поради което искането за присъждане
на разноските за първоинстанционното производство в тежест на ответниците се
намира също за неоснователно, а частната жалба следва да се остави без
уважение.
С оглед изхода от
правния спор пред въззивната инстанция на въззиваемите следва да се присъдят
направените за настоящата инстанция разноски за адв.възнаграждение на основание
чл.78, ал.3 ГПК в размер на 822 лева, съобразно ДПП от 05.03.2019г.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК,
въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 5/ 18.01.2019г. постановено
по гр.д.№ 496/ 2017г по описа на Районен съд – Първомай, с което са отхвърлени
предявените искове от С.П.С., ЕГН: **********, П.И.С., ЕГН: **********, М.И.С.,
ЕГН: **********, и И.Г.С., ЕГН: ********** – всички с адрес: ***, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „****,
срещу П.Р.П., ЕГН: **********,***, П.П.Г., ЕГН: **********,***, и И.М.Г., ЕГН: **********,***,
първите двама процесуално представлявани по пълномощие от адв. Р.Т.М., вписана
в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
гр. Пловдив, ул. „***, за изкупуване на продадената от П.Р.П., ЕГН: **********,
на П.П.Г., ЕГН: **********, през време на брака й с И.М.Г., ЕГН: **********, с
Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 23, том ІІ, рег. №
1229, дело № 213/2017 г. от 14.08.2017 г. по описа на Нотариус Гергана Йончева
с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 651 по регистъра на
Нотариалната камара, ½ идеална част от правото на собственост върху
урегулиран поземлен имот № VІ-938 в
кв. 71 по плана на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, одобрен със Заповед №
772/1974 г., предназначен за жилищно строителство, с приложени дворищна и
улична регулации, целият, застроен и незастроен, с площ от 1 250 кв. м., с
административен адрес: с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „***, при
граници: улица, УПИ № VІІ-937,
УПИ № VІІІ-1063, УПИ № ІІІ-941 и УПИ № V-939, ведно с построените в него масивна
жилищна сграда със застроена площ от 67 кв. м., масивна жилищна сграда (лятна
кухня) със застроена площ от 37 кв. м., масивна сграда със застроена площ от 34
кв. м., полумасивна сграда със застроена площ от 49 кв. м., полумасивна сграда
със застроена площ от 24 кв. м и масивен гараж със застроена площ от 22 кв. м.,
както следва: С.П.С. и И.Г.С. – общо 1/6 идеална част срещу продажна цена от
1 500, 00 лева, платима в едномесечен срок от влизане на решението в сила,
П.И.С. – 1/6 идеална част срещу продажна цена от 1 500, 00 лева, платима в
едномесечен срок от влизане на решението в сила, и М.И.С. – 1/6 идеална част
срещу продажна цена от 1 500, 00 лева, платима в едномесечен срок от
влизане на решението в сила, както и в частта на разноските.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 136/ 14.03.2019г.
постановено по гр.д.№ 496/ 2017г. по описа на РС-Първомай, с което е оставена
без уважение молбата на С.П.С., П. И.С.,
М.И.С. и И.Г.С.,*** чрез адв.С.М.,*** изменение на постановеното по делото
Решение №5/ 18.01.2019г. в частта на разноските.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН: **********, П.И.С., ЕГН: **********, М.И.С.,
ЕГН: **********, и И.Г.С., ЕГН: ********** – всички с адрес: *** да заплатят на
П.Р.П., ЕГН: **********,***, П.П.Г., ЕГН: **********,***, и И.М.Г., ЕГН: **********,***
общо сумата 822 лева / осемстотин двадесет и два лева/ направени разноски за
адв.възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: