Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Теодора ВУТЕВА, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 597 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета
година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от
Б.И.И. срещу онази част от решение № 85 от 14.06.2019
г., постановено по гр. д. № 477/2018 г. по описа на РС – гр. Своге, в която е
отхвърлен предявеният от него срещу З.Р.Ц. насрещен иск за признаване за
установено, че липсва съвместен принос от страна на ответника З.Р.Ц. при
закупуване на следния недвижим имот: УПИ .. – …, кв. .., по плана на с. Т., с площ от 460, кв.
м., заедно с построената в имота през 1959 г. масивна жилищна сграда със
застроена площ от 48 кв. м.; поради което описаният имот е изключителна
собственост на ищеца Б.И.И.. Решението се обжалва и в
частта, в която съдът е допуснал до делба този имот между съделителите
З.Р.Ц. и Б.И.И. при равни права. В прекратителната част решението на съда (с характер
на определение) е влязло в
сила като необжалвано.
Решението се обжалва с оплаквания за необоснованост,
тъй като районният съд, анализирайки превратно събраните по делото
доказателства, погрешно е приел, че паричната сума, с която е закупен делбеният имот, не е била дарена на Б.И.И.
от неговия баща, поради което придобитото от бившите съпрузи право на
собственост върху земята и сградата върху нея е в резултат на съвместен принос.
Искането е за отмяна на решението в посочените части и за постановяване на нов
акт по съществото на спора, с който искът за делба да бъде отхвърлен, а искът
по чл. 21, ал. 4, т. 1 СК за признаване за установено, че липсва съвместен
принос от страна на ответника З.Р.Ц. при закупуване на УПИ .. – …, кв. .., по плана
на с. Т.,
с площ от 460, кв. м., заедно с построената в имота през 1959 г. масивна
жилищна сграда със застроена площ от 48 кв. м., да бъде уважен. Претендират се
и разноските по производството.
Въззиваемата страна не е подала отговор на
въззивната жалба.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
Ищцата З.Р.Ц. е предявила против Б.И. И. иск за делба на УПИ .. – …, кв. .., по плана
на с. Т.,
с площ от 460, кв. м., заедно с построената в имота през 1959 г. масивна
жилищна сграда със застроена площ от 48 кв. м., при граници на имота: улица с
о.т. …-…-…, УПИ .
– …, УПИ … – …, УПИ …… – …, УПИ … – …. Твърди, че
с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила на
27.10.2017 г. решение, постановено по гр. д. № 311/2017 г. по описа на РС – гр.
Своге. По време на брака закупили недвижимия имот, описан по-горе, за което бил
съставен нотариален акт № .., том …, рег. № …., д. № …/………. г. на нотариус А. Ч., с район на
действие РС – гр. Своге. Искането е да се допусне до делба този имот при равни
права между двамата съделители.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Б.И. И. е оспорил
иска за делба с възражението, че е едноличен собственик на имота, който бил
придобит изцяло с негови лични средства – правото на собственост върху този
имот принадлежало само нему, тъй като, макар придобито по време на брака, това
е станало с парични средства, дарени му от неговия баща, който изтеглил
потребителски кредит за това от „Б.ДСК“ ЕАД. Предявил е и насрещен иск за
признаване за установено, че липсва съвместен принос от страна на ответника З.Р.Ц.
при закупуване на УПИ .. – …, кв. .., по плана на с. Т., с площ от 460, кв.
м., заедно с построената в имота през 1959 г. масивна жилищна сграда със
застроена площ от 48 кв. метра.
Ответникът по този иск З.Р.Ц. го оспорва с
твърдението, че сумата за закупуване на имота възлизала на 5 000 лева и била
набавена от нея и съпруга й чрез договор за кредит, сключен между него и трето
за процеса лице, спрямо което тя се задължила да отговаря като поръчител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
прие следното.
Страните са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на
17.08.1991 г., е прекратен на 27.10.2017 г. по силата на решение №
108/27.10.2017 г., постановено по гр. д. № 321/2017 г. по описа на РС – гр.
Своге.
На 22.12.2003 г. между П. Т. В., Е. П. Г. и Е.П. В., от една страна като продавачи, и Б.И.И., от друга като купувач, бил сключен договор за
покупко-продажба на УПИ .. – …, кв. .., по плана на с. Т., с площ от 460, кв.
м., заедно с построената в имота през 1959 г. масивна жилищна сграда със
застроена площ от 48 кв. м., при граници на имота: улица с о.т. …-….-…, УПИ .
– …, УПИ … – …, УПИ ……– …, УПИ … – …. Продажната
цена, вписана в договора, е 836.70 лева, която продавачите заявили пред
нотариуса, че са получили напълно в брой от купувача.
Съгласно писма, изготвени от ръководител отдел в „Б. ДСК“ ЕАД, съделителят Б.И.И. е сключил с
банката договор за кредит № 5577736 в размер на 5 000 лева, отпуснати на 11.12.2002
г., съдлъжник по който била З.Р. И. Кредитът бил
погасен изцяло на 08.11.2007 година. В писмото се сочи, че И. К. И. и
„Б. ДСК“ ЕАД са
сключили договор за кредит № ………… (стар № …………..) за сумата от 2000 лева, отпуснати
на 14.02.2002 година. Кредитът бил погасен изцяло на 31.10.2005 година.
Представено е извлечение е банковата сметка на
И. К. И., баща на съделителя
Б.И.И., относно извършените погасявания на дължимите
по договора за кредит месечни вноски.
От показанията на свидетелите Д. Т., мениджър
клон на „Б. ДСК“ ЕАД в
гр. С.към 2003 г.,
в което място бил сключен договор за кредит № ………. (стар № ………….) между тази банка и бащата на съделителя Б.И.И., и П.В., един от
продавачите по договора за покупко-продажба, които са свидетели,
незаинтересувани от изхода на делото, и чиито показания съдът кредитира като
правдиви и безпротиворечиви, се установяват следните правнорелевантни факти: контакти с продавача П. В. и преговори по повод покупката на
имота осъществявали единствено Б.И.И. и неговият
баща, който възнамерявал да изтегли кредит, за да набави сумата, необходима за
покупка на процесния имот; мотив да сключи договора
за кредит с „Б. ДСК“ ЕАД
било желанието на И. И. да закупи с тези средства имот за своя син Б.И.; фактическото предаване
на продажната цена на продавачите се състояло в гр. Н. И. в дома на продавача П. В., комуто
лично И. И. преди изповядване на сделката
предал сумата от 5 000 лева.
От показанията на свидетелите Б. М. и М. Я. се
установява, че страните закупили процесния имот за
сумата от 5 000 лева. В останалите части - относно твърденията за
сключвани договори за банкови кредити и договори за поръчителства – съдът не
обсъжда и не кредитира показанията на свидетелите М. и Я. като недопустими – по аргумент от
чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 3 ТЗ и чл.
138, ал. 1 ЗЗД.
Останалите
писмени доказателства – копие от трудови книжки, трудов договор и длъжностна
характеристика, приходни квитанции за платени данъци, съобщения по изпълнителни
дела, постановление за налагане на възбрана, както и договори за потребителски
кредити, анекси към тях и договор за встъпване в дълг - като неотносими към предмета на спора съдът не обсъжда.
При горните факти съдът
обоснова следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 СК (в сила от
01.10.2009 г.) вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал.
3 на чл. 21 СК
съвместният принос се предполага до доказване на противното. За заварени от
новия Семеен кодекс бракове, какъвто е бил и бракът между страните по делото,
се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност щом съпрузите не
са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. Когато придобиването на вещи и вещни права е по
време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго
лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, приносът е изключен. Презумпцията по чл.
21, ал. 3 СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един
от съпрузите към момента на придобиването на вещта.
При режима на съпружеска имуществена общност
имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. В случая съделителят Б.И. твърди, че при осъществяване на придобивния способ са вложени лични негови средства –
придобита по дарение от неговия баща парична сума. Единият от спорните по
делото въпроси е каква е придобивната стойност на
имота, предмет на иска за делба.
Съгласно решение № 86 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 2862/2017 г., II г. о., ГК, нормите на СК са специални и отчитат спецификата
на семейните отношения, които не са само имуществени, а имуществените се
преплитат и със сложни лични отношения. Докато съпрузите са в брак не могат да
предполагат бъдещ развод, за да подписват обратни писма с оглед бъдещо
разкриване на симулация, нито могат да уговарят квоти на придобиване, защото
съпружеската общност е бездялова. Именно затова при
разрешаване на спор налице ли е или липсва съвместен принос в придобиването на имот
по силата на договор за покупко-продажба е относимо
каква е действителната придобивна цена и какъв е произходът
на средствата, с които е заплатена, като твърдението, че е заплатена цена,
различна от посочената в нотариалния акт, не съставлява оспорване на
удостоверените от нотариуса обстоятелства. Фактите в какъв размер е
действително уговорената цена и какъв е произходът на средствата, с които е
заплатена, подлежат на доказване с всички доказателствени
средства, включително и със свидетелски показания.
В случая съдът приема въз основа на еднозначните
показания на всички разпитани по делото свидетели, че продажната цена на имота
възлиза на сумата от 5 000 лева. Отново въз основа на показанията на
свидетеля П. В., продавач
по сделката, и незаинтересуван от изхода на делото, съдът приема за установено,
че трето за сделката лице – бащата на съделителя Б.И.
- е изпълнил задължението на купувача да плати продажната цена при установена
безвъзмездност в отношенията между него и сина му – „баща му донесе на мен в
дома ми в гр. Н. И. парите…общо 5000 лева“.
Тъй като статутът на придобито по време на брака
имущество има характера на средствата, вложени при покупката му – в случая
дарение, извършено от бащата на съпруга в полза на последния, то следва да се
приеме, че придобитото е лична собственост на този съпруг при доказана безвъзмездност
в отношенията помежду им. Ето защо презумпцията за съвместен принос следва да
се приеме за опровергана. Между страните не е налице съсобственост на делбения имот, независимо от придобиването му по време на
брака им, тъй като липсва съвместен принос на съпругата.
Изложеното мотивира въззивния
съд да отмени решението в обжалваните части и да постанови нов акт по същество,
с който да бъде признато за установено по предявения от Б.И.И.
против З.Р.Ц. иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1, пр. 2 СК, че липсва съвместен принос от страна на З.Р.Ц.
при закупуване на УПИ .. – …, кв. .., по плана на с. Т., с площ от 460, кв.
м., заедно с построената в имота през 1959 г. масивна жилищна сграда със застроена
площ от 48 кв. метра, както и да отхвърли предявения от З.Р.Ц. против Б.И.И. иск за делба на този имот.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от общо
1 425. 00 лева – разноски по производството пред районния и окръжния съд (850. 00 лв.
– адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд, 500. 00 лева -
адвокатско възнаграждение в производството пред окръжния съд, 50.00 лв. –
държавна такса за насрещния иск, 25. 00 лв. – такса за въззивното
производство по иска за делба).
Въззваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 50.00 лева – държавна такса
по иска за делба, както и сумата от 25.00 лева – такса за въззивно
обжалване по установителния иск.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 85 от 14.06.2019 г., постановено по гр. д. №
477/2018 г. по описа на РС – гр. Своге, В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Б.И.И.
срещу З.Р.Ц. насрещен иск за признаване за установено, че липсва съвместен
принос от страна на ответника З.Р.Ц. при закупуване на следния недвижим имот:
УПИ .. – …, кв. .., по плана
на с. Т.,
с площ от 460, кв. м., заедно с построената в имота през 1959 г. масивна
жилищна сграда със застроена площ от 48 кв. м.; поради което описаният имот е
изключителна собственост на ищеца Б.И.И., както и В ЧАСТТА, в която е допуснат до делба
този имот между съделителите З.Р.Ц. и Б.И.И. при равни права, както и в частта относно разноските, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б.И.И., ЕГН: **********,***, против З.Р.Ц., ЕГН: **********,***,
иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1, пр. 2 СК, че липсва съвместен принос от страна на З.Р.Ц.
при закупуване на УПИ .. – …, кв. .., по плана на с. Т., с площ от 460, кв.
м., заедно с построената в имота през 1959 г. масивна жилищна сграда със
застроена площ от 48 кв. м., за която сделка е съставен нотариален акт № .., том …, рег. № …., д. № …/………….. г. на
нотариус А. Ч., с район на
действие РС – гр. Своге.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Р.Ц., ЕГН: **********,***, против Б.И.И.,
ЕГН: **********,***, иск за делба на УПИ .. – …, кв. .., по плана на с. Т., с площ от 460, кв.
м., заедно с построената в имота през 1959 г. масивна жилищна сграда със
застроена площ от 48 кв. м., при граници на имота: улица с о.т. …-…-…, УПИ .
– …, УПИ … – …, УПИ …... – …, УПИ …– ….
ОСЪЖДА З.Р.Ц., ЕГН: **********,***, да
заплати на Б.И.И., ЕГН: **********,***, сумата от
1 425. 00 лв. (хиляда четиристотин двадесет и пет лева) – разноски в
производството пред районния и окръжния
съд.
ОСЪЖДА З.Р.Ц., ЕГН: **********,***, да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 50.00 (петдесет) лева – държавна такса по иска за
делба, както и сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева – такса за въззивно
обжалване на решението на районния съд в частта относно установителния
иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.