№ гр. В
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четиринадесети състав, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова частно административно дело № 749 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.41, ал.З, вр.чл.127ж, ал.1 от ДОПК.Образувано е по жалба на „Зори 19“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.В., ж.к.В. В. бл.***, вх.*, ап.***, представлявано от управителя Н.С.Й., чрез адв. М.Ж., против действията на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601516677_3/16.03.2020 г., потвърден с Решение № ФК-7/18.03.2020г. на директора на ТД на НАП - В.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на действията на органите по приходите, като са изложени подробни съображения. С позоваване на анализ на разпоредбите на чл.121а, ал.2, вр.ал.1 ДОПК и препращането на чл.121а, ал.З, изр.1 към чл.121а, ал.1 или ал.2 ДОПК е изложено становище, че действия по чл.40 ДОПК могат да се предприемат само при условие, че органите по приходите са предложили предварителни обезпечителни мерки на основанията, предвидени в чл.121а, ал.1 или ал.2 ДОПК и такива съгласно чл.121а, ал.5 са наложени по реда на чл.195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител; изземването на стоки с висок фискален риск като веществени доказателства по реда на чл.121а, ал.З, вр.чл.40 ДОПК е допустимо само след като върху тях е наложен запор по чл.198, ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.201, ал.1-2 по общия ред на чл. 195 ДОПК - с постановление на публичния изпълнител, подлежащо на обжалване по реда на чл.197 от ДОПК. Всяко друго тълкуване според дружеството, освен че противоречи на закона, би довело до неприемлив резултат под формата на изземване на стоката като веществено доказателство. Спорните действия изцяло се припокриват с тези по чл.201, ал.З ДОПК, т.е. де факто органите по приходите са наложили запор на стоката със забрана за разпореждането й, без публичен изпълнител да е наложил такава предварителна мярка с постановление по чл.121а, ал.5, вр.чл.196 ДОПК. В обжалвания протокол липсва изявление за определена обезпечителна мярка по чл.198 ДОПК, той не съдържа задължителните реквизити по чл.196 за подобно произнасяне. Твърди се, че обжалваните действия, които по същество са обезпечителни мерки, са наложени и в противоречие с целта на закона. Налагането на обезпечителни мерки при фискален контрол е предвидено с цел предотвратяване на изчезването на стока, вещи, документи, книжа и други носители на информация, които са необходими за установяване на факти и обстоятелства от значение за размера на данъчните задължения във връзка с доставката. В случая е установено безспорно съответствието между стоката по документи и получената стока, известни са изпращачът и крайният получател, като не е установена нито една от хипотезите по чл.121а, ал.1 от ДОПК. Органите по приходите не са обосновали обезпечителна нужда, т.к. не е установена изискваната от закона причинно-следствена връзка между установените факти и обстоятелства и невъзможността или значителното затрудняване на събирането на дължимите данъци. В протокола не са посочени факти и обстоятелства, които да обосноват предположението, че дружеството няма да погаси данъчните си задължения, кои конкретно задължения и какво е тяхното съотношение с пазарната цена на иззетата стока. Не са изложени съображения относно конкретната доставка и евентуално последващи такива и защо се приема, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни. Изложени са конкретни съображения при оспорване на основанията на действията на органите по приходите - непритежаването на активи за обзпечаване на данъчни вземания, липсата на открити банкови сметки и регистрирано фискално устройство за разплащане в брой, наличие на индикации за избягване на регистрация по ЗДДС. Оспорена е като необоснована определената пазарна цена на стоката, като несъобразена е изискванията за прозрачност и яснота при формирането й. Искането е обжалваните действия да бъдат отменени с присъждане на направените разноски общо в размер на 770.00 лева.
С жалбата са представени доказателства за липса на публични задължения на дружествата - Норка 73 ЕООД, Генезис 03 ЕООД и Зори 19 ЕООД към 17.03.2020 година, и трите с едноличен собственик и представляващ Н.С.Й..
Ответната страна не е изразила становище по жалбата.
След преценка на представените с жалбата и по преписката доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2020 г. в 3:16 часа на фискален пункт при ГКПП Русе - Дунав мост е извършена проверка на стоки, включени в Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ- 599/13.06.2014г. на министъра на финансите. За проверката, извършена в присъствие на водача на МПС, е съставен Протокол №180601516677_1/16.03.2020 г. с констатация, че с МПС марка VOLVO, рег.№ ****** и ремарке рег.№ *********** се превозва стока - гъби от рода Agaricus, 9200 кг. на стойност 3702.76 евро, с доставчик UPRAWA PIECZAREK SKOLIM M3CHAL и получател „Зори 19“ ЕООД .
На основание чл.127б, ал.З ДОПК, на 16.03.20120 г. в 17:40 часа в гр.В на МПС е отстранено обикновено ТСК, съгласно Протокол №180601516677_2/16.03.2020 г. с констатация, че то не е с нарушена цялост.
На 16.03.2020г. в 17:58 часа в присъствието на управителя на дружество „Зори 19“ ЕООД е съставен Протокол №180601516677 3/16.03.2020 г. за извършена проверка на стоки с висок фискален риск. При проверката е установено съответствие между данните за превозваната стока по документи и резултатите от проверката на място по отношение на вид и количество. При справка в ИМ на НАП органите по приходите приемат, че по отношение на дружеството са налице факти и обстоятелства, сочещи на невъзможност или значително затруднение при събиране на дължимите данъци при последващо разпореждане със стоката, които се свеждат до: лицето няма регистрирано фискално устройство; не притежава активи, които да обезпечат данъчни вземания; няма открити данъчни сметки; налице са индикации за избягване на регистрация по ЗДДС и за плащане на данъци; съмнения за еднородна дейност на свързани лица, действащи съгласувано; управителят на „Зори 19“ ЕООД е бивш собственик на дружества, чийто настоящ собственик притежава множество юридически лица, регистрирани на един адрес и седалище на управление е капитал от два лева и без ретистрация по ЗДДС; дружествата осъществяват по две преминавания на ГК1111 като получатели на стока с висок фискален риск-гъби на стойност под 20000.00 лева с доставчици от Полша и всички разтоварват на един и същи адрес в гр.В, ул.“***************“*.
С оглед на посочените обстоятелства органите по приходите приемат, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката ще бъде невъзможно или значително затруднено, поради което е налице необходимост от представяне на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващо разпореждане със стоката, поради което на основание чл.121а, ал.З, вр. ал.2 ДОПК е предприето предварително обезпечение при фискален контрол: I. Определено е обезпечение в размер на 8500,80 лв. при установена пазарна цена за 1бр. 3.08 лв. и обща стойност по пазарна цена от 38336,00 лв. В протокола е отразено, че пазарната цена е установена на база протоколи, изготвени от органи по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при прилагане на методите за определяне на пазарни цени по Наредба № Н-9/14.08.2006г. и конкретно, методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, като е съпоставена цената на стоките по контролираната сделка с цената за стоки по съпоставими неконтролирани сделки, осъществени при съпоставими условия. Изполването на този метод е обоснован с концентрирането в случая изключително върху цената на търгувания продукт. Използвана е публична информация, предоставена за продажби на едро от стокови борси и тържища, калкулирана без ДДС; II. Предприети са действия за обезпечаване на доказателства по чл.40 ДОПК със срок на действие 24 часа - изземване на стока с висок фискален риск: гъби от рода Agaricus, 9200 кг. На основание чл.121а, ал.З ДОПК е указано, че стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяваема гаранция със срок на действие не по-малък от 6 м. и в размер 30 % от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
Действията на органите по приходите са обжалвани пред директора на ТД на НАП - В, който с Решение № ФК-7/18.03.2020г. оставя жалбата без уважение. В решението са изложени мотиви, че протоколът е издаден от органи по приходите, в кръга на техните правомощия и съдържа реквизитите по чл.50 ДОПК. Извършено е позоваване на чл.12, ал.2, т.9 ДОПК, според която органът по приходите, оправомощен да извършва фискален контрол, има правомощие да изисква обезпечение при условията на ДОПК, т.е. органите по приходите имат материална компетентност за извършване на оспорените действия. Посочено е и, че съгласно чл.121а, ал.1 ДОПК органът по приходите има оперативна самостоятелност при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в изброените в ал.1 и ал.2 хипотези, като наред с това предприема и действия по чл.40 ДОПК по обезпечаване на доказателства. По изложените съображения решаващият орган приема, че органът по приходите действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което отправянето на предложение за налагане на предварителни обезпечителни мерки зависи от неговата преценка; изводът, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни е приет за обоснован от задълбочен анализ на данните от информационните масиви на НАП, които са генерирани автоматично и установяват за рисков профил на получателя. Обосновано е законосъобразното определяне на пазарната цена на стоката при ползване на метода на сравнимите неконтролирани цени въз основа на публично достъпна информация от стоковите борси и тържища, като изрично в протокола е посочена възможността за преизчислването й при съответни действия на получателя на стоката.
В протоколите, съставени на основание чл.127а ДОПК, както и в решението на директора на ТД на НАП В не се съдържат констатации за наличие на публични задължения на дружеството - жалбоподател.
Установените факти и обстоятелства налагат следните правни изводи:
Жалбата срещу решението е подадена от надлежна страна, в срока по чл.41, ал.З, вр.чл.127ж от ДОПК, поради което е допустима и съдът дължи произнасяне по същество.
По делото няма спор, че процесиите стоки попадат в обхвата на т.16 от Приложение 1 към Заповед № ЗМФ - 599/13.06.2014г. на министъра на финансите, с която на основание чл.127а, ал.7 от ДОПК е утвърден списъкът на стоките с висок фискален риск, поради което движението й на територията на Република България, независимо от мястото на получаване/разтоварване, след като не е под митнически режим, подлежи на фискален контрол по реда на глава петнадесета „а“ от ДОПК. Осъщественият контрол на 16.03.2020г. е в предметните граници на чл.127а, ал.2 от ДОПК, вр.чл.5 от Наредба № Н-2 от 30 януари 2014г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове. Фискалният контрол е осъществен чрез действия по чл.127б, ал.1 - ал.З от ДОПК, вр.чл.11, т.7 от Наредба № Н-2/2014г. - спиране на транспортното средство, превозващо стоката на 03.12.2018г. при влизането й на територията на Република България на пункт за фискален контрол ГКПП Русе - Дунав мост, установяване самоличността на водача, преценка дали стоката е с висок фискален риск, отстраняване на обикновено ТСК на транспортното средство в присъствие на водача. Всички извършени от органите по приходите действия са удостоверени с протоколи по чл.127а, ал.6 от ДОПК, вр.чл.2, ал.6 от Наредба № Н-2/2014г.
Съгласно разпоредбата на чл.121а, ал.1 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на: 1/ нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2/ неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4; 3/ несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката; 4. неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й.
Съгласно ал.2, мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Съгласно ал.З, в случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите предприема и действия по чл.40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл.13, ал.З, т.4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
Според ал.5 и ал.6 на чл.127а от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат с постановление от публичния изпълнител по реда на чл. 195 и подлежат на обжалване по реда на чл.197, като действието им е 6 месеца.
При тази законова уредба е основетелен доводът на жалбоподателя, че действията по чл. 121а и чл.40 от ДОПК се явяват допустими при условие, че преди тях или най-късно едновременно с тях има наложени от публичен изпълнител предварителни обезпечителни мерки по реда на чл.195 от ДОПК.
Действията по Протокол № 180601516677_3/16.03.2020г. са извършени на основание чл.121а, ал.2 от ДОПК, която разпоредба предвижда правото на преценка за органа по приходите за налагане на мерките по ал.1 и в случаите когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Посоченото основание задължава органа, както да установи наличието на конкретни факти и обстоятелства, които обосновават приложението на нормата, т.е. изисква доказана обусловеност на извода за невъзможност или значителното затрудняване на събирането на дължимите данъци, така и да отправи предложение до публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Следователно, в производството по чл.127а и сл. от глава петнадесета „а“ на ДОПК, като съобразява основанието на ал.2 на чл.121а ДПК, органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи фактите и обстоятелствата, водещи до извода, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено, при това, тези факти и обстоятелства следва да бъдат обвързани с конкретната доставка. С конкретната доставка следва да бъде обвързан и рисковият профил на дружеството.
Мерките по чл. 121а от ДОПК целят да обезпечат задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, но преценката за необходимостта от тях следва да е основана на обективни данни, не и да почива на съмнения и предположения. В оспорения протокол не се съдържат мотиви и съображения, които да обосновават направения извод за невъзможност или значително затруднение при събирането на дължимите данъци, напротив, изложени са отделни факти и твърдения, които не са подкрепени с доказателства, конкретен анализ и мотиви, обосноваващи относимостта им към посочената законова хипотеза:
- не е обоснована като причина липсата на регистрирано фискално устройство при действието на разпоредбата на чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, която задължава търговците да регистрират и отчитат извършените продажби чрез ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
- прието е като основание липсата на открита банкова сметка, ***о административен ред и изготвянето на становището за рисковия профил на лицето с представеното платежно нареждане от Първа инвестиционна банка за извършеното на 17.03.2020 година плащане на сумата от 8500.80 лева, представляваща определеното обезпечение ;
- констатацията, че дружеството не притежава активи, след като е регистрирано в търговския регистър на 28.02.2020 година, не е обвързана с факти, които да водят до направения извод за невъзможност, респ. значително затрудняване на събирането на дължими данъци;
- индикациите за избягване на регистрация по ЗДДС, както и за плащане на данъци са основани на „съмнения за еднородна дейност на свързани лица, действащи съгласувано“. Като фактически основания за тези съмнения са посочени - управителят на „Зори 19“ ЕООД е бивш собственик на дружества, чийто настоящ собственик притежава множество юридически лица, регистрирани на един адрес и седалище на управление с капитал от два лева и без ретистрация по ЗДДС; дружествата осъществяват по две преминавания на ГКПП като получатели на стока с висок фискален риск-гъби на стойност под 20000.00 лева с доставчици от Полша и всички разтоварват на един и същи адрес в гр.В, ул.“***************“*;
- В протокола, обективиращ оспорените действия, както и в решението на директора на ТД на НАП не се сочи размер на бъдещи, очаквани данъчни задължения на дружеството - жалбоподател.
В приложеното към преписката становище за рисковия профил на дружеството са посочени данни от Доклад вх. №ФК-126 от 16.03.2020 година, въз основа на които са обосновани съмненията за избягване на регистрация по ЗДДС, укриване на данъци и извършване на данъчни измами. По отношение на собственика Н.Й. е посочено, че е прехвърлила 3 от притежаваните от нея 6 дружества на Г.Д.Д., ЕГН **********, на когото са прехвърлени над 100 броя дружества, които са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, при установени обстоятелства по чл.176 от ДОПК, както и други, които нямат регистрация по ЗДДС, но всички са със задължения към бюджета в големи размери. Конкретно са посочени дружествата Генезис 03 ЕООД, Норка 73 ЕООД, собственост на Н.Й., Нибиру 1 ЕООД, Крим 03 ЕООД, двете с настоящ собственик Г.Д..
Доказателства за фактите, даващи основания за изложените съмнения не са представени. Напротив, представените с жалбата удостоверения от НАП установяват липсата на публични задължения на дружествата Зори 19 ЕООД, Генезис 03 ЕООД, Норка 73 ЕООД, чийто собственик на капитала е Н.Й..
Рисковият профил на дружеството, послужил като основание за предприемане на обжалваните действия не е достатъчен да обоснове извод, че конкретните задължения за процесната стока няма да бъдат внесени или че съществува такава вероятност, след като не е подкрепено с доказателства.
При изложените съображения съдът намира, че обжалваните действия са извършени в нарушение на чл.121а, ал.2 и ал.З от ДОПК — при недоказана обезпечителна нужда, представляваща невъзможност или значително затруднение на събирането на дължимите данъци при последващо разпореждане с процесиите стоки и неизпълнено изискване на закона за наложено обезпечение от публичния изпълнител.
Съдът намира неоснователно оплакването за определяне на пазарната стойност на иззетите стоки, без да бъде посочен метод на ценообразуването, но са основателни възраженията за липса на прозрачност и яснота поради непосочване на конкретни стойности, послужили на органа при формиране на цената, независимо от общото позоваване на стоковите борси и тържища. Посочената в акта възможност за търговеца да представи експертиза пред НАП, доказваща промяна в пазарните условия, не освобождава органа от задължението му да обоснове действията си, като представи ясно начина на формиране на определената от него пазарна цена.
Жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. С оглед изхода на спора, своевременно предявеното искане и представените доказателства, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 770 лв., от които 50 лв. държавна такса и 720 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ по жалба на „Зори 19“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.В,****************** представлявано от управителя Н.С.Й., Действията на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601516677_3/16.03.2020 г., потвърден с Решение № ФК-7/18.03.2020г. на директора на ТД на НАП - В.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция по приходите - В да заплати на „Зори 19“ ЕООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление гр.В, *******************, представлявано от управителя Н.С.Й., разноски по делото в размер на 770.00 (седемстотин и седемдесет) лева.
Определението е окончателно съгласно чл. 41, ал. 3, предложение последно във връзка с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
|
|
