Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1036
гр. Пловдив, 30.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря
ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 959/2020 г. по
описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000625 от
16.12.2019 г. на А.В.Г.– гл.инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация” – гр. Пловдив, към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, с което на „Канарини“ ЕООД, ЕИК *********, е била
наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвПр/ за нарушение на чл.76, ал.7, т.3, буква „б“,
предложение 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
С жалбата се прави
искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, като се излагат мотиви
за това. Навеждат се и доводи да се приеме нарушението за маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от процесуалния си представител – адв. П.Т., който поддържа
жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище по
делото, в което се излагат мотиви за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване,
намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес,
предвид което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и
прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
В хода на извършена проверка от служители към
Областен отдел „Автомобилна администрация“ –гр. Пловдив, сред които и свид. Г.Д.Д.,
на **, било установено, че на
25.10.2019 г. около 00:01ч. в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 82,
седалището на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив,
дружеството- жалбоподател „Канарини“ ЕООД, ЕИК *********, като лице с предмет на дейност превоз на товари на
територията на Република България № 10663, не е доказало финансова стаболност
преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка –
24.10.2019г. Нарушението било установено вследствие на подадено заявление за доказване на финансова стабилност от упълномощено от жалбоподателя лице и след
направена справка в база данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София, отдел „Лицензи“. Всъщност заявлението за доказавне на
финансова стабилност било подадено на 30.10.2019г. с вх. № 33-14-23-2496 от Й.И.В.-
упълномощеното от жалбоподателя лице, с оглед сключена застраховка от
25.10.2019г. със срок до 24.10.2020г.
С оглед направените
констатации, свид. Г.Д. съставил срещу „Канарини“ ЕООД акт за установяване на
административно нарушение Серия А-2018 с бланков № 267094/ 30.10.2019 г., като
същият бил довършен и съставен при отказ на упълномощеното от жалбоподателя
лице – Й.И.В.да се запознае със съдържанието на акта, поради самоволното й
напускане на областния отдел. Нарушението
било подведено под нормата на чл.76, ал.7, т.3, буква „б“, предложение 1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
На 31.10.2019г. била
изпратена покана с изх. № 82-00-23-1858 до Д.Д., управител на
дружеството-жалбоподател „Канарини“ ЕООД, с която същият следвало да се яви в
тридневен срок от получаване на писмото в ОО“ Автомобилна администрация“ – гр.
Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 82, стая 201, за да се запознае със съдържанието
на съставения вече АУАН с бл. № 267094/ 30.10.2019г. и за да получи екземпляр
от последния.
На 18.11.2019г. Д. се
явил и било вписано в съставения вече АУАН от 30.10.2019г., че нарушителят
отказва да се запознае със съдържанието на акта към същата тази дата
18.11.2019г., като това обстоятелството било удостоверено с подписа на един
свидетел. На същата дата Д. отказал да получи и екземпляр от процесния АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от
приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните
доказателства – показанията на актосъствителя Г.Д. и свид. Й.В.. Свид. Д.
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Свидетелят пояснява,
че актът бил съставен в присъствието на Й.И.В., която по средата на написването
му си тръгнала, но тъй като „господинът“ останал, го довършил в нейно
отсъствие. Потвърждава, че АУАН е
съставен през октомври 2019г. Заявява, че не знае, дали справката за финансова
стабилност е подадена към момента на съставяне на АУАН или тепърва е следвало
да я подадат. Свид. Д. обяснява, че датата и часа на установеното нарушение
били съобразени, с това, че срокът на застраховката изтичал на 24.10.2019г., а предвид,че
24-ти приключвал в 24:00ч., логично било в 00:01 на 25.10.2019г. да се определи
като процесно време на нарушението.
От своя страна свид. В.заявява,че
действително с няколко дни забавяне, но по инициатива на дружеството–жалбоподател, е входирала заявление за
финансова стабилност и са изпълнили задължението си. Обяснява, че нарушението
било установено при самото подаване на документа, но въпреки това контролният
орган започнал съставяне на АУАН. Афектирана, свид. В.потвърждава, че си е
тръгнала в този момент.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
достоверни, логични, последователни и съотвестващи на писмените доказателства
по делото, и дотолкова доколкото служат за установяване на обективната
действителност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Безспорно установено е,
че действително „Канарини“ ЕООД, ЕИК *********, е извършило нарушение на чл.76,
ал.7, т.3, буква „б“, предложение 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, тъй
като действително не е доказало финансова стабилност преди изтичане на срока,
за който е сключен договора за
застраховката, а именно до 24.10.2019г. вкл. Установява се, че
жалбподателят на 30.10.2019г. е подал заявление с вх. № 33-14-23-2496 за
доказване на финансова стабилност, с оглед сключена застраховка от 25.10.2019г.
със срок на валидност до 24.10.2020г.
Въпреки установено,
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно, по следните съображения:
На първо място е необходимо да отбележи, че още в хода на съставяне на АУАН неправилно е
посочена датата, на която упълномощеното от жалбоподателя лице е следвало да се
запознае със съдържанието му, но е отказало. Това е така, тъй като от показанията
на свидетелите и от отразените в обстоятелствената част на акта и
постановлението факти, се установява, че отказът не е бил отразен на
30.10.2019г., когато именно самоволно е напуснало отдела на ОО“АА“ гр. Пловдив упълномощеното
от жалбоподателя лице - Й.И.В., а е
посочена дата на отказ - 18.11.2019г.,
когато ** Д. се е явил и е отказал да получи екземпляр от вече съставения АУАН,
като дори това обстоятелство било удостоверено с подписа и имената на
свидетеля. Тук е необходимо да се
отбележи, че житейски логично е датата на съставяне на индивидуалния
административен акт да не е различна с датата на отказа (освен при съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушител/ представител), тъй като тогава, се счита, че
нарушителят/упълномощено лице присъства.
До тази хипотеза се е стигнало и в конкретния случай, доколкото лицето Й.В.
действително е присъствала, но напускането й по своя инициатива се приема за
отказ, който смисъл се възприема и от установената съдебна практика. В случая
се е получило недопустимо възприемане на едно цяло между съвсем отделни едни от
други документи по характер и цел, а именно разписката за получаване на екзепляр от
съставения АУАН и самия АУАН, доколкото отказът за получаване на екземпляр от
18.11.2019г. е било отразено в графата на акта, която се попълва за запознаване
със съдържанието му, но при самото съставяне, а не впоследствие. По този начин
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно реда на
съставяне на АУАН при отказ и удостоверяването именно на този момент с подписа
на свидетел, а не в последващ такъв.
Нещо повече, прави впечатление некоректно определените, в
обстоятелствената част на АУАН и НП, процесни час и място на извършеното нарушение от жалбоподателя - на 25.10.2019г. в 00:01 ч. в сградата на ОО
„АА“гр.Пловдив, дотолкова доколкото отразеният час е далеч извън работното
време на отдела в сградата, обуславящо фактическа невъзможност да се изпълни
задължението непросредствено преди този момент, като не се уточнява за
алтернативен метод за изпълнение, различен от присъствената форма и фактическо
представяне на процесното заявление на хартиен носител.
Отделно от това,
настоящия съдебен състав счита, че в конкретния случай е следвало да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото, в сравнение с обичайните
случаи на нарушения от същия вид, установеното нарушение се явява с по-ниска
степен на обществена опасност, с оглед минималния период от време, след
изтичането на законоустановения срок, в който дружеството нарушител е изпълнило
задължението си да докаже финансова
стабилност. Последното се установява от приложеното по делото заявление
30.10.2019г. с вх. № 33-14-23-2496 и
застрахователна полица от 25.10.2019г. със срок до 24.10.2020г., предвид че
последният срок, в който дружеството е следвало да изпълно задължението си е
изтичал на 24.10.2019г. Нарушението е било установено от контролните органи
именно чрез горепосоченото заявление, т.е. по инициатива на самия жалбподател и
съответно задължението е било изпълнено още преди съставянето на АУАН. По
делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е наказван и за други
нарушения по тази наредба, което е индиция за изолиран случай. Ето защо,
независимо от обстоятелството, че конкретното нарушение е формално и не се
изисква да бъде установено настъпването на вредни последици от същото, за да се
приеме за осъществено, то е следвало да се извърши преценка на конкретната
обществена опасност на нарушението. Следвало е нарушителят да се предубреди, че
при повторно нарушение, ще му бъде съставен АУАН. В този смисъл настоящият
случай се явява маловажен според чл.28 от ЗАНН, което представлява отделно
основание от горното, процесното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000625 от 16.12.2019г. на А.В.Г.– гл.инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация”
– гр. Пловдив, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с което на
„Канарини“ ЕООД, ЕИК *********, е била наложена имуществена санкция в размер на
200 лева на основание чл.105, ал.1 от
Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ за нарушение на чл.76, ал.7, т.3, буква
„б“, предложение 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.