Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р.
Бошнакова в.ч.гр.д. № 5116 по описа
на съда за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от
19.03.2020 г. на длъжника П.и.б. АД (ПИБ АД) срещу отказ да се прекрати принудителното
изпълнение по изп. дело № 1364/2016 г. по описа на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 и район
на действие СГС.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на постановения немотивиран отказ за
прекратяване на принудителното изпълнение поради несъобразяване от съдебния
изпълнител с решение № 1672 от 02.04.2019 г. по дело № 34108/299/2013* на съда в сектор І – Букурещ, ползващо се сила на
присъдено нещо от постановяването му съгласно чл. 430, ал. 2 от ГПК на
Република Румъния, и със сертификат по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012,
които подлежат на пряко изпълнение – арг. и от чл. 622а от ГПК. Иска отмяна на
обжалвания отказ. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата
- взискателят М.на с.р.на Румъния, чрез представител Агенция за плащания и
участие в земеделието, е подал възражения по жалбата, възразявайки че не е
налице основание за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като решението
на съда на държавата по произход не отменял решението (заключението) от
21.06.2013 г. за допускане на искането за принудително изпълнение и същото не е
влязло в сила, а и издаденият въз основа на решението сертификат по чл. 53 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012 не обвързвал българския съд поради неприложимостта
на регламента. Няма претенция за разноски.
В мотивите по чл. 436,
ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител също заявява становище за нейната
неоснователност поради неприложимост на регламента и липсата на влязло в сила
решение на съда на държавата по произход.
Съдът, като прецени
събраните доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка
с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 16.11.2016 г., подадена до ЧСИ У.Д.с рег.
№ 858 и район на действие СГС от взискателя М.на с.р.на Румъния, чрез
представител Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA), въз основа на изпълнителен
лист от 08.11.2016 г., издаден по
гр. дело № 4921/2014 г. на СГС, ГО, І-19 състав. Изпълнителният лист е издаден
въз основа на влязло в сила на 25.10.2016
г. поради недопускането му до касационно обжалване решение от 01.10.2015 г. по гр. дело № 3275/2014 г. на САС, ТО,
3-ти състав, с което след отмяна на обжалвания първоинстанционен акт е допуснато
изпълнение на разпореждане (заключение)
от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд – Букурещ
с дадено съгласие за принудително изпълнение в полза на APIA срещу банката по
документ – писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436 от 31.07.2012 г., за заплащане
на сумата 22033854.39 евро заедно с разходите по изпълнението.
Заключението от
21.06.2013 г., допуснато до изпълнение в страната, е постановено след сезирането
на румънския съд от Сдружение на съдебни изпълнители Ш.и Т., което със заключение
от 15.05.2013 г. е разпоредило регистриране на молбата на взискателя APIA за
принудително изпълнение, като е образувал изп. дело № ST 47/2013 г. и поискал
съгласието (одобрението) на съда, необходимо за осъществяването на изпълнението.
С определение от 02.12.2016 г. по т. дело № 2456/2016 г.
ВКС е спрял изпълнението на решението на САС, по което се е допуснало
изпълнението на заключението на румънския съд в страната, до приключването на
производството по чл. 303 от ГПК, образувано по молба на длъжника. Въз основа
на определението на ВКС с разпореждане от 05.12.2016 г. на основание чл. 432,
т. 1 от ГПК съдебният изпълнител е спрял настоящото изпълнително производство. Последното
е възобновено след постановяване на решение от 28.01.2019 г. по т. дело № 3132/2017 г., с което ВКС е оставил без
уважение молбата на банката за отмяна на влязлото в сила решение на САС.
След възобновяване на
производството по принудителното изпълнение длъжникът е направил няколко
искания до съдебния изпълнител за неговото спиране. Исканията са обосновани с
решение от 14.02.2019 г. по дело № 2518/299/2019
г. за спиране на изпълнението по изп. дело № ST 47/2013 г. на Сдружение на
съдебните изпълнители Ш.и Т.до решаване на оспорването на изпълнението по дело
№ 34108/299/2013* по описа на Апелативен съд – Букурещ, по което е издаден сертификат
по чл. 53 от Регламента (ЕС) № 1215/2012, и на решение от 02.04.2019 г. по дело № 34108/299/2013* на съда в Сектор I – Букурещ
за анулиране на принудителното изпълнение и извършените изпълнители действия по
изп. дело № ST 47/2013 г. на Сдружението на съдебните изпълнители Ш.и Т., по
което също е издаден сертификат по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и което
е предмет на обжалване от взискателя (така жалба от 29.05.2019 г. и удостоверение).
По тези искания съдебният изпълнител е постановил отказ за спиране на принудителното
изпълнение, които по жалби на длъжника ПИБ АД са отменени с решение от
15.05.2020 г., постановено по гр. дело № 12726/2019 г. на СГС.
С молба от 17.02.2020.
длъжникът ПИБ АД е поискал от съдебния изпълнител и прекратяване на изпълнителното
производство поради постановяването от съда на държавата по произход на решението
от 02.04.2019 г. по дело № 34108/299/2013* на съда в Сектор I – Букурещ. Представил
е отново с молбата посоченото решение заедно с издадения за него сертификат по
чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.
На 09.03.2020 г.,
видно от съобщение изх. № 9743 от 09.03.2020 г., съдебният изпълнител е
постановил отказ за прекратяване на изпълнителното производство, като
съобщението за него е връчено надлежно на длъжника на 10.03.2020 г.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата от 19.03.2020
г. е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от удостоверената дата за
съобщаване на обжалвания отказ на съдебния изпълнител. Същата е допустима – насочена
е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК акт на
съдебния изпълнител, а именно – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение.
Разгледана по същество
обаче жалбата се явява неоснователна.
За принудителното
реализиране на вземането, за което е образувано настоящото изпълнително
производство въз основа на издадения изпълнителен лист по допуснатото на
основание чл. 623, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 38 и сл. от Регламент (ЕО) № 44/2001 изпълнение
на разпореждане (заключение) от 21.06.2013 г. на румънския съд, приложими са процесуалните
правила на изпълнителния процес, регламентирани в българския ГПК, при
съобразяването на общностното право, което има предимство. В тази насока е и
изричната уредба на чл. 41, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1215/2012, който има
непосредствено действие съгласно чл. 288 от ДФЕС. Приложимостта на тези
правила предпоставят преценката на законосъобразността на обжалвания отказ от наличието
на предвидено в чл. 433, ал. 1 от ГПК основание за прекратяване на
изпълнителното производство, сред които е и последващото отпадане на някое от
условията за допустимост на производството поради обезсилване на изпълнителния
лист или отмяна с влязъл в сила съдебен акт на акта, въз основа на който е
издаден изпълнителния лист, респ. въз основа на който е допуснато изпълнението
в страната, водещи до унищожаване или липса (погасяване) на отговорността на
длъжника за претендираното от взискателя право.
Представеното от
жалбоподателя решение от 02.04.2019 г. на съда по произход, с което е анулирано
(отменено) принудителното изпълнение и извършените изпълнители действия по изп.
дело № ST 47/2013 г. и с което се обосновава наличието на основание за прекратяване
на изпълнителното производство, не само не се ползва с изпълнителна сила, но то
не се ползва и с окончателна сила на пресъдено нещо, която единствено по арг.
от чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК би била основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Липсата на изпълнителна сила на решението, предвид
неговия предметен обхват съгласно чл. 719 от румънския ГПК и отсъствието на
удостоверено с него сигурно, ликвидно и изискуемо вземане по арг. от чл. 433 и
662 от същия закон, води до извод за необходимостта същото само да бъде
признато в другата държава членка, без изискването за провеждане на специална
процедура, съгласно чл. 33, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 и чл. 36, пар. 1
от Регламент (ЕО) № 1215/2012, но не и да бъде обявявано за изпълняемо. Независимо
от последното и представянето на решението заедно с удостоверение (сертификат) по
чл. 53 от Регламент (ЕО) № 1215/2012, именно поради отсъствието на окончателна
сила на присъдено нещо, с която решението да се ползва съгласно чл. 430, ал. 4
във вр. с ал. 1 от румънския ГПК, то не осъществява предвиденото в българския процесуален
закон основание за прекратяване на изпълнителното производство. Тъй като
представеното решение е предмет на обжалване от взискателя, силата му на
пресъдено нещо, която задължава страните да съобразят поведението си с
установеното с него, е временна и
като такова тя не може обоснове прекратяването на изпълнителното производство.
Едва след влизането му в сила въз основа на окончателното решение, с което
силата на пресъдено нещо на решението придобива постоянен характер, би могло да
се направи ново искане и евентуално да се прекрати изпълнителното производство,
съобразявайки действието на решението за оспорването на изпълнението по
румънския ГПК.
За пълнота следва да
се отбележи, че съдебният изпълнител, а и съдът в производството по чл. 435 и
сл. от ГПК, в което той действа само като контролна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалвания несъдебен акт, нямат компетентността да
разгледат доводите на ответника за допустимостта и правилността на решението на
румънския съд. Този извод следва както от спецификата на производството по
обжалване на действията по изпълнението, така и от уредбата в румънския ГПК и изричната
забрана на чл. 36 от Регламент (ЕО) № 44/2001 и чл. 52 от Регламент (ЕО) №
1215/2012.
Предвид тези
съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен,
а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от 19.03.2020 г. на П.и.б. АД, ЕИК ********, срещу отказ
да се прекрати принудителното изпълнение по изп. дело № 1364/2016 г. по описа
на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 и район на действие СГС, обективиран в съобщение изх. №
9743 от 09.03.2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.