РЕШЕНИЕ
№ 6537
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110135255 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на И. И. П. против ........ АД, с която да
предявени иск с правно основание по чл.405 КЗ за заплащане на сумата 3168,98 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по щета № ........537/02.03.2023 г. за
претърпени имуществени вреди от настъпило на 01.03.2023 г. застрахователно събитие –
ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба – 26.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и с правно основание
чл. 497 КЗ за заплащане на сумата 106,55 лева , представляваща обезщетение за забава за
периода от 13.03.2023 г. до 25.06.2023 г., след допуснато намаляване на размера на исковете
с протоколно определение от 03.02.2025 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че с ответника са страни по договор за
застраховка „Каско на МПС“ от 12.12.2022 г., обективиран в застрахователна полица
№.....189/12.12.2022 г. със срок на действие от 12.12.2022 г. до 12.12.2023г. с предмет лек
автомобил „....... ........ с рег. №........ Сочи, че застраховката е сключена при клауза А – Пълно
каксо като е договорена застрахователна сума 20000 лева. В срока за застраховката на
01.03.2023 г. в гр. ......... след светофара при .... е настъпило пътно-транспортно произшествие
между застрахования при ответника автомобил, който е бил спрял на авраийни светлини в
дясно на пътното платно и при потегляне в посока ...... е ударен от движещият се в същата
посока лек автомобил „......“ с рег. № ..... За настъпилото ПТП е съставен Двустранен
констативен протокол от двамата водачи и е уведомен застрахователя , при който е
образувана щета №........537/02.03.2023 г. Застрахователят е извършил оглед на автомобила
на 02.03.2023 г. и са му предоставени всички необходими документи, но на 13.03.2023 г.
ищецът е уведомен, че не са налице основания за изплащане на застрахователно
обезщетение. Ищецът е възразил, но с писмо от 04.04.2023 г. ответникът е потвърдил
становището си. Счита, че произшествието е покрит от застрахователя риск, както и че не е
налице нито една от хипотезите, в които застрахователят може да откаже да заплати
обезщетение за претърпените вреди. Посочва, че стойността на ремонта, изразяващ се в
подмяна на ляв фар, подмяна на халоген за броня, подмяна на въздухозаборна решетка за
броня, поправка и боядисване на предна броня, демонтиране и монтиране на предна броня,
монтаж на дневна светлина и др. възлиза на 3500,00 лева, които ответникът следва да му
1
заплати. Предвид липсата на плащане в срока за това на застрахователното обезщетение
претендира и заплащане на обезщетение за забава, както и сторените по делото разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор ответникът не оспорва наличието на валидно сключен договор за
застраховка „Каско на МПС“ с обект лек автомобил „....... ........”, както и че при него е
заведена щета №........537/02.03.2023 г. Посочва, че не е налице основание за изплащанена
обезщетение, тъй като водачът на застрахования при него автомобил е нарушил правилата за
движение по пътищата като е направил обратен завой при съществуваща надлъжна
единична непрекъсната линия, което обстоятелство е отразено и в съставения двустранен
констативен протокол. С тези си действия водачът е проявил груба небрежност, от която са
произтекли вреди , които са изключени от обхвата на застрахователно покритие съгласно
договореното между страните. Посочва и че преди да предприема маневра „обратен завой“
виновният водач не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, които е следвало да пропусне. В условията на евентуалност оспорва иска по
размер, като го счита за прекомерен. Моли да бъде намалено обезщетението на основание
чл. 395 КЗ, тъй като застрахованият не е положил грижа на добър стопанин. Евентуално
моли да се приспадне от обезщетението стойността на трета и четвърта вноска за премии по
договора, които са останали незаплатени от ищеца. Счита, че и акцесорният иск за лихва
следва да се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждането на разноски по
представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като
според чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. За основателността на иска в тежест на ищеца е
да докаже сключването на договор за имуществено застраховане, както и че в срока на
действие на договора е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по договора,
вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди, каква е
действителната стойност на вредите към датата на настъпването им, както и че е уведомил
застрахователя за настъпването им и че е представил уговорените между страните
документи за определяне и изплащане на обезщетението. При установяване на горните
предпоставки в тежест на ответника е да докаже че е платил застрахователното обезщетение
в цялост.
Не е спорно между страните са били обвързани от сключения между тях договор за
застраховка „Каско на МПС“ с обект лек автомобил „....... ........”, обективиран в
застрахователна полица №.....189/12.12.2022 г., представена по делото, със срок на действие
от 12.12.2022 г. до 12.12.2023г. Договорена е застрахователна стойност 20000 лева, както и
разсрочено заплащане на застрахователните премии на четири вноски. От събраните по
делото доказателства се установява, че към приключване на съдебното дирене по делото
ищецът е заплатил всички застрахователни премии. Видно от приобщената застрахователна
полица, имуществената застраховка е сключена с клауза „Пълно каско“, която клауза
съгласно приложимите общи условия, включва покритие за всички рискове, причинени от
застрахователни събития, покрити по клаузи „Пожар и природни бедствия“ и „Частично
каско“, както и кражба или грабеж на цяло МПС, пожар или взривяване на цяло МПС, щети
по МПС при намирането му след кражба или грабеж.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно
автотехническата експертиза се установява, че на 01.03.2023 г. в гр. ......... след светофара
при .... водачът на лек автомобил „....... .......“ с рег. №....... , който е престоявал на аварийни
светли в крайна дясна лента на пътното платно е предприел необезопасена маневра „Завой в
обратна посока“ като не пропуска движещият се в съседната лява лента лек автомобил „......“
с рег. №..... Водачът на лек автомобил „......“ – свидетелят В. С. С. свидетелства, че лек
2
автомобил „....... ........ “ с рег. №....... се е намирал на трамвайната спирка след светофара,
намиращ се след .... и когато е потеглила при зЕ. светлина на светофара, водачът е започнал
да извършва маневра обратен завой без включен светлинен сигнал, при което е настъпил
удар между двата автомобила. Посочва, че за да избегне по – сериозен удар е предприела
обезопасителна маневра преминавайки в лентата за насрещно движение и оттам на
тротоара. Счита, че водачът на лек автомобил „....... ........“ с рег. №....... изобщо не е видял
идващите автомобили преди да започне обратния завой. За произшествието е съставен
двустранен констативен протокол от 01.03.2023 г. , според който виновен за инцидента е
водачът на лек автомобил „....... ........“ с рег. №........ Противно на изложеното в исковата
молба движението на лек автомобил „....... ........“ с рег. №....... непосредствено преди
инцидента не е било в посока съответна на движението на другия автомобил. Според
заключението на съдебно – автотехническата експертиза при сравнението на щетите в описа
на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания и съобразяване на
установения механизъм на ПТП, е направен извод, че щетите по лек автомобил „....... .......“ с
рег. №....... се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпило на 01.03.2023 г.
произшествие. Според заключението стойността необходима за възстановяване на щетите по
средни пазарни цени е 3168,98 лева.
Страните не спорят, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в срока на
действие на имуществената застраховка, както и че ищецът своевременно е уведомил
застрахователя, при който е заведена щета №........537/02.03.2023 г. С уведомления от
13.03.2023 г. и 04.04.2023г. застрахователят е отказал да заплати застрахователно
обезщетение, тъй като получените по застрахования автомобил вреди са вследствие груба
небрежност или виновно действие или бездействие на застрахования.
Спорен по делото е въпросът налице ли е покрит от застрахователния договор риск, в
който случай следва да се ангажира отговорността на ответника да заплати застрахователно
обезщетение.
Според чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди и да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди.
В ал. 4 на същия член е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие на
неизпълнение на задължението на застрахования по ал.1 и само ако изрично е предвидил
това в договора, а ако не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят
може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
Не е спорно, че договорът за имуществено застраховане е сключен при общи условия.
Видно от представената застрахователна полица застрахованият е декларирал, че е приел
общите условия на застраховка „Каско на МПС“ при подписването на договора. Общите
условия по договорите за застраховане, които са предварително определени от едната страна
уговорки, стават задължителни за страните, ако те ги приемат, което не е спорно в случая.
При включването им в застрахователния договор общите условия стават част от договора,
ако насрещната страна писмено е потвърдила, че ги приема чл. 348, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 16,
ал. 1 ЗЗД (Решение № 107 от 25.07.2013 г. по търг. д. № 381/2012 г. на ВКС). Страните по
застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за
ангажиране на отговорността на застрахователя в случай на увреждане на застрахованото
имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, респ.
нейния размер. Ето защо застрахователната отговорност при имущественото застраховане
“Каско на МПС”, се определя от закона, но и от съдържанието на конкретните договори и от
общите условия на застрахователя за съответния вид застраховане.
В случая според раздел IV „Изключения от застрахователно покритие“ на Общите
условия на ответника, приети като доказателство по делото, се установява, че от обхвата на
застрахователно покритие са изключени всякакви косвени вреди, както и вреди, произлезли
от груба небрежност или виновно действие или бездействие , в това число умишлено на
застрахования (т. 25). По делото се установи, че уврежданията по лек автомобил „....... ........
3
с рег. №....... се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпило на 01.03.2023 г.
произшествие, което е причинено от застрахования при ответника водач, който е предприел
необезопасена маневра „обратен завой“. От приобщените копия на вертикалната и
хоризонталната организация в района на ул. ...........да при .... се установява, че пътното
платно е с две ленти за движение на безрелсови пътни превозни средства в противоположни
посоки и две крайни (лява и дясна) обособени ленти за движение на релсови транспортни
средства като лентите за движение са разграничени с единична непрекъсната линия „М1“
съгласно ЗдвП. При маневра обратен завой водачът на лек автомобил „....... ........“ е пресякъл
единичната непрекъсната линия, което съгласно чл. 63 от Правилника за прилагане на ЗДвП
е забранено. Отделно от това преди да извърши маневрата водачът е бил длъжен да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него,
извършвайки маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, както и е бил длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат в
съседната пътна лента, в която ще навлезе изцяло или частично, за да извърши маневрата, в
който смисъл са разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато лицето
несъзнавано не е предоставило дължимото надлежно изпълнение, а грубата небрежност
представлява по – засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа,
която би положил и най – небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по - елементарна степен на загриженост. Такова поведение би могло да доведе до ПТП, при
което се причиняват както значителни материални щети, така и накърняване на здравето и
живота на другите участниците в движението. Дори и най-небрежният стопанин, при риск за
живота и здравето си, и тези на другите, би избрал поведение, което да не нарушава
разпоредбите на ЗДвП.
Възприетата дефиниция за вината в гражданския процес /за разлика от наказателния/,
не изисква осъзнаване на вината. Съзнанието на субекта за неполагане на дължимата грижа
няма правно значение, както няма значение при преценката за наличие на вина и причината,
довела до поведението, което се квалифицира като "груба небрежност". Поради това, на
преценка полежат обективните факти, настъпили в действителността. Предприемане на
маневра „обратен завой“ без уведомяване на останалите участници в движението
посредсвом светлинен сигнал, на забранено за това място и без да пропусне движещите се
покрай него превозни средства може да се характеризира като неполагане на грижата, която
би положил и най – небрежният човек и представлява допуснато от застрахования
собственик увеличение на покрития от застрахователя риск – пътно-транспорно
произшествие (раздел III „Обект на застраховане. Застрахователно покритие“ чл. 4, ал. 2, т.
2, б. „а“ от Общите условия). С поведението си, ищецът е станал причина за настъпване на
ПТП, поради което може да се приеме, че е проявена груба небрежност при неизпълнението
на договора със застрахователя, довела до настъпване на вредите. Поведението на водача е
вредоносно, защото само и единствено то е довело до настъпване на ПТП. Поради това
настоящият състав на съда приема, че действията на ищеца се обхващат от разпоредбата на
т. 25 от Общите условия на застрахователя и е основание за изключване на договорната
отговорност на последния, съобразно нормата на чл. 395, ал. 4, изр. първо КЗ. Останалите
установени по делото действия, с които ищецът е нарушил разпоредбите на ЗДвП касателно
спиране и престой на трамвайна спирка, както и върху трамвайните релси, доколкото не се
намират в пряка причинно – следствена връзка с произшествието, респ. с получените от него
вреди, не следва да бъдат обсъждани.
При липсата на настъпил покрит застрахователен риск, не следва да се ангажира
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение.
Предвид неоснователността на исковата претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който претендира такива за
заплатен депозит за свидетел – 80,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
4
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП определя в размер на
100.00 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. П. ЕГН ********** с адрес: гр. против ........ АД
ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. иск с правно основание по чл.405 КЗ за
заплащане на сумата 3168,98 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета №
........537/02.03.2023 г. за претърпени имуществени вреди от настъпило на 01.03.2023 г.
застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба – 26.06.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата и с правно основание чл. 497 КЗ за заплащане на сумата 106,55 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 13.03.2023 г. до 25.06.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА И. И. П. ЕГН ********** с адрес: гр. да заплати на ........ АД ЕИК със
седалище и адрес на управление: гр. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 180,00 лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5