№ 124
гр. С.З., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20215500901258 по описа за 2021 година
Производс**ото е образувано по постъпила молба с правно основание
чл. 625 от ТЗ от „Б.“ ЕООД, гр. С., *****, представлявано от С.Г. – управител,
с ЕИК ****, чрез процесуалния си представител И.К. за откриване на
производс**о по несъстоятелност по отношение на „Р.К.“ АД - гр. С.З., ул.
****, представлявано от Г.П. - изпълнителен директор, с ЕИК *********.
В молбата се посочва, че „Б.“ ЕООД (Б.) е в трайни търговски
взаимоотношения с „Р.К.“ АД (Р.), като Б. е кредитор на Р. с изискуеми
парични вземания по търговски сделки. „Б.“ ЕООД е универсален
правоприемник на „Б.“ ЕАД, ЕИК ****, считано от 06.07.2021 г., като правата
и задълженията на преобразуващото се дружес**о са преминали изцяло върху
новоучреденото дружес**о.
Кредиторът посочва, че в периода 2016 г. - 2021 г. между Б. и Р. са
сключени следните договори:
1. Договор за наем на недвижим имот от 04.01.2016 г. между „Б.“
ЕАД и „Р.К.“ АД, по силата на който Б. предоставя на Р. за временно и
възмездно ползване самостоятелни помещения, находящи се в гр. С., ул.
*****. Договорът за наем на недвижим имот е прекратен едностранно от Б.
считано от 01.10.2021г.
2. Договор за наем на моторни превозни средс**а от 01.07.2017 г.,
изменен с анекс от 03.04.2020г., по силата на който Б. предоставя на Р. за
временно и възмездно ползване леки автомобили. Договорът за наем на
моторни превозни средс**а е прекратен едностранно от Б. считано от
01.08.2021г.
3. Договор за предоставяне на спътников капацитет от 01.05.2016г.,
1
съгласно който Б. е поело задължение да излъчва чрез спътник срещу
заплащане 5 телевизионни канала на Р.. Договорът за наем на спътников
капацитет е прекратен на 01.04.2018г.
4. Договор за разпространение на телевизионни програми („**+“ /
**+ и „**+“ / **+) от 01.01.2016г., Предварителен договор за разпространение
на телевизионна програма („**+“) от 01.02.2016 г., Предварителен договор за
разпространение на телевизионна програма (“**+) от 28.04.2016 г.,
Предварителен договор за разпространение на телевизионна програма (“**+)
от 28.04.2016 г., Предварителен договор за разпространение на телевизионна
програма (“**+) от 28.04.2016 г., съгласно които Р. се е задължило срещу
заплащане да предостави на Б. права за разпространение на телевизионни
програми („Договори за разпространение на програми“).
5. Договор за предоставяне на неизключителни права върху аудио-
визуални произведения от 16.06.2020 г., по силата на който Б. предоставя на
Р. срещу заплащане правото да включи аудио-визуални произведения в
създаваните от Р. програми.
6. Споразумение за прихващане от 30.06.2020 г., по силата на което
страните извършват прихващане на насрещни задължения.
Кредиторът излага съображения, за наличие на изискуемо парично
вземане по търговска сделка, като посочва, че към датата на подаване на
настоящата молба са налице следните изискуеми парични задължения на Р.
към Б.:
Задължения на Р. по Споразумение за прихващане от 30.06.2020 г.
1. За да уредят взаимоотношенията си по договорите, изброени в т. 1 до
т. 5 по-горе, на 30.06.2020 г. Б. и Р. са сключили Споразумение за
прихващане на вземания и задължения („Споразумение“), съгласно което след
прихващане на ликвидни и изискуеми задължения на Р. към Б. (в общ размер
от 2 644 004. 70 лв.) с ликвидни и изискуеми задължения на Б. към Р. (в общ
размер от 2 308 497, 30 лв.) е останала дължима сума от Р. към Б. в размер от
335 507, 40 лв. с ДДС. В Споразумението страните са се договорили, че
заплащането на сумата от 335 507, 40 лв. ще бъде предмет на допълнително
споразумение. Към настоящия момент такова допълнително споразумение не
било сключвано, като сумата от 335 507, 40 лв. не била заплатена от Р..
Кредиторът счита, че сумата от 335 507, 40 лв. е била изискуема към
30.06.2020 г., като в подкрепа на това **ърдение, моли да се вземе предвид,
че съгласно чл. 103 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“), когато
две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко
едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. С подписването на Споразумението страните са се
съгласили, че описаните в същото задължения са изискуеми, в резултат на
което е налице и погасяване на насрещните вземания до размера на по-
малкото от тях.
Споразумението не било оспорено от Р., като кредиторът счита, че
2
същото представлява признание на длъжника на задължението от 335 507, 40
лв.
С оглед горното и на основание чл. 86 от ЗЗД Р. дължало обезщетение в
размер на законната лихва върху сумата от 335 507, 40 лв. за периода от
01.07.2020 г. до датата на подаване на настоящата молба в размер от 36 553,
03 лв.
Задължения на Р. по Договор за предоставяне на неизключителни
права върху аудио-визуални произведения от 16.06.2020 г.
2. Съгласно Договор за предоставяне на неизключителни права върху
аудио-визуални произведения от 16.06.2020 г. Б. е предоставило на Р. срещу
заплащане правото да включи аудио-визуални произведения, подробно
изброени в Приложение 1 към договора, в програмните схеми на създаваните
от Р. телевизионни програми Синема +, Комеди + и Екшън +.
За предоставените услуги Б. е издало следните фактури: Фактура №
№ **********/23.07.2020 за 6 000 лв. с ДДС; **********/17.08.2020 за
6 000 лв. с ДДС, **********/14.09.2020 за 6 000 лв. с ДДС;
**********/12.10.2020 за 6 000 лв. с ДДС; **********/12.11.2020 за 6 000 лв.
с ДДС; **********/09.12.2020 за 6 000 лв. с ДДС или общо 36000 лв.
Горните фактури не били платени към настоящия момент от Р..
Задължението по гореиздадените фактури не е било предмет на
Споразумението от 30.06.2020 г.
Посочва се, че съгласно чл. 8, ал. 2 от договора плащането на цялата
дължима сума по договора в размер от 36 000 лв. с ДДС се извършва на равни
месечни вноски с краен срок за изплащане 31.12.2020 г. Следователно,
задълженията по всички гореизброени фактури са станали изискуеми на
31.12.2020 г., като за периода от 01.01.2021 г. до датата на подаване на
настоящата молба Р. дължи върху сумата от 36 000 лв. лихва за забава на
основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 2080 лв.
Задължения на Р. по Договор за наем на недвижим имот от
04.01.2016 г.
3. Съгласно Договор за наем на недвижим имот от 04.01.2016 г. Б.
като наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване на Р.
самостоятелни помещения, находящи се на че**ърти етаж от четириетажна
сграда, находяща се в гр. С., ул. ***** срещу задължение на Р. да заплаща
годишна наемна цена в размер от 13 141, 80 евро, без ДДС. Съгласно чл. 3, ал.
2 от Договора за наем наемната цена се заплаща не по-късно от 31 декември
на съо**етната година, за която е дължима.
Б. е издало фактура № **********/31.12.2020 за наемния период от
01.01.2020г. до 31.12.2020 г. за сумата от 30 843, 75 лв. с ДДС, която сума е
станала изискуема на 31.12.2020 г.
Към настоящия момент задължението по фактура №
**********/31.12.2020 не било погасено от Р..
3
На основание чл. 86 от ЗЗД Р. дължи обезщетение в размер на законната
лихва върху сумата от 30 843, 75 лв. за периода от 01.01.2021 г. до датата на
подаване на настоящата молба в размер на 1 782, 08 лв.
Задължения на Р. по Договор за наем на автомобили от 01.07.2017 г.
4. Съгласно Договор за наем от 01.07.2017 г., изменен с анекс от
03.04.2020 г., Б. е предоставило за временно и възмездно ползване три леки
автомобила срещу наемна цена от 100 лв., без ДДС месечно за всеки от
автомобилите.
За предоставените услуги в периода юли 2020г. - декември 2020г. Б. е
издало на Р. фактура № **********/31.12.2020 за сумата от 2 160.00 лв. с
ДДС, която сума е станала изискуема на 31.01.2021г.
Към настоящия момент фактура № **********/31.12.2020 не била
заплатена от Р..
На основание чл. 2, ал. 3 от Договора за наем Р. дължи лихва върху
сумата от 2 160.00 лв., с ДДС за периода от 01.02.2021 г. до датата на
подаване на настоящата молба в размер на 106.20 лв.
Задължения на Р. във връзка с пр**актурирани разходи за гориво.
5. С наетите автомобили Б. е предоставило и карти за зареждане на
гориво на „****“ ООД (О.), като зареденото гориво се пр**актурира всеки
месец от Б. на Р..
За разходите за гориво, направени с картите, издадени на Б., Б. е издало
следните фактури: Фактура №№ **********/31.07.2020 за 302,94 лева с ДДС;
**********/31.08.2020 за 198,02 лева с ДДС; **********/30.09.2020 за 179,29
лева с ДДС; **********/31.10.2020 за 250.27 лева с ДДС;
**********/30.11.2020 за 349.81 лева с ДДС; **********/31.12.2020 201.75
лева с ДДС или общо 1 482,08 лева
До датата на подаване на настоящата молба Р. не било заплатило
дължимата сума от 1 482,08 лева.
Изискуемо вземане на основание чл. 55, предл. първо от ЗЗД
6. В периода януари - май 2021 г. Б. и Р. са предоговорили
търговските условия по Договорите за разпространение на програми, като са
постигнали договорка относно следното:
а) за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. Р. да предоставя правото
за разпространение на Програмите срещу фиксирано месечно възнаграждение
в размер на 270 000 лева, без ДДС и 30 000 лева, без ДДС, на месец за
реализиране / излъчване на търговски съобщения;
б) считано от 01.01.2021 г. Р. да предоставя правото за разпространение
на Програмите срещу фиксирано месечно възнаграждение в размер на 250 000
лв., без ДДС и 20 000, без ДДС, на месец за реализиране на търговски
съобщения (реклами, рекламни спотове и др. промотиращи дейността на Б.).
7. Търговското споразумение между страните се установявало от
4
следното:
7.1.На 12.05.2021 г. Р. изпраща на Б. подписано допълнителното
споразумение със следните условия:
а) от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. Б. заплаща на Р. фиксирано месечно
възнаграждение за предоставеното право на разпространение на
телевизионните програми в размер на 270 000 лева, без ДДС, на месец и 30
000 лева. без ДДС, на месец за реализиране / излъчване на търговски
съобщения (т.2.1. от допълнителното споразумение);
б) от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. Б. заплаща на Р. фиксирано месечно
възнаграждение за предоставеното право на разпространение на
телевизионните програми в размер на 250 000 лева, без ДДС и 20 000 лева, без
ДДС за реализиране / излъчване на търговски съобщения (т.2.2. от
допълнителното споразумение).
7.2.След като прегледало подписания документ Б. забелязало някои
разпоредби, които не съо**етс**ат на търговските договорки между страните,
които обаче не касаят същес**ените елементи на споразумението, а именно
предмета и цената. Документът, който Б. подписало и върнало по електронна
поща на Р. на 17.05.2021 г. съдържало следните търговски условия:
а) от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. Б. заплаща на Р. фиксирано месечно
възнаграждение за предоставеното право на разпространение на
телевизионните Програми в размер на 270 000 лева, без ДДС, на месец и 300
лева, без ДДС, на месец за реализиране / излъчване на търговски съобщения
(т. 2.1. от допълнителното споразумение);
б) от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. Б. заплаща на Р. фиксирано
месечно възнаграждение за предоставеното право на разпространение на
телевизионните Програми в размер на 250 000 лева, без ДДС и 20 000 лева,
без ДДС за реализиране / излъчване на търговски съобщения (т.2.2. от
допълнителното споразумение).
8. Видно било, че във версията на допълнителното споразумение,
разписано от Р. и тази, разписана от Б., е налице пълно съвпадение относно
предмета на споразумението и дължимото възнаграждение, което за периода
от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 324 000 лв. с ДДС на месец
(общо за реклама и право на разпространение на телевизионни програми). Т.е.
за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021г. общото договорено
възнаграждение е в размер на 972 000 лв.
9. Въпреки постигнатите търговски договорки за периода от 01.01.2021
г. до 30.03.2021 г. Б. заплащало на Р. възнаграждение в размер на 360 000 лв.,
с ДДС на месец за права за разпространение и 36 000 лв., с ДДС на месец за
реклама, както следва:
- 240 000 лв. на 07.06.2021 г., представляваща частично плащане по
фактура 122/01.02.2021 г.;
- 30 000 лв. на 02.07.2021 г., представляваща остатък от дължимо
5
плащане по фактура 122/01.02.2021 г.
- 324 000 лв. на 14.07.2021 г., представляваща дължима сума за м.
февруари 2021 г.
- 54 000 лв. на 16.07.2021 г., представляваща дължима сума за м. януари
2021 г.
- 1 225 050 лв. на 26.07.2021г., представляваща доплащане за услуги по
договора (права и реклама) до края на м. май 2021 г.
10. Б. е заплатило **ективно сумата от 216 000 лв., явяваща се
надплатена недължима сума за месеците януари, февруари и март 2021 г.
11. Излагат се съображения, че съгласно чл. 55 от ЗЗД който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъщес**ено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. В случая Б. е заплатило задължения на Р.,
без да е било налице правно основание за това, поради което платената сума
подлежи на връщане. В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение №
5/2017 от 21.11.2019 г. по тълк. д. №5/2017, като посочва, че към датата на
подаване на настоящата молба за Б. е налице изискуемо вземане на основание
чл. 55 от ЗЗД, предложение първо в размер от 216 000 лв.
В депозираната молба кредиторът посочва показатели за ликвидност.
Излага доводи, че финансовото състояние на Р. в периода от 2016г. до
2019г., когато е публикувало финансовите си отчети е трайно влошено, което
е било видно и от показателите му за ликвидност, като за този период
посочва, че те са със следните стойности:
Ко**ициент на обша ликвидност 0,245 0,3 0,44 0,82
Ко**ициент на бърза ликвидност 0,245 0,3 0,44 0,82
Ко**ициент на незабавна ликвидност 0,007 0,006 0,006 0,04
Ко**ициент на абсолютна ликвидност 0,007 0,006 0,006 0,04
Данните от финансовите отчети на Р. показвали, че за периода 2016-
2019 показателите за обща ликвидност и за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са със стойности далеч от р**ерентните граници, т.е. Р. е
изпи**ало сериозни затруднения или невъзможност за погасяване на
паричните си задължения. Финансовите затруднения на Р. не са временни,
като финансово-икономическото състояние на дружес**ото е влошено трайно
и същото не разполага с имущес**о, достатъчно за покриване на
задълженията му без опасност за неговите кредитори.
Във връзка с изложеното по – горе кредиторът излага доводи, че по
отношение на Р. са налице предпоставките за откриване на производс**о по
несъстоятелност, а именно: молителят Б. е кредитор с изискуемо парично
вземане по търговска сделка и по отношение на Р. е налице състояние на
неплатежоспособност, евентуално на свръхзадъженост.
В случая и с оглед показателите на ликвидност на Р., както са посочени
по-горе, счита, че най-ранната дата, към която е било налице състояние на
6
неплатежоспособност по отношение на Р. е 31.12.2016г., когато всички
ко**ициенти са под р**еретните стойности.
По отношение на датата на свръхзадълженост, счита, че това е
31.12.2016 г., тъй като това е най-ранната дата, към която може да се
установи, че ко**ициентите на задлъжнялост и финансова автономност са под
р**ерентните стойности.
Кредиторът счита, че от изложеното по – горе може да се направи
обосновано заключение, че Р. не е в състояние да изпълни изискуемите си
задължения за плащане към Б.. Общият размер на фактурираните и изискуеми
задължения е в размер на 405 993,23 лв. с ДДС. В допълнение към тези
задължения Р. дължи на Б. и 216000 лв. на основание чл. 55 от ЗЗД.
Счита, че тези обстоятелс**а му дават основания да смята, че
затрудненията на длъжника не са временни, тъй като последният не е в
състояние да погасява задълженията си за продължителен период от време и
има опасност да бъдат увредени интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното моли съда на основание чл. 630 от ТЗ да
открие производс**о по несъстоятелност на Р. с всички произтичащи от това
правни и фактически последици, като обяви неплатежоспособността на Р.,
евентуално свръхзадължеността му и определи началната й дата, открие
производс**о по несъстоятелност спрямо Р., назначи временен синдик, който
има правомощията по чл. 635, ал. 1, допусне обезпечение чрез налагане на
запор, възбрана или други обезпечителни мерки, определи дата на първото
събрание на кредиторите.
Постъпил е отговор от „Р.К.“ АД на предявената молба по чл.625 от ТЗ,
с който на първо място оспорва, **ърдението на молителя, че задължението
за плащане на „Р.К.“ АД, в размер от 335507,40 лева, произтичащо от
Споразумението за прихващане от 30.06.2020г., е било изискуемо към датата
на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ (28.07.2021 г.), предмет на
настоящото дело.
Излага съображения, че както посочва и самият молител: „ В
Споразумението страните са се договорили, че заплащането на сумата от
335 507,40 лева ще бъде предмет на допълнително споразумение“. Именно
защото между страните са били установени трайни търговски
взаимоотношения (както признава и молителят на стр.1 от молбата си по
чл.625 ТЗ), то честа практика за уреждане на насрещните им вземания е била
това да става чрез писмени споразумения и протоколи за прихващане.
Посочва, че сумата от 335 507,40 лева е следвало, по силата на
Споразумението от 30.06.2020г., да бъде погасена чрез допълнително
споразумение за прихващане, което обаче, е било обективно възможно да се
сключи едва след натрупването на насрещни изискуеми вземания на „Р.К.“
АД към молителя, каквито към 30.06.2020г. не са били налице.
7
**ърди се, че о**етното дружес**о няма никаква вина и поради това не
следва да понася негативните последици (да дължи законна лихва за забава
върху посочената сума, считано от 30.06.2020г.), поради това, че въпросното
допълнително споразумение не е било сключено от страните.
В допълнение, за да може да се кредитира **ърдението за изискуемост
на сумата от 335 507,40 лева, считано от 30.06.2020г., то молителят е
следвало да приложи поне някакво доказателс**о, че е потърсил о**етника за
сключване на уговореното от страните допълнително споразумение, чрез
което е следвало да бъде уредено посоченото му задължение за плащане,
респ., че той не се е отзовал на тази покана, или че е отказал по някакъв начин
неговото сключване.
Предвид изложеното по-горе, претенцията на молителя за дължима от
„Р.К.“ АД (за периода: 01.07.2020 - 27.07.2021 г.) законна лихва за забава, в
размер на 36 533,03 лева счита за неоснователна, като същата следва да бъде
отхвърлена.
На следващо място о**етникът оспорва същес**уването на вземане на
молителя към „Р.К.“ АД, с правно основание чл.55, предл.1 от ЗЗД, със
следните доводи:
Счита **ърдението на молителя (на стр.5, т.6 от Молбата), че: „ В
периода януари- май 2021г. Вулсатком и Р. са предогоеорили търговските
условия на Договорите за разпространение на програми, като са постигнали
договорка, относно следното: а) за периода 01.08.2020 до 31.12.2020 Р. да
предоставя правото за разпространение на Програмите срещу фиксирано
месечно възнаграждение от 270 000 лв., без ДДС и 30 000 лв. без ДДС на
месец за реализиране/излъчване на търговски съобщения и б) считано от
01.01.2021а. Р. да предоставя правото за разпространение на Програмите
срещу фиксирано възнаграждение в размер на 250 000 лв. без ДДС и 20 000
лв. без ДДС на месец за реализиране на търговски съобщения (реклами,
рекламни слотове и др., промотиращи дейността на Вулсатком) “, е
манипулативно и невярно.
Във връзка с това излага съображения, че в периода:01.01.2016г. -
28.04.2016г., между Б. и „Р.К.“ АД били сключени 5 бр. договори
(Договорите) за разпространение на общо 6 телевизионни програми
(Програмите), собс**еност на последния. **ърди, че във връзка с доказването
на отношенията между страните по повод разпространението на програмите и
договорените в тази връзка условия, молителят не е приложил важни
доказателс**а, а именно: Анекс от 03.01.2018г. към Договор от 01.01.2016г.
за разпространение на телевизионни програми **+ и **+, в който дължимото
месечно възнаграждение за разпространение на тези програми е фиксирано в
**ърд размер от 500 000 лева с вкл. ДДС. и Договор от 01.02.2018г., имащ
характера на допълнително споразумение между страните във връзка с
разпространението на Програмите, в който те са се споразумели, че: 1. Към
датата на влизането му в сила - между тях няма дължими неизплатени суми за
8
възнаграждения, лихви, неустойки или други плащания, произтичащи от
Договорите; 2. За срока на дейс**ие на въпросния договор (от 01.02.2018 - до
31.05.2018г.) Б. ще заплаща фиксирано месечно възнаграждение за
разпространение на Програмите, в общ размер от 500 000 лева с ДДС и 3.
След изтичането на срока на дейс**ието му (на 31.05.2018г.) ще бъде
сключено допълнително споразумение, в което страните ще предоговорят
условията на Договорите, включително, но не само размера на дължимото
възнаграждение.
**ърди се, че независимо от прекратяването на дейс**ието на Договора
от 01.02.2018г., поради изтичането на срока му на 31.05.2018г., с цел да
улесни максимално успешния изход на предстоящите преговори за
подписване на договореното допълнително споразумение, „Р.К.“ АД е
продължило да фактурира за разпространението на Програмите от Б. месечно
възнаграждение от 500 000 лева с ДДС - чак до м.08.2020г. вкл., което
**ърди, че се установява от фактура № **********/01.09.2020г. Едва през
м.09.2020г. страните започват реални преговори за подписване на въпросното
допълнително споразумение.
Посочва, че съгласно чл.26 от Договорите, същите могат да бъдат
изменяни само писмено. Въпреки липсата на подписани анекси към същите за
намаляване на размерите на възнагражденията по тях, по изричното
настояване на Б., което се установявало от имейли до Програмния директор
на Р.К. АД (г-жа Милена Данева), изпратени на 10.09.2020г. и 13.10.2020г.
„Р.К.“ АД, изхождайки от позицията си на по-слаба в преговорите страна,
започва, считано от м.08.2020г., да фактурира общо месечно възнаграждение
по Договорите, в размер на 360 000 лева с ДДС и допълнително по 36 000
лева с ДДС месечно за излъчване на търговски съобщения /промотиращи
услуги на Б.). Тези по-ниски цени, принципно са били съобразени с визията на
страните, че до 31.12.2020 г. (а впоследс**ие - най-късно до 01.05.2021г./
между тях ще бъдат подписани както предвиденото в Договора от 01.02.2018г
допълнително споразумение, в което ще преуредят ретроактивно
финансовите си отношения за периода: 01.08.2020г. - 31.12.2020г.
(впоследс**ие продължен до 30.04.2021 г.), така и нов двугодишен договор за
разпространение на програмите, който да замести договорите и да влезе в
сила от 01.01.2021 г. (променено впоследс**ие на 01.05.2021 г.).
Излагат се доводи, че за да подпомогне успеха на преговорите, докато
същите са в ход, „Р.К.“ АД, отчитайки негативната перспектива, че ако не
приеме условието на Б. за намаление на месечните възнаграждения по
Договорите, ще загуби много повече от неподновяването на дейс**ието им,
започнало считано от м.09.2020г. да фактурира на Б. месечни
възнаграждения, които са значително по-ниски от реално дължимите по
Договорите. По тази причина, в хода на тежките, продължили над осем
месеца преговори, „Р.К.“ АД се е съгласил принципно да намали
възнагражденията си по Договорите, което намаление обаче, е било
обвързано с условието му за сключване на нов двугодишен договор за
9
разпространение на Програмите, който първоначално е трябвало да влезе в
сила от 01.01.2021 г., но поради бавния напредък на преговорите по условията
му, е предоговорено да стартира от 01.05.2021 г. Такъв нов договор обаче,
така и не е бил подписан от страните, поради недобросъвестното поведение
на Б. в преговорния процес.
В резултат на неуспешно проведените преговори и липсата както на
подписано допълнително споразумение към Договорите, така и на замес**ащ
ги нов договор за разпространение на Програмите, към настоящият момент
Договорите продължавали да са в сила във вида, в който първоначално са
подписани от страните. Изключение от това бил Договора от 01.01.2016г. (за
разпространение на телевизионните програми **+ и **+), към който имало
подписани 2 броя Анекси, от които отношение към предмета на настоящото
дело има само Анекса от 03.01.2018г.
Посочва се, че противно на внушението, направено от молителя,
предвиденото в Договора от 01.02.2018г. допълнително споразумение не е
било подписано от страните, въпреки продължилите над осем месеца
преговори по условията му. Според **ърденията (развити в т.7 на стр.5-6 от
Молбата по чл.625 от ТЗ), наличието на търговско споразумение между
страните, явяващо се правно основание за намаляването на размера на
месечното възнаграждение за разпространение на Програмите - един път за
периода: 01.08.2020-31.12.2020г. (270 000 лв. без ДДС + 30 000 лв. без ДДС за
търговски съобщения) - и втори път за периода: 01.01.2021- 30.04.2021г. (250
000 лв. без ДДС + 20 000 лв. без ДДС за търговски съобщения) - се
установявало както от подписания от Р.К. АД, но неподписан от Б. вариант на
допълнително споразумение, така и от неподписания от Р.К. АД, но подписан
от Б. и коригиран от него вариант на допълнително споразумение.
Излагат се съображения, че според логическите съждения на молителя,
щом като всяка от страните е положила подписа си под вариант на
допълнително споразумение, съдържащ посочените намалени цени за
разпространение на Програмите, през периода 01.08.2020 - 30.04.2021г, то те
са обвързващи за страните, респ., Р.К. АД се е обогатило неоснователно със
сумата от 216 000 лева, след като Б. му е заплатило за същия период
възнаграждения в недължим, завишен размер.
Счита, че тази логика на разсъждение обаче, не намира опора в закона,
защото в случая става въпрос за два, различни по съдържанието си варианта
на един документ - единият, подписан само от Р.К. АД на 12.05.2021 г.
(доказателс**о № 17 към Молбата по чл.625 от ТЗ), а другият, подписан само
от Б. на 17.05.2021г. (доказателс**о № 18 към Молбата по чл.625 от ТЗ).
**ърди се, че освен, че са видими и „с просто око“, разликите между
двата варианта на така подписаното допълнително споразумение са
изключително същес**ени, обратно на **ърдяното от молителя в т.7.2 от
молбата му.
Посочва, че това е така, тъй като на първо място при сравнение между
10
„вариантите“ на чл. 3 в документа, подписан от „Р.К.“ АД (първия вариант) и
в този, подписан от Б. (втория вариант) се установява, че във „втория
вариант“ са добавени четири допълнителни изречения. С едно от тях,
несъгласувано с „Р.К.“ АД, се въвеждало правото на едностранно предсрочно
прекратяване на Договорите от страна на Б., а със следващото пък се
въвеждал 90-дневен срок за плащане на месечното възнаграждение. Подобни
текстове липсвали не само в чл.3 на „първия вариант“, подписан от „Р.К.“ АД,
но и изобщо в текста на същия този вариант на допълнителното
споразумение.
На следващо място, о**етникът посочва, че при сравнение между
„вариантите“ на чл. 5 в подписания от „Р.К.“ АД първи вариант и в
подписания от Б. втори вариант се установява, че вторият вариант предвижда
безусловно прекратяване на Договорите, считано от 30.04.2021 г. Напротив,
както би могло да се очаква от нормален кредитор по дългосрочни договори,
в подписания от „Р.К.“ АД първи вариант на чл. 5 ясно било записано, че
Договорите ще бъдат прекратени само, когато и ако между страните бъде
сключен „нов двугодишен договор за разпространение на ** програми.
О**етникът **ърди, че не следва да бъде кредитирано и **ърдението на
молителя (развито в т.8 от Молбата му) за наличието на: „пълно съвпадение
относно предмета на споразумението“ във версията му, разписана от Р.К.
АД и в тази, разписана от Б., тъй като предвиденото в т.1.3 (и в двете версии)
условие за сключване от страните на нов двугодишен договор за
разпространение на Програмите, който да влезе в сила от 01.05.2021 г., е
останало - неизпълнено, заради недобросъвестното поведение на Б., довело до
оттеглянето на „Р.К.“ АД от преговорния процес, считано от 28.05.2021 г.,
което се по**ърждавало от имейл, изпратен на същата дата до законния
представител на Б. (С.Г.).
Счита, че е налице очевиден опит на молителя да въведе в заблуждение
съда, чрез **ърдението си за наличие на „споразумение“ между страните, при
все, че то не би следвало да е обективирано в два различни по съдържанието
си документа, всеки от които не носи признаците на постигнато съгласие, а
още по-малко тези на сключен договор, отговарящ на изискванията по чл.20
от ЗЗД.
Изложеното по-горе в точки навеждало на извод, че в случая става
въпрос за две оферти, отправени между страните, всяка от които е подписана
само от автора си, но никоя от които не е приета от насрещната страна, което
се установява и от разменените между страните имейли от 26.05.2021 г. и
02.04.2021 г.
**ърди се, че като краен правен резултат, между страните няма налице
постигнато допълнително споразумение за намаляване на размера, на
месечните възнаграждения за разпространение на Програмите и за излъчване
на рекламни съобщения за услугите на Б., обратно на **ърдяното в т. 6. 7 и 8
от Молбата по чл.625 от ТЗ. При това положение о**етникът счита, че не
11
следва да се кредитира **ърдението на молителя, че „Р.К.“ АД се е обогатило
неоснователно със сумата от 216000 лева, доколкото същата била надплатена
и недължима за месеците януари, февруари и март 2021 г.
С оглед на горното, о**етникът счита, че релевираното в молбата по
чл.625 от ТЗ - изискуемо вземане, на основание чл.55, предл. „първо“ от ЗЗД,
в размер от 216 000 лева, се явява несъщес**уващо.
На следващо място о**етникът посочва, че в молбата по чл.625 от ТЗ,
предмет на настоящото производс**о, са релевирани вземания към „Р.К.“ АД,
в общ размер от 662 514,54 лева.
Въз основа изложеното по-горе, счита че тази сума следва да бъде
редуцирана както със сумата от 36 553,03 лева, съставляваща законна лихва
за забава върху дължимата от „Р.К.“ АД (без уговорен падеж на задължението
за плащането й) сума от 335 507,40 лева (остатъка по Споразумението за
прихващане от 30.06.2020г.), така и със сумата от 216 000,00 лева, релевирана
на основание чл.55, предл. „първо“ от ЗЗД. В резултат на това редуциране
общият размер на заявените от молителя вземания към „Р.К.“ АД следва да
бъде 409 961,51 лева.
Успоредно с това обаче, „Р.К.“ АД имало на свой ред изискуеми
парични задължения към молителя, чийто общ размер към момента възлизал
на 2 357 687,00 лева с ДДС, без в тази сума да са включени дължимите
лихви/неустойки за забава. Като доказателс**а за размера на тези задължения
на молителя, о**етникът е приложил писмени доказателс**а.
**ърди се, че молителят е наясно с размера на задълженията си към
„Р.К.“ АД, тъй като е получил по електронен път горепосочените фактури и
дебитни известия. Вместо да заплати или редуцира тези си задължения чрез
извънсъдебно изявление за прихващане (по чл. 103 - 104 от ЗЗД) със сумите
на вземанията си към „Р.К.“ АД, той е предпочел да инициира съдебен процес
за обявяването на „Р.К.“ АД в неплатежоспособност/свръхзадълженост и това
негово недобросъвестно поведение представлявало типичен пример за
злоупотреба с правото на иск.
Предвид горепосоченото о**етникът прави в срока по чл.629, ал.4 от
ТЗ, възражение за прихващане в производс**ото по т.д.№ 1258/21 г. на ОС-
С.З., на вземанията на „Б.“ ЕООД към „Р.К.“ АД, установени със съдебното
решение по делото, с установените със същото решение насрещни вземания
на „Р.К.“ АД към „Б.“ ЕООД релевирани с представения писмен отговор, до
размера на по-малкото от тях.
Във връзка с импровизираните от молителя, на стр.7 (раздел III) и стр.8
(раздел IV) от Молбата му по чл.625 от ТЗ, показатели за ликвидност,
финансова автономност и финансова задлъжнялост на „Р.К.“ АД, о**етникът
оспорва същите с аргумента, че те не се по**ърждават от постъпилото по
делото експертно заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Посочва, че така например, посочените от молителя ко**ициенти за
обща и за бърза ликвидност на „Р.К.“ АД от по 0,82 - не съо**етс**ат на
12
установените от вещото лице, според което те са в размер на 2,26 и поради
това „Р.К.“ АД може да покрие с наличните краткотрайни активи и в частност
с краткосрочните си вземания своите краткосрочни задължения. Що се касае
за заключението в частта му за ко**ициентите за незабавна и абсолютна
ликвидност, то счита, че следва да се вземе под внимание факта, че почти
никой дейс**ащ търговец не поддържа тези показатели високи, за да бъде в
състояние да покрива текущите си задължения, защото по този начин ще се
лиши от оборотни средс**а (пари в наличност и краткосрочни инвестиции),
необходими за дейността му.
Оспорва и **ърдяната от молителя начална дата на свръхзадължеността
/неплатежоспособността на „Р.К.“ АД, доколкото тя също не се по**ърждава
от заключението на ССЕ.
Счита, че следва да се има предвид и факта, че към датата на
депозирането на писмен отговор на Молбата по чл.625 от ТЗ, в Търговския
регистър, е налице заличаване на вписания в полза на „Първа инвестиционна
банка“ АД особен залог (№ 001, вписване № 20210315145326), върху
търговското предприятие на „Р.К.“ АД за сумата от 131 000 000, 00 Евро.
От приложенията към молбата, подадена на основание чл. 625 ТЗ,
депозирания писмен отговор, както и от основното и допълнително
заключение на назначената съдебно – счетоводната експертиза, съдът приема
за установено следното:
Както в исковата молба, така и в отговора подробно са описани всички
облигационни отношения между страните във връзка със сключените между
тях договори. Предмета на настоящото дело се състои в това дали о**етникът
е неплатежоспособен търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната дейс**ителност, изпълнение и неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването
й или публично задължение към Държавата и Общините, свързано с
търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или
задължение за заплащане на трудови възнаграждения към най – малко 1/3 от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца - по
аргумент на чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Неплатежоспособността се предполага когато
длъжникът е спрял плащанията. Именно във връзка с този спорен предмет
съдът намира, че не следва да коментира договорните отношения между
страните, които са подробно описани в техните становища, а следва да
коментира заключенията на съдебно – счетоводните експертизи, тъй като в
тях се съдържат данни за икономическото състояние на о**етника и намира
ли се той в състояние на неплатежоспособност.
Съгласно заключението на първоначалната експертиза предприятието
на о**етника е дейс**ащо, като счетоводс**ото му е редовно водено при
спазване на дейс**ащите счетоводни стандарти, като вещото лице при
13
извършване на проверката не е установило неосчетоводени задължения.
Констатирано е че обичайната практика в отношенията между ищеца и
о**етника е да уреждат насрещните си вземания чрез прихващане с насрещни
задължения, за което са подписвани съо**етни споразумения и протоколи.
Експерта е установил, че всички вземания на о**етника към ищеца са
осчетоводени в счетоводните му регистри, отразени са в дневниците му за
продажба за съо**етния данъчен период, начислен е данък по ЗДДС и са
подадени уведомления за приемане на справки декларации за дължимия по
тях ДДС.
На стр.9 от основното заключение на вещото лице, вещото лице е
посочило, че задълженията са възникнали през м. 06 и м. 07 2021г. и са
временни. Вещото лице посочва, че следва да се приеме, че о**етното
дружес**о е платежоспособно, като се вземе предвид представените
извлечения справки от счетоводс**ото на дружес**ото, вземанията са повече
от задълженията и при събиране на вземанията могат да се покрият всички
текущи задължения. На стр. 13 от заключението вещото лице е посочило
какви са ко**ициентите за ликвидност. Става ясно че към 31.07.2021г.
краткотрайните му активи са в размер на 3488 хил. лв., докато
краткосрочните му задължения са в размер на 1545 хил. лв. Следователно
о**етното дружес**о е в състояние да покрие краткосрочните си задължения
с наличните си краткотрайни активи. Ко**ициентите за обща и бърза
ликвидност, които са изключително същес**ени при определяне на
състоянието на неплатежоспособност са съо**етно 2,26 и надхвърлят
минималната препоръчителна стойност от 1,2. Според вещото лице
получените стойности на ко**ициентите за автономност и задлъжнялост,
които характеризират общото състояние на дружес**ото към 31.07.2021г.
показват, че дружес**ото е платежоспособно. Не е налице
неплатежоспособност, свръхзадлъжнялост и спиране на плащанията от страна
на о**етното дружес**о към 31.07.2021г. Тези изводи категорично са
направени на стр. 15 от заключението на вещото лице. И в допълнителното си
заключение съдебно – счетоводна експертиза посочва, че о**етникът може да
покрие краткосрочните си задължения с наличните си краткотрайни активи,
като предприятието му продължава да е дейс**ащо.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че молбата, подадена на
28.07.2021г. на „Б.“ ЕООД – гр. С. за откриване на производс**о по
несъстоятелност спрямо „Р.К.“ АД е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, тъй като затрудненията на длъжника имат временен характер и
той разполага с имущес**о, което е достатъчно да покрие задълженията без
опасност за интересите на кредиторите.
Водим от изложеното и на основание чл. 631 от ТЗ, Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
14
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Б.“ ЕООД, гр. С., *****, представлявано от
С.Г. – управител, с ЕИК **** за откриване на производс**о по
несъстоятелност срещу „Р.К.“ АД - гр. С.З., ул. ****, представлявано от Г.П. -
изпълнителен директор, с ЕИК *********, като неоснователна и недоказана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на
съобщението до страните пред ПАС.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
15