Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 27.07.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесата
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №10345 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.М.С. срещу „ЗД Е.“ АД, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 60000,00лв., частичен иск от обща претенция от 100000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, по повод възникнало на 21,09,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 21,09,2016год., около
16:30ч., в село Цървеняно, на път ПП I-6, лек
автомобил Мерцедес Ц250 ТД, с рег. № ******АХ, управляван от Д.В.М.е нарушил
правилата за движение и предизвикал пътнотранспортно
произшествие с лек автомобил, Рено Клио, с рег. № ******АТ, управляван от М.В.К.,
пътник в който е била ищцата. Поддържа
се, че произшествието е предизвикано от виновното поведение на водача на лек
автомобил Мерцедес Ц250ТД, който се е движил с несъобразена с пътните условия
скорост. Поддържа деликтната отговорност на виновния водач да е установена по
НОХД с № 552/2017г. по описа на РС Кюстендил, със сключено споразумение от
11,05,2017год. Поддържа се, че претърпените от ищцата телесни увреждания са
довели до понасянето от нейна страна на неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания, битови неудобства и негативни психически изживявания. Релевират
се доводи, че гражданска отговорност на водача на процесния лек автомобил е застрахована
при ответника, като на 22,11,2016год. ищцата е подала заявление за извънсъдебно
уреждане на спора и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се,
че застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на 18000,00
лв., което ищцата намира за недостатъчно, обстоятелство обуславящо правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
Съобразно изложеното, моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-ЗД“Е.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва настъпването на твърдените от ищцата травматични увреждания, както и последвалите ги негативни последици от битово, емоционално и психологическо естество. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е била без поставен предпазен колан. Счита претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение над размера от 18000,00 лв. за силно завишена и неотговаряща на принципа на справедливост.
Съобразно изложеното е заявено
становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 21.09.2016год., в с.Цървеняно, на път ПП
I-6, ПТП с участието на лек
автомобил, с марка Мерцедес Ц250 ТД, с рег. № ******АХ, управляван от Д.В.М.и лек автомобил Рено Клио, с рег. № ******АТ,
управляван от М.В.К., при което е пострадала и ищцата С.
С., в качеството й на пътник в лек автомобил Рено/Констативен протокол
за пътнотранспортно произшествие от 26,09,2016год., съставен от МВР Кюстендил/.
Приложено е влязло в сила на 11,05,2017год. споразумение постановено по НОХД №552/2017год. по описа
на районен съд Кюстендил, от което се установява Д.В.М.да е признат за виновен в това, че на 21,09,2016год.,
в с. Цървеняно, на първокласен
път І-6 , при 36+050км., в посока от
гр.София, към гр.Кюстендил, при управление на МПС- лек автомобил, с марка Мерцедес Ц250
ТД, с рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, вследствие на което реализирал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на С. М.
С. –пътник в лек автомобил Рено с рег.№******АТ, престъпление по чл.343, ал.3,
пр.4, б.“а“, пр.2, вр.ал.1, вр.чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
Безспорно между страните е обстоятелството по
отношение на увреждащия автомобил да е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на
процесното ПТП
при ответното
дружество. /определение постановено по реда на чл.146 от ГПК от 22,03,2018год./.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска
експертиза /стр. 85/, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да
бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата
е получила следните травматични увреждания:
-счупване на таз в лявата му половина/ лява седалищна кост и долно рамо на
лява лонна кост/пубис/ причинили на
пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период
по-дълъг от 30 дни.
-разкъсноконтузна рана на главата-теменно слепоочно в ляво, причинила на
пострадалата временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
-съмнение за мозъчно сътресение, протекло
със степенно разстройство на
съзнанието/ зешеметеност без пълна загуба на съзнание/.
Уврежданията са предизвикали болки и
страдания най-интензивни непосредствено след травмата, след закрито наместване
на счупванията на таза, без вътрешна
фиксация, в първите 10-15 дни след инцидента. И в началото на раздвижването. Възстановителния
период е около 5 месеца. Получените увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното произшествие. Към момента на извършения личен преглед на
лицето на 24,05,2018год. оздравителния процес е приключил, пострадалата се
движи самостоятелно като изпитва болки при промяна на времето и при натоварване
в местата на увредата. В съдебно заседание е изложено становище на вещото лице
при процесното произшествие ищцата да е била без поставен предпазен колан,
използването на който би предотвратило или намалило получените увреждания.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт, от което се установява, че процесния автомобил е бил оборудван фабрично
с предпазни колани за всички места на
пътниците, включително на задна седалка.
От заключението
на изслушаната съдебнопсихологическа експертиза се установява, че при ищцата не
се наблюдават психопатологични симптоми. Налице е повишена ситуативна тревожност, свързана с
преживяването, но без да се отразява негативно на способностите й за адаптация.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на св. К. Д.
/стр. 98/, ценени по реда на чл.172 от ГПК, се установяват неимуществените вреди за ищцата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на одобрено споразумение
по НОХД №552/2017год. на РС Кюстендил и по аргумент на чл. 300 от ГПК, съдът намира
за установено наличието на осъществено деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този
смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното З.Д.за процесния период, съгласно което застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически
условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени и продължаващи към момента
на смъртта му болки и страдания вследствие на
извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира,
че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 40000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- счупване на таза в лявата му половина/ лява седалищна кост и долно рамо на
лява лонна кост/пубис/ причинили на
пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период
по-дълъг от 30 дни, разкъсноконтузна рана на главата-теменно слепоочно в ляво,
причинила на пострадалата временно
разстройство на здравето неопасно за живота, мозъчно сътресение, протекло със степенно
разстройство на съзнанието/ зешеметеност без пълна загуба на съзнание-установено
и от събраните гласни доказателства/.
За определяне на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази проведено
лечение на пострадалото лице –оперативно под локална анестезия закрито наместване на фрактурата без вътрешна
фиксация на тазовите кости, спазването на постелен режим от около 1 месец, 1
месец ползвала помощни средства патерици, в който период безспорно е имала необходимост
от грижа в ежедневието, общия възстановителен период от около 5 месеца, възрастта
на същата-37години към датата на ПТП/ активна трудоспособна възраст
препятствана по причина на инцидента/. Съобразено бе и негативното
отражение от реализирания деликт в
психологически план, изразяващо се в ограничение на социалните контакти,
проблеми със съня, страх от шофиране, преживян стрес и ситуативна тревожност
при обстоятелства напомнящи за произшествието.
При определяне на размер на обезщетението съдът съобрази и лимитите на ГО
за релевирания период и икономическата конюнктура в страната към датата на
застрахователното събитие.
Основателно е
релевираното възражение
от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата е нарушила чл.137а от ЗДВП като е пътувала без
поставен предпазен колан. Заключението на съдебномедицинската експертиза сочи
ползването на обезопасителен колан да би ограничило тежестта на тазовите
увреждания, което налага приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Така установеното
съпричиняване съдът определя в размер на 20%, поради което дължимото
обезщетение е в размер на 32000,00лв. След съобразяване на извършеното
извънсъдебно плащане на сума в размер на 18000,00лв. се обосновава извод за
основателност на исковата претенция за сума в размер на 14000,00лв.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 22,11,2016год. е дължима от 23,02,2017год. до
изплащане на вземането.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 560,00лв.
–държавна такса и 87,40лв. от общо 380,00лв.-разноски за вещо лице. Т.е. общо 647,40лв.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора
на ищцата се дължат разноски, които
съдът намира за доказани в размер на 1071,80лв.-адв възнаграждение от общо
4660,00лв.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 425,60лв., от общо 560,00лв.,
от които 460,00лв.-в.л. и 100,00лв.-юрк.възнаграждение. Възражението по чл.78,
ал.5 от ГПК е безпредметно, тъй като се съобразява юрк.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.„Е.“АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на С.М.С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9 на осн.чл.432,
ал.1 от КЗ сума в размер на 14000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 21,09,2016год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 23,02,2017год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 14000лв.
до предявения размер от 60000,00лв., частично от 100000лв., както и за лихва за
периода от 21,09,2016год. до 22,02,2017год.
като неоснователна.
ОСЪЖДА З.Д.„Е.“АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по бюджетна
сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сума в размер на 647,40лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА З.Д.„Е.“АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на С.М.С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9 на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1071,80лв.-разноски.
ОСЪЖДА С.М.С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9 да заплати на З.Д.„Е.“АД,
с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в
размер на 425,60лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: