№ 5488
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100508252 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 7255/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 7438/2023 г. на
Софийски районен съд, 160 състав, съдът е осъдил ответника ЗК „Л.И.” АД да заплати
на ищеца Д. А. Д. по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 500,00 лева,
частичен иск от общо претендирана сума в размер на 11 520,09 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца Д. А. Д. лек автомобил, марка „Ягуар”, модел „XJ”, рег. № ****, застрахован
при ответника ЗК „Л.И.” АД по имуществена застраховка „Каско”, обективирана в
полица № 93002010078076, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 10.02.2023 г., до окончателното изплащане.
Съдът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил ответника ЗК „Л.И.” АД да заплати на
ищеца Д. А. Д. 800,00 лева – разноски в производството пред СРС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗК „Л.И.” АД.
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с установените по делото
обстоятелства. Поддържа се, че характерът и естеството на вредите по процесния лек
автомобил сочат, че те са получени при съприкосновение с твърди тъпи предмети с
множество остри ръбове, като това е станало при управление на автомобила. Твърди
се, че вещото лице в първата инстанция е посочило, че по-голяма е вероятността
уврежданията да са настъпили при движение на автомобила. Твърди се също така, че
са налице вреди в три различни зони, които са с различна височина на нанасяне,
поради което следва да се приеме, че щетите са настъпили вследствие на няколко
различни събития. Поддържа се, че ищецът Д. А. Д. не е провел пълно и главно
1
доказване на обстоятелствата, при които са настъпили вредите, респ. не е доказано
настъпването на покрит застрахователен риск. Заявява се, че отговорността на
застрахователя не може да се ангажира и поради това, че автомобилът не е представен
за оглед при промяната на собствеността му. Поддържа се, че след като не са
установени обстоятелствата, при които са настъпили вредите, то застрахователното
дружество не следва да носи тежестта за установяване на други възможни ситуации,
при които щетите могат да настъпят. Предвид изложеното се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли изцяло
искът. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемият – ищецът Д. А. Д., оспорва жалбата. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че покрит риск по смисъла на
общите условия може да се реализира и ако МПС не е в движение. Поддържа, че в
тежест на ответника ЗК „Л.И.” АД е било да докаже твърденията си за умишлено
поведение или за неизпълнение на задължения по договора за застраховка, но такива
доказателства не са ангажирани. Твърди се, че заявеният начин на настъпване на
вредите е възможен предвид приетата без възражения в първата инстанция САТЕ.
Заявява се, че изрично в чл. 413 КЗ е предвидено, че при промяна в собствеността
новият собственик встъпва в правата на застрахования отчуждител и допълнителни
предпоставки за тази последица не могат да се уговарят между страните. Предвид
изложеното се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират
се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно
по следните съображения:
Софийски районен съд е бил сезиран с частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За уважаване на този иск ищецът, претендиращ обезщетение по застраховка
„Каско”, следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/
съществуване на валидно застрахователно правоотношение между страните по делото;
2/ настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на
договора, за което събитие застрахователят носи риска; 3/ причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4/ вид и размер на вредите.
Съгласно чл. 408 КЗ при имуществените застраховки застрахователят може да
откаже изплащането на обезщетение в случай на умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лицето, което има право на застрахователното
обезщетение, както и при неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в договора и
2
пряко е довело до възникване на застрахователното събитие. В този смисъл в тежест
на ответника застраховател е да докаже наличието на някое от посочените основания
за изключване на застрахователната му отговорност – умишлено поведение на
претендиращия обезщетение, респ. твърдяното неизпълнение на договорно
задължение, което е значително и което се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие.
Въззивният съд намира, че СРС правилно е установил фактическата обстановка
по спора. По делото не се спори, а и се установява от събраните писмените
доказателства, че въззивникът ЗК „Л.И.” АД е застраховател по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” със застрахователна полица №
93002010078076. Предмет на посочената застраховка е лек автомобил с марка „Ягуар”,
модел „XJ”, рег. № ****.
Срокът на валидност на застраховката е от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г., като от
приложена по делото разписка се установява, но и не се оспорва от застрахователя, че
на 01.10.2020 г. е заплатена цялата застрахователна премия до 30.09.2021 г. Тоест
застрахователният договор е влязъл в сила.
По горепосочения договор за застраховка първоначално застрахован е било
дружеството „В.П.” ЕООД. По делото не се спори, а и се установява от
доказателствения материал, че на 09.09.2021 г. чрез договор за покупко-продажба
„В.П.” ЕООД е прехвърлило собствеността върху застрахования лек автомобил на
въззиваемия Д. А. Д..
Съгласно чл. 413, ал. 1 КЗ, ако по време на действието на застрахователния
договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в
правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. Тази
разпоредба е с императивен характер, като законодателят не е предвидил възможност
за уговаряне на нещо различно. Следователно по делото безспорно се установява
наличие на застрахователно правоотношение между ЗК „Л.И.” АД и Д. А. Д..
Несъстоятелно е твърдението на въззивника ЗК „Л.И.” АД, че не можело да се
ангажира отговорността му поради това, че не било изпълнено задължение по общите
условия лекият автомобил да се предостави за оглед и заснемане при прехвърлянето на
собствеността. Първо, такова задължение по общите условия поначало противоречи на
императивната разпоредба на чл. 413, ал. 1 КЗ. Второ, в Решение № 147/06.02.2017 г.
по т.д. № 2481/2015 г. на II Т.О. на ВКС и Решение № 30/28.04.2017 г. по т.д. №
2334/2015 г. на II Т.О. на ВКС изрично е посочено, че само по себе си неизпълнението
на задължението за представяне на лекия автомобил за оглед и заснемане не е
съществено с оглед интереса на застрахователя, освен ако последният докаже наличие
на причинна връзка между неизпълнението на това задължение и настъпването на
застрахователното събитие. По делото не е проведено такова пълно и главно доказване
от страна на въззивника ЗК „Л.И.” АД.
По-нататък трябва да се посочи, че съгласно т. 7 от извлечението от общите
условия на ЗК „Л.И.” АД, представени от ищеца Д. А. Д. (настоящ въззиваем),
застрахователят осигурява покритие на рисковете: пожар, природни бедствия, пътно-
транспортно произшествие, злоумишлени действия на трети лица, кражба или грабеж
на цялото МПС и други настъпили не по волята на водача щети. Тоест застрахователят
е поел задължението да отговаря за вреди, които може да са причинени на
застрахования лек автомобил както в движение, така и при престой. ПТП може да
настъпи и докато лекият автомобил е паркиран. Ограничение на отговорността на
застрахователя не е уговорена в представените и неоспорени от страна на ЗК „Л.И.“
АД общи условия.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица №
3
93002010078076, във връзка с което е образувана преписка по щета № 2000-1301-21-
000647 при ЗК „Л.И.” АД, застрахователят е уведомен за настъпило на паркинг
застрахователно събитие при твърдения, че водачът на автомобила паркирал същия на
паркинг и на 13.09.2021 г. констатирал следните щети: откачена предна броня отляво,
надрана лява задна врата, ляво огледало, надрана дясна страна на предна броня при
десен фар и върху десен фар.
Приетата от първоинстанционния съд и неоспорена по делото САТЕ
установява, че уврежданията по предна лява част на процесния лек автомобил
представляват хоризонтални надирания в зоната на предната броня, които обичайно се
наблюдават при съприкосновение с твърд и грапав предмет с голяма площ (бетонно
блокче, дърво или стена). Тези увреждания според вещото лице могат да бъдат
получени и при паркирано състояние, ако е имало съприкосновение с преминаващ
твърд и грапав предмет, натоварен върху друго ППС.
В заключението е посочено също така, че уврежданията по предна дясна част на
процесния лек автомобил представляват хоризонтални надирания в зоната на предната
броня, десния фар, предния капак и предния десен калник, които обичайно се
наблюдават при съприкосновение с твърд и грапав предмет с голяма площ (бетонно
блокче, дърво или стена). Тези увреждания също според експерта могат да бъде
получени при паркирано състояние, ако е имало съприкосновение с преминаващ твърд
и грапав предмет, натоварен върху друго ППС, или от друго МПС.
Вещото лице е посочило, че уврежданията по странична лява част на процесния
лек автомобил представляват хоризонтални надирания в зоната на задната броня,
задния ляв калник, задна лява врата и предна лява врата, които обичайно се
наблюдават при съприкосновение с твърд и грапав предмет с голяма площ (бетонно
блокче, дърво или стена), като увреждането може да бъде получено и при паркирано
състояние, ако е имало съприкосновение с преминаващ твърд и грапав предмет,
натоварен върху друго ППС.
Вещото лице е заключило, че вредите са от такова естество, че могат да
настъпят в паркирано състояние, но при минимум три отделни събития.
При разпита си пред СРС експертът е посочил, че по-голяма е вероятността
процесните увреждания да са настъпили в движение, но това не изключва
възможността същите да са причинени и в паркирано състояние, както е посочено от
въззиваемия Д. А. Д..
Наведеният във въззивната жалба довод е, че не следва да се ангажира
отговорността на застрахователя поради това, че не са установени условията, при
които вредите са причинени.
Точното установяване на времето, мястото и механизма на причиняването на
вредите на застрахованото имущество поначало е от съществено значение за
преценката налице ли е основание за заплащане на застрахователно обезщетение.
Укриването на информация или излагането на недостоверна информация от
застрахования препятства застрахователя да установи обхвата, размера на вредите и
обстоятелствата, при които последните са настъпили.
В процесния случай обаче съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява застрахованият Д. А. Д. да не е предоставил
добросъвестно данни за обстоятелствата, при които са настъпили щетите по процесния
лек автомобил. Както вече се посочи, от приетата САТЕ се установява, че от
техническа страна е възможно вредите да настъпят и в паркирано състояние. Фактът,
че те евентуално биха могли да настъпят и при движение на автомобила, не
опровергава посочените от застрахования обстоятелства за настъпване на
4
застрахователното събитие. Освен това следва да се държи сметка, че доколкото се
твърди, че автомобилът е бил увреден, докато е бил паркиран и без надзор на водача,
то се изключва възможността ищецът (настоящ въззиваем) да представи подробни
сведения за точния механизъм, по който вредите са настъпили.
Трябва да се посочи също така, че ирелевантно за възникването на вземането по
застраховка „Каско” е дали уврежданията са настъпили от едно или повече
съприкосновения. Същественото е, че са настъпили вреди по застрахован автомобил и
тези вреди са настъпили в периода на застрахователното покритие, като описваният от
застрахованото лице механизъм попада в обхвата на покритите рискове по
застраховката. Невъзможността подробно да се посочи как точно са настъпили
вредите не може да доведе до това да се откаже изплащането на обезщетение при
положение, че не се доказва от страна на застрахователя в съответствие с чл. 408 КЗ
умишлено поведение на застрахования за причиняване на застрахователното събитие
или съществено неизпълнение на договорни задължения на застрахования, които
задължения са в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 405, ал. 1
КЗ и в патримониума на Д. А. Д. е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско”.
Във връзка с размера на дължимото се обезщетение във въззивната жалба на ЗК
„Л.И.” АД не са наведени оплаквания, поради което въззивният съд не следва да
извършва проверка на първоинстанционното решение в тази част.
По посочените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в цялост.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има въззиваемият Д. А. Д.. Същият
е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който посочената сума е
уговорена като възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.д. №
8252/2023 г. В договора е удостоверено също така заплащането на адвокатския
хонорар. Тоест разноските са реално извършени и поначало подлежат на присъждане.
Въззивникът ЗК „Л.И.” АД своевременно е направил възражение за
прекомерност на претендираните от Д. А. Д. разноски, като се е позовал на практиката
на СЕС.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от
националното право, която определя минимални размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101,
§ 1 ДФЕС. СЕС изрично указва, че при установяване на такова противоречие
националният съд е длъжен да откаже да приложи националното право, дори и в
последното минималните размери на адвокатските възнаграждения да отразяват
реалните пазарни цени на услугите в страната.
Адвокатските възнаграждения подлежат на преценка от съда с оглед вида на
спора, интереса, вида и количеството на извършената работа. В този смисъл е
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС.
Съобразявайки горепосочените критерии, въззивният съд счита, че на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът ЗК „Л.И.” АД следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия Д. А. Д. сумата от 200,00 лева за осъществено процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7255/10.05.2023 г., постановено по гр.д. №
7438/2023 г., на Софийски районен съд, 160 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Студентски”, бул. „****, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „****, сумата от 200,00
лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6