Решение по дело №1596/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от жалба от „Б.Т.К.2007“ ООД срещу Решение № 797/26.05.2023г., постановено по АНД № 1550/2023г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП № BG2022/2000-257/НП от 10.03.2023г., издадено от Директор на ТД „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, на основание Заповед № ЗАМ-1447/32-264887/09.08.2022г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3484.77лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ. В касационната жалба се релевира незаконосъобразност на решението на ВРС поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. Сочи се, че договорната стойност на стоките, подадени за износ с местоназначение на територията на Съюза съгласно чл.128 от Регламент за изпълнение(ЕС)№2015/2447, се определя в момента на приемане на митническата декларация въз основа на продажбата, извършена непосредствено преда въвеждането на стоките в посочената митническа територия. Твърди, че процесната продажба е реализирана въз основа на договори за продажба, съгласно които страните са се споразумели за продажни цени на МПС. Сочи, че последното представлява безспорно доказателство за митническа стойност на стоките, но въпреки това митническите органи са наложили корекция на митническата стойност, базирайки се единствено на частен документ -„Електронна информация за износ“, който не е подписан от касатора. Твърди, че този документ представлява разпечатка от информационна система за обработка на данни, подадени от физически лица и има характер на частен документ, който не се ползва с официална доказателствена тежест по презумпция. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и за отмяна на издаденото наказателно постановление. В писмено становище и в съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез процесуален представител.

Ответната страна – директор на ТД „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, в съдебно заседание и в депозирано чрез процесуален представител възражение срещу касационната жалба оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за оставяне в сила на решението на ВРС. Моли за присъждане на направените по делото разноски, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд– Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Б.Т.К.2007“ ООД е ангажирана за това, че на 18.12.2020г. на МП Пристанище Варна, от дружеството са представени документи за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение и крайно потребление" на стоки, изнесени от САЩ с получател „Б.Т.К.2007" ООД. За два броя автомобили: „Мерцедес - Бенц“ и „Хонда“ била представена митническа декларация , регистрирана с МРН 20ВG002005046029R0/18.12.2020г. За двете стоки били декларирани елементи и заплатено мито, съответно - за „Мерцедес - Бенц“ - мито 206лв. и ДДС-473.20лв. и за л.а. „Хонда“ - мито 263.68лв. и ДДС – 600.09лв. Тъй като възникнали съмнения по отношение на декларираната митническа стойност на стоките, била извършена последваща проверка. След изискване, в Агенция „Митници" бил получен отговор от Американските митнически органи с рег. № 32-258634/03.08.2022г. с приложена електронна информация за износ, включваща стоките, предмет на митническа декларация МРН 20ВG002005046029R0/18.12.2020г. Видно от съдържанието на електронната информация за износ, декларираната стойност при износа на стоките за РБългария е за „Мерцедес - Бенц“ - 3000щ.д. и за л.а. „Хонда“- 5458щ.д. Предвид горното било прието, че за действителната стойност на стоките дължимите мито и ДДС са съответно: 1 558.67лв. мито и 3 469.07лв. ДДС. След приспадане на действително заплатените, проверяващите установили, че са избегнати мита в размер на 1088.99лв. и ДДС в размер на 2 395.78лв. Проверяващите приели, че от страна на дружеството, на 18.12.2020г. е осъществен състав на митническа измама, тъй като за внасяната стока е избегнало заплащането на дължимите мита и ДДС в общ размер на 3 484.77лв. За гореописаното срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 234, ал.1, т. 1 от Закона за митниците, като управителят на дружеството го подписал без възражения. В законоустановения срок срещу АУАН също не постъпили писмени възражения. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред районния съд НП.

За да потвърди НП, ВРС е приел, че същото, както и АУАН са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, и съдържащи реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел, че проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение. Посочена е и правилната правна квалификация, както и правилно е определено административнонаказателно отговорното лице. Правилно е било наложено административно наказание, съобразно изискването на приложимата санкционна разпоредба. Първостепенният съд е извел извод, че официалният отговор от митническите власти на страната - износител, според който стойността на стоките значително превишава заявената с подадената пред митническите власти в РБългария МРН 20ВG002005046029R0/18.12.2020г., категорично подкрепя тезата на обвинението. Приел е, че не може да се обсъжда въпрос за извършено нарушение от страна на износителя, при положение, че липсват каквито и да било индикации в такава насока и предвид декларираната стойност на стоките в САЩ, която значително превишава тази, декларирана от санкционираното дружество.

Така постановеното решение е неправилно.

Неправилно ВРС е приел, че по безспорен начин е доказано извършването на нарушението от дружеството-касатор, като се базира единствено на представения отговор от митническите власти на страната – износител САЩ. В случая е предоставено копие от електронна информация за износ Electronic Export Information (съкратено EEI), предоставена от изпращача на стоката FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC. Според изложеното в писмото на партньорските митнически служби, тази декларация представлява еквивалент на европейската митническа декларация за износ. В представената от износителя електронна декларация като краен получател е посочен „Солюшан Ауто“, гр. Варна, а видно от таблица Б, за стойност на л.а. „Мерцедес - Бенц“ е посочено - 3000щ.д. и за л.а. „Хонда“ - 5458щ.д. Настоящият състав на съда намира, че предоставеният от САЩ документ - „Електронна информация за износ“, попълнена от износителя на стоката, няма характер на официален документ, който би могъл по презумпция да се ползва с доказателствена тежест за обективираните в него факти и доказателства. Този документ представлява разпечатка от информационна система за обработка на данни подадени от физически или юридически лица във форма утвърдена от Митницата в САЩ и по отношение на своето съдържание документът не представлява официален документ по смисъла на чл. 84д, ал.2 от ЗМ, а отговаря на характеристиките на „частен документ" и не следва да се ползва с доказателствена тежест по презумпция за фиксираните в него данни, вкл. и за това, че така декларираната от износителя стойност е реално уговорената, респективно – заплатената или подлежаща на плащане, от двете договарящи страни. В подкрепа на горното е и заявеното от разпитаната във въззивното производство актосъставителка св. Г., според която именно въз основа на износната митническа декларация, която е получена от САЩ са издадени процесните АУАН и НП, като от американските митници е приета тази стойност за износ, въпреки, че те твърдят, че не разполагат с фактури. В приложените споразумения за продажба /Buyer`s Agreement/ е посочена цената, на която са закупени процесните леки автомобили, като изрично е отбелязано, че същите представляват цялото споразумение относно покупката. В тези документи се съдържат необходимите данни, за да се обоснове наличието на извършени сделки между посочените в тях страни – цената, датата и предмета на сделката. Административнонаказващият орган не е оспорил самите документи, т. е. не е спорно извършването на обективираните в тях сделки от гледна точка на страни и предмет, а единствено е оспорена вписаната продажна цена. Без да оспорва автентичността на представените документи, доказващи придобиване на стоката, административният орган е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност и е определил тази стойност въз основа на информацията, предоставена от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност в екселската таблица с подкрепящ анализ, който както е отбелязано от самия автор „не трябва да бъде считан за официален“. Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че касаторът е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. В АУАН и НП не е посочена и причината за незачитане на данните за платените суми в приложените договори и инвойс от касатора, при условие, че не се отрича автентичността им. Последните установяват по категоричен начин осъществените сделки с предмет процесните леки автомобили; вида и техническите характеристики на същите; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно трайната практика на ВАС, обективирана в решение № 9350/13.07.2020 г. по адм. дело № 14433/2019 г., решение № 15563/15.11.2019 г. по адм. дело № 6328/2019 г. и др., в тежест на митническите органи е при условията на приложимото съюзно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая е налице необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност на двата леки автомобила, съответно на липсата на основания за увеличаване на стойността им.

Горното разколебава застъпената от ответната страна теза, че посочената в МД MRN №20BG002005046029R0/18.12.2020г. стойност не е общата платена цена на стоките, посочена в чл. 70, §1 от Регламент(ЕС) № 952/2013, а същата следва да бъде определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013г., вр. чл. 144, пр.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, което изключва съставомерността на осъщественото от касатора неизпълнение на административно задължение на плоскостта на административнонаказателния състав по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ. Като са приели обратното, административнонаказващият орган и въззивният съд са допуснали нарушение на материалния закон, обосноваващо незаконосъобразност на постановените от тях актове.

В обобщение на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1, във вр. ал.2 от НПК - не е приложил правилно материалния закон, което е основание да бъде отменено атакуваното Решение № 797/26.05.2023г., постановено по АНД № 1550/2023г. по описа на Районен съд - Варна, респективно да бъде постановено ново решение по съществото на спора, отменящо изцяло НП № BG2022/2000-257/НП от 10.03.2023 год. издадено от Директор на ТД „Митница Варна“ в Агенция „Митници“.

Въпреки изхода на делото, съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските, поради следното: Нито в касационната жалба, нито в представеното писмено становище, нито в проведеното съдебно заседание на 05.10.2023г. процесуалният представител на касатора адв. М. е отправила искане за присъждане на разноски. И в трите хипотези единственото което релевира процесуалният представител е отмяна на въззивното решение и отмяна на оспореното наказателно постановление. Независимо, че в откритото съдебно заседание процесуалният представител представи списък на разноски, фактура и платежно нареждане, съдът не може да презюмира волята на страната без изрично искане под каквато и да е форма за присъждане на разноски за адвокатски хонорар. Отделно от горното не е представен и договор за правна защита и съдействие, в нарушение на изискването на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, който според Тълкувателно решение №6/2012 г. от 6.11.2013 г., ОСГТК на ВКС, т.д.6/2012г., приложимо субсидиарно и за разноските в наказателните и административни производства, се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. Следователно при липсата на своевременно направено искане за присъждане на разноски и при липса на представен договор по чл. 36, ал. 2 от ЗА, съдът не дължи произнасяне в частта за разноските.

Водим от горното, Административен съд – Варна, IІ-ри тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 797/26.05.2023г., постановено по АНД № 20233110201550/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 4 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № BG2022/2000-257/НП от 10.03.2023г., издадено от Директор на ТД „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, на основание Заповед № ЗАМ-1447/32-264887/09.08.2022г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на „Б.Т.К.2007“ ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3484.77лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: