Решение по дело №48/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ …180

гр. С., 15.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на първи април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ 

 

при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 48 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Б.А.Х. *** обжалва Наказателно постановление № 611/2018, издадено на 12.12.2018 г. от Н. Б. Б. – заместник-началник на Митница С., гр. С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят не се явява, не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.

Въззиваемата страна Митница С. се представлява пред съда от пълномощника си юрк. В. Я., който оспорва жалбата, изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление (НП), а по същество е неоснователна.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1, вр. ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното административно нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения 6-месечен преклузивен срок от компетентен орган, надлежно оправомощен за това с представената Заповед № ЗАМ – 555/32-127892, издадена на 11.05.2017 г. на основание чл. 128, ал. 2 от ЗАДС от Директора на Агенция „Митници”. В НП не се съдържат нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато в хода на административно-наказателното производство съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в съставяне на 10.08.2018 г. на АУАН за административното нарушение, за което е наказан, след изтичане на установения в чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН преклузивен тримесечен срок за съставяне на акта от откриване на нарушителя. При извършената на 23.04.2018 г. в имот на адрес гр. С., ул. „Т.” № . полицейска проверка са установени единствено някои от обективните признаци на нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС – наличие в къщата на адреса и в складово помещение срещу входа й на общо 43 броя подробно описани в констативния протокол от проверката пластмасови и стъклени бутилки с различна вместимост, съдържащи безцветна течност с мирис на спирт /ракия/, като тези вещи са предадени от жалбоподателя на полицейски служители с протокол за доброволно предаване от същата дата. Поради обстоятелството, че съгласно чл. 128, ал. 2, вр. ал. 3 от ЗАДС полицейските органи на МВР не са компетентни да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, образуваната по повод проверката полицейска преписка е изпратена от Началника на РУ – С. с писмо рег. № ../12.06.2018 г. до Началника на Митница С., заведено с вх. № ../14.06.2018 г. в Митница С.. Поради това установяването на някои от обективните признаци на административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС и то от органи, които не са компетентни да съставят АУАН и така да образуват административно-наказателно производство срещу определено лице за това нарушение, не може да се приеме за „откриване на нарушителя” като начален момент на тримесечния срок, установен в чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН. Този срок е започнал да тече най-рано на 14.06.2018 г., когато преписката е получена в администрацията на Митница С. и е спазен с оглед безспорно установеното обстоятелство, че АУАН срещу жалбоподателя е съставен на 10.08.2018 г.

Неоснователно е и оплакването в жалбата за допуснато в административно-наказателното производство съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в това, че АУАН срещу жалбоподателя не е съставен на място при откриване на нарушението. Нито ЗАНН, нито специалният ЗАДС съдържат разпоредби, установяващи такива изисквания към актосъставянето.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 23.04.2018 г., в складово помещение срещу входната врата на къща на адрес гр. С., ул. „Т.” № .. и в различни помещения на тази къща – мазе под стълбището към втория етаж и стая на втория етаж, жалбоподателят е държал общо 79,55 литра алкохол в различни съдове – общо 43 броя пластмасови и стъклени бутилки, съдържащи течност с мирис на спирт с различно обемно съдържание на алкохол в отделните бутилки – от  42 % до 46 % при 20 ⁰ С, без данъчен документ по ЗАДС или фактура или митническа декларация, или придружителен административен документ /електронен административен документ/, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.

Упражняваната от жалбоподателя фактическа власт върху предмета на нарушението е безспорно установена от писмените материали по преписка рег. № ../2018 г. по описа на РУ – С., изпратени по компетентност от Началника на РУ – С. на Началника на Митница С. с писмо от 12.06.2018 г. (л. 27-35). От тези материали се установява, че имотът на ул. „Т.” № .. в гр. С. е обитаван от жалбоподателя и от съпругата му, както и че именно жалбоподателят е показал съдовете с ракията на полицейските служители на конкретни места в помещенията в имота, заявил е в сведение от 23.04.2018 г. (л. 35), че той е произвел ракията в собствен казан в гр. С. и в казан в с. Ц., П. област, а и в констативния протокол и в протокола за доброволно предаване е вписал собственоръчни изявления, че ракията е негова, за лична употреба, респ. че я предава доброволно. Съвкупността от всички тези обстоятелства обосновава еднозначен извод, че жалбоподателят е упражнявал фактическата власт върху процесната ракия в помещения, достъпът до които е осъществяван под негов контрол. Този извод не се опровергава, а дори не се и разколебава, от обясненията на жалбоподателя в сведението от 23.04.2018 г., че онази част от ракията, която се намирала в стая на втория етаж от къщата (общо 33 литра, съдържаща се в 33 бр. стъклени бутилки от по 1 литър), била на сина му, който в момента работел в И. и жалбоподателят не знаел кога той ще се върне. Съставомерен признак за административното нарушение, за което жалбоподателят е наказан, е държането на акцизни стоки, разбирано като упражняване на фактическа власт върху тях, без оглед обстоятелството кому те принадлежат. В случая би било напълно необосновано да се приеме, че фактическата власт върху тази част от ракията е била упражнявана от сина на жалбоподателя, който е бил на работа в чужбина и самият жалбоподател е заявил, че не знае кога той ще се върне. Напротив – и тази част от ракията се е намирала в обитаваната от жалбоподателя къща и то в помещение, достъпът до което е бил фактически контролиран от него.   

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол, съставен на 23.04.2018 г. от свидетелката К.П. ***-32), протокол за доброволно предаване от 23.04.2018 г. (л. 33), приемо-предавателен протокол от 03.08.2018 г. (л. 25) и протокол от 03.08.2018 г. (л. 26), съставен от комисия в състав Д. В. и Е. Т., двамата на длъжност „старши митнически инспектор” в отдел „МРР” при Митница С., се установява непрекъсната хронологическа последователност и проследимост на движението на съдовете с течност от предаването им от жалбоподателя на служители на РУ – С. до измерването на количеството и алкохолното съдържание на тази течност, извършено от комисията в посочения състав.

Това обосновава безспорен и неопроверган от никакви доказателства извод, че обективираното в протокола от 03.08.2018 г. измерване на количеството течност и на алкохолното й съдържание е имало за обект именно течността, съдържаща се в предадените от жалбоподателя на служители на РУ – С. пластмасови и стъклени бутилки, чието местонахождение е установено на горепосоченото място. Видно е от този протокол, че посочените в него служители на Митница С. са извършили измерване на алкохолното съдържание на течността, съдържаща се в пластмасовите и в стъклените бутилки, предадени от жалбоподателя на св. К. П. по преписка с рег. № ../2018 г. по описа на РУ – С. и са установили, както следва: 1/. 3 бр. пластмасови бутилки с вместимост от 10 литра, съдържащи общо 30 литра течност с мирис на спирт, с обемно съдържание на алкохол – 42 % vol при 20 ^о С; 2/. 1 бр. пластмасова бутилка с вместимост от 10 литра, съдържаща 8 литра течност с мирис на спирт, с обемно съдържание на алкохол – 42 % vol при 20 ^о С; 3/. 33 бр. стъклени бутилки с вместимост от 1 литър, съдържащи общо 33 литра течност с мирис на спирт, с обемно съдържание на алкохол – 46 % vol при 20 ^о С; 4/. 1 бр. стъклена бутилка с вместимост от 5 литра, съдържаща 5 литра течност с мирис на спирт, с обемно съдържание на алкохол – 42 % vol при 20 ^о С; 5/. 1 брой стъклена бутилка с вместимост от 1,750 литра, съдържаща 1,750 литра течност с мирис на спирт, с обемно съдържание на алкохол – 42 % vol при 20 ^о С; 6/. 3 бр. пластмасови бутилки с вместимост от 0,5 литра, съдържащи общо 1,5 литра течност с мирис на спирт, с обемно съдържание на алкохол – 42 % vol при 20 ^о С и 7/. 1 бр. пластмасова бутилка с вместимост от 0,300 литра, съдържаща 0,300 литра течност с мирис на спирт, с обемно съдържание на алкохол – 42 % vol при 20 ^о С. Посочено е в същия протокол, че измерването е извършено с денситометър марка A.P., модел .., сериен номер .., със сертификат за калибриране № ../14.04.2016 г. (копие от него е представено по делото - л. 43). По делото няма дори индиции, съставляващи основание за съмнение в достоверността на този протокол в която и да било негова част.

С така установеното си съдържание на етилов алкохол течността, съдържаща се в предадените от жалбоподателя на служител на РУ – С. пластмасови и стъклени бутилки, е акцизна стока по смисъла на чл. 4, т. 1, вр. чл. 2, т. 1, вр. чл. 9 от ЗАДС.

Жалбоподателят е държал тази акцизна стока без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Гореописаното деяние на жалбоподателя е извършено от него виновно и съставлява административно нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.

За това административно нарушение административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал личната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, като му е наложил глоба в размер 1000 лв.

Релевантен за размера на глобата е размерът на дължимия акциз за процесната стока. Предвид общото нейно количество и алкохолно съдържание и обстоятелството, че същата отговаря на определението за етилов алкохол по смисъла на чл. 9 от ЗАДС, е видно от служебна бележка рег. № 32-339712/22.11.2018 г., издадена от Началника на отдел „Акцизи” в Митница С., че общият размер на дължимия акциз за тази стока е определен в размер 382,04 лв. въз основа на акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗАДС – 1100 лв. на 1 хектолитър. По делото не са ангажирани доказателства  акцизната стока да е била произведена в специализиран малък обект за дестилация, поради което не са били налице основания за определяне на дължимия акциз за тази стока съобразно чл. 31, ал. 1, т. 6 от ЗАДС. Така двойният размер на дължимия акциз е 764,08 лв., т. е. по смисъла на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС деянието на жалбоподателя не представлява маловажен случай на административно нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, но и двойният размер на акциза не надвишава 1000 лв.

След като деянието на жалбоподателя не представлява маловажен случай на административно нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС по смисъла на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, е юридически немислимо то да не е общественоопасно или обществената му опасност да е явно незначителна и така съставомерността му като административно нарушение да е изключена поради неговата малозначителност с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, субсидиарно приложима на основание чл. 11 от ЗАНН в материята на административното наказване.

Поради това законосъобразно и в съответствие с чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер 1000 лв., който не подлежи на намаляване от съда независимо от представените от жалбоподателя писмени доказателства относно здравословното му състояние.

Акцизните стоки – предмет на извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, са отнети в полза на държавата в съответствие с разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. Отнемането на тези стоки в полза на държавата е предвидено като последица от извършване на административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, която последица е различна и независима от личната административно-наказателна отговорност за това нарушение.

По всички изложени съображения обжалваното НП е законосъобразно във всичките му части и при липсата на основания за неговото изменение или отмяна, същото следва да бъде изцяло потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 611/2018, издадено на 12.12.2018 г. от Н. Б. Б. – заместник-началник на Митница С., гр. С..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: