№ 971
гр. Бургас, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120100494 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от К. С. Н. срещу Й. Й. Н., иск за установяване в
отношенията между страните, че ищцата е изключителен собственик на самостоятелен обект
с идентификатор ***** по КККР на гр. Бургас, одобрен със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г.
на ИД на АГКК, последно изм. засягащо обекта от 24.01.2024 г., с площ 58,47 кв. м.,
предназначение на обекта: Жилище, апартамент, при граници: на същия етаж - *****, ****,
по обекта - ***** и над обекта - *****, с адрес гр. Б*****, ведно с Избено помещение № 1,
както и 0,90 % ид. ч. от общите части в сградата, придобит по време на брака им, поради
трансформация на нейни лични средства, на основание чл. 23 ал. 1 от СК.
Твърди се, че страните по делото са сключили брак на ******, прекратен на ****** г.,
след което отново са сключили брак на ***** г., прекратен на ***** г. Сочи се, че през 1977
г., след прекратяване на брака, бащата на ищцата е дарил, придобитите от него по
наследство от неговата майка, 100 кв. м. ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. Б*****,
представляващо парцел ****, в *** по плана на гр. Бургас. Изложено е, че в хода на
отчуждителна процедура, открита на 27.12.1978 г. процесните 100 кв. м. от дворното място
са оценени на 1986 лева, а обезщетението е определено с отстъпване на апартамента,
предмет на настоящото дело, който е оценен на 9030 лева. Посочва се, че покупната цена е
заплатена от ищцата, както следва: чрез сумата от обезщетението в размер на 1986 лева, със
средства спестени преди брака в размер от 1050 лева и със заем от **** в размер от 6000
лева, отпуснат на ищцата и на ответника, като неин съпруг, но погасен изцяло от ищцата.
Предвид горното се поддържа, че ищцата е едноличен собственик на апартамента, заплатен
с лични средства от отчуждаване, спестявания и погасяване на кредита към **** със лични
средства, без участието на ответника.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът по делото е депозирал
отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
предявения иск. Противопоставя се възражение за придобивна давност по отношение на ид.
ч. на ищцата, като се сочи, че същата е напуснала процесния апартамент през 2004 г., от
който момент ответника владее имота и е манифестирал намерението си за своене на
ищцата чрез близки и общи познати. Излага се, че до началото на 2024 г. ищцата не се е
противопоставяла на владението на ответника, поради което същият е придобил по давност
и нейната ид. ч. В условията на евентуалност са наведени твърдения, че при сключването
между страните на първия брак на ****** г., същите са заживели при родителите на ищцата
в гр. Бургас, но къщата им не разполагала с достатъчно пространство за две семейства,
поради което ответникът построил в двора, със собствени средства и труд една стая, антре и
външна тоалетна с баня, ограда, циментова пътека от вратата до къщата, външна чешма,
шахта на водомера, градинка и асмалък, които са повишили стойността на процесния
отчужден имот и са допринесли същият да бъде оценен на 1986 лева. Сочи се, че твърдяните
от ищцата около 1000 лева лични спестявания, всъщност са били общи пари на семейството,
тъй като ищцата е получавала ниски доходи, родителите ѝ не са били в състояние да я
подпомагат финансово, заплатите по това време са били много ниски, поради което е било
обективно невъзможно за кратката раздяла между страните /****** г. - ***** г./ същата да
натупа твърдяните спестявания. По отношение на паричните средства от кредит от **** се
твърди, че същите са отпуснати на страните, поради това, че са били семейство, за
закупуване на жилище и са връщани заедно от страните. Предвид изложеното, ответникът
счита, че притежава правото на собственост върху ½ ид. ч. от апартамента, придобита след
прекратяване на СИО.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявения иск. Депозирана е писмена защита от 29.04.2024 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба. Депозирана е писмена защита от 29.04.2024 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото препис от акт за сключен граждански брак /л. 14/ и
Решение № *** г. по гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС – Бургас /л. 17/ се установява, че
страните по делото са сключили брак на ******, прекратен на ****** г., след което отново
са сключили брак на ***** г., прекратен на ***** г.
Между страните по делото не е спорно, а и от представения протокол от **** г.
комисия по чл. 265 от ППЗТСУ е оценила притежаван, в изключителна собственост от
ищцата, имот на сумата от 1986 лева /л. 12/. Заповедта за отчуждаване по чл. 95 от ЗТСУ е
издадена на ***** г. /л. 77/.
С нотариален акт за собственост върху жилище дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ от **** г. страните по делото са
признати за собственици на самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на гр.
Бургас, одобрен със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изм.
засягащо обекта от 24.01.2024 г., с площ 58,47 кв. м., предназначение на обекта: Жилище,
апартамент, при граници: на същия етаж - *****, ****, по обекта - ***** и над обекта -
*****, с адрес гр. Б*****, ведно с Избено помещение № 1, както и 0,90 % ид. ч. от общите
части в сградата за сумата от 9030 лева, от които платени със собствени средства са 3030
лева и разрешен заем в размер от 6000 лева /л. 9/.
Ангажирани са от ищцата гласни доказателства чрез разпит на свидетелят Н.Т. –
2
съпруга на брата на ищцата, от чийто показания се установява, че свидетелката е от 54
години в семейството на брата на ищцата. Установява се, че цената за закупване на
процесното жилище е платена с около 2000 лева, получени от ищцата от обезщетение за
отчуждаване на дарен от родителите имот, изтеглен кредит в размер от 6000 лева и заем в
размер от около 1000 лева предоставен от брата на ищцата. Свидетелката посочва, че всичко
в отчуждения имот е строено от родителите на ищцата и ответникът не е строил нищо.
Ангажирани са от ответника гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Н. –
социален работник, полагащ грижи за ответника, от чийто показания се установява, че
свидетелката посещава ответника всеки делничен ден по два часа, като при посещенията не
е виждала ищцата или нейни дрехи, а само ответника и сина му. При зададен въпрос,
свидетелката заявява, че няма лични възприятия за отношенията между страните по делото,
но по данни от ответника знае, че от 2004 г. ищцата не живее в процесния апартамент и
всички съседи знаят, че същият е на ответника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният от ищеца е иск е с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК. За успешното
провеждане на възражението по чл. 23 от СК е достатъчно да се установи произходът на
средствата, чрез които е придобито имуществото – така в т. 4 от Тълкувателно решение №
5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което придобитото през
време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването
средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, то другият съпруг няма
принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната
сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Тоест за разлика от иска за липса
на съвместен принос по чл. 21 ал. 4 от СК, при който се изследва приносът на съпрузите в
цялата СИО, при иска, респ. възражението по чл. 23 от СК се изследва единствено
произхода на средствата /а не приносът на двамата съпрузи/, послужили за придобиване на
конкретен имот или движима вещ /а не цялата СИО/, като ако се установи, че средствата
принадлежат само на единия съпруг презумпцията се счита за опровергана, респ. че липсва
принос на другия съпруг.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се
установи, че същите са сключили брак на ******, прекратен на ****** г., след което отново
са сключили брак на ***** г., прекратен на ***** г.
Не се спори между страните и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че правото на собственост върху процесния недвижим имот е придобито по
време на брака между страните чрез възмездна сделка, по която купувач са страните за
сумата от 9030 лева, от които платени със собствени средства са 3030 лева и разрешен заем в
размер от 6000 лева. Страните не спорят и че част от сумата посочена в нотариалния акт
като собствени средства ищцата е получила от обезщетение в размер от 1986 лева за
отчуждени лични на ищцата имоти и че тази сума е послужила за заплащането на част от
цената за закупуване на процесния имот.
Съобразно наведените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения,
спорен между страните е въпросът дали сумата от 3030 лева, посочена от ищцата като лични
средства и сумата от 6000 лева, получена по договор за кредит действително са лични
средства на ищцата, респ. дали влагайки ги в закупуване на процесния имот същата е
придобила изключително право на собственост върху него.
По отношение на сумата от 1986 лева, на която е оценен отчужденият имот,
притежаван от ищцата в изключителна собственост, съдът приема следното: Когато срещу
отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим
имот макар това да е станало по време на брака собствеността на отстъпения имот не се
включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг.
Когато стойността на дадения в обезщетение имот е покрита изцяло от стойността на
3
отчуждения имот другият съпруг няма принос в придобиването, поради което върху
получения като обезщетение имот не възниква съпружеска общност. В този случай е без
значение момента на придобиване на правото на собственост – така в Решение №
145/27.06.2013 г. по гр. д. № 1352/2012 г. на I г. о. на ВКС. Страните не спорят, че
отчужденият имот /100 кв. поземлен имот и постройка върху него/ е бил изключителна
собственост на ищцата и че същият е оценен на 1986 лева, послужили за покриване на
част от цената на процесния апартамент. След като част от стойността на дадения в
обезщетение имот е покрита частично от стойността на отчуждения имот ответникът няма
принос в придобиването на тази част, поради което върху получения като обезщетение
процесен имот не е възникнала съпружеска общност за частта, съответстваща на стойността
на отчуждения имот. Следователно за частта съответстваща на стойността на отчуждения
имот, ищцата е придобила процесния имот в изключителна собственост, поради настъпила
трансформация за тази част. Неоснователно е възражението на ответника, че с подобренията
си е увеличил стойността на отчуждения имот, респ. че има принос за придобиването на
тази част от процесния имот, съответстваща на сумата от 1986 лева, тъй като дори по делото
да беше установено извършването от ответника на твърдяните подобрения, то това не би
оказало влияние върху принадлежността на правото на собственост върху отчуждения имот,
нито би променило собствеността върху частта от процесния имот, съответстваща на сумата
от 1986 лева, а само би породило за ответника облигационни претенции за стойността на
направените подобрения.
По отношение на сумата от 1044 лева (3030 лева – 1986 лева), посочена от ищцата
като лични средства и сумата от 6000 лева, получена по договор за кредит, съдът приема
следното: От показанията на свидетелката Н.Т. се установи, че цената за закупване на
процесното жилище е платена с около 2000 лева, получени от ищцата от обезщетение за
отчуждаване на дарен от родителите имот, изтеглен кредит в размер от 6000 лева и заем в
размер от около 1000 лева предоставен от брата на ищцата. Съдът дава вяра на депозираните
от свидетеля показания, тъй като същите са пълни, последователни и основани на
непосредствени възприятия. С оглед показнаията на свидетелката и сумата от 1044 лева, и
сумата от 6000 лева са предоставени по време на брака между страните, в заем за закупуване
на апартамент, в който семейството да живее. В т. 4 от Тълкувателно решение №
5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че облигационни
отношения между съпрузите възникват при плащане на цената за закупуване на имот със
заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за
нуждите на семейството – чл. 32 ал. 2 от СК /чл. 25 ал. 2 от СК, отм./. Само в този случай
/когато заемът е взет за нуждите на семейството/ изплащането на заема с лични на единия
съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право.
Следователно в случай, че заем/кредит е взет за нуждите на семейството /например теглен е
жилищен кредит за закупуване на жилище, в което съпрузите да живеят/, то искът по чл. 23
от СК ще е всякога неоснователен, дори и изплащането на заема да е станало с лични на
единия съпруг средства, а между съпрузите евентуално биха се породили парични вземания,
в случай на солидарно поето задължение за връщане на заетата сума. Изложеното отнесено
към настоящия казус означава, че за преценка основателността на предявения иск по чл. 23
от СК следва да се изследва въпросът дали двете заети суми са получени за нуждите на
семейството или не, като ако се установи, че същите са получени за семейни нужди е
безпредметно да се изследва произхода на средствата, с които са погасявани заемът и
кредитът, защото изплащането им с лични на единия съпруг средства не променя
възникналото в съпружеска общност вещно право. В случая, от показанията на свидетелката
Н.Т. се установи, че за заплащане на част от цената за закупване на процесното жилище е
изтеглен кредит в размер от 6000 лева и заем в размер от около 1000 лева предоставен от
брата на ищцата. От показанията на свидетелката става ясно и че жилищната нужда на
семейството е породила необходимост от закупуване на процесния апартамент и че заемът и
кредитът са теглени по едно и също време, след конкретизацията на дадения в обезщетение
имот и узнаване на цената му – 9030 лева, тоест теглени са след като ищцата повторно е
встъпила в брак с ответника. Последното се потвърждава от самата ищца, която в исковата
4
молба посочва, че кредитът от **** е получен по време на брака и затова ответникът също е
включен в него. От изложеното се налага изводът, че и двата заема са теглени за нуждите на
семейството – за закупуване на жилище, в което то да живее и въпросът дали задълженията
по тях са погасявани с лични средства на ищцата или не, не би променило възникналото в
съпружеска общност вещно право на собственост върху частта от процесния апартамент,
съответстваща на стойността на заетите суми, а евентуално би могло да породи
облигационни отношения между бившите съпрузи.
Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла в
периода от 2004 г. до 2014 г., в полза на ответника придобивна давност за процесния
апартамент, тъй като в периода от ***** г., до ***** г. страните са били съпрузи, между
които давност не тече, съобразно чл. 84 от ЗС, вр. с чл. 115 б. „в“ от ЗЗД.
С оглед горното, ако стойността от 9030 лева на процесния апартамент съответства
на 100 % ид. ч. от правото на собственост върху същия, то ищцата е придобила в
изключителна собственост, вследствие частична трансформация 21,99 % ид. ч. от правото на
собственост (съответстваща на 1986 лева/9030 лева). За пълнота следва да се посочи, че
идеалните части на всяка от страните по делото, след прекратяване на СИО, се получава
като от 100 % ид. ч. бъде извадена изключителната собственост на ищцата в размер на 21,99
% ид. ч. и полученото бъде разделено на две или всяка страна след прекратяване на СИО е
получила в изключителна собственост по 39,005 % ид. ч. от апартамента, а с отчитане на
частичната трансформация, ищцата притежава общо 60,995 % ид. ч. от правото на
собственост върху апартамента.
Така мотивиран, съдът намира, че с оглед разпределената доказателствена тежест,
ищцата установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на частична
трансформация върху 21,99 % ид. ч. от правото на собственост върху процесния апартамент,
съответстваща на 1986 лева, до който размер предявеният иск следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния размер следва да бъде отхвърлен.
Съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС – Бургас сумата от 84 лева, представляваща държавна такса, на основание чл.
77, вр. чл. 71 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които съдилищата
събират по реда на ГПК.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата
сторените по делото разноски в размер от 229,90 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
С оглед изхода на делото, съобразно направеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника сумата от 780,10 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата К. С. Н., ЕГН
********** с адрес гр. Б*****, ******* и ответника Й. Й. Н., ЕГН ********** с адрес гр.
Б*****, *******, че ищцата е изключителен собственик на 21,99 % ид. ч. от правото на
собственост (съответстваща на 1986лева/9030лева) върху самостоятелен обект с
идентификатор ***** по КККР на гр. Бургас, одобрен със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г.
на ИД на АГКК, последно изм. засягащо обекта от 24.01.2024 г., с площ 58,47 кв. м.,
предназначение на обекта: Жилище, апартамент, при граници: на същия етаж - *****, ****,
по обекта - ***** и над обекта - *****, с адрес гр. Б*****, ведно със съответни ид. ч. от
правото на собственост върху Избено помещение № 1, както и от общите части в сградата,
5
придобит по време на брака им, поради трансформация на нейни лични средства, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважената част от 21,99 % ид. ч. до
предявените 100 % ид. ч., на основание чл. 23 ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА Й. Й. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б*****, ******* да заплати по
сметка на РС – Бургас сумата от 84 лева /осемдесет и четири лева/, представляваща
държавна такса, на основание чл. 77, вр. чл. 71 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които съдилищата събират по реда на ГПК.
ОСЪЖДА Й. Й. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б*****, ******* да заплати на К.
С. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б*****, ******* сумата от 229,80 лв. /двеста двадесет и
девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени по делото съдебно –
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. С. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б*****, ******* да заплати на Й. Й.
Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б*****, *******сумата от 780,10 лв. /седемстотин и
осемдесет лева и десет стотинки/, представляваща направени по делото съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6