Решение по дело №50/2021 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 260109                               04.06.2021 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и пети май                                                                                2021 година

В публично заседание в следния състав:                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 50 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на З.Ж.В. срещу „****“ ЕООД, с която се предявява иск за заплащане на трудови възнаграждения с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че работи при ответника по трудов договор № 04/15.03.2018 г. на длъжността „санитар”, което било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ считано от 16.03.2020 г. Твърди, че ответникът не ѝ платил трудовите възнаграждения за месец октомври 2019 г. в частичен нетен размер на 200 лв., за месец декември 2019 г. в нетен размер на 775,12 лв., за месец януари 2020 г. в нетен размер на 835,09 лв., за месец февруари 2020 г. в нетен размер на 699,74 лв. Твърди, че трудовото възнаграждение се дължи месечно, а тя добросъвестно е изпълнила трудовите си задължения. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да ѝ заплати сумите трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в частичен нетен размер на 200 лв., за месец декември 2019 г. в нетен размер на 775,12 лв., за месец януари 2020 г. в нетен размер на 835,09 лв., за месец февруари 2020 г. в нетен размер на 699,74 лв., ведно със законната лихва върху сумите, както и да бъде осъден ответникът да заплати суми за мораторно обезщетение върху главниците както следва: сумата от 24,45 лв. върху главницата от 200 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 13.01.2021 г., сумата от 81,82 лв. върху главницата от 775,12  лв. за периода от 01.01.2021 г. до 14.01.2021 г., сумата от 80,96 лв. върху главницата от 835,09 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 14.01.2021 г., сумата от 62,20 лв. върху главницата от 699,74 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 14.01.2021 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „****“ ЕООД. В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество твърди, че трудовото възнаграждение на ищеца за месеци октомври 2019 г., декември 2019 г. и февруари 2020 г. не се държат в претендираните размери, тъй като ищцата не е полагала труд по съвместителство и не и се дължи възнаграждение за това, поради което оспорва исковете по размер.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приетото по делото като писмено доказателство допълнително споразумение № 24 от 28.01.2019 г. към трудов договор № 4 от 15.03.2018 г. е видно, че ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „санитар“ при 8 часов работен ден и при уговорено месечно трудово възнаграждение от 560 лв., допълнително ТВ за придобит трудов стаж и прослужено време от 12 %, които се дължат месечно.

От приетата по делото заповед № 22 от 16.03.2020 г. е видно, че е прекратено ТПО с ищцата, считано от 16.03.2020 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – забава в плащането на трудовото възнаграждение.

По делото е приета като писмено доказателство издадена от работодателя справка изх. № 89/13.01.2021г., в която е посочен размерът на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения на ищцата, които са както следва: за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 911,75 лв., нетен размер 707,50 лв., неправомерно начислена сума от 200 лв., неизплатена сума 0 лв.; за декември 2019 г. в брутен размер на 998,89 лв., нетен размер 775,12 лв., неправомерно начислена сума от 80 лв., неизплатена сума 695,12 лв.; за месец януари 2020 г. в брутен размер на 1076,18 лв., нетен размер 835,09 лв., неизплатена сума 835,09 лв.; за месец февруари 2020 г. в брутен размер на 901,76 лв., нетен размер 699,74 лв., неправомерно начислена сума от 280 лв., неизплатена сума 419,74 лв.

Приети са като писмени доказателства и издадени от работодателя фишове за работна заплата, където са начислени суми за трудови възнаграждения както следва: за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 911,75 лв., нетен размер 707,50 лв.; за декември 2019 г. в брутен размер на 998,89 лв., нетен размер 775,12 лв.; за месец януари 2020 г. в брутен размер на 1076,18 лв., нетен размер 835,09 лв.; за месец февруари 2020 г. в брутен размер на 901,76 лв., нетен размер 699,74 лв.

Всички тези документи са издадени от работодателя и като цяло съвпадат относно начислените суми за трудово възнаграждение за процесните 4 месеца като брутни и нетни трудови възнаграждения. Така издадените от ответника документи представляват извънсъдебно признание на факта, че са начислени и се дължат неизплатените суми за въпросните месеци.

Ответникът в съдебно заседание навежда възражение, че не се дължат възнагражденията за съвместителство, посочени във фишовете за работна заплата, тъй като не бил полаган труд по съвместителство с оглед посочените във фишовете 0 дни полаган труд за съвместителство. Видно е обаче, че в справката значително се разминават посочените като неправомерно начислени суми спрямо начислените суми за съвместителство по представените фишове за работна заплата. Поради това за съда остана неясно защо в издадената справка на 13.01.2021 г. от работодателя са посочени за месеците октомври и декември 2019 г. и февруари 2020 г. неправомерно начислени суми в размери, които не отговарят на никакви суми по фишовете за работна заплата за съответните месеци. Тезата на ответника се опровергава и от обстоятелството, че за месец януари 2020 г. в справката няма посочена неправомерно начислена сума, но видно от фиша за работна заплата за месец януари 2020 г. има начислено съвместителство в размер на 280 лв., също посочено с 0 в скоби. Допълнителен аргумент за несъстоятелност на тезата на процесуалния представител на ответника е също, че е видно от самите фишове за работна заплата, че ищцата е работила през процесните месеци и няма логична причина да не е работила по съвместителството, което и е начислено. Дори от фиша за месец февруари 2020 г. е видно, че ищцата е работила 15 работни дни и е била в отпуск 5 работни дни, като съответно съвместителството и е начислено не в пълен размер от 280 лв., а в съответен размер от 210 лв., отговарящ на отработените дни от месеца. Идентично е и за месец декември 2019 г., като съответно за месеци октомври 2019 г. и януари 2020 г. е начислено в пълен размер от 280 лв. при отработени всички работни дни от месеца. Затова съдът намира, че ищцата е работила през процесните месеци и се дължи трудово възнаграждение по основния трудов договор и за съвместителство, както е посочено във фишовете за работна заплата. Съответно пък посочените в справката неправомерно начислени суми съдът намира, че са произволно посочени от ответника, нямат каквато и да било логичност и последователност относно посочените размери, съответно няма никакви доказателства по делото за неправомерното начисление на суми в подобен размер за съответните месеци.

Поради това съдът приема, че се установява по делото, че ответното дружество дължи на ищцата начислените трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в частичен нетен размер на 200 лв. /толкова се претендира от ищцата/, за месец декември 2019 г. в нетен размер на 775,12 лв., за месец януари 2020 г. в нетен размер на 835,09 лв. и за месец февруари 2020 г. в нетен размер на 699,74 лв.

Няма представени от ответното дружество доказателства за заплащане на установените дължими трудови възнаграждения на ищеца, поради което исковете са основателни и ще се уважат до размера на предявените с исковата молба суми, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 15.01.2021 г.

Ищецът претендира мораторно обезщетение за забава в плащането на трудовото възнаграждение. Както се посочи по-горе е уговорено месечно плащане на трудовото възнаграждение. Тъй като не е уговорен конкретен ден за плащането, то същото е следвало да се осъществи до края на текущия месец, тоест ответника е изпаднал в забава за плащане на всяко трудово възнаграждение от 1-во число на следващия месец, за която забава дължи мораторно обезщетение съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

Изчислен размерът на законната лихва от съда с калкулатор за законна лихва на основание чл. 162 ГПК се установи, че ответното дружество дължи на ищеца мораторно обезщетение върху главниците както следва: сумата от 24,45 лв. върху главницата от 200 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 13.01.2021 г., сумата от 81,82 лв. върху главницата от 775,12 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 14.01.2021 г., сумата от 80,96 лв. върху главницата от 835,09 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 14.01.2021 г., сумата от 62,20 лв. върху главницата от 699,74 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 14.01.2021 г., точно в размерите и периодите, в които се претендира от ищеца, поради което ще се уважат и исковете за мораторно обезщетение.

По разноските и дължимата държавна такса:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за исковето по сметка на РС-Раднево в размер на 110,38 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, които разноски се установиха в размер на 400 лв. /база платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 14.01.2021 г./.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОСЪЖДА „****“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 42, да заплати на З.Ж.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:

- сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща частичен нетен размер на неплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 24,45 лв. /двадесет и четири лева и 45 ст./, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 200 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 13.01.2021г.,

- сумата от 775,12 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и 12 ст./, представляваща нетен размер на неплатено трудово възнаграждение за месец декември 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 81,82 лв. /осемдесет и един лева и 82 ст./, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 775,12 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 14.01.2021г.,

- сумата от 835,09 лв. /осемстотин тридесет и пет лева и 09 ст./, представляваща нетен размер на неплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 80,96 лв. /осемдесет лева и 96 ст./, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 835,09 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 14.01.2021г.,

- сумата от 699,74 лв. /шестстотин деветдесет и девет лева и 74 ст./, представляваща нетен размер на неплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 62,20 лв. /шестдесет и два лева и 20 ст./, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 699,74 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 14.01.2021г.,

- съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

ОСЪЖДА „****“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 4, да заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 110,38 лв. /сто и десет лева и 38 ст./.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 08.06.2021 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: