РЕШЕНИЕ
Номер 436/19.03. Година
2012
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На двадесет и първи февруари през 2012 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: В.Г.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 3015 по описа за 2010 година
намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.538 ТЗ във вр. 79, ал.1 ЗЗД във
вр. с чл.44 ЗЗД.
Ищецът - П.Д.Д., ЕГН **********,***, представляван от адв. Г.В.,***
твърди, че със запис на заповед, издаден
на****. ответника А.С.С. се е задължил да му заплати сумата от 40 000 лв.
с падеж 19.07.2009г. Сочи, че задължението е обезпечено от авалиста Г.М.Д..
Ищецът твърди, че предявил записът на заповед на падежа, но въпреки това
задължението не е погасено, поради което и на 16.04.2010г. подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Заявлението било
удовлетворено, като била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, които по пътя на инстанционно производство с определение на ПОС,
постановено 03.05.2011г. по ч.гр.д. № 795/2011г. били отменени, молбата за
издаване на изпълнителен лист била оставена без уважение, а издадения
изпълнителен лист обезсилен. Затова и като счита, че няма правен интерес от
първоначално предявения установителен иск, след постъпило възражение от
ответника, с оглед заличената изпълнителна сила на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист, настоява съдът да постанови решение, с което
осъди ответника да му заплати сума в размер на 40 000 лв. по запис на
заповед от ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира
разноски.
Ответникът
– А.С.С. ЕГН ********** с постоянен адрес **** чрез пълномощника си адв. К.
оспорва предявения иск. Твърди, че не се е задължил по запис на заповед от ****,
тъй като подписа положен за издател не е негов. Оспорва твърдението, че записа
на заповед му е бил предявен за плащане. Навежда възражение за нищожност на
записа на заповед, което свързва с посочване на два падежа – на предявяване и
на определен срок. Най – сетне възразява като счита записа на заповед за
нищожен, поради липса на основание за издаването му. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Със
запис на заповед от **** ответника безусловно се е задължил по заповед на ищеца
да му заплати при предявяване на ценната книга в срок до **** сумата от
40 000 лв. /л. 4 /. Не се спори, че поетото от ответника задължение не е
изпълнено.
Спорът
между страните е очертан от възраженията на ответника, основанията, на които са
самостоятелни такива, затова и отговор за наличието или липсата им следва да се
даде последователно за всяко от тях.
Първо посоченото и подържано от ответника
възражение се свързва с липсата на валидно поето задължение по ценната книга,
което се обосновава с факта, че подписа за издател не е на ответника. Евентуално
установена липса на валидно задължаване от издателя на записа на заповед би
изключило възможността да се търси някои от останалите наведени пороци, затова
и първо отговор следва да се даде на коментирания въпрос. Внимание заслужава
приетата съдебно - почеркова експертиза
на в.л. М.С., която съдът кредитира, тъй като въпреки, че е оспорена от
ответника е потвърдена от допустаната повторна такава. Изводът на експерта
както по първоначално изготвеното заключение, така и по повторното такова е, че
подписът, положен за «издател» в записа на заповед от **** е изпълнен от
ответника. Затова и липсват основания да се приеме друго, освен установения
факт, че именно ответника се е задължил по процесната ценна книга.
Следващото наведено и подържано от ответника
възражение е това, че по записа на заповед от **** е уговорен падеж в
отклонение с правилото на чл.486, ал.1 ТЗ, поради което и на основание ал.2 на
същата разпоредба е нищожен. В коментирания запис на заповед е уговорено
плащане при «предявяване на записа на заповед в срок до ****. Съдът счита,
че записа на заповед от **** съдържа
реквизитите, посочени в чл.535 ТЗ, включително и оспорения по т.3 – падеж – със
задължението «...при предявяването на записа на заповед в срок до 19.07.2009г.
да плати сумата...». С формулираното издателя е определил падеж на предявяване
– чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, а срокът до **** се отнася за предявяването на записа
на заповед в срок до посочената дата, което съгласно чл. 487, ал.1 вр. с чл.537 ТЗ е допустимо. Казаното означава, че записа на заповед не е нищожен на
посоченото от ответника основание.
Най – сетне ответникът твърди, че записа на заповед
от **** е нищожен, тъй като липса каузално отношение между страните, за
обезпечаване на което същия да е издаден. Липсата на каузално отношение между
страните не означава липса на основание за издаване на записа на заповед, тъй
като каузалното отношение по правило стои извън съдържанието на документа. Без
значение за валидността на ценната книга са отношенията между издателя и
поемателя по евентуално налично каузално отношение. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че в случая ответника не е навел твърдения за евентуално
налично каузално отношение между страните, а свързва наличен порок на ценната
книга с липсата на такова. Но дори и да бъде посочено налично облигационно
отношение, то тежестта на установяването му и връзката между менителничния
ефект и паралено същуствуващото облигационно задължение, е на твърдящия го. В
този смисъл следва да бъде съобразено и Решение № 5 от 02.02.2012г. на ВКС по
т.д. № 75/2011г. по описа на І т.отд., постановено в производство по чл.290 ГПК, задължително за настоящия съд, съгласно разясненията дадени в ТР № 2 от
28.09.2011г. на ВКС по тълк.д. № 2/2010г. на ОСГК и ОСТК.
От ответника се възразява, че записа на заповед от
**** не е бил предявен за плащане и затова не удостоверява ликвидно и изискуемо
вземане. Противно на твърденията на ищеца данни за това, че записа на заповед е
бил предявен на ответника за плащане на **** не се събраха. Коментираното абсолютно
възражение по чл.514 ТЗ съдът намери за неоснователно. Непредявяване на
менителничния ефект не се отразява на поетото с подписването му задължение от
издателя по същия, независимо от начина на определяне на падежа, тъй като
издателя по запис на заповед е и платец по ефекта, за разлика от издателя по
менителницата. Ефекта на предявяването на записа на заповед би постигнало
максималния полезен ефект за постави издателя в забава, но не би се отразило на
правата на приносителя по същия. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №
1 от 2005г. на ОСГК. Дори и аванс за ответника да се приеме, че разпоредбата на
чл.514, ал.1, т.1 ТЗ може да се тълкува по начин различен от посочения, то
следва да се има предвид, че е извършено неформално предявяване на записа на
заповед с представянето му в оригинал в хода на заповедното производство и
въпреки това задължението по същия не е изпълнено, дори напротив отречено е от
длъжника с депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК.
Изложеното до тук налага извод за основателност на
предявения иск, поради което и ще се постанови удовлетворително за ищеца решение.
При този изход на спора и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, които по списък на разноските /л. 129/, съдът
констатира да са в размер на 9600 лв., представляващи 1600 лв. внесена дължавна
такса и 8000 лв. платено възнаграждение за адвокат, които суми следва да се
възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.С.С.
ЕГН ********** с постоянен адрес **** да заплати на П.Д.Д., ЕГН **********,***
сума в размер на 40 000 лв., дължима по запис на заповед от ****, издаден
в гр. Х. с падеж при предявяване в срок до 19.07.2009г., ведно със законната
лихва, считано от 09.11.2010г. до окончателното й заплащане, както и сума в
размер на 9600 лв. разноски, представляващи 1600 лв. внесена дължавна такса и 8000 лв.
платено възнаграждение за адвокат.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: