Решение по дело №39/2019 на Административен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 141

гр.Кюстендил, 12.06.2019г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар И С, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№39/2019г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

„Б.Д.“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес управление ***, представлявано от И У и М Ш оспорва решение за отказ за възстановяване на акциз №BG005700-ИВ-22-4-43-РВ15/11.09.2018г. на началника на Митница Югозападна, потвърдено от директора на Агенция „Митници“ с решение №Р-620/30.11.2018г. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени в отговор и писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 На 29.08.2018г., на основание чл.22, ал.4, т.4 от ЗАДС, „Б.Д.“ АД е подало до ТМУ Югозападна искане вх.№32-249944 за възстановяване на акциз в размер на 163 992.58 лв. Заплатеният акциз е за етилов алкохол, използван за почистване и дезинфекция на лабораторна стъклария в миялни машини за периода от 01.01.2016г. до 19.07.2018г., съгласно Стандартни оперативни процедури. Към искането са приложени документите по чл.9, ал.6 от ППЗАДС - фактурите за закупения етилов алкохол, разрешение за производство на лекарствени продукти №BG/MIA-0052/31.07.2018г., лиценз за производство на ветеринарномедицински продукти №05/17.10.2007г., у-ние за регистрация на обект за производство на храни от неживотински произход №365/23.06.2011г., документите, удостоверяващи извършването на съответните дейности и използвани я етилов алкохол по видове и количества.

С решение №BG005700-ИВ-22-4-43-РВ15/11.09.2018г. началника на Митница Югозападна е отказал да възстанови поискания акциз изцяло. Актът е обжалван по административен ред и директорът на Агенция „Митници“ с решение №Р-620/30.11.2018г. е потвърдил обжалвания акт.

Приета и неоспорена от страните е съдебно-техническа експертиза вх.№2969/29.05.2019г. на в.л. А.К.. Заключението на експерта е, че производството на лекарствени средства като производствен процес в „Б.Д.“ АД включва измиване, почистване/дезинфекция на лабораторна стъклария с 96% етилов алкохол преди да се подреди за допълнително измиване и изсушаване. То се извършва по утв ърдени от дружеството „стандартни оперативни процедури“/ SOS03962/КК-Д-326/. От т.6.15.1 е видно, че за едно зареждане на една миялна машина се изразходват 0.800 л 96% етилов алкохол. Крайните продукти на производствения процес – лекарствата, не съдържат етилов алкохол. За периода 01.01.2016г. – 19.07.2018г. са извършени общо 19 412 операции по почистване/дезинфекция на лабораторна стъклария и измиване в миялни машини, при които е изразходвано общо 15 529.600 милилитра 96% етилов алкохол. За него е начислен акциз в размер на 163 992.58 лв. – сума отговаряща на претенцията на дружеството за възстановяване.

                 С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по чл.160, ал.2 от ДОПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:

                 Решението за отказ за възстановяване на акциз е издадено от компетентен орган по см. на чл.27, ал.2 от ЗАДС, в предписаната от закона форма и срок, мотивирано е и са спазени административнопроцесуалните правила по ДОПК за оспорване по административен ред. Решаващият орган се е произнесъл също при съблюдаване на изискванията за компетентност, форма на акта, мотивираност и законосъобразна административна процедура.

С оглед приложението на материалния закон, съдът намира оспорения акт за незаконосъобразен. Приложима в случая е разпоредбата на чл.22, ал.4, т.4 от ЗАДС, регламентираща възстановяването на платения акциз за алкохол и алкохолни напитки, когато те са използвани в производствен процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Безспорно е, че производството на лекарствени средства като производствен процес в „Б.Д.“ АД включва измиване, почистване/дезинфекция на лабораторна стъклария с 96% етилов алкохол преди да се подреди за допълнително измиване и изсушаване. Т.е. дезинфекцията е част от производствения процес по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба №3/24.01.2005г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация /в сила до 19.01.2018г./ и §1, т.2 от ДР на Наредба №1/05.01.2018г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации. Този извод на съда се определя е от анализа на §1, т.52 от ДР ЗЛПХМ и Наредба №15/17.04.2009г. за условията за издаване на разрешение за производство/внос и принципите и изискванията за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти за клинично изпитване и на активни вещества. Съгласно законовите норми в производството на лекарства се включват всички операции по набавяне на материалите, обработката им, опаковането, етикетирането, предпазването от микробно замърсяване и др. Не на последно място съдът отчита и че дезинфекцията е приета за част от производствения цикъл съгласно решение от 15.10.2015г. по дело С-306/14г. на СЕС по повод отправеното преюдициално запитване от ВАС по адм.д. №13340/2013г. по описа на ВАС. Съдът е дал тълкуване, че етиловият алкохол, използван за дезинфекция на инфраструктура и оборудване, които позволяват на предприятията да произвеждат лекарствени продукти, трябва да се счита „за производство на лекарства“ по см. на чл.27, §1, б.“г“ от Директива 92/83/ЕИО, т.е. попада в хипотезата на задължително освобождаване от акциз.

Видно от заключение вх.№ 2969/29.05.2019г. на в.л. А.К. етиловия алкохол е включен като средство за дезинфекция в приетите от дружеството – жалбоподател СОП. Крайните продукти – лекарствените форми не съдържат етилов алкохол /срав. обяснителна записка към експертизата/. За процесния период 01.01.2016г. – 19.07.2018г. са извършени общо 19 412 операции по почистване/дезинфекция на лабораторна стъклария и измиване в миялни машини, при които е изразходвано общо 15 529.600 милилитра 96% етилов алкохол. За него е начислен акциз в размер на 163 992.58 лв. Следователно съдът счита за доказано, че  закупения етилов алкохол от „Б.Д.“ АД е използван в производствения процес на лекарствените средства за осъществяване на  дезинфекция на лабораторната стъклария. Решението за отказ за възстановяване на акциз ще бъде отменено, като постановено при наличие на отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, а преписка върната на административния орган за ново произнасяне с приложението на чл.22, ал.4, т.4 от ЗАДС.

С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в размер на 50 лв. държавна такса за образуване на делото и 1381.10 лв. възнаграждение за вещо лице, платими от ответника.

                  Воден от горното, съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

                 ОТМЕНЯ решение за отказ за възстановяване на акциз №BG005700-ИВ-22-4-43-РВ15/11.09.2018г. на началника на Митница Югозападна, потвърдено от директора на Агенция „Митници“ с решение №Р-620/30.11.2018г., с което на „Б.Д.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес управление *** е отказано възстановяване на акциз в размер на 163 992.58 лв., заплатен за използвания етилов алкохол за измиване на лабораторна стъклария в миялни машини за периода 01.01.2016г. – 19.07.2018г.

ВРЪЩА преписката на Териториална дирекция Югозападна за издаване на нов административен акт при съобразяване указанията по приложението на материалния закон, дадени в мотивната част на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ №47 да заплати на „Б.Д.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес управление *** съдебни разноски в размер на 1431.10 лв. /хиляда четиристотин тридесет и един лв. и десет ст./.

                Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: