Определение по дело №493/2025 на Административен съд - Пловдив

Постъпила е жалба от М. В. Г., [населено място], [улица], ***, чрез пълномощник адв. [населено място], против мълчалив отказ на „Креди Йес“ ООД – [населено място], да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на личните данни.

Според жалбоподателката е налице мълчалив отказ, който следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Посочва, че на 07.02.2025г. е изпратила препоръчано писмо с обратна разписка по пощата до „Креди Йес“ ООД, с което е поискала да й бъдат предоставени копия от договор за паричен заем, сключен между нея и дружеството, за периода 22.01.2022г. до 22.01.2025г., като се е позовавала на чл.15 и чл.20 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Посочва, че искането е отправено от субект, на когото се обработват лични данни и е следвало да получи копия от договора в четиринадесетдневен срок, тъй като договора съдържа лични данни на оспорващата. Твърди, че писмото било получено на 11.02.2025г. срещу подпис от служител на дружеството. Поради това счита се, че на основание чл.57 ал.1 АПК, срокът за произнасяне по искането е бил до 25.02.2025г. В този смисъл жалбата е подадена в едномесечен срок против мълчалив отказ и се основава на чл.39 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Според жалбоподателката молбата има характер на заявление по смисъла на чл.37б, ал.1 ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл.37в от същия закон. Молбата е подадена във връзка с упражняването на правата по чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, при което администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта.

Дадена е възможност на ответната страна – „Креди Йес“ ООД, за запознаване и становище по жалбата, както и да представи цялата преписка, в това число предоставяне на копия от всички договори между Г. и „Креди Йес“ ООД за паричен заем в периода 22.01.2022г. до 22.01.2025г., а също и изрично писмено да заяви чрез законния си представител или упълномощен процесуален представител дали е удовлетворил поставеното от молителката искане, кога и с какъв документ /отговор; предоставяне на изисканите данни; отказ/ във вр. със срока по чл. 12, ал. 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните/, с която е предвиден специален срок за произнасяне на ответника, а именно: в срок от един месец от получаване на искането, който при необходимост може да бъде удължен с още два месеца, като се вземе предвид сложността и броя на исканията. В този случай администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

От страна на ответното дружество по делото в указания седемдневен срок с молба от 24.03.2025г. по ССЕВ е постъпил отговор, чрез юрк. К. К.. Посочено е в молбата, че заявлението на М. Г. е получено не на адреса на дружеството - [населено място], ***, а на друг адрес – [населено място], [улица], където нямало служител или упълномощено лице да получава пратки или писма. Молбата била входирана под № 167/ 15.02.2025 г. във входящия деловоден регистър на дружеството под № 32 от 15.02.2025 г., за което представя доказателства. Счита в тази връзка, че на първо място искането следва да бъде отправено до седалището и адреса на управление на дружеството, както и на лице, което е служител на дружеството, изрично натоварено да получава писма, призовки и друга кореспонденция. Счита, че моментът на физическото получаване на кореспонденция и моментът на официалното постъпване на документа в деловодството на съответния административен орган или институция не са тъждествени и трябва да бъдат ясно разграничавани. Приравняването им би могло да доведе до несигурност и би било в разрез с принципа за законоустановеност и добросъвестност в административното производство. Едва след вписването на получено искане във входящия деловоден регистър на органа/институцията и получаването на входящ номер то придобива официален характер, с което се поставя в надлежен административен и процесуален ход.

Подобна логика е заложена и в Закона за нормативните актове, където се предвижда, че документите влизат в сила или пораждат последици едва след обнародване или надлежно оповестяване чрез официален акт. По аналогия, искането поражда задължение за произнасяне едва след официално регистриране в органа, като същият може да бъде държан отговорен за изпълнение на задълженията си в законоустановен срок само след като е поставен в обективна възможност да се запознае с искането и да предприеме съответните действия. Именно това настъпва едва след вписване на искането във входящия деловоден регистър и неговото разпределяне по компетентност. Представят се доказателства в тази връзка: молба с вх.№ 167 от 15.02.2025 г., входирано в регистъра под № 32/ 15.02.2025 г.; писмо – отговор до жалбоподателката М. Г. във връзка с искането за предоставяне на информация с изх.729/ 14.03.3025 г. с приложена писмена справка съгласно искането; доказателства за изпращане на отговора до жалбоподателката М. Г. – товарителница от 14.03.2025 г.; удостоверение за актуално състояние на дружеството „Креди Йес“ ООД, от което е видно, че седалището и адресът на управление е [населено място], ***.

От така събраните доказателства съдът намира, че видно от представените документи писмо – отговор и приложение – писмена справка, съдържаща информация относно предоставянето на личните данни, които дружеството обработва за М. Г., вкл. останалите данни – същите са били изпратени от дружеството на жалбоподателката Г. посредством пощенски куриер на 14.03.2025г. Срокът по чл. 12 ал. 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /ОРЗД/, е един месец от получаване на искането, който при необходимост може да бъде удължен с още два месеца, като се вземе предвид сложността и броя на исканията. Представената информация от администратора на лични данни разкрива спазване на посочения срок, приложим в конкретното административно производство /“Администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.“/.

В случая от представените доказателства е видно, че изпратеното искане не е на адреса на управление на дружеството, съгласно представеното от ТР актуално състояние, а на личния адрес на управителите, поради което същото е било входирано на 15.02.2025 г., съгласно представените от дружеството документи. На 14.03.2025 г. на жалбоподателката е изпратен отговор с исканата информация. Жалбата е постъпила в съда на 06.03.2025 г., поради което следва изводът, че същата е подадена преди изтичане на срока за произнасяне, при което не е налице мълчалив отказ.

Съгласно разпоредбата на чл. 37б ал. 1 ЗЗЛД субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент /ЕС/ 679/ 2016 на Европейския парламент и на Съвета чрез писмено заявление. Според чл. 37в ал. 1 ЗЗЛД заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, а според ал. 2 на същата разпоредба при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощно. В случая отговорът и документацията са изпратени на посочен в молбата на Г. адрес и в регламентирания срок. Следва да се посочи, че датата на получаване на отговора няма отношение към срока за предоставяне на изисканата информация от администратора.

Съгласно чл. 39 ал. 1 ЗЗЛД, при нарушаване на правата по Регламент /ЕС/ 679/ 2016 на Европейския парламент и на Съвета и по този закон, субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, като в ал. 4 е въведено ограничително условие, според което субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред Комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда, като по искане на субекта на данни или на съда, Комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. В разглеждания случай се касае за оспорен по реда на чл. 39 ал. 1 ЗЗЛД мълчалив отказ на дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, по молба, основана на чл. 15 и чл. 20 от Регламента. Поради това следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 12 ал. 3 от Регламента, според която е предвиден специален срок за произнасяне. Събраните доказателства навеждат на извод, че задължението на администратора по Регламента е изпълнено в срок и към датата на подаване на жалбата не е формиран мълчалив отказ, тъй като срокът за произнасяне не е бил изтекъл. Мълчалив отказ не е налице и към момента, предвид удовлетвореното искане. Според чл. 25 ал. 1 АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено, в случая – 15.02.2025г., при което срокът за произнасяне според Регламента е до 15.03.2025г. съобразно чл. 60 ал. 3 ГПК вр. с чл. 144 АПК. В същото време жалбата до съда е подадена на 06.03.2025г., т.е.преди изтичане на срока за произнасяне. Тъй като към датата на подаване на жалбата до съда този срок не е изтекъл, то жалбата се явява недопустима поради липса на предмет.

Необходимо е да се има предвид, че след като по подадено искане се е произнесъл компетентният да го разгледа орган, не е налице мълчалив отказ. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 АПК по принцип съставлява законнопрезумирано отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган по отправеното до него искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание. За да е налице мълчалив отказ е необходимо сезираният със съответното искане орган да е компетентен да се произнесе и да е изтекъл определения му в закона срок за произнасяне. В случая няма съмнение, че органът, компетентен да се произнесе по искането, е издал съответен административен акт, поискан от настоящата жалбоподателка, поради което нее налице мълчалив отказ по смисъла на закона. Постановен е административен акт по подаденото заявление, като при наличие на несъгласие с неговото съдържание, същият може да бъде оспорен самостоятелно по реда на чл. 39 ал. 1 ЗЗЛД.

В случая не е налице и изричен отказ по подаденото заявление, тъй като с писмото от 14.03.2025 г. и приложенията към него, администраторът е изпратил на заявителката писмена справка относно личните данни, обработвани от администратора. Следва да се има предвид, че нормата на чл.15 пар.З от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета предвижда, че „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване", т.е. касае за копие от лични данни, а не за копие от документи. Регламентът не дефинира съдържанието на тези две понятия, като понятието „копие от лични данни“ не е равнозначно на „копие на документи“, като се има предвид смисъла за естеството на исканата информацията, предмет на достъпа по цитирания регламент.

Оспорването е недопустимо, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 159, т.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XIV състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. В. Г., [населено място], [улица], ***, чрез пълномощник адв. [населено място], против мълчалив отказ на „Креди Йес“ ООД – [населено място], да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на личните данни.

ПРЕКРАТЯВА производство по адм.д.№ 493/2025г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от получаването му с препис за страните.