Р Е Ш Е Н И Е
07.03.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА
НАРОДА
VII
Районен съд – Дупница състав
24.02. 2017
на Година
Иван
Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1794 2016
дело № по описа за г.
Г.Б.Я., ЕГН **********,***, е
предявил срещу С.Б.П.,
ЕГН **********,***, обективно съединени искове
с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 ГПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на ½ ид. част от поземлен имот
планоснимачен № 1014 /хиляда и четиринадесет/, с площ 149 кв. м. /сто
четиридесет и девет квадратни метра/, за който заедно с поземлен имот 1013
/хиляда и тринадесет/ е отреден общ парцел ХV /петнадесети/, в квартал 85
съгласно регулационен план на град ***, Кюстендилска област, одобрен със
заповед № 30/22-02-1993 г., при съседи на имота: поземлен имот № 1013 на *** Б.
***, УПИ планоснимачен № 1011, за който е отреден парцел III на *** *** Я. и ***
*** Я., УПИ планоснимачен № 1015, за който е отреден парцел IV на *** *** ***,
УПИ планоснимачен № 1017, за който е отреден парцел XIV на *** *** И. и *** ***
*** и улица с осеви точки 337-338, ведно с ½ /една втора/ идеална част
от построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда, пристройка към
нея и навес, като бъде осъден ответникът да предаде владението върху имота на
ищеца; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 162, том
IV, рег. № 4568, дело № 539 от 10.11.2016 г. Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че е собственик по наследство от
родителите си *** *** Я., починал на 15.05.1972 г. в гр. *** и *** *** ***,
починала на 17.10.2006 г. в гр. ***, на 1/2 ид. част от описания недвижим имот.
Собственик на другата половина от имота е ответницата. Дълги години след
смъртта на родителите им ищецът ползвал необезпокоявано половината от описания
имот. През последните 2-3 години отношенията на съсобствениците се влошили и той
е лишен от възможност да ползва имота, тъй като ответницата сменила всички
ключове. Тя се е снабдила и с нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и давностно владение № 162, том IV, рег. № 4568, дело №
539 от 10.11.2016 г. на нотариус Стефан Сотиров. Ответницата вече разполага с
нотариален акт за другата половина от имота – с №133, том II, рег. № 3288, дело
№ 307 от 21.08.2007 г., т.е. оспорва правото на собственост на ищеца.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответницата, която счита иска за неоснователен.
Процесният недвижим имот е собственост по наследство на бащата на страните *** ***
Я., като през 1951 г. по време на брака му със *** *** *** в режим на СИО
построили жилищната сграда, лятна кухня и навес.
В съседство с процесния недвижим
имот *** *** *** имала наследствен имот, в който родителите на страните през
1970 г. в режим на СИО построили жилищна сграда. През м. май 1974 г. ищецът
помолил ответницата да се откаже от наследствената си част в новата жилищна
сграда в имота, собственост на *** *** ***, и да склони *** *** *** да му
прехвърли нейната част, а процесният парцел и жилищна сграда да останат
собственост на ответницата. Тя се съгласила и от този момент ищецът започнал да
извършва довършителни работи в сградата в имота, собственост на *** *** ***. От
смъртта на *** *** *** на 16.10.2006 г. ответницата владее процесния имот със
съзнанието, че е изключителен собственик, извършила е значителни ремонти и
подобрения. Твърди, че от 1974 г. владее имота като свой и е придобила
собствеността върху него на основание наследство и давностно владение: след
смъртта на баща й през 1972 г. е започнала да владее ½ ид. част от
процесния имот, а след смъртта на майка й през 2006 г. е започнала да владее
целия имот и го владее до настоящия момент.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, въз основа на закона и по свое
вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към исковата
молба удостоверение за наследници изх. № 1657/28.11.2016 г. на Община – ***,
страните са наследници по закон /деца/ на *** *** Я., починал на 15.05.1972 г.
и *** *** ***, починала на 17.10.2006 г. С представените нот. акт №133, том II,
рег. № 3288, дело № 307 от 21.08.2007 г. и нот. акт №10, том II, рег. № 3222,
дело № 169 от 14.08.2014 г. ответницата и ищецът са признати за собственици
всеки на ½ ид. част от поземлен имот планоснимачен № 1014, с площ 149
кв. м., за който заедно с поземлен имот 1013 е отреден общ парцел ХV в квартал
85 съгласно регулационния план на град ***, Кюстендилска област, одобрен със
заповед № 30/22-02-1993 г. Представен е и нотариален акт № 162, том IV, рег. №
4568, дело № 539 от
10.11.2016 г., с който С.Б.П. е призната за собственик на ½ ид. част от
описания имот, като с оглед на твърденията в писмения отговор предмет на това
нотариално удостоверяване е претендираното от ответницата на основание придобивна
давност право на собственост върху частта от имота, наследствена на ищеца.
Ответницата е представила и са
приети като доказателства свидетелство за венчание на родителите на страните,
съставените документи във връзка със строителството на процесната жилищна
сграда /в парцел ІХ-556, кв.135 по плана на гр. *** от 1910 г., от който са
образувани поземлени имоти № 1014 и № 1013 и за тях е отреден общ парцел ХV в
квартал 85 съгласно действащия регулационен план на гр. ***, видно от
приложеното удостоверение от Община ***/.
Относно сочените в писмения
отговор обстоятелства за наличие на уговорка между страните във връзка с друг
недвижим имот ответницата е представила нот. акт №173, том II, дело № 761 от 11.05.1970
г., с който *** *** *** е призната за
собственик на имот планоснимачен № 1181, включен в парцел ХV в квартал 83 по регулационния
план на гр. ***, както и нот. акт №8, том IV, дело № 1272 от 15.06.1974 г., с
който *** *** *** е продала на Г.Б.Я. същия имот.
В показанията си свидетелите *** ***
и *** *** сочат, че ищецът и приживе на майката на страните, и след смъртта й
стопанисвал процесното дворно място до възникването на спорове с ответницата
преди една-две години; свидетелят *** уточнява, че достъпът на ищеца до къщата
и двора бил преустановен от ответницата през октомври 2016 г., когато тя
сменила ключовете.
Свидетелките *** ***а и *** ***
завяват, че в процесната сграда живеела до смъртта си майката на страните, като
грижите за нея се полагали от ответницата. Приживе родителите на страните
построили друга къща, която била предназначена за семейството на ответницата,
но в нея се нанесъл ищецът, а ответницата се установила в София. От около 20
години през лятото тя пребивава в процесния имот и се грижи за него.
Свидетелите не знаят за спорове между страните във връзка с имота, а *** ***а
изрично уточнява, че не знае, дали е имало уговорка между ищеца и ответницата
относно ползването на двете къщи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е ревандикационен иск по
чл.108 от ЗС и уважаването му е обусловено от доказването на три кумулативни
предпоставки: правото на собственост на ищеца върху претендираните идеални
части от поземления имот и построените в него сгради, владението от страна на
ответницата върху тях и липсата на правно основание за осъществяването на това
владение.
Не е спорно и
се установява от доказателствата, че ищецът и ответницата са наследници на *** *** Я. и ***
*** ***, които приживе са били собственици на процесните имоти.
От свидетелските показания не се
установи твърдяното в писмения отговор, че между страните е имало уговорка
ищецът да отстъпи дела си в процесните имоти на ответницата, в замяна на
придобитото право на собственост върху друг наследствен имот. Предвид липсата
на доказателства за такава уговорка, само за пълнота следва да се посочи, че
съгласие за прехвърляне на собственост върху недвижим имот в устна форма няма
вещноправни последици. Извън предмета на настоящото производство са
обстоятелствата, свързани с обема на притежаваното от *** *** *** право на собственост върху
имот планоснимачен № 1181, прехвърлено на ищеца.
Следователно по делото е безспорно
установен наследственият характер на процесните имоти.
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на
което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение
/Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението
на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79
от ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт,
показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална
част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
В конкретния случай е безспорно, че след смъртта на *** *** Я. в процесния
имот е продължила да живее до смъртта си *** *** ***; ищецът е обитавал жилищната сграда в
намиращия се в съседство имот, придобит с обективираната в нот. акт № 8, том IV,
дело № 1272 от 15.06.1974 г. сделка, а ответницата е живяла в гр. София. И
двамата са имали достъп и са ползвали процесния имот до есента на 2016 г.,
когато ответницата сменила ключовете и лишила от достъп ищеца, според показанията
на *** *** и *** ***. *** ***а и *** *** не сочат друг, по-ранен момент на
ограничаване на достъпа на ищеца до имота; твърдението на *** ***, че не е
виждала ищеца в имота, не изключва достъпа му и ползването на имота от него
/нейните впечатления са от периодите, в които ответницата пребивава в имота/.
Следователно основанието,
на което е установена фактическата власт, показва съвладение – след смъртта на
наследодателите всяка от страните е
започнала да владее собствената си идеална част от наследственото имущество, а
по отношение на идеалната част на другия наследник е държател.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато то не бъде променено. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин
да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
Ответницата не ангажира доказателства за
извършването на такива действия преди есента на 2016 г., с които да е
престанала да държи идеалните части от вещта за другия съсобственик и да е започнала
да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия да са
доведени до знанието на съсобственика - ищеца. От свидетелските показания се
установява, че спорове между страните във връзка със собствеността върху
процесните имоти са възникнали едва преди една-две години. Извършването на
ремонтни дейности от ответницата не е достатъчно, за да се приеме, че е изменила
намерението си и е започнала да владее само за себе си и това променено
отношение към имота е станало достояние на другия съсобственик, защото всеки
съсобственик съгласно чл.31 ЗС е длъжен да участва в тежестите за общата вещ
съобразно дела си, респ. – може да иска от останалите да заплатят съответна
част от разноските, които е поел изцяло.
Установи се,
че ответницата е демонстрирала намерение да владее целия наследствен имот,
станало достояние на ищеца, едва с извършената смяна на патрона на входната
врата през октомври 2016 г. и посредством снабдяването с нотариален акт № 162, том IV, рег.
№ 4568, дело № 539 на
10.11.2016 г. До датата на предявяване на иска по чл.108
ЗС /с който е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 29.11.2016 г., давностният срок не е изтекъл. Поради гореизложеното
съдът приема, че възражението на ответницата за изтекла
в нейна полза придобивна давност е неоснователно и процесният имот не е изгубил
съсобствения си характер.
Съсобствеността в конкретния случай произтича от наследяване, като
наследници по закон на *** *** Я.
и *** *** *** са техните деца – страните по делото, и имат равни права – по
½ ид. част.
От твърденията на ответницата в
писмения отговор и свидетелските
показания се установи по безспорен начин, че понастоящем тя е сменила
ключовете на дворната врата за поземления имот и на жилищната сграда. По този начин ищецът е лишен от
достъп, а следователно и от ползването на притежаваната
от него част от имота. Лишаването му не почива на законно основание,
поради което ответницата дължи предаване на владението на принадлежащите на ищеца
идеални части от наследствените имоти.
Предвид установяването на кумулативните
предпоставки от хипотезата на правната норма на чл.108 ЗС, съдът намира, че
следва да се уважи предявения ревандикационен иск.
Предвид
обстоятелството, че ответницата не е придобила по давност идеалната част от
процесния имот, съставляваща наследствения дял на ищеца, следва да се уважи
като основателно искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 162, том IV, рег.
№ 4568, дело № 539 на
10.11.2016 г. на нотариус Стефан Сотиров.
Съобразно
изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски по
производството за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв. и за внесени държавни такси в размер на 60 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Б.П., ЕГН **********,***, че Г.Б.Я., ЕГН **********,***, е
собственик на ½
ид. част от поземлен имот планоснимачен № 1014 /хиляда и четиринадесет/, с площ
149 кв. м. /сто четиридесет и девет квадратни метра/, за който заедно с
поземлен имот 1013 /хиляда и тринадесет/ е отреден общ парцел ХV /петнадесети/,
в квартал 85 съгласно регулационен план на град ***, Кюстендилска област,
одобрен със заповед № 30/22-02-1993 г., при съседи на имота: поземлен имот №
1013 на *** Б. ***, УПИ планоснимачен № 1011, за който е отреден парцел III на ***
*** Я. и *** *** Я., УПИ планоснимачен № 1015, за който е отреден парцел IV на ***
*** ***, УПИ планоснимачен № 1017, за който е отреден парцел XIV на *** *** И.
и *** *** *** и улица с осеви точки 337-338, ведно с ½ /една втора/
идеална част от построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда,
пристройка към нея и навес и ОСЪЖДА С.Б.П., ЕГН **********, да предаде на Г.Б.Я., ЕГН **********, владението
върху ½
ид. част от поземлен имот планоснимачен № 1014 с площ 149 кв. м., за който
заедно с поземлен имот 1013 е отреден общ парцел ХV в квартал 85 съгласно
регулационния
план на град ***, Кюстендилска област, одобрен със заповед № 30/22-02-1993 г., ведно с ½
идеална част от построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда,
пристройка към нея и навес.
ОТМЕНЯ на основание
чл.537, ал.2 ГПК нотариален
акт № 162, том IV, рег. № 4568, дело № 539 от 10.11.2016 г. на нотариус Стефан
Сотиров, с който С.Б.П., ЕГН ********** е призната за
собственик на основание давностно владение и наследство на ½ ид. част от поземлен имот
планоснимачен № 1014 с площ 149 кв. м., за който заедно с поземлен имот 1013 е
отреден общ парцел ХV в квартал 85 съгласно регулационния план на град ***,
Кюстендилска област, одобрен със заповед № 30/22-02-1993 г., ведно с ½
идеална част от построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда, лятна
кухня и навес.
ОСЪЖДА С.Б.П., ЕГН **********,***, да заплати
на Г.Б.Я., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 860 лв. (осемстотин и шестдесет лева).
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: