О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260110/24.2.2021 г.                                                                   24.02.2021г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                                                           гражданско отделение,

На 24.02.2021 година

В закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                         ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

възз.ч. гр. дело №266 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Образувано е по молба вх.№5386/04.10.2019г. /изпратена по пощата на 03.10.2019г./ на Н.М.М. ***, с която се иска да бъде допълнено Определение №407/01.10.2019г., постановено по делото, като ЯОС промени изводите си и приеме, че "длъжникът не твърди, че негов кредитор за дялово разпределение е друго, трето лице ("Бруната"ЕООД) и на това основание не е дал повод за предявяване на вземането", поради което не дължи разноските в заповедното производство, както и съдът да изпрати предложение до ОСГТК на ВКС за постановяване на Тълкувателно решение по приложението на разпоредбата на чл.414а, ал.2 ГПК.

В срока по чл.250, ал.2 ГПК насрещната страна "Топлофикация София"ЕАД не е представила писмен отговор и не е изразила становище по молбата. 

ЯОС, след като се запозна с молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт - Определение №407/01.10.2019г., установи, че същата е депозирана в срока по чл.250, ал.1 ГПК от влизане в сила на определението и е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. 

 За да е налице непълнота на съдебния акт по чл.250 ГПК, следва съдът да не се е произнесъл по цялото искане. В теорията и съдебната практика няма разнопосочност в разбирането, че на допълване по реда на чл.250 ГПК подлежи само диспозитивът, с който е обективирана волята на съда. На допълване по реда на чл.250 ГПК не подлежат мотивите и аргументите на решаващия съд, изложени в мотивите на съдебния му акт. На допълване подлежи този съдебен акт, който поради пропуск на съда в постановения диспозитив не съдържа произнасяне изцяло в обема на заявения правен спор. По реда на допълването, съдът постановил съдебния акт, чието допълване се иска, не може да променя вече изразената воля, обективирана в диспозитива на акта, като неоттегляем негов съдебен акт. Когато е налице формирана от съда воля и същата е ясно изразена в акта, по делото не е налице непълнота.

Определението на ЯОС, чието допълване се иска, е постановено в производство по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.250, ал.3 ГПК. Предмет на производството по чл.274 и сл. ГПК във въззивната инстанция е проверката за законосъобразност на обжалваното определение на първата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.271, ал.1 ГПК, към която препраща чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд потвърждава или отменя изцяло или отчасти обжалваното определение, а когато отмени обжалваното определение, съгласно чл.278, ал.2 ГПК въззивният съд сам решава въпроса по жалбата.

В случая с влязлото в сила Определение №407/01.10.2019г., постановено по делото, ЯОС е потвърдил изцяло обжалваното определение на ЯРС, като е оставил без уважение като неоснователна частната жалба на Н.М. срещу това определение, с което искането на Н.М. за обезсилване на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските е оставено без уважение. В съдебния акт въззивният съд е изложил подробни мотиви в подкрепа на изводите си за правилност на обжалвания първоинстанционен акт. ЯОС е приел, че длъжникът Н.М. е погасила частично задължението си по заповедта за изпълнение, като плащането е извършено след връчване на заповедта, а по подаденото от нея възражение по реда на чл.414а, ал.1 ГПК заявителят е подал в срок становище, че са му дължими разноските в заповедното производство. При тези данни въззивната инстанция е приела за правилни изводите на районния съд, че длъжникът е дал повод за предявяване на вземането, след като плащането е извършено след връчване на заповедта, при което разноските по производството са дължими, тъй като с поведението си длъжникът е станал причина за производството. Приел е за недоказани твърденията на длъжника, че негов кредитор за дяловото разпределение не е заявителят, а друго, трето лице и че не е налице основание да се счете, че длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането. Следователно, като е изложил съображения по спорния предмет и по оплакванията на жалбоподателката и е потвърдил обжалваното определение на ЯРС, въззивният съд ЯОС се е произнесъл изцяло по частната жалба на Н.М. и не е налице непълнота на съдебния акт, която да бъде отстранена по реда, предвиден в чл.250 ГПК. Поради това молбата следва да бъде оставена без уважение. Следва да се има предвид, че с настоящата молба и ползвайки процесуалния ред по чл.250 ГПК молителката цели ревизиране на постановения съдебния акт на ЯОС и пререшаване и промяна на резултата с постановеното определение на окръжния съд, което е недопустимо.

Действително, в постановения съдебен акт ЯОС не се е произнесъл по искането на Н.М. да изпрати предложение до ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по приложението чл.414а, ал.2 ГПК, но този въпрос не е в предмета на инстанционния контрол, който въззивният съд извършва в производството по чл.274-279 ГПК. Няма пречка като орган по чл.125 ЗСВ и в случай, че приеме за осъществени условията по чл.124 ЗСВ, ЯОС да сезира председателя на ВКС с искане за издаване на тълкувателно решение от общото събрание на съответната колегия на ВКС, но това е дейност извън правораздавателната дейност и правомощията на съдебния състав на въззивния съд по конкретното дело в производството по чл.274-279 ГПК, тъй като разпоредбата на чл.292 ГПК е в глава двадесет и втора ГПК - Касационно обжалване. Или не е налице непълнота на съдебния акт по чл.250 ГПК и с оглед това искане на Н.М..

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№5386/04.10.2019г. на Н.М.М. ***, с посочени по делото данни, за допълване на основание чл.250 ГПК на Определение №407/01.10.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№266/2019г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Бургас, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                

                  

                                                                                                   2.