Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
При участието на секретаря Дарина
Баева, като разгледа докладваното от съдия
Писарова в.т.д. №686/2018г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 ГПК.
Производството е образувано по ВЖ на И.К.П., ЕГН **********,***, чрез адв.Б.З. срещу решение №1228/22.03.2018г., постановено по гр.дело
№15721/2017г. на 43 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявеният от И.К.П.,
ЕГН **********,***, срещу „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД ЕИК *********,
гр.София, р-н „Лозенец", ул. „Славище“ № 13, вх. А, Партер, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.
пето, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване НИЩОЖНОСТТА на Договор за замяна
на недвижим имот сключен с нотариален акт № 83, том 4, рег.№8222, дело №
582/2007 г. на нотариус № 214, вписан под вх. № 16459, акт № 32, том LI,
дело 12389/07 г. на СВп-Варна, с който ищцата заменя с ответника ИНВЕСТИЦИИ И
СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД, 1 кв. м. ид. части от собствените на ищцата 23/215
кв.м., ид. части от ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в гр.Варна, ул. „Велес“ 3, цялото
с площ от 215/двеста и петнадесет/кв.м., представляващо ПИ № 10, включен в УПИ
№ V-1,2,10, в кв. 557, по плана на 14-ти подрайон на гр.Варна, при граници: ул.
„Велес“, ул. „К. Величков4, УПИ VIII-3, IV-9 срещу собственост на движима вещ:
Бойлер 80М1 3 kW, 72265, като симулативен и прикриващ действителна воля на страните
обективирана в сключено на 11.05.2007 г. писмено споразумение, обективиращо
договор за прехвърляне на 1 кв. м. ид. части от собствените на ищцата 23/215
кв.м., ид. части от ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в гр. Варна, ул. „Велес“ 3,
цялото с площ от 215/двеста и петнадесет/кв.м., представляващо ПИ № 10, включен
в УПИ № V-1,2,10, в кв. 557, по плана на 14-ти подрайон на гр.Варна, при
граници: ул. „Велес“, ул. „К. Величков4, УПИ VIII-3, IV-9 срещу задължението
ответникът да застрои прехвърления недвижим имот и обезщети прехвърлителката с
процент от застроената площ, като неоснователен. Със същото решение съдът
отхвърля и предявения от И.К.П., ЕГН ********** ***, срещу „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО"
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Лозенец", ул.„Славище“ № 13, вх. А, Партер, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на прикрития
с договор за замяна оформен с нотариален акт № 83, том 4, рег. № 8222, дело №
582/2007 г. на нотариус № 214, вписан под вх. № 16459, акт № 32, том LI, дело
12389/07 г. на СВп-Варна договор за прехвърляне на идеалната част от недвижимия
имот срещу задължението ответникът да застрои същия и обезщети прехвърлителката
с процент от застроената площ, поради неизпълнение, като неоснователен.
В жалбата се излага, че постановеното
решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в разрез със събраните
доказателства. Претендира се отмяна на решението изцяло ведно с присъждане на
сторените разноски.
В жалбата се
излага, че съдът е достигнал до правилни фактически заключения, от които е
извел погрешни правни изводи. Самият предмет на сделката по замяна на 1 кв.м.
ид.ч. от недвижим имот срещу бойлер, я прави вероятно симулативна. При преценка
и на приложеното писмено съглашение от 11.05.2007г., симулативността е вече
очевидна. Според въззивника, връзката между съглашението и извършената замяна
сочи на явна злоупотреба в заобикаляне на разпоредбата на чл.33 ЗС. В тази
връзка въззивникът поддържа, че изявления се съдържат и в отговора на ответната
страна. Твърди се, че съглашението представлява по своята същност пълно обратно
писмо, разкриващо относителната симулация на сделката в НА №83/2007г. Разкрива
се и скритата сделка, която не е замяна на ид.част от имот срещу бойлер, а
извършване на определена работа. Горното сочи на основателност на предявения
иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.последно от ЗЗД. Твърди се, че съдът
неправилно не е възприел съглашението като предварителен договор, какъвто
характер му придават страните по делото. На етапа, на който е сключван
договорът, въззивникът твърди, че не би могло да има по-голяма индивидуализация
на предмета. Твърди се, че съдът немотивирано е отхвърлил и свързаните с първия
искове по чл.17 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД. Поради основателността на първия иск,
основателно се явява и искането за обявяване за действителен сключен между
страните договор за прехвърляне право на собственост върху 1 кв.м. ид.ч. от
притежаваните от ищцата 23/215 ид.ч. от дворно място в гр.Варна, ул.Велес №3,
цялото от 215 кв.м., представляващо ПИ №10, вкл. в УПИ №V-1, 2, 10 в кв.557 по
плана на 14 подрайон на гр.Варна, срещу задължение на ответника да извърши със
собствени сили и средства проектиране и строителство на бъдеща жилищна сграда.
Поддържа се, че основателен се явява и третият иск доколкото е налице пълно
неизпълнение на задълженията на ответника по прикрития договор – видно от чл.5
в съглашението от 11.05.2007г. Претендира се отмяна на решението и уважаване на
исковете ведно с присъждане на сторените в двете инстанции разноски.
В срока по
чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ,
с който същата се оспорва. Претендира се оставяне без уважение на жалбата тъй
като твърденията за погрешни правни изводи на съда са напълно неоснователни.
Претендират се и сторените разноски.
В отговора
насрещната страна ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ЕООД, чрез адв.П., поддържа
неоснователност на твърдяната симулация. Поддържа се, че ищцата не е установила
по несъмнен начин, че към 13.06.2007г. страните не са желаели сключването на
договор за замяна както е описан в НА. Ищцата не е оспорила удостоверителното
изявление на нотариуса, който е удостоверил явяването на страните, прочитането
на акта и съгласието им с него. Несъстоятелно се твърди, че е възражението на
въззивника, че по този начин се избягвало ограничението по чл.33 ЗС.
/цит.съдебна практика/ Неоснователен се твърди, че е довода, че представеното
съглашение от 11.05.2007г. е обратно писмо, разкриващо волята на страните.
Твърди се, че такова твърдение се прави за първи път с ВЖ. Поддържа се, че не
може да се направи връзка между нот.акт и цитираното съглашение още повече, че
двата акта имат различен предмет /не е идентичен предмета на договаряне/.
Поради това въззиваемата страна претендира съдът да не уважава направеното
доказателствено искане за изслушване на свидетели в хипотезата на чл.165, ал.2 ГПК. Твърди, че същото е преклудирано, поради което следва да бъде оставено без
уважение от въззивния съд.
Съдът намира депозираната ВЖ
за редовна – подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, при спазване
разпоредбите на чл.260 и сл. от ЗЗД.
За да се
произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано пред ВРС
по искова молба на И.К.П., ЕГН ********** ***, срещу „ИНВЕСТИЦИИ И
СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД ЕИК *********, гр.София, р-н „Лозенец", ул.
„Славище“ № 13, вх. А, представлявано от Л.К.С., с правно основание чл. 26, ал.
2, пр. пето, вр. чл. 17, ал. 2 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на Договор за замяна на недвижим имот сключен с
нотариален акт № 83, том 4, рег. № 8222, дело № 582/2007 г. на нотариус № 214,
вписан под вх. № 16459, акт № 32, том LI, дело 12389/07 г. на СВп-Варна, с
който ищцата заменя с ответника ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД, 1 кв. м.
ид. части от собствените на ищцата 23/215 кв.м., ид. части от ДВОРНО МЯСТО,
намиращо се в гр. Варна, ул. „Велес“ 3, цялото с площ от 215 /двеста и
петнадесет/ кв.м., представляващо ПИ № 10, включен в УПИ № V-1,2,10, в кв. 557,
по плана на 14-ти подрайон на гр.Варна, при граници: ул. „Велес“, ул. К.
Величков, УПИ VIII-3, IV-9 срещу собственост на движима вещ: Бойлер 80М1 3 kW,
72265, като симулативен и прикриващ действителна воля на страните обективирана
в сключено на 11.05.2007г. писмено споразумение, обективиращо договор за
прехвърляне на недвижим имот 1 кв. м. ид. части от собствените на ищцата 23/215
кв.м., ид. части от ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в гр.Варна, ул. „Велес“ 3, цялото
с площ от 215 /двеста и петнадесет/ кв.м., представляващо ПИ № 10, включен в
УПИ № V-1,2,10, в кв. 557, по плана на 14 -ти подрайон на гр.Варна, при
граници: ул.„Велес“, ул.„К.Величков“, УПИ VIII-3, IV-9 срещу задължението
ответникът да застрои прехвърления недвижим имот и обезщети прехвърлителката с
процент от застроената площ и ИСК от И.К.П., ЕГН ********** ***, срещу
„ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Лозенец", ул.„Славище“ № 13, вх. А, Партер,
представлявано от Л.К.С. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
прикрития с договора за замяна, оформен с нотариален акт № 83, том 4, рег. №
8222, дело № 582/2007 г. на нотариус № 214, вписан под вх. № 16459, акт № 32,
том LI, дело 12389/07 г. на СВп -Варна, договор за прехвърляне на идеалната
част от недвижимия имот срещу задължението ответникът да застрои същия и
обезщети прехвърлителката с процент от застроената площ, поради неизпълнение.
Излага се в
исковата молба, че на 11.05.2007 г. между ищцата и третото неучастващо по
делото лице Г.Й.Д. от една страна и ответното дружество от друга страна е
сключено споразумение, с което се задължили да прехвърлят на ответника-
строителен предприемач квадратни метри от собственият си недвижим имот, намиращ
се в гр.Варна, ул. „Велес“ № 3, срещу задължението на строителя да построи
жилищна сграда и да обезщети собствениците със съответно 33% от реализираното
РЗП на сградата. Твърди се, че това двустранно подписано споразумение отразява
действителната воля на страните, като в последствие, на 13.06.2007г., между
ищцата и ответника е сключен с НА № 83, том 4, рег. № 8222, дело № 582/2007 г.,
вписан в сл. по вписванията под вх. № 16459, акт № 32, том LI, дело 12389/07 г.
договор за замяна с който ищцата прехвърля на "ИНВЕСТИЦИИ И
СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД 1 /един/ кв.м. от собствените си 23/215 ид.ч.кв.м. от
дворното място, като в замяна ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД прехвърля на
ищцата бойлер 80М1 3 kW, 72265, детайлно описан съгласно данъчна фактура
издадена от „Елдоминвест" ООД. Твърди се, че замяната обективирана в
цитирания нотариален акт е симулативна, като сключена за да прикрие
действителното съглашение между страните, поради което е и нищожна на основание
чл. 26, ал. 2, пр. V ЗЗД, като действителна между страните е сделката
обективирана в съглашението от 11.05.2007 г., а именно да бъдат прехвърлени
квадратни метри идеални части от собствени на ищцата имот, намиращ се в гр.
Варна, ул. „Велес“ 3, срещу задължението на строителя да проектира и построи
жилищна сграда и да я обезщети с 33 % от реализираното РЗП. Твърди се, че
уговорките по съглашението между страните не са били изпълнени и строителят „ИНВЕСТИЦИИ
И СТРОИТЕЛСТВО“ ЕООД не реализирал строителството в имота. При многократните
визити на ищцата в офиса му, отказва да изпълни задължението си по чл. 7 от
споразумението, да върне прехвърлените му квадрати от земята. Отправила и
няколко официални покани до управителя на ответното дружество, включително и
такава с конкретен ден и час за изпълнение на поетите от него задължения. По
този начин за ищцата е налице правен интерес от разваляне на сключения със
съглашението от 11.05.2007г. договор за прехвърляне на недвижим имот.
В
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът „ИНВЕСТИЦИИ И
СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД депозира отговор
на исковата молба, в който се оспорват исковете като неоснователни. Твърди,
че сключения с нотариален акт № 83, том IV , рег.№ 8222, дело №582/2007 г. на
нотариуса Ж.К. с рег. № 214 в регистъра на НК и с район на действие ВРС
обективира действителната воля на страните, че движимата вещ е предадена на
ищцата и че съдържанието на нотариалният акт отразява адекватно постигнатото
съгласие между страните оспорват се твърденията на ищцата за наличие между нея
и ответното дружество на прикрито съглашение, обективирано в споразумение от
11.05.2007г. за прехвърляне на идеални части от парцела, находящ се в гр.
Варна, ул. „Велес“ № 3 срещу задължението строителят да проектира и построи
жилищна сграда и да я обезщети с 33 % от реализираното РЗП. В тази връзка
навежда доводи за разминаване в предмета на споразумението и прехвърления с
договора за замяна недвижим имот, както и доводи че споразумението има смисъла
на предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот по смисъла на чл. 19 ЗЗД, а нотариалният акт е бил окончателен договор, в който страните са
постигнали съгласие за замяна на идеални части за движима вещ, съгласно чл. 9 ЗЗД.
Оспорва иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като противопоставя възражение за изтекла
давност.
Въззивният
съд констатира, че идентични възражения и доводи са предмет и на въззивното
производство.
С ВЖ не се твърдят
процесуални нарушения на първата инстанция; не се твърди недопустимост и
невалидност на постановеното от ВРС съдебно решение.
В съдебно заседание
въззивникът поддържа жалбата си и направените доказателствени искания.
Въззиавемата страна, чрез
пълномощника си, оспорва жалбата и поддържа отговора.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси, съдът е обвързан от
направените с жалбата оплаквания.
Въззивният съд дължи
самостоятелна фактическа и правна преценка на събраните доказателства, респ.
субсумирането им под приложимата материалноправна норма.
Въз основа на събраните
доказателства, доводите и възраженията на страните, въззивният състав, в
рамките на правомощията си, намира за установено следното:
В писмено
споразумение подписано на
11.05.2007г. от ищцата и третото неучастващо по делото лице Г.Й.Д. от една
страна и ответното дружество от друга страна, е уговорено задължение на И.К.П.
и Г.Й.Д. в по-късен момент да прехвърлят на ответника „ИНВЕСТИЦИИ И
СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД ЕИК *********, като строителен предприемач 2 квадратни
метра от собственият им недвижим имот, намиращ се в гр.Варна, ул. „Велес“ № 3,
срещу задължението на строителя да построи жилищна сграда, и да ги обезщети със
съответно 33% от реализираното РЗП на сградата.
С
договор за замяна сключен на 13.06.2007г., оформен в нотариален акт № 83, том
4, рег. № 8222, дело № 582/2007 г. на нотариус № 214, вписан под вх. № 16459,
акт № 32, том LI, дело 12389/07 г. на СВп-Варна, ищцата заменя в полза на
ответника ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД, правото на собственост върху 1
кв. м. ид. части от собствените на ищцата 23/215 кв.м., ид. части от дворно
място, намиращо се в гр.Варна, ул.„Велес“ №3, цялото с площ от 215/двеста и
петнадесет/кв.м., представляващо ПИ № 10, включен в УПИ № V-1,2,10, в кв. 557,
по плана на 14-ти подрайон на гр.Варна, при граници: ул. „Велес“, ул. „К.
Величков4, УПИ VIII-3, IV-9, срещу задължението на ответника да й прехвърли
правото на собственост върху Бойлер 80М1 3 kW, 72265.
Пред
въззивния съд са допуснати гласни доказателства на въззивника за установяване
привидността. Искането е направено пред РС и поддържано отново във въззивната
жалба. Въззивният съд е счел, че с оглед своевременно направеното искане пред
първата инстанция и липсата на произнасяне на съда по доказателственото искане
/с допускането му или не/, е налице извинителна причина за несъбиране на
относимо и допустимо доказателствено средство. За да приеме, че гласните
доказателства са допустими въззивният съд е ценил приложеното споразумение като
„начало на писмено доказателство” тъй като съобразил, че същото съдържа
изявление на насрещната страна за характера и предмета на правоотношението.
/арг. чл.165, ал.2 ГПК/
От
показанията на св.Д. се установява, че същия е бил страна в споразумението от
11.05.2007г. като е целял с подписването му идентични последици – сключване на
договор за прехвърляне на ид.част от недвижим имот /съсобствен с ищцата/ на
Инвестиции и строителство ЕООД, срещу извършване на строителство в имота.
Според свидетеля, на срещата на 11.05.2007г., страните, включително ищцата/
уговаряли бъдещото застрояване на имота на ул.Велес №1 и №2, собственост на
свидетеля и ищцата И.П., от ответното дружество. Била постигната формална
уговорка за прехвърляне на ид.част от собствениците срещу ангажимент на
строителя да извърши геоложки проучвания, проекти и т.н. Било уговорено, че ако
в определен срок ответникът не изпълни, то договорът ще се прекрати. Свидетелят
не прехвърлил собственост за разлика от И., която прехвърлила 1 кв.м. ид.ч. от
имота си на дружеството срещу бойлер. Според свидетеля движима вещ не е
предаване като уговорката за замяна била само формална. Свидетеля сочи, че не
знае волята на страните по споразумението да е била променяна. Сграда не била
построена и нищо не се случило с имота. Сочи, че г.н.С., собственикът на
дружеството, загубил интерес от инвестицията. Според свидетеля, споразумението
си имало срок, след изтичането на който се считало за развалено.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, въззивният състав достига до различни правни изводи от тези на първата инстанция.
Предявени са искове с
правно основание чл.26, ал.2, чл.17 от ЗЗД и чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът –въззивник твърди,
че сключената във форма на нот.акт сделка за замяна на ид.част от недвижим имот
с движима вещ, е симулативна като прикриваща действителната воля на страните да
сключат сделка за прехвърляне на ид.част от недвижим имот, но срещу задължение
за строителство.
Симулативните или
привидните /според термина, употребен в ЗЗД/ договори са такива, при които
страните извършват волеизявления, обективирани в правната действителност,
сочещи към сключване на определен договор, но същевременно се съгласяват, че не
желаят настъпването на правните последици от сключения договор или желаят
настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно
обективираната им воля. Симулацията може да не засяга всички елементи от
договора, а само част.
Районният съд се е
произнесъл по предявените искове с два диспозитива – отхвърляне на иска за
разкриване на симулацията по чл.26, ал.2 вр.чл.17 ЗЗД и отхвърляне на иска по
чл.87, ал.3 ЗЗД.
Пред РС са били предявени
кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.17 ЗЗД и
чл.87, ал.3 ЗЗД. Съдът е възприел, че е сезиран само с два от исковете – по
чл.26, ал.2 ЗЗД вр.чл.17 ЗЗД и по чл.87 ЗЗД. Съобразно възприетото съдът е
докладвал исковете по този начин и се е произнесъл по така разгледаните искове
с два диспозитива.
Исковете за обявяване
привидността по чл.26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.17 ЗЗД имат различен
предмет - разкриване нищожността на явната сделка и обвързващата сила на
прикритото съглашение. Предявените като самостоятелни искове, не са докладвани
по този ред от РС и страната не е искала допълване доклада на съда, респ.
допълване на решението. При отхвърляне иска за разкриване на симулацията, съдът
не е стигнал до разглеждане на предявения в евентуалност иск по чл.17 ЗЗД
/макар да липсват мотиви в този смисъл/, а се е произнесъл с конститутивен иск
за разваляне на дисимулираната сделка. Същевременно не е налице произнасяне по
различно от заявеното от ищеца тъй като съдът е отхвърлил именно иск за
разкриване на относителна симулация – нищожност на договора като привиден
поради прикриване на друг вид съглашение между страните.
Същевременно, във
въззивната жалба страната също не е въвела като порок на решението липсата на
отделен диспозитив по чл.17 ЗЗД при задължение на съда да изследва
действителната воля на страните по относителната симулация. Липсата на
диспозитив по някой от предявените искове не води до нищожност на решението, а
евентуално се касае за непълнота, която може да бъде преодоляна по реда на чл.250 ГПК или до очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК. Тъй като в случая не е
налице втората хипотеза, а допълването се инициира по искане на страната, въззивната
инстанция не може тепърва да поправи това несъответствие.
Освен това, въззивният съд,
с оглед резултата от разглеждането на иска за разкриване на относителна
симулация, може да се произнесе за първи път по иска за установяване на
прикритото съглашение.
При заявени с една искова
молба при условията на кумулативност няколко иска /както е в настоящия спор/,
ако съдът с оглед на предявените основания на претенциите, счете, че въведените
основания не могат да съществуват едновременно, то следва да даде указания на
ищеца да заяви поредността им, при която следва да се разгледат исковете.
Предвид изявлението на ищеца исковете могат да се разгледат като алтернативни –
ако ищецът заяви, че му е безразлично на кое основание ще бъде уважен искът
/Определение № 586/14.10.2010г. по ч.гр.д.№ 476/10г. на ІV гр.о./, или като
евентуални – ако не се уважи искът на едно от въведените основания, посочен
като главен, то искът да се уважи на друго от заявените основания. Ако ищецът
не направи такова изявление или поддържа исковете при условията на
кумулативност, то съдът следва да разгледа исковете в поредност, съответна на
естеството на правоотношението - Определение № 494/05.08.2011г. по ч.гр.д.№
267/11г. на ІV гр.о. В този смисъл въззивният съд съобразява и реш.№97/08.02.2013г.,
постановено по т.дело №196/2011г. на ВКС, Първо т.о., съгласно което /постановено
по спор с въведени кумулативно няколко основания за нищожност/, ако ищецът е
предявил обективно съединени искове при условията на кумулативност, но съдът
приеме с оглед на основанията на всеки един от исковете, че същите следва да се
разгледат при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от
исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като
при уважаване на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по
същество по останалите евентуални искове. Исковете следва да се разгледат от
съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на
поддържания от ищеца порок на сделката.
В този смисъл съдът намира,
че не представлява процесуална пречка въззивният съд да се произнесе по иска с
правно основание чл.17 ЗЗД въпреки липсата на отделен самостоятелен диспозитив
на първата инстанция.
Когато ищецът претендира,
че явната сделка е нищожна като привидна и иска да се освободи от нея, в негова
доказателствена тежест е да установи, че действителната воля на страните,
сключили договора не е такава, каквато е отразена в него. Тъй като ищцата е
твърди привидност на договора за замяна на имот срещу движима вещ, като
прикриващ действителен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
строителство, тя следва да установи по делото, че волята на страните по
сделката не е била да бъдат обвързани от явния договор, а от сочения за прикрит
договор, т.е. в нейна тежест е да проведе пълно и главно доказване относно
всички фактически твърдения обуславящи спорното право.
Съгласно разпоредбата на
чл.26, ал.2 ЗЗД, нищожни са всички привидни договори /без значение дали се
касае за относителна или абсолютна симулация/. Привидни са договорите, при
които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът.
Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни
правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а
когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения
по сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната
сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин,
съгласно чл.17 ЗЗД, прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени
изискванията за неговата валидност.
При относителната симулация
волеизявлението на страните съдържа две части: изявява се желание за сключване
на сделката, при спазване на предписаната форма, която сделка става достояние
на третите лица, от друга страна - страните са постигнали съгласие, че не целят
правните последици на обективираната пред третите лица сделка, а действителната
им воля е различна от външно изявената. Според постоянната съдебна практика на
Върховен касационен съд - решение по гр. дело 990/2002 г., четвърто г. о.;
решение по гр. дело № 577/2010 г., четвърто г. о. и решение по гр. дело №
621/2009г., четвърто г. о., р.240/2012г. по гр.дело №187/2012г., се приема, че
когато е предявен иск за нищожност поради привидност на договор, съдът не може
служебно да се произнесе по прикритата сделка без да е сезиран с иск по чл. 17,
ал. 1 ЗЗД. Касае се до два различни иска, тъй като симулативният договор може
да е нищожен и без да прикрива друга сделка (абсолютна симулация) или да
прикрива някаква друга сделка, но каква е тя и дали е действителна е предмет на
иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. В случая ищецът изрично е обусловил и последващия си
конститутивен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, с разкриване на прикритата сделка чрез
предявен иск по чл.17 ЗЗД.
Въззивният съд за разлика
от първата инстанция намира, че в случая се разкрива изцяло привидността на
договора за замяна на недвижим имот срещу движима вещ /бойлер/, обективиран в
НА №83/13.06.2007г. на нотариус Ж.К, рег.№214 НК, РС-Варна. Съдът намира, че е
налице подписано от страните съглашение, което установява действителната воля
на страните – споразумение от 11.05.2007г. Неговата автентичност и съдържание не
е оспорена от насрещната страна. В него страните изцяло са постигнали съгласие
по елементите на едно бъдещо правоотношение, което е различно от обективираното
в нотариалния акт.
Ако приложеното
споразумение от май 2007г., има характеристиката на „обратно писмо”,
допуснатите от въззива гласни доказателства, не могат да допринесат за
установяване действителната воля на страните, поради което са без значение. Ако
пък съдът приеме, че същото не разкрива в достатъчна степен отношенията между
страните и действителната им воля, вкл. относно симулираната сделка, то тогава
безспорно то има характер на „начало на писмено доказателство”, което прави
допустими и необходими свидетелските показания. Няма спор, че в цитираното
споразумение е обективирано изявление на ответното дружество, чрез представляващия
го, за уговаряне и съгласие да бъде извършено прехвърляне от И.П. на ид.част от
недвижим имот срещу задължение за строителство в същия имот. Независимо от
характера на споразумението като доказателствено средство /обратно писмо или
непълно такова/, въззивният съд е допуснал свидетелски показания при преценка
за предпоставките по чл.165 ГПК.
От последните се установява
действителната воля и намерение на страните. Съдът кредитира тези показания
като непосредствени и убедителни доколкото свидетелят също е страна, подписала
споразумението, т.е. присъствал на уговорките между Инвестиции и строителство
ЕООД от една страна и И.П. от друга страна. Допустимостта на свидетелските
показания в тази връзка се предпоставя от наличието на т.нар. обратно писмо
/контр летр/, което представлява нарочно съставен за разкриване привидността на
сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните,
недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им
воля. Без значение е кога е съставен - преди, след или заедно с явния договор.
За да разкрие прикрит договор, който ако е действителен, урежда отношенията на
страните, обратното писмо следва да съдържа всички елементи от съдържанието му като
представлява диспозитивен документ. Когато обратното писмо доказва привидността
на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за
признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на
позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата, защото би се стигнало до
опровергаването му със свидетелски показания.
Доколкото в случая,
споразумението има характеристиката на предварително
уговаряне на едно бъдещо правоотношение – по прехвърляне на собственост срещу
задължение за строителство, то при всички случаи носи белезите на „начало на
писмено доказателство” защото съдържа изявлението на Инвестиции и строителство ЕООД.
В практиката се поддържа, че за да се счете, че е налице пълен обратен документ
/"contre-lettre"/, е необходимо от съдържанието му да се установява
точно и в пълнота вътрешното съглашение на страните по сделката. Именно в това
се състои разликата му с непълния обратен документ /"началото на писмено
доказателство"/, който прави само вероятно твърдението, че съглашението е
привидно, като не доказва в пълнота наличието на симулацията. Непълният обратен
документ може да е случаен и е без значение към кого е адресиран, но трябва да
изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган,
което прави симулацията вероятна / в т.см.решение № 163/2011 г. по гр. д. №
1536/2009 г., IV г. о., ГК на ВКС/.
От представеното споразумение от
11.05.2007г., изготвено около месец преди „симулираната” сделка, очевидно се разкриват
действителните отношения между И.П. и Инвестиции и Строителство ЕООД, а именно постигната
предварителна уговорка за прехвърляне от съсобствениците на недвижимия имот на
ид.части от него на дружеството срещу извършване на строителство в имота. Уговорени
са насрещните права и задължения на страните по бъдещото правоотношение както и
срокове и последиците от неизпълнението им. Разликата от 1 кв.м.ид.ч. между
споразумението и нот.акт за замяна, съдът намира, че е ирелевантно при преценка
характера му на обратно писмо. Споразумението е подписано през май 2007г., а
прехвърлянето на ид.част е именно между страните по споразумението и от имота,
предмет на същото, при това месец след предварителните уговорки и в срока на
действието им – до м.12.2007г. Именно поради това, съдът намира, че приложеното
споразумение има характера на обратно писмо, което разкрива пълно волята на
страните – разкрива изцяло, че срещу прехвърлената собственост ответникът се
задължил с непарична престация /строителство/. От друга страна, не се
установява във времето до подписване на нот.акт на 13.06.2007г. тази воля да е
променена от някакви обстоятелства. Подписването на акта е в срока на действие
на предварителните уговорки по споразумението.
С оглед на така направените изводи
съдът намира сключената на 13.06.2007г. във формата на нот.акт сделка по замяна
на имот срещу движима вещ, за привидна като прикриваща други отношения между
страните, в частта по обещаната от Инвестиции и строителство ЕООД насрещна
престация. Действителната цел на страните е била прехвърляне на собственост на
ответника срещу поемане ангажимент за бъдещо строителство на съсобствения вече
имот. Установява се постигнато преди явната сделка съгласие за обвързване на
страните от определен вид правоотношение, което не съответства на
обективираното в нот.форма. И тъй като привидните сделки са винаги нищожни,
въззивният състав достига до различни правни изводи – за основателност на
предявения иск по чл.26, ал.2 ЗЗД.
По иска за разкриване на прикритата
сделка по чл.17 ЗЗД: Искът за установяване нищожността на привиден договор е
различен от иска за разкриване на прикрита сделка и по принцип няма пречка
всеки един от тях да бъде предявен самостоятелно, но това няма как да стане в
случаи като настоящия при относителна симулация /когато се твърди, че нищожният
привиден договор прикрива друга сделка/, в който двата иска следва да се
предявят и разгледат заедно като са обусловени в тази поредност. Ищецът търси
произнасяне по иск с правно основание чл.17 ЗЗД доколкото цели прилагане
последиците от същия с предявеният иск по чл.87 ЗЗД.
Съдът разглежда поради това искът по
чл.17 ЗЗД като обусловен от уважаването на иска за разкриване на привидността.
Именно поради това, въззивният съд, при сбъдване на процесуалното условие за
разглеждане на този иск /поради уважаване на иска за симулация от въззива/ се
произнася за първи път по него.
В тази хипотеза следва да се установи
не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, но
да се установи каква е действителната им воля както дали са налице изискванията
за сключване на прикритото съглашение. Това може да стане както с писмени
доказателства, така и със гласни при спазване на ограничението по чл.165 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба когато страната се домогва да докаже, че
изразеното съгласие е привидно, тя може да направи това със свидетелски
показания, когато в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата
страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят
вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Както се установява от
споразумението, подписано преди сделката между страните, последните са целяли
други последици от сделката, а именно прехвърляне на ид.част срещу друга
насрещна престация: не замяна на имот с вещ, а сключване на договор за
застрояване на имота срещу прехвърляне на собственост. Последиците на
прикритата сделка ще се приложат наместо симулираната ако са налице условията
за нейната действителност.
В случая съдът намира относно
действителността на прикрития договор, че същият отговаря по форма и съдържание
на договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство.
Липсата на пълна индивидуализация на обектите по бъдещия договор се дължи на
етапа, на който е подписано споразумението – преди яснота относно застроителния
режим на имота. Поради това, следва да се приеме, че с подписания на 13.06.07г.
договор в нотариална форма за прехвърляне на ид.част от имот, страните не са
целяли замяната му с движима вещ, а са целяли застрояването на имота си.
Изрично в приложеното споразумение страните са постигнали съгласие, че
единственото задължение на И.П. е прехвърляне на ид.ч. от дворното място.
Поради това, искът за обявяване на прикритата сделка се явява основателен и
подлежи на уважаване. Въззивният съд се произнася по иска по чл.17 ЗЗД с оглед
сбъдване на процесуалното условие, а именно уважаване на иска за разкриване на
относителната симулация.
По отношение на конститутивния иск за
разваляне на дисимулирания договор, т.е. прикрития договор по нот.акт от
13.06.2007г., съдът намира, че доколкото ищцата не твърди да е упражнила
правото си на разваляне в предходен момент, е налице интерес от иска. Не се
установява страните да са уговорили прекратително условие на подписаното между
тях споразумение или впоследствие да са уредили по различен начин отношенията
си. Освен това, видно от споразумението /т.7, in fine/ изрично е предвидено, че при
прехвърляне на ид.част от имота на ответното дружество и неизпълнение от
последното задълженията му по договора, прехвърлителката може да развали
договора, обективиран в нот.акт.
От друга страна, ответното дружество
не ангажира никакви доказателства за изпълнение на договора и дори не
противопоставя възражение за изпълнени дейности или наличие на други
препятстващи или отлагащи изпълнението обстоятелства. Не на последно място,
съдът цени и свидетелските показания, изслушани пред ВОС, които сочат на липса
на каквото и да е изпълнение на договора /и споразумението/.
Независимо от горното, съдът намира
предявеният иск за неоснователен поради обстоятелството, че същия е погасен по
давност. Ответникът е въвел своевременно правопогасяващо възражение по чл.110 ЗЗД, поради което и съдът е длъжен да се произнесе по същество. Погасителната
давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Изискуемостта настъпва на датата на падежа, т. е.
на датата, на която е уговорено да се изпълни задължението. Съобразно
приложените писмени доказателства изискуемостта спрямо задължението на
ответника е настъпила най-рано при сключване на договора на 13.06.2007г. и
най-късно на приетата в споразумението крайна дата за сключване на договор за
строителство до 31.12.2007г. Дори съдът да вземе предвид най –дългия срок за
извършване на строителни работи в имота съгласно споразумението от май 2007г.,
към датата на подаване на исковата молба на 18.10.2017г., искът се явява
погасен по давност с общата петгодишна давност, поради което подлежи на
отхвърляне. Въпреки липсата на основание за произнасяне по този иск,
първоинстанционният съд също е отхвърлил иска, но на различно основание. Тъй
като спрямо въззивният съд предпоставките за разглеждане на конститутивния иск
са налице, но при упражнено материалноправно възражение от ответника, решението
в тази част следва да бъде потвърдено, но с различни мотиви.
По разноските: С оглед изхода от
спора, съдът дължи разпределяне на сторените от страните разноски за двете
инстанции, съобразно изводите по спора. Пред първата инстанция ищецът не е
представил списък на разноските, а и същите се изчерпват със заплатената
държавна такса. На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца /въззивник/ се следват
разноски за двете инстанции в размер на 1433.35 лева, а на въззиваемата страна
разноски в размер на 1333.35 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№1228/22.03.2018г., постановено по гр.дело №15721/2017г. на XLIII състав на ВРС
в частта, в която е отхвърлен иск, предявен от И.К.П., ЕГН **********,***,
срещу „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД, ЕИК *********, гр.София, р-н
„Лозенец", ул. „Славище“ № 13, вх. А, с правно основание чл.26, ал.2, пр.
пето вр. чл.17, ал.1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за замяна на
недвижим имот сключен с нотариален акт № 83, том 4, рег. № 8222, дело №
582/2007 г. на нотариус Ж.К с рег.№ 214 в НК, вписан под вх. № 16459, акт № 32,
том LI, дело 12389/07 г. на СВп-Варна, с който ищцата прехвърля на ответника
ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД, 1 кв. м. ид. части от собствените си 23/215
кв.м.ид.части от дворно място в гр.Варна, ул.„Велес“ №3, цялото с площ от
215/двеста и петнадесет/ кв.м., представляващо ПИ № 10, включен в УПИ №
V-1,2,10, в кв. 557, по плана на 14-ти подрайон на гр.Варна, при граници: ул.
„Велес“, ул. „К. Величков4, УПИ VIII-3, IV-9 срещу прехвърляне от ответника собствеността
на движима вещ, а именно Бойлер 80М1, 3 kW, 72265, като привиден и прикриващ
действителна воля на страните обективирана в сключено на 11.05.2007 г. писмено
споразумение, обективиращо договор за прехвърляне на 1 кв. м. ид. части от
собствените на ищцата 23/215 кв.м., ид. части от ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в
гр. Варна, ул. „Велес“ 3, цялото с площ от 215/двеста и петнадесет/кв.м.,
представляващо ПИ № 10, включен в УПИ № V-1,2,10, в кв. 557, по плана на 14-ти
подрайон на гр.Варна, при граници: ул. „Велес“, ул. „К. Величков4, УПИ VIII-3,
IV-9 срещу задължението ответникът да застрои прехвърления недвижим имот и
обезщети прехвърлителката с процент от застроената площ, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕН Договор за замяна на недвижим имот,
сключен с нотариален акт № 83, том 4, рег. № 8222, дело № 582/2007г. на
нотариус Ж.К, рег.№214 в НК, с който ищцата И.К.П. заменя с ответника
ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ЕООД, 1 кв. м. ид. части от собствените си 23/215
кв.м. ид. части от ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в гр.Варна, ул.„Велес“ 3, цялото с
площ от 215 /двеста и петнадесет/кв.м., представляващо ПИ № 10, включен в УПИ №
V-1,2,10, в кв. 557, по плана на 14-ти подрайон на гр.Варна, при граници: ул.
„Велес“, ул. „К. Величков4, УПИ VIII-3, IV-9 срещу прехвърляне от ответника собствеността
на движима вещ: Бойлер 80М1 3 kW, 72265, като привиден, на осн.чл.26, ал.2 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за действителен прикрития договор по нот.акт №83, том
4, рег.№8222, дело №582/13.06.2007г., с който ищцата И.К.П., ЕГН **********,***
прехвърля на „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО"ЕООД, ЕИК *********, София, 1 кв.м. ид.част от собствените си 23/215
кв.м.ид. части от дворно място, намиращо се в гр.Варна, ул. „Велес“ 3, цялото с
площ от 215 /двеста и петнадесет/кв.м., представляващо ПИ № 10, включен в УПИ №
V-1,2,10, в кв. 557, по плана на 14-ти подрайон на гр.Варна, при граници: ул.
„Велес“, ул. „К. Величков4, УПИ VIII-3, IV-9 срещу насрещно задължение
ответникът да застрои прехвърления недвижим имот и обезщети прехвърлителката с
процент от застроената площ от сградата, на основание чл.17 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение на ВРС в частта, в която е отхвърлен предявеният от И.К.П., ЕГН **********,*** срещу „ИНВЕСТИЦИИ И
СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД ЕИК *********, гр.София, р-н „Лозенец", ул.
„Славище“ № 13, вх. А, иск за
разваляне на прикрития с договора за замяна, оформен с нотариален акт № 83, том
4, рег. № 8222, дело № 582/2007 г. на нотариус № 214, вписан под вх. № 16459,
акт № 32, том LI, дело 12389/07г. на СВп -Варна, договор за
прехвърляне идеална част от недвижим имот от И.К.П., ЕГН ********** срещу задължението на „ИНВЕСТИЦИИ
И СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД ЕИК *********, гр.София да застрои същия имот и обезщети
прехвърлителката с процент от застроената площ, като погасен по давност, на основание чл.87, ал.3 вр.чл.110 ГПК.
ОСЪЖДА И.К.П., ЕГН **********,*** да заплати на „ИНВЕСТИЦИИ
И СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД ЕИК *********, гр.София, сторените по делото /преддвете инстанции/ разноски, съразмерно на
отхвърлената част, в размер на 1333.33 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО" ЕООД ЕИК *********, гр.София да заплати на И.К.П.,
ЕГН **********,*** сторените по делото разноски
за двете инстанции в размер на 1 433.35 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 30 дневен срок от връчването му на страните пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: