№ 6559
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Петър Ив. Минчев
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100509536 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 9454 от 20.05.2024г., постановено по гр.д. № 65471/2022г. по описа
на СРС, 69-ти състав, е признато за установено по предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Я. М. Т.
дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 437,27 лева за ползвани електронни съобщителни
услуги за периода 13.04.20г.-02.10.20г. по договор № ********* със системен партиден
номер М 3437451, неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на сумата от
667,19 лева; сумата от 316,69 лева за използвани и незаплатени електронни съобщителни
услуги в периода 14.10.19г.-25.05.20г. по договор № ********* за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане с партиден № 4014388, неплатени суми по договора за
устройството на изплащане апарат Huawey P20 Lite в размер на 611,76 лева, неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 205,31 лева; сумата от 92,08 лева за
използвани електронни съобщителни услуги в периода 17.10.19г.-20.05.20г. по договор №
********* с партиден № М6256959 за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане, сумата от 2099,58 лева-незаплатена сума на устройство на изплащане Apple iPad
Pro 12.9 Cell 64GB по договора и неустойка в размер 367,15 лева за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законна лихва от 15.1.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 2239/21г. на СРС, 69с-в.
Със същото решение Я. М. Т. е осъдена да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата
от 145,94 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 1395,94 лв. – разноски в
исковото производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от
ответника Я. М. Т., в която са развити съображения за неправилност на обжалваното
1
решение поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката
поддържа, че исковата молба била нередовна, тъй като ищецът не бил разграничил
отделните искове и не бил индивидуализирал точно претендираните вземания. Счита
исковете за недоказани, тъй като по делото се установявало, че договор № ********* от
20.01.2017г. не бил подписан от ответницата, тъй като на представения по делото екземпляр
липсвал неин подпис. Относно положените подписи върху приложения № 1 към договора
сочи, че подписите се различавали по конфигурация и транскрипция, независимо от
полагането им в един и същи ден и пред един и същи представител на ищцовото дружество.
Освен това използваната от ищеца технология за подпис чрез електронен таблет била
порочна, тъй като не позволявала на ответницата да вижда какво подписва, с оглед на което
договорите били нищожни поради липса на съгласие. Според въззивницата от събраните по
делото доказателства се установявало, че документите не са подписани с квалифициран
електронен подпис, а единствено той бил приравнен на саморъчния такъв съгласно
Регламент (ЕС) № 910/2014г. Подписите не били положени в условия, които гарантират
тяхната сигурност и автентичност при контролирани условия с възможност за визуална
проверка на подписания документ. На следващо място неясен бил точният момент на
прекратяване на договорите и не били представени доказателства за отправяне на покана до
ответницата. Неясни били правопораждащите факти на претендираната неустойка и начина
на определяне на нейния размер, освен това неустойката се дължала само за формата на
изпълнение, за която била уговорена. Поддържа възражението си за прекомерност на
неустойките като моли същите да бъдат намелени, тъй като излизали извън присъщите им
функции. Моли съда да отменено обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„А1 България“ ЕАД, в който са развити съображения за недопустимост и неоснователност
на въззивната жалба. Въззиваемият счита жалбата за недопустима, тъй като правомощията
на адвоката на ответницата били само за първоинстанционното производство. По същество
счита жалбата за неоснователна, тъй като в нея не било проведено разграничение между
квалифициран електронен подпис и усъвършенстван такъв. В случая по делото било
установено, че подписите под документите били положени чрез дигитално устройство, което
отговаряло на всички законови изисквания за сигурност, както и че положеният чрез него
подпис е недвусмислено свързано по уникален начин с неговия титуляр. Тези обстоятелства
били потвърдени от заключението по съдебно-техническата експертиза, а от заключението
по съдебно-почерковата експертиза се установявало, че положеният подпис бил свързан
именно с ответницата. С оглед на това било налице съгласие на страните за възникване на
облигационните правоотношения между тях. Освен това наличието на такива
правоотношения се подкрепяло и от искането за разсрочено плащане в заповедното
производство, което представлявало признание на това обстоятелство. Недоказани били
твърденията, че при подписване ответникът не бил в състояние да се запознае със
съдържанието им. Счита, че неустойките не били прекомерни и не противоречали на
добрите нрави. Моли съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е редовна, тъй като правната помощ на ответницата е допусната до
приключване на производството по делото, което включва и настоящото въззивно
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Релевираното от жалбоподателя възражение за нередовност на исковата молба е
2
неоснователно, тъй като в обстоятелствената й част се съдържа подробно описание на
начина на формиране на всяка от претендираните суми, включително начина на образуване
на претендираните неустойки.
Относно правилността на решението въз основа на развитите в жалбата оплаквания,
съдът намира следното.
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: че между
страните е сключен договор за доставка на електронни съобщителни услуги и договор за
продажба на изплащане на устройство; договорената цена на услугите и на устройството;
както и че е предоставил услугите и устройството на ответника, прекратяване на договорите
поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника по тях, валидно неустоечно
съглашение и размер на неустойката. В тежест на ответника е да докаже възраженията си,
както и надлежното изпълнение на договорните си задължения.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните ищецът е
представил Договор № ********* от 20.01.2017г. за доставка на мобилни услуги с характер
на рамков договор, като индивидуалните ползвани услуги са уговорени в приложения към
него, както следва: Приложение № 1 от 17.04.2019г. – условия на тарифен план за мобилни
услуги A1 ONE Unlimited 54; Приложение № 1 без посочена дата на подписване – Цени и
условия за ползване на услугата Фиксиран интернет (А1 Нет); Приложение № 1 от
07.03.2019г. – Цени и условия за ползване на услугата А1 ТВ; Приложение № 1 от
08.05.2018г. – условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел сърф;
Приложение № 1 от 21.04.2018г. – Условия за ползване на тарифен план Mtel Comfort;
Приложение № 1 от 15.09.2018г. – Условия за ползване на ценови пакети за мобилен
интернет А1 Surf XS, S, M, L, XL, 2XL; Приложение № 1 от 26.07.2019г. - Условия за
ползване на ценови пакети за мобилен интернет А1 Surf XS, S, M, L, XL, 2XL и Приложение
№ 3 от 21.04.2018г. – Ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги.
Относно правоотношенията по договор за продажба на изплащане на устройства, по
делото са представени Договор за продажба на изплащане от 07.05.2018г. с предмет мобилен
апарат „Apple iPhone 7 32 GB Jet Black“ за сумата от 1607,51 лева, платима на 24 месечни
вноски, ведно с приемо-предавателен протокол към него; Договор за продажба на изплащане
от 08.05.2018г. с предмет мобилен апарат „Huawei P20 Lite DS Black” за сумата от 839,52
лева, платима на 24 месечни вноски, ведно с приемо-предавателен протокол към него;
Договор за продажба на изплащане от 26.07.2019г. с предмет мобилен апарат „Apple iPad Pro
12,9”Cell 64 GB N SpGr ORG” за сумата от 2399,51 лева, платима на 24 месечни вноски,
ведно с приемо-предавателен протокол към него.
Представен е и ценоразпис на услуги за абонати по договор по чл. 231а, ал. 1, т. 3, б. „б“
от ЗЕС, Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и потребителите
на услугата „Цифрова телевизия“, предоставЯ. от „А1 България“ ЕАД; Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
3
LTE; Общи условия за взаимоотношения между „А1 България“ ЕАД и крайните
потребители на фиксирана телефонна услуга; Общи условия за взаимоотношения между
„А1 България“ ЕАД и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена
електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни; фактури и сметки за
процесния период.
Истинността на описаните по-горе договори е оспорена от процесуалния представител
на ответника в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК вр. с чл. 184, ал. 2 ГПК непосредствено след
тяхното представяне по делото на оптичен носител с твърдения, че документите не са
подписани от ответницата, както и че липсва валиден електронен подпис върху тях.
В тази насока от приетото в първоинстанционното производство експертно заключение
по съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно,
ясно и компетентно изготвено се установява, че от представените договори, единствено
Договор № ********* от 20.01.2017г. носи подпис само на представител на оператора и
върху него не се съдържа подпис на ответницата. По отношение на приложенията към него,
договорите за покупко-продажба на изплащане и приемо-предавателните протоколи към тях,
същите са подписани за потребителя чрез дигитално устройство, като изводът на вещото
лице е, че подписите, положени от Я. М. Т. за абоната, за купувача и за потребителя в тези
документи са копия на подписи, положени от Я. М. Т.. В проведеното на 30.04.2024г.
открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че „копия от положени подписи“
означава, че подписите са положени на електронно устройство върху електронен документ и
са снети на хартиен носител, т.е. не е налице саморъчен подпис върху хартиен носител.
От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
също кредитира по реда на чл. 202 ГПК се установява, че съгласно използвания софтуерен
ресурс, не са установено последващи вмешателства в целостта и съдържанието след акта на
създаването. Установени са датите на електронния подпис на всеки един от документите, с
изключение на договора от 20.01.2017г., за който е посочено, че не е електронно
верифициран със сигнатура на електронен подпис към документа. Въз основа на проведения
анализ е установена идентичност в представените по делото документи на хартиен носител
и диск с тези в архивиращата система на дружеството. Технологично е възможна
последваща промЯ. на редакция на документите във формата, в който са предоставени по
делото и тези съхранявани в системата на дружеството, но това би се отразило във формата
и нотификациите на така положения електронен подпис при подписване на документа в
процеса на създаването му. Не са установени данни за последваща промЯ. в съдържанието
на анализираните документи. При разпита в проведеното на 31.04.2024г. открито съдебно
заседание по делото вещото лице е уточнило, че в случая не се касае за квалифициран
електронен подпис. Подписът се полага от системата чрез външно устройство – таблет, което
е различно от квалифицирания електронен подпис. Актът на полагане на подписа и
съответната дата се получава от системата и след това всяко друго действие ще бъде
отразено в системата като допълнителни промени. Касае се за PDF документи, които имат
защита от гледна точка на корекциите върху тях, като отразяват всяка корекция във вид на
4
сигнатури и датиране. Промените се установяват само при дигитален прочит, не чрез
разпечатаните на хартия екземпляри.
Въз основа на така събраната по делото доказателствена съвкупност въззивният съд
намира, че положените върху процесните документи подписи чрез използване на външно
електронно устройство – таблет, притежават характеристиките на усъвършенстван
електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 вр. с чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмЯ. на Директива 1999/93/ЕО („Регламента“). От приетите експертни заключения по
двете експертизи и дадените от вещите лица разяснения в открито съдебно заседание се
установява, че оригиналните екземпляри на представените по делото документи се
съхраняват в електронна форма като PDF-файлове в архивиращата компютърна система на
„А1 България“ ЕАД. Ето защо всеки един от тях има характера на електронен документ по
смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламента. Също така от заключението по СТЕ и разпита на
вещото лице се изяснява, че процесът по подписване на електронен документ от
потребителя включва полагане на физически подпис върху външно електронно устройство –
таблет, който системата нанася в съответната графа за подпис на потребителя върху
електронния документ. Следователно този процес на подписване включва дигитализация на
положения върху външното устройство физически подпис и неговото присъединяване като
цифров образ върху електронния документ, съхраняван в PDF-формат на архивиращата
система. Този способ за подписване му придава качеството на електронен подпис по
смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламента, според който електронният подпис представлява
именно данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма /в
случая електронния документ/ и които титулярят на електронния подпис използва, за да се
подписва. От експертните заключение по СПЕ и СТЕ се установява също, че така
положеният електронен подпис е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и може
да го идентифицира, тъй като възпроизвежда телодвиженията и рисунъка, характерен за
личния физически подпис на подписващото се лице и тези признаци са до такава степен
характерни, че е напълно възможно това лице да бъде идентифицирано чрез сравнение на
електронния подпис с неговия саморъчен подпис /видно от СПЕ/. Същевременно
дигитализацията на физическия подпис на потребителя представлява процес по генериране
на данни, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на
доверие и единствено под свой контрол, доколкото процесът на полагане на подписа е
идентичен с този на физическото му изпълнение върху хартиен носител. На последно място
експертът по СТЕ е категоричен, че файловият формат /PDF/, в който е съхранена
информацията, позволява да бъде открита всяка последваща промЯ. в данните, тъй като
всяка промЯ. се регистрира със самостоятелна сигнатура и дата на извършване. Ето защо
въззивният съд приема, че положените електронни подписи чрез външно устройство върху
процесните документи съответстват напълно изискванията на чл. 26 от Регламента и
отговарят на характеристиките на усъвършенстван електронен подпис.
Съгласно чл. 25, пар. 1 от Регламента, единствено квалифицираният електронен подпис
5
има равностойна правна сила на тази на саморъчния подпис, докато чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ
предвижда, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, само когато това е уговорено между
страните. Следователно за разлика от квалифицирания електронен подпис, който е
приравнен по силата на закона на саморъчен такъв, приравняването на правните последици
на усъвършенствания електронен подпис изисква наличие на изрична уговорка между
страните в този смисъл.
Такава уговорка се съдържа в чл. 4.3 от Договор № ********* от 20.01.2017г. за
предоставяне на мобилни услуги /с характер на рамков договор/, съгласно която в случай на
подписване на настоящия договор и/или приложенията към него с дигитален подпис,
страните се съгласяват значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени.
Както беше изяснено по-горе, обаче, от двете приети в първоинстанционното производство
експертни заключения се установява, че рамковият договор от 20.01.2017г. не е подписан
физически от жалбоподателката /той носи подписа единствено на представител на мобилния
оператор/, нито в електронния файл е налице сигнатура на положен от нея електронен
подпис. Следователно, както е посочено изрично във въззивната жалба, този договор не е
подписан от въззивницата и клаузата на чл. 4.3 от него не я обвързва. Чрез усъвършенстван
електронен подпис са подписани единствено гореописаните приложения № 1 към него, с
характер на индивидуални договори, уреждащи условията на ползване на съответните
мобилни услуги. В тях, обаче, не е възпроизведен текстът на чл. 4.3 от рамковия договор и
не се съдържа друга уговорка, по силата на която страните да са се съгласили, че
усъвършенстваният електронен подпис върху тях се приравнява на саморъчен такъв. Такава
клауза не се съдържа и в приложимите общи условия към индивидуалните договори. При
това положение не може да се приеме, че подписването на приложенията чрез
усъвършенстван електронен подпис приозвежда правните последици на подписване със
саморъчен подпис, тъй като такава уговорка не е постигната между страните. Не може и да
се приеме, че чрез подписване на приложенията жалбоподателката е приела клаузите на
неподписания рамков договор, тъй като без съдържаща се в тях изрична уговорка по
смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ тези приложения също се явяват неподписани.
Ето защо релевираното от жалбоподателката оспорване истинността на представените в
първоинстанционното производство електронни документи – договор за предоставяне на
мобилни услуги и приложения № 1 към него – е основателно и представените по делото
договори не са валидно подписани от ответницата. При това положение между страните
липсва облигационно правоотношение по договор за доставка на мобилни услуги с
предвидените в чл. 228 ЗЕС /в приложимата към датата на сключване на договора редакция/
форма и съдържание, поради което въпросите относно предоставянето на услугите, тяхното
количество и стойност, възникването на основание за прекратяване на договора и
прекомерността на начислените неустойки, не следва да бъдат обсъждани. Предявените
искове за заплащане на цени на доставени мобилни услуги по всяка от партидите и
неустойки за предсрочно прекратяване на договора са неоснователни и следва да бъдат
6
отхвърлени изцяло. За този извод е без значение съдържанието на подаденото от
жалбоподателката възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като то съдържа оспорване на
претендираните вземания, а не тяхното признание.
Различно е положението по отношение на представените три договора за продажба на
изплащане на мобилни апарати и приемо-предавателните протоколи към тях. Това е така,
защото в чл. 18 от представените договори е уговорено изрично, че в случай на подписване
на настоящия договор и/или приложенията към него с дигитален подпис, страните се
съгласяват стойността и значението на подписите им да се приравни на саморъчно
положени. Следователно страните по договорите за продажба на изплащане са приравнили
правното действие на усъвършенствания електронен подпис на саморъчен такъв и
договорите се явяват валидно сключени. Валиден е и подписът на жалбоподателката върху
приемо-предавателните протоколи за закупените на изплащане устройства, съставляващи
приложения към съответните договори. Възражението на жалбоподателката, че начинът на
подписване не й позволявал да разбере какъв документ подписва, е релевирано за първи път
в процеса с въззивната жалба, поради което същото се явява преклудирано и не подлежи на
разглеждане.
От приетите три броя договори за покупко-продажба на изплащане се установява по
категоричен начин, че на 07.05.2018г. жалбоподателката е закупила от „А1 България“ ЕАД
мобилен апарат „Apple iPhone 7 32 GB Jet Black“ за сумата от 1607,51 лева, платима на 24
месечни вноски; на 08.05.2018г. жалбоподателката е закупила мобилен апарат „Huawei P20
Lite DS Black” за сумата от 839,52 лева, платима на 24 месечни вноски и на 26.07.2019г.
жалбоподателката е закупила мобилен апарат „Apple iPad Pro 12,9”Cell 64 GB N SpGr ORG”
за сумата от 2399,51 лева, платима на 24 месечни вноски. От двустранно подписаните
приемо-предавателни протоколи се установява, че мобилните апарати са предадени от „А1
България“ ЕАД на жалбоподателката, двугодишните периоди на договорите за продажба на
изплащане са изтекли изцяло, а въззивницата не твърди и не доказва да е извършвала
плащане на претендираните с исковата молба погасителни вноски. Ето защо предявените
искове за заплащане на сумата от общо 611,76 лева, представляваща сбор от неплатени
погасителни вноски по договори за продажба на изплащане, както следва – 209,88 лева,
представляваща неплатени вноски по договора от 08.05.2018г. с предмет мобилен апарат
„Huawei P20 Lite DS Black” и 401,88 лева, представляваща неплатени вноски по договора от
07.05.2018г. с предмет мобилен апарат „Apple iPhone 7 32 GB Jet Black“, са изцяло
основателни. Основателен е и искът за сумата от 2099,58 лева, представляваща неплатени
вноски по договора от 26.07.2019г. с предмет мобилен апарат Apple iPad Pro 12,9”Cell 64 GB
N SpGr ORG”.
Що се касае до неустойките, изразяващи се в направените отстъпки от пазарните цени
на закупените устройства, неустоечните клаузи, уреждащи тези вземания, не се съдържат в
договорите за продажба на изплащане, а единствено в чл. 7 от приложенията към Договор №
********* от 20.01.2017г., които, както беше уточнено, не са подписани от
жалбоподателката. Ето защо тези вземания също се явяват недължими.
7
С оглед частичното несъвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
признато за установено, че Я. М. Т. дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 437,27 лева за
ползвани електронни съобщителни услуги за периода 13.04.20г.-02.10.20г. по договор №
********* със системен партиден номер М 3437451, неустойка за предсрочно прекратяване
на договора в размер на сумата от 667,19 лева; сумата от 316,69 лева за използвани и
незаплатени електронни съобщителни услуги в периода 14.10.19г.-25.05.20г. по договор №
********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с партиден №
4014388, неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 205,31 лева; сумата
от 92,08 лева за използвани електронни съобщителни услуги в периода 17.10.19г.-20.05.20г.
по договор № ********* с партиден № М6256959 за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане, и неустойка в размер 367,15 лева за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, ведно със законна лихва от 15.1.2021 г. до изплащане на
вземането, и вместо това предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
В частта, с която е признато за установено, че Я. М. Т. дължи на „А1 България“ ЕАД
сумата от 611,76 лева, представляваща сбор от неплатени погасителни вноски по договори
за продажба на изплащане, както следва – 209,88 лева, представляваща неплатени вноски по
договора от 08.05.2018г. с предмет мобилен апарат „Huawei P20 Lite DS Black” и 401,88
лева, представляваща неплатени вноски по договора от 07.05.2018г. с предмет мобилен
апарат „Apple iPhone 7 32 GB Jet Black“, и в частта, с която е признато за установено, че
дължи сумата от 2099,58 лева, представляваща неплатени вноски по договор за продажба на
изплащане от 26.07.2019г. с предмет мобилен апарат Apple iPad Pro 12,9”Cell 64 GB N SpGr
ORG”, ведно със законните лихви върху тези суми, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед частичното уважаване на исковете, решението следва да бъде отменено и в
частта, с която Я. М. Т. е осъдена да заплати на „А1 България“ ЕАД разноски в заповедното
производство над сумата от 82,49 лева и разноски в исковото производство над сумата от
789 лева.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство имат и двете
страни. Жалбоподателката, обаче, не е сторила разноски, поради което такива не й се
дължат. Въззиваемата страна „А1 България“ ЕАД също не е сторила разноски, претендира
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева. С оглед изхода
от спора, следва да му бъде присъдена сумата от 56,52 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
въззиваемата страна „А1 България“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати в полза и по
сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивно обжалване съобразно изхода от
спора в размер на 41,71 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 9454 от 20.05.2024г., постановено по гр.д. № 65471/2022г.
по описа на СРС, 69-ти състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Я. М. Т.
дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 437,27 лева, представляваща цена на ползвани
електронни съобщителни услуги за периода 13.04.20г.-02.10.20г. по договор № *********
със системен партиден номер М 3437451; сумата от 667,19 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора; сумата от 316,69 лева, представляваща цена на
използвани и незаплатени електронни съобщителни услуги в периода 14.10.19г.-25.05.20г.
по договор № ********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с
партиден № 4014388; сумата от 205,31 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора; сумата от 92,08 лева, представляваща цена на използвани
електронни съобщителни услуги в периода 17.10.19г.-20.05.20г. по договор № ********* с
партиден № М6256959 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, и
сумата от 367,15 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната, както и В ЧАСТТА, с която Я. М. Т. е осъдена да заплати на „А1
България“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в заповедното производство над
сумата от 82,49 лева и разноски в исковото производство над сумата от 789 лева, и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Я. М. Т., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ул. „********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Я. М. Т.
дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 437,27 лева, представляваща цена на ползвани
електронни съобщителни услуги за периода 13.04.20г.-02.10.20г. по договор № *********
със системен партиден номер М 3437451; сумата от 667,19 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора; сумата от 316,69 лева, представляваща цена на
използвани и незаплатени електронни съобщителни услуги в периода 14.10.19г.-25.05.20г.
по договор № ********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с
партиден № 4014388; сумата от 205,31 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора; сумата от 92,08 лева, представляваща цена на използвани
електронни съобщителни услуги в периода 17.10.19г.-20.05.20г. по договор № ********* с
партиден № М6256959 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, и
сумата от 367,15 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната, ведно със законната лихва считано от 15.01.2021г. до окончателното
изплащане на вземанията.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9454 от 20.05.2024г., постановено по гр.д. №
65471/2022г. по описа на СРС, 69-ти състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Я. М. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „********, да
заплати на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК сумата от 56,52 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати в полза и по сметка на Софийски
градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 41,71 лева, представляваща държавна
такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10