Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Варна,05.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на деветнадесети
февруари 2013г в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
при
секретаря С.Т. като разгледа докладваното от Председателя в.гр.д.№ 408 по описа за 2013г, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно по реда на гл.ХХV ГПК,
образувано по жалба на М.С.Ф. ЕГН **********
и М.Ф.Ф. ЕГН **********, двамата от гр.Варна кв.”Аспарухово” ул.”Кичево”
№ 12, срещу решение на ВРС-ХXXс-в № 4672/19.11.2012г, постановено по гр.д.№
12189/2012г, с което е уважен искът на И.Ц.И. ЕГН ********** и А.К.И. ЕГН **********, двамата от
гр. Варна кв.„Галата” м-ст”Зеленика” № 3067 за
връщане на заетия им за послужване гараж с идентификационен №
10135.5505.363.8.6 по КК, находящ се в гр.Варна
кв.”Аспарухово” ул.”Кичево” № 12.
Считат решението за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и молят за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено
друго за отхвърлянето на иска. Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемите
И.Ц.И. и А.К.И. в срока по
чл.263 ГПК са депозирали писмен отговор, в който оспрорват основателността на
жалбата и молят за потвърждаване решението на ВРС.
Предявен е иск от въззиваемите Иванови срещу М.
и М.Ф. с правно основание чл.249 ал.2 ЗЗД за осъждането на ответниците да
предадат държането на недвижим имот, представляващ ГАРАЖ с горепосоченото
описание по прекратен договор за заем за послужване, а в евентуалност поради
неосъществено сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 29.08.2012.
Излагат, че
през 2002г ищците продали на ответниците етаж от къща, находящ се в гр.Варна ул.„Кичево” № 12.
Впоследствие, през 2009г /посочено в уточняваща та молба на л.11-І/ постигнали
устна уговорка за предоставянето на гаража за послужване, като се договорили,
че при поискване от страна на ищците, ответниците ще го освободят и ще върнат
ключовете. В началото на м.юни 2012 ищците поискали
да им бъде предадена вещта, тъй като се явил купувач, с когото се договорили да
му го продадат, но ответниците отказали да предадат ключовете. И вместо да
освободят същия, го напълнили със свои вещи.
В с.з. по
същество пред първата инстанция се поддържа, че вещта е била предадена по
силата на договора за заем за послужване.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали писмен
отговор, в който изразяват становище за неоснователност на иска. Оспорват, че
между страните има облигационни отношения по силата на неформален договор за
заем за послужване. Твърдят, че на 24.10.2002г са закупили от ищците апартамент
в гр.Варна ул.„Кичево” №
12г, а преди това, на 29.08.2002г бил сключен предварителен договор за покупко–продажбата на процесния
гараж на стойност 2400щат.дол., със срок за сключване 29.08.2003г. Въз основа на този
предварителен договор им било предадено владението върху гаража а не както се
твърди от ищците – от 2009г. Вещите им, намиращи се там, били поставени със
знанието и съгласието на ищците. Оспорват, че ответниците са получили покана за
опразването на гаража. Напротив, през м.юни 2012г
получили покана от ищците да закупят гаража, но вече за сумата от 6000евро /при 2400щ.д. по предварителен
договор/.
СЪДЪТ, въз основа на събраните доказателства и на
осн.чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна
Не е спорно между страните, че
ответниците са придобили правото на собственост върху АПАРТАМЕНТ, намиращ се в
жилищна сграда в гр.Врана жк”Аспарухово”
ул.”Кичево”, ет.1-ви, от ищците по силата на договор
за покупко-продажба, обективиран в НА №122/22.10.2002
/л.19-І/ със застроена площ от 100кв.м.
По делото е представени предварителен
договор между същите страни от 29.08.2002 /л.20-І/, по силата на който страните
са договорил продажбата на ГАРАЖ, намиращ се на същия адрес, за сумата от 2500щат.дол.,
за което купувачите са платили капаро от 100щат.дол., а остатъкът – при
подписването на окончателния договор. Уговорен е срок за сключването на
окончателния договор – до 29.08.2003. В чл.13 от същия е посочено, че
владението върху гаража е предадено на 1.09.2002г. Същият е подписан от страна
на продавачите само от жената, но не и от мъжа.
По делото са събрани гласни доказателства–показанията на разпитаните свидетели К.Г.Х. и
Ц.И.Ц., син на ищците, както и на Ж.Ж.К.-С. и Ж. И.Д., сочени от ответната
страна.
Свид.Х.
излага само отделен факт, че бил ползвал процесния
гараж през 2007-2008, за което Ц. синът на ищците му осигурил достъп.
Свид.Ц. излага, че М. и М. купили от родителите му апартамента
на първия етаж от къщата; пожелали да купят и гаража, но до сделка не се
стигнало. Ответниците помолили ищците да поставят в гаража легло, гардероб,
колело. Свидетелят ги пуснал. Те имали ключ, тъй като в гаража се намирали
водомерите на жилищата. Сочи и че към настоящия момент в гаража има вещи на
ответниците.
Свид.Казълова-Симеонова
излага, че познава ответниците от агенцията за недвижими имоти. Жилището, което
искали да купят, нямало маза и затова
продавачите им предложили да ползват гаража за тази цел и затова бил съставен
предварителен договор, но бил подписан само от жената от продавачите, но не и
от мъжа. Свидетелката видяла как ответниците започнали да правят рафтове в
гаража и да нанасят свои вещи.
Свид.Димитрова познава
ответниците от 2000г, тъй като са
семейни приятели. Когато се пренасяли, помагала да сложат багажа си и в гаража.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи
Няма спор, че ответниците са придобили правото на собственост
върху апартамента, намиращ се жилищна сграда в гр.Врана ул.«Кичево», където
живеят и ищците. Това е станало по силата на договор за покупко-пордажба,
обективиран в НА от 2002г.
Установи се твърдяното от ответниците, а именно че между
страните е имало сключен предварителен договор за покупко-продажба на гаража от
2002, на което сочи представеният писмен документ. Макар същият да не е бил
подписан от страна на продавача И.Ц.И., предвид действието на предв. договор, че е само облигационно и не произвежда
вещно - транслативен ефект, това не го прави нищожен,
след като по съдържание представлява действие на управление с общата вещ и
обещание за бъдещо разпореждане с нея.
С предв. договор е било
уговорено предаване фактическата власт върху вещта. Началната дата би могла да
ползва ответниците за установяване началото на давностно владение, което би
следвало да продължи не по-малко от 10 години. В процесния
случай липсва позоваване на такова, а и от данните по делото е видно, че същите
не са изтекли предв. договор е от 29.08. , а исковата
молба е подадена на 23.08.2012/.
При това положение се налага изводът и че след изтичането
на срока на предв. договор ответниците са продължили
да държат гаража на правно основание със знанието и непротивоставянето
на действителните собственици и така се е превърнал в безсрочен. Това, обаче,
не означава че тези отношения между страните автоматично са се превърнали в
облигационна връзка, нито от събраните по делото доказателства се установи от
ищците чрез главно и пълно доказване да е бил сключен неформален договор за
заем за послужване през 2009г и че е имало постигната с ответниците устна
уговорка за връщането на вещта при поискване, както и да е била отправена
такава покана в началото на м.юни 2012.
По изложените съображения съдът намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго за отхвърлянето на предявения иск на
соченото правно основание чл. 249 ЗЗД, вкл. И в частта за разноските.
Що се отнася до допуснатото с протоколно определение от с.з. на 8.11.2012 изменение в основанието на предявени иск,
като е приета за съвместно разглеждане в условията на евентуалност претенция за
връщане държането на спорния имот-ГАРАЖ, възникнало
поради неосъществено сключване на окончателен договор за покупко-продажба въз
основа на предварителен договор такъв от 29.08.2002, настоящата инстанция
намира, че не следва да се произнася по същото, тъй като е недопустимо по
следните съображения: изменението касае не само основанието, но и петитума, тъй като претенцията намира правното си основание
в разпоредбата на чл.55 ЗЗД или чл.108 ЗС; при това положение недопустимо е
съвместното разглеждане по реда на бързото производство на иск, подлежащ
на разглеждане по общия исков ред.
В полза на въззиваемите следва
да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер
на 500лв, съобразно представените доказателства за направени такива и липсата
на наведено от насрещната страна възражение за прекомерност.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на ВРС-ХXXс-в № 4672/19.11.2012г, постановено по гр.д.№ 12189/2012г, с което е уважен предявеният от И.Ц.И. ЕГН ********** и А.К.И. ЕГН **********, двамата от
гр.Варна кв.„Галата” м-ст”Зеленика”
№ 3067 срещу М.С.Ф. и М.Ф.Ф., двамата от гр.Врана
кв.”Аспарухово” ул.”Кичево” иск за връщане на заетия
им за послужване ГАРАЖ с идентиф.№ 10135.5505.363.8.6
по КК, находящ се в гр.Варна кв.”Аспарухово” ул.”Кичево” № 12, както и са осъдени ответниците да заплатят на
ищците направените по делото разноски в размер на 5лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Ц.И. ЕГН ********** и А.К.И. ЕГН **********, двамата от гр.Варна
кв.„Галата” м-ст”Зеленика” № 3067 срещу М.С.Ф. ЕГН ********** и М.Ф.Ф. ЕГН **********, двамата от гр.Врана
кв.”Аспарухово” ул.”Кичево” № 12 иск за връщане на заетия им за послужване
ГАРАЖ с идентиф.№ 10135.5505.363.8.6 по КК, находящ
се в гр.Варна кв.”Аспарухово” ул.”Кичево”
№ 12
ОСЪЖДА И.Ц.И.
ЕГН ********** и А.К.И. ЕГН **********, двамата от гр.Варна
кв.„Галата” м-ст”Зеленика” № 3067 ДА ЗАПЛАТЯТ НА М.С.Ф. ЕГН ********** и М.Ф.Ф. ЕГН **********, двамата от гр.Врана
кв.”Аспарухово” ул.”Кичево”, сумата от 500лв /петстотин лева/-съдебно деловодни
разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК
Решението може
да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна жалба едномесечен срок
от уведомяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: