№ 242
гр. Габрово, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря М.на Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20224200100139 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Н. Т. Н. от гр. Севлиево, чрез адв. М. Л. от
Великотърновска адвокатска колегия против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков -
Казанджията“№ 4-6 с цена на иска 70 263,60 лева. Приложил е доказателства за твърдените
факти и обстоятелства. Моли да се признае за установено, че не дължи на ответника
исковата претенция, поради погасяване по давност.
В исковата молба се твърди, че във връзка със задължението на ищеца по договора за
кредит, сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД, по-късно цедирано на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и към днешна дата закупено от ответниците по делото
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е образувано изп.дело № 864/2011 г. по описа на ЧСИ Зв. В., с
район на действие ОС- Габрово. Последното изпълнително действие е извършено на
20.02.2017 г., с налагане на запор върху банковите сметки. От тази дата е започнал да тече
пет годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Същият е изтекъл на 20.02.2022 г., което
поражда правото на ищеца да предяви настоящия иск. Прави доказателствени искания за
прилагане на изпълнителното дело.
При извършената служебна проверка на исковата молба, съдът е констатирал, че
същата отговаря на изискванията на чл. 128 и 129 от ГПК и е извършил процедурата
предвидена в чл. 131 от ГПК с Определение № 237 от 29.04.2022 г. Със същото определение
е освободил от държавна такса ищеца.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
процесуалния им представител адв. Д. К., с който оспорват изцяло предявените искове.
Счита, че предявеният иск е недопустим, подаден е от лице по отношение на което не е
налице правен интерес от водене на настоящото производство. Счита предявения иск за
неоснователен и недоказан. Моли да се отхвърли изцяло исковата претенция. Не оспорва
обстоятелството, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в качеството си на кредитор е встъпил като
взискател в изп.дело № 846/2011 г. по описа на ЧСИ Зв. В.. Считат, че претенцията над 32
252,10 лв. до 70 263,60 лв. е недопустима, доколкото останалата част представлява суми за
1
лихви и разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, с който е
дадена правна възможност длъжникът да оспорва с иск изпълнението, тъй като има правен
интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е
налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист.Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание
/влязло в сила съдебно решение/Длъжникът има правен интерес от установяване, че не
дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание /влязло в сила съдебно решение/
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната пълнота, намира следното:
Изпълнително дело № 20117340400846 е образувано на 15.09.2011 г. по подадена
молба от „Банка ДСК“ ЕАД против Н. Т. Н. с приложен изпълнителен лист от 27.05.2011 г.,
издаден в заповедно производство по ч.гр.д. № 716/2011 г. на РС- Севлиево. Няма данни
срещу заповедта да е подадено възражение и доколкото ищецът не твърди подобен факт,
съдът приема, че при липсата на подадено възражение е създаден стабилитет на заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Издаденият изпълнителен лист е за осъждането на Н.
Т. Н. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 32252,10 лв.- главница, 4891,20 лв., лихва и
лихва за просрочие за периода от 10.09.2010 г. до 25.05.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 26.05.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 742,87 лв. – разноски по делото и 821,43 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С покана за доброволно изпълнение от 06.10.2011 г., длъжникът Н. Т. Н. е поканен за
заплати сумата от 43 250,78 лв., от които главница в размер на 32252,10 лв. със законната
лихва в размер на 1341,63 лв. за период 26.05.2011 г.-20.10.2011 г.; 4891,20 лв. неолихвяеми
вземания, 1564,30 лв. присъдени разноски; 3201,55 лв.- такси по ТЗЧСИ дължими към
20.10.2011 г. Поканата е получена от К.П. – майка на Н. Т. Н., на 29.11.2011 г.
По подадена молба от 29.04.2013 г., на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК съдебния
изпълнител е конституирал като взискател по делото „ОТП Факторинг“ ЕАД. Настоящият
ответник по делото - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е конституиран като взискател на 26.03.2019
г. по изп. д. № 20117340400846. С молбата не са поискани извършването на нови действия
по изпълнителното дело.
В хода на образуваното изпълнително производство са поискани и предприети
различни действия по принудителното изпълнение. Видно от направените отбелязвания
върху изпълнителния лист, по изпълнителното дело, на 27.03.2014 г. са внесени сумите
78,68 лв. разпределени за „ОТП Факторинг“ ЕАД и 36,02 лв. за ЧСИ Зв. В.. След тази дата
не са извършвани нови плащания. Последното изпълнително действие, което е извършено от
съдебния изпълнител е налагането на запор върху банковите сметки на длъжника Н. Т. Н. на
20.12.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Искът е процесуално допустим, тъй като ищецът се позовава на факти, настъпили
след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК.
Изпълнителното дело е образувано по молба от 15.09.2011 г. От събраните
доказателства се установява, че последното изпълнително действие, изразяващо се в
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника е от 20.12.2017 г., а не както се
твърди в исковата молба 20.02.2017 г. За изпълнителните действия, които са извършени след
приемане на тълкувателното решение -26.06.2015 г. се прилага т. 10 от ТР № 2/2015 г.,
2
където според дадените задължителните указания, давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, в случая
чрез насочването на изпълнението чрез налагане запор върху банковите сметки. След датата
20.12.2017 г. не са поискани извършване на нови изпълнителни действия. Исковата молба е
подадена на 25.03.2022 г. пред Окръжен съд – Габрово.
Съобразно установените в хода на съдебното дирене факти, към 25.03.2022 г. – датата
на образуване на настоящото гр.д. № 139/2022 г. и на последните извършени изпълнителни
действия от страна частния съдебен изпълнител – 20.12.2017 г., когато е наложен запор
върху банковите сметки, не е изтекъл петгодишен период от време.
Горното означава, че не е налице хипотезата на чл. 110 от ЗЗД. В тази насока следва
да се отбележи, че след стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение, давността за
погасяване на всички вземания е петгодишна, по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, тъй като
влизането й в сила замества съдебното решение като изпълнително основание.
При така обсъдените доводи, предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските.
Разноски не са претендирани от страните, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Т. Н., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ул. **, за приемане
за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, кв. „Малинова долина“, ул. „Р.“ № 6, че
ищецът не дължи сумата 70 263,60 лв., поради изтекла погасителна давност, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
3