№ 117
гр. Варна , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
в присъствието на прокурора Милена Тунчева Неделчева (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Частно наказателно дело №
20213110201596 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от Председателя частно наказателно дело номер 1596
по описа за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпило е искане от ВРП с правно основание чл.157 от Закона за здравето, с което се
инициира производство по настаняване на задължително лечение в болнично заведение на
В. Р. А..
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа искането, като счита, че са
налице медицинския и социален критерии за настаняване на задължително лечение на
лицето.
Лицето, чието настаняване се иска сочи, че отишъл до сградата на 01 РУП-Варна и
поискал да бъде отведен в болница за да му правят кардиограма но бил подведен и му
поставили инжекции. Сочи, че няма нужда да се лекува. Обяснява, „че вуйчо му искал да го
заколи в една църква и за да не стане това започнал да бие камбаната на църквата. Сочи, че
не е употребявал агресия към близките си, а напротинв те го набили и завели дело за
домашно насилие. Употребявал марихуана 2-3 пъти месечно.
При разпита на свидетелите по делото прекъсва същите и се държи неадекватно в
съдебно заседание.
Не се явява в заседание по съществото на делото.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалния представител на лицето, чието
настаняване се иска счита, че са налице снования за настаняване на лицето на лечение но
1
оспорва срока и лечебното заведение.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
В. Р. А. е на 22 годишна възраст и до момента не е бил лекуван в психиатрична
болница, където е настанен за първи път. От дълги години приема марихуана – от 13
годишен, като последната година приемал и синтетични наркотици.
Живеел със семейството си до 12.12.2020г. когато има издадена ограничителна заповед
заради домашно насилие спрямо близките си.
Не е критичен към употребата на ПАВ като отказвал да приема медикаменти и да
спазва режима в отделението, което наложило да бъде поставен под затворен режим.
Факта, че осв. В. Р. А. бил опасен за своето здраве, както и за околните, станал причина
да бъде сигнализирана ВРП.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза
освидетелстваният В. Р. А. към момента на освидетелстването страда от Психично
разстройство вследствие комбинирана употреба на ПАВ.
Към момента на изготвяне на заключението осв. В. Р. А. е некритичен към
заболяването си, поради което представлява непосредствена опасност за себе си и околните.
Налице са медицинските критерии за лечение по смисъла на чл.155 от Закона за здравето.
Освидетелстваният не може да изразява информирано съгласие за лечение.
При установената фактическа обстановка, съдът извежда следното :
Съобразно разпоредбата на чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение
подлежат лицата с психични разстройства по смисъл ана чл.146 от ЗЗ, които поради
заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките
им, за околните , за обществото или застрашава сериозно здравето им. Медицинския
критерий - основание за настаняване на задължително лечение е рамкиран в чл.146 ал.1 т.1 и
т.2 от ЗЗ - психично заболяване, характеризиращо се със сериозно нарушение на психичните
функции /психоза или тежко личностово разстройство/ или трайна психична увреда в
резултат на психично заболяване, умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или
съдова и сенилна деменция.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че осв. В. Р. А.
към момента на освидетелстването страда от Психично разстройство вследствие
комбинирана употреба на ПАВ.
Съотнесено към разпоредбата на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ заболяването му предполага
наличието на медицинския критерий за постановяване на задължително лечение. Отделно от
това съдът установява наличието на социален критерий за постановяване на принудителна
2
форма на лечение. Същият отказва категорично провеждането на доброволно лечение, а
видно от показанията на разпитаните свидетели поведението му е опасно както за него, така
и за съседите и членовете на семейството му.
С оглед изложеното съдът намира, че освидетелстваният В. Р. А. следва да бъде
настанена на задължително лечение в ДПБ- с.Карвуна при стационарна форма на лечение за
срок от два месеца.
Предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза съдът приема, че
освидетелстваният не може сам да дава информирано съгласие по смисъла на чл.162 ал.2 от
ЗЗ, поради което следва да се определи лице по смисъла на чл.162 ал.3 от ЗЗ.
Предвид изложеното и на осн. чл.162 ал.1 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА задължителното настаняване и лечение на В. Р. А. , ЕГН-
********** при СТАЦИОНАРНА форма за срок от ДВА МЕСЕЦА в Държавна
психиатрична болница - Карвуна.
На осн. чл.162 ал.3 от ЗЗ НАЗНАЧАВА лице определена от кмета на Община
Балчик, което да изразява информирано съгласие за лечението на лицето.
Решението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от датата на обявяването
му в с. з.
Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Препис от същото да се изпрати на Държавна психиатрична болница - Карвуна за
сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3