Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. Велико Търново, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 909 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Г.С.К.
с ЕГН **********, адрес ***, срещу Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4011
от 12.11.2018 г. издадено от П.С.– зам. изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“. Образувано е по жалба, подадена от Г.С.К. с ЕГН **********, адрес ***,
срещу Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4011 от 12.11.2018 г. издадено от П.С.–
зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. С оспореното писмо от
разплащателната агенция е отказано оторизирането на суми и изплащането на
финансова помощ на жалбоподателя за кампания 2016 г. по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020, направление „Биологично пчеларство“, за два
броя пчелини в землището на с. Присово, с номера 5033-0026 и 5033-0164, с общ
брой 249 пчелни семейства. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на
оспорения акт, поради липса на изискуемата от закона форма, допуснати
съществени нарушения на административно производствени правила и противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Сочи, че в нарушение на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК от съдържанието на обжалваното уведомително писмо не става ясно
какви са конкретните фактически констатации и кое е правното основание за
постановения отказ, същите не могат да се изяснят и от документите в
административната преписка. Изтъква и че цитираната от ответника Методиката за
намаляване и отказване на плащания по м. 11 „Б3“ от ПРСР 2014-2020 е утвърдена
през 2017 г., а в случая се касае за заявление за подпомагане, подадено за
кампания 2016 г., при което прилагането на въпросната методика е недопустимо.
По същество твърди, че в случая санкционираните пчелини отговарят на базовите
изисквания, посочени в Приложение № 2 към чл. 13 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г.
на МЗХ, като се позовава на резултатите от възложена със Заповед № 328757/
08.11.2016 г. проверка на място, при която не са констатирани нарушения. В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото ***П.И. от
ВТАК, поддържа жалбата, по съображенията изложени в нея и с допълнителни
аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмена защита. В писмената
защита сочи, че в административното производство е започнато и проведено без да
са спазени разпоредбите на чл. 26 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, което е
обусловило и нарушение на чл. 35 от АПК. От съда се иска уведомителното писмо
да бъде отменено, претендира се присъждане на разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, издал оспореното уведомително писмо, чрез пълномощника си ***Ц.Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че административният акт е издаден при спазване на изискванията за форма, съответните административно производствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Доводи в тази насока развива в хода на устните състезания и в писмена защита. По отношение съответствието на обжалвания акт с материалния закон се позовава на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/ 23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, вр. с чл. 26 от действащата през процесная период Наредба № 1/ 07.02.2013 г. на МЗХ за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането. Изтъква, че заявлението за подпомагане на Г.К. за кампания 2016 г., е за втора поредна година, като същевременно посоченото подпомагане е за биологично пчеларство в преход /код БПП 6/. Предвид това и доколкото за биологичното пчеларство е предвиден минимален период на преход към биологичен начин на производство от една година, ответникът счита, че на жалбоподателя правилно не е предоставено финансово подпомагане за процесния период. С тези аргументи моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от доказателствата
по делото /анкетна карта за регистрация, анкетен формуляр на л. 70 – л. 74 от
делото/ се установява, че Г.С.К. е регистриран земеделски производител. Същият
е поел петгодишен ангажимент за извършване на земеделски дейности, насочени към
подобряване на опазването на околната среда по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., направление „Биологично
пчеларство“, за което е одобрен с Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/23 от
04.01.2016 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. За кампания 2016
г. същият е подал общо заявление за подпомагане с УИН 04/03061/69388 /вх. №
18292373 от 10.05.2016 г./, като е
заявено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР 2014 – 2020 година. Заявеното подпомагане е било по направление
„Биологично пчеларство“ /л. 33 - 37 от делото/, за два пчелина с № 5033-0026
/111 пчелни семейства/ и № 5033-0164 /138 пчелни семейства/, общо 249 пчелни
семейства. В заявлението като код на агроекологичната дейност за всички 249
пчелни семейства К. е посочил „БЛП 6“ /л. 36 от делото/, т.е. за биологично
пчеларство в преход, съгласно Приложение № 1 - кодовете на биологичните
дейности към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 година. Приложил е документи, доказващи опит в заявените за
подпомагане дейности и договор с контролиращо лице по смисъла на § 1, т. 4 от
ДР към Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ, вр. с чл. 18, ал. 1 от Закона за
прилагане на общата организация на пазарите за земеделски продукти на
Европейския съюз. В преписката се съдържат приложените Стандартен договор за
инспекция на биологична селскостопанска продукция от 23.10.2014 г. между Г.С.К.
и „Лакон – Частен институт за осигуряване на качеството и сертифициране
на биологично произведени хранителни продукти“ ООД, Офенбург, Германия /по-долу
в решението „Лакон“ ООД/, представлявано от „Лакон България СЗХ“ ООД, офис в
гр. Велико Търново, 4 броя анекси към този договор, от дати 23.10.2014 г.,
12.05.2015 г., 13.10.2015 г. и 09.05.2016 г.,
21.12.2012 г. и 31.10.2013 г. /л. 23 – л. 28 от делото/. От ответника се
представени още намиращите се в административната преписка формуляр за
резултати от автоматични проверки, при които не са открити несъответствия,
удостоверение за професионално обучение на Г.К. /л. 29/, посочените по-горе
анкетна карта и анкетен лист на ЗП, и два броя удостоверения с № 77/ 26.08.2011
г. и № 86/ 27.05.2015 г. на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.
В. Търново за регистрация на пчелини № 5033-0026 и № 5033-0164 /л. 74 и л. 75 от делото/. В преписката се съдържат още Заповед
№ 328757/ 08.11.2016 г. на н-к отдел Регионален технически инспекторат при ОД
на ДФЗ – В. Търново, за извършване на проверка на място и доклад от въпросната
проверка, като в последния не са отбелязани установени нарушения /л. 65 – л.
69/.
Във връзка с подаденото от Г.К. заявление за кампания
2016 г., с
Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4011 от 12.11.2018 г. издадено от зам.
изпълнителен директор на ДФЗ, на заявителя е отказано оторизирането на суми и
изплащането на финансова помощ за
В съдебната фаза на производството от
жалбоподателя е представено оспорваното уведомително писмо, като вместо стр. 3
от същото е приложена същия номер страница от Уведомително писмо изх. №
02-040-6500/23 от 04.01.2016 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ /писмото с
което е одобрен за финансово подпомагане/. От ответника са представени документите,
съдържащи се в административната преписка, Заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г., Заповед № 03-РД/715#2 от 13.12.2018
г., и двете на изпълнителния директор на ДФЗ, Заповед № РД 09-144/ 23.02.2017
г. на министъра на земеделието и храните и утвърдената с нея Методиката за
намаляване и отказване на плащания по м. 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020. По искане на жалбоподателя, от ответника е представено и посоченото
по-горе уведомително писмо от 04.01.2016 г. на зам. изпълнителен
директор на ДФЗ.
При така установеното,
съдът прави следните изводи:
Оспорването срещу Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4011 от 12.11.2018
г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - РА е извършено от лице с надлежна
процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален
административен акт, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок.
От външна страна жалбата срещу уведомителното писмо отговаря на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната допустимост за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваното уведомително писмо е валиден
административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на
законово вменените му правомощия. Съгласно §
1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбите на
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция, предвиждат, че
изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и
ръководи нейната дейност, и я представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4
от ЗПЗП, респ. чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ
„Земеделие“, е въведена възможност изпълнителният директор да делегира част от
предоставените му правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните
директори. В случая със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ /т. 1 от заповедта/, на П.Д.С.–
заместник изпълнителен директор, са делегирани правомощия за издаване и
подписване на уведомителни писма за за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по чл. 1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ.
Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган, при упражняване на
делегираните му правомощия, при наличието на материална компетентност на
неговия автор.
Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че оспореното уведомително писмо не отговаря на
изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. Действително, при пръв прочит от
съдържанието на същото не може да се бъде установена причината, поради която
на заявителя е отказано финансово подпомагане, като същата е подробно
аргументирана от ответника едва в хода на съдебното производство. Същевременно,
при цялостен анализ на фразата „2016 г. е втора година от последно поетия от
заявителя ангажимент по това направление“ и правното основание за санкцията,
посочено в разясненията към съдържанието на таблично оформената информация /т.
7 от разясненията/ се установява, че административният орган се позовава на
разпоредбите на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ и б. „b“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката
за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „Б3“ от ПРСР 2014-2020 година.
Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ, плащания по ал. 1
от същата наредба се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не
надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно
чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008
за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007
на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични
продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Или от административния орган се претендира
надвишаване от заявителя на нормативно определения период в преход, като
основание за постановения отказ. Съобразно това настоящият състав
приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59 от АПК,
като съдържащите се в административния акт, макар и лаконични мотиви,
кореспондират с посоченото правно основание за отказ от отпускане на финансова
помощ. Фактически в уведомителното писмо се съдържат както данни във връзка със
заявените за подпомагане за кампания 2016 г. пчелни семейства и установените за
тях обстоятелства, така и изрично отбелязване на фактическото основание за
конкретния отказ, при което не е налице
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С посоченото си съдържание
уведомителното писмо позволява на адресата му да упражни правото си на защита,
и не създава значителни затруднения пред съда при осъществяването на контрол за
законосъобразност. Не се установява в оспорения акт да липсва някой от останалите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и не са налице нарушения на формата,
съставляващи отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаването на процесния акт не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Неоснователни са оплакванията за
неспазване изискването на чл. 26 от АПК при започване на административното
производство, доколкото цитираната норма задължава административния орган за
уведомяване на известните заинтересовани граждани и организации, извън
заявителя. В случая производството по издаването на оспорения административен
акт е започнало по инициатива на Г.К., чрез подаването на заявление по реда на
чл. 4 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на
МЗХ, вр. с чл. 41 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ, в приложимата редакция,
като към заявлението са били приложени и изискуеми от закона писмени
доказателства, изброени по-горе. Тоест в случая жалбоподателят притежава
качеството заявител по смисъла на чл. 26 от АПК и като такъв по силата на
самата правна норма, е изключен от кръга лица, подлежащи на уведомяване за
започналото производство. Както се посочи, административната преписка се състои
основно от документи изходящи от заявителя или от трети лица, но представени от
земеделския производител като изискуеми приложения към заявлението му за
плащане. Данните от тези документи, както и от подаденото от К. заявление с УИН
04/03061/69388 /вх. № 18292373 от 10.05.2016 г./, са били преценени от
административния орган като верни, не се били спорни и са изцяло съобразени при
издаването на обжалвания административен акт. Не се установява земеделският
стопанин да е предприемал действия по промяна на въпросните данни в срока и по
реда на чл. 11, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 5/ 06.04.2009 г. 27.02.2009 г. на
МЗХ. В преписката действително се съдържат и документи съставени от служители в
ЗФЗ – РА, при извършени автоматична проверки при приемане на заявлението от
10.05.2016 г. и от проверка на място за изпълнение на изискванията за
подпомаганата дейност. Видно от приложените документи, издадени след
приключване на тези проверки /л. 30 и л. 66-67/, в хода им не са установени
нередности, Г.К. е бил надлежно уведомен за резултатите от същите, за
удостоверяване на което се е подписал. Съобразно изложеното, не могат да бъдат
възприети твърденията на жалбоподателя за нарушаване изискванията на чл. 34,
ал. 1 от АПК в хода на административното производство. Отделно от това,
оспорваният отказ не се основава на резултатите от коментираните проверки, а
изцяло на данните, съдържащи се в подадените от заявителя документи. Предвид
горното съдът намира за неоснователно и твърдението за неспазване изискванията
на чл. 35 от АПК при издаването на оспореното уведомително писмо. Не се
установява в процедурата по издаване на обжалваното уведомително писмо да са
допуснати други процесуални нарушения, ограничаващи участието на земеделския
стопанин в административното производство.
Съдът намира, че административният акт не е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Както се посочи, в мотивите си административният орган от правна страна
е обосновал решението си с разпоредбите на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/
24.02.2015 г. на МЗХ и б. „b“
Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на
плащания по м. 11 „Б3“ от ПРСР 2014-2020 година. Освен това административният орган е отбелязал, че 2016 г. е
втора година от поетия ангажимент, т.е. е изтекъл минималният период на преход
към биологично производство по относимата разпоредба от Регламент на Комисията
(ЕО) № 889/2008. Според установеното в чл. 6, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ, в приложимите редакции, биологичните
направления се изпълняват за период от пет последователни години, като срокът
започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на заявлението
за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за
плащане. Всяка следваща година до изтичане на срока кандидатите за подпомагане
подават заявление за плащане. Съобразно последно цитираните норми, кампания
2015 г. се явява първа
година от поетия от Г.К.
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ и това обстоятелство не е било
спорно между страните. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г., плащанията за
периодите на преход по алинея първа от същия член, включително отглеждане на
пчелни семейства /чл. 11, ал. 1, т. 6 от наредбата/, се предоставят на
подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към
биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от
Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола.
Конкретно по отношение на биологичното пчеларство с разпоредбата на чл.
38, § 3 от Регламент (ЕО) № 889/2008 е предвиден минимален период на преход към
биологичен начин на производство от една година. Същият като продължителност
преходен период за преминаване към отглеждане на пчели по биологичен начин е
предвиден и в сочената от ответника норма на вътрешното право, действала през
процесния период – чл. 26, т. 5, вр. с чл. 23 от Наредба № 1/ 07.02.2013 г. на МЗХ за прилагане на
правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури,
растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното
етикетиране и контрола върху производството и етикетирането /обн. ДВ бр. 16 от
19.02.2013 г., в сила от 19.02.2013 г., отм. бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от
12.11.2018 година/. Доколкото поетият от Г.С.К. петгодишен ангажимент за
извършване на биологични дейности по мярка
11, направление „Биологично пчеларство“, е започнал през 2015 г., а 2016 г. е
втората година от този ангажимент, към момента на подаването на заявлението за
процесния период определеният в цитираната по-горе норма на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. срок за подпомагане в период на
преход е бил изтекъл. Въпросното обстоятелство, независимо от разпоредбите на
чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ, съставлява
самостоятелно основание за отказ да бъде отпусната заявената финансова помощ за
2016 г., при това в хипотеза, в която административният орган действа при
обвързана компетентност. Налице е соченото от ответника основание за постановения отказ от подпомагане,
което определя съответствието на оспореното уведомително писмо и с приложимия
материален закон.
За пълнота следва да се отбележи, че направеното от ответника позоваване на Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/ 23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, е неправилно и не може да послужи като основание за издаване на акта. Съгласно чл. 13 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г., на основание на който е издадена методиката, в приложимата към момента на издаването на оспорения акт редакция, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. Видно е, че делегацията на правомощия по определяне размера на намаляване на конкретните заявени от земеделските стопани плащания, не обхваща случаите от вида на разглеждания, а и това би било безсмислено, доколкото чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. изрично изключва изцяло от подпомагане пчелните семейства в преход, след изтичането на нормативно определен период.
Независимо от последно изложеното съдът
намира, че оспореното Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4011 от 12.11.2018
г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е законосъобразно
издадено, а жалбата на Г.С.К. *** се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя за настоящото производство не следва да бъдат присъждани. Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение - поисканият минимум по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на
Г.С.К. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Уведомително писмо изх. №
02-040-6500/4011 от 12.11.2018 г., издадено от П.С.– зам. изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“.
Осъжда Г.С.К. с ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, разноски по
делото в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :