№ 3308
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Георги Кацаров
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506282 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 4226/20.03.2023 г. на СРС, 42 с - в по гр. д. № 49073/2021 г.
Д. Г. Д.,ЕГН ********** е осъдена да заплати на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1
от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми :
3 845, 77 лв. главница за топлинна енергия за периода м. 07.2018 г. до м. 04.2019 г., 17,
22 лв. - сума за дялово разпределение за периода м. 08.2018 г. до м. 03.2019 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска - на 26.08.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и 695, 34 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г. С решението са отхвърлени исковете
за главницата ТЕ за разликата над 3 845, 77 лв. до пълния претендиран размер от 3 857, 05
лв. главница за топлинна енергия, както и в частите за разликата над 17, 22 лв. до пълния
претендиран размер от 23, 61 лв. сума за дялово разпределение,за сумата от 5, 06 лв.
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 02.03.2021
г.
Със същото решение К. Н. А., ЕГН ********** е осъдена да заплати на основание чл.
79 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД на „Топлофикация София"ЕАД, ЕИК
********* сумата 1 281, 92 лв. - главница за топлинна енергия за периода м. 07.2018 г. до
м.04.2019 г., 5, 74 лв. за дялово разпределение за периода м. 08.2018 г. до м. 03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска - на 26.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 231, 78 лв. мораторна лихва
върху главницата за ТЕ, за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г.
С решението исковете са отхвърлени, както следва : за разликата над 1 281, 92 лв. до
пълния претендиран размер от 1 285, 68 лв. главница за топлинна енергия, за разликата над
1
5,74 лв. до пълния размер от 7, 87 лв., сума за дялово разпределение, както и изцяло за 1, 68
лв. лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до
02.03.2021 г. Ответниците са осъдени за разноски.
Недоволни от решението са останали ответниците Д. Г. Д. и К. Н. А., които го
обжалват, чрез особения си представител, в частите, в които исковете са уважени. В
жалбата се излагат единствено съображения, че съдът неправилно е преценил, че се
дължат посочените в решението суми за ТЕ, като не е съобразил направеното от
ответниците възражение за погасяване на вземанията по давност и ТР № 3/18.05.2012 г.
на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че задълженията е следвало да се установят посредством
издадените от ищеца месечни фактури, съгласно чл. 31 и 32 он ОУ на договора за
доставка на ТЕ. Поддържат се общо съображения, че ищецът не е доказала
претенциите си по основание и размер, като е недопустимо исковете да се установяват
само посредством ССчЕ и СТЕ, изготвени на база доказателствата, представени от
ищеца. Молят да се отмени решението, в частите, в които исковете са уважени и да се
отхвърлят изцяло исковете.
Въззиваемата страна ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е оспорил жалбата
като неоснователна в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Сочи, че съдът е
постановил решението си в съответствие с материалния закон и приетите пред него
доказателства, като е достигнал до правилен извод за дължимост на сумите. Моли да се
остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в оспорените части.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД, не взема становище по
въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Като съобрази становищата на страните по реда на въззивната проверка,
съдът намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
СРС се е произнесъл по обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението се оспорва само в частите, в които исковете са уважени. В частите, в
които исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила и не подлежи на проверка.
Трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д.
№ 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г.
на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове приема, че подадена в срок въззивна жалба,
в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, е редовна
по аргумент от чл. 262, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК. В Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието,
че при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
Следователно по въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на
обжалваното решение и в случай, че не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първоинстанционния съд, е недопустимо извършване на
цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение.
При извършване на проверката в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК
съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в
2
оспорените части.
По съществото на спора изводът на СРС, че страните са обвързани от валиден
договор за продажба на топлоенергия, чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, е съобразен със
събраните по делото доказателства. Облигационното отношение между страните е
възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на Общите условия на
ищцовото дружество.
Като е съобразил представените пред него доказателства - нотариален акт от
12.08.1982 г., с който Д. Г. Д. и Н. Н.П. се легитимират като собственици на ап. 3, на ул.
****, обосновано СРС е приел, че ответницата Д. Д. е собственик на 3/4 ид. части от
процесния имот, а ответницата К. А. - на 1/4 идеална част от имота. Съдът е съобразил, че
правото на собственост е придобито от ответницата Д. и нейният съпруг по време на брака
им.
Взето е предвид и обстоятелството, че съгласно справка от НБД „Население“ Н. Н.П.
е починал през 2003 г., като е оставил за наследници по закон съпругата си Д. Г. Д. и дъщеря
си К. Н. А.. СРС е отчел наследственото правоприемство, при което притежаваният от
наследодателя дял от правото на собственост се разделя между съпругата му Д. Д. и дъщеря
му - К. А. и хо този начин е определил правата на ответниците върху имота.
На следващо място сградата е етажна собственост и се установява, че в исковия
период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото
законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, което в
периода е осъществено от ФДР „Техем сървисис“ ЕООД. Размерите на дължимите от
ответниците суми са установени от събраните по делото писмени доказателства, а
ответниците не са спорили по стойността и количеството на доставената в имота ТЕ в
процесния период. СРС основателно е преценил, че се дължат суми в установените в
производството размери.
Както се посочи, при липса на конкретни възражения относно
незаконосъобразността на решението, въззивният съд няма задължения да извършва
цялостна проверка на правилността му. В случая при постановяване на решението не
са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Съдът намира за неоснователно възражението, поддържано и пред настоящата
инстанция, че СРС не е съобразил погасяването по давност на част от вземанията за
главница и лихви. При постановяване на решението СРС е разгледал направеното от
особения представител на ответниците възражение по чл. 111, б. „В“ ЗЗД, като е взел
предвид даденото в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК
задължително тълкуване и е приел за погасени по давност част от вземанията, станали
изискуеми 3 години преди подаване на исковата молба на 25.08.2021 г. По този начин са
останали непогасени само задължения за периода м. 07. 2018 г. - м. 04.2019 г., определени
съгласно приетата пред СРС СТЕ и ССчЕ в размер на 3 845, 77 лв. за Д. Д. и в размер на 1
281, 92 лв. за К. А..
Във връзка с възраженията в жалбата следва да се посочи, че СТЕ е изготвена
както на база доказателствата, представени от ищеца, така и на база тези, представени
от ФДР. Съдът е съобразил изискуемостта на вземанията съгласно приложимите в
случая ОУ на ищеца от 2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ).
При липса на конкретни възражения в жалбата относно дължимостта на суми за
дялово разпределение и на лихви за забава върху главницата за ТЕ, въззивният съд не
3
намира основание за промяна изводите на СРС и препраща към тях, на основание чл.
272 ГПК.
По изложените съображения в съвкупност, решението в оспорените уважителни
части следва да се потвърди, включително по присъдените разноски в полза на ищеца.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора, право на разноски има ищеца, но съдът намира, че в
негова полза не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение,
тъй като не са извършени действия по същинско процесуално представителство в
производството от негова страна. В полза на ищеца следва да се присъдят единствено
разноски за особен представител на ответниците за въззивното производство в размер
на 400 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4226/20.03.2023 г. на СРС, 42 с - в по гр. д. №
49073/2021 г., в частите, в които, на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Д. Г. Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми : 3 845, 77 лв. главница за топлинна
енергия за периода м. 07.2018 г. до м. 04.2019 г., 17, 22 лв. - сума за дялово
разпределение за периода м. 08.2018 г. до м. 03.2019 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска - на 26.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и 695, 34 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., а К. Н. А., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на същите основания, сумата 1 281, 92
лв. главница за топлинна енергия за периода м. 07.2018 г. до м.04.2019 г., 5, 74 лв. за
дялово разпределение за периода м. 08.2018 г. до м. 03.2019 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на иска - на 26.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 231, 78 лв. мораторна лихва
върху главницата за ТЕ, за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г. и двете са осъдени за
разноски по делото по чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорените от ищеца отхвърлителни части.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН ********** и К. Н. А., ЕГН **********, с адрес на
особения се представител : гр. София, ул. ****, чрез адв. К., да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес : гр. София, ул. ****, разноските
за особен представител на ответниците за въззивното производство в размер на 400 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Техем сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5