Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1261
07.10.2020г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: АТАНАСКА АТАНАСОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Й. Б.
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1378 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба, подадена от „Пагема 2013” ЕООД, ЕИК *********, с адрес:
с.Лозенец, общ.Царево, обл.Бургас, улица „Резвая“ №6, представлявано от П.Г.К.,
чрез пълномощника- адвокат Л.К. ***, против Решение № 63 от 10.06.2020г.,
постановено по НАХД № 99 от 2020г. на Районен съд - Царево, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002824 от 04.03.2020г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас (ДИТ-Бургас), с
което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ), на
основание чл.414, ал.3 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева. С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и
потвърденото с него НП. Излагат се доводи за неправилна правна квалификация,
при липса на издадено постановление по чл.405а, ал.1 от КТ за обявяване
съществуването на трудово правоотношение и наличие на сключен граждански
договор с установеното при проверката лице.
Посочените в
жалбата оплаквания се квалифицират по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение
поради противоречие с материалния закон.
Ответникът–Директор
на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Бургас, се представлява в процеса от
юрисконсулт И., която взема становище за неоснователност и на касационната
жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването,
поради което предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила.
След
като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас, в настоящият касационен състав, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е подадена в преклузивния 14-дневен срок, съгласно чл.211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
При разглеждането й
по същество, съдът констатира следното:
С обжалваното
решение Районен съд - Царево е потвърдил наказателно постановление № 02-0002824/04.03.2020г.
на директора на ДИТ-Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2
от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ, на касатора е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
При постановяване на решението съдът е приел, че в проведеното административно-наказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество решаващият
състав е обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, като това се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което
правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за
неспазване на трудовото законодателство. Прието е, че деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение. По отношение
релевираното и в касационното производство възражение е изложил, че
производството по чл.405а, от КТ е самостоятелно и независимо административно
производство от производството по реализиране на административно-наказателната
отговорност на работодателя, каквото е настоящото.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната
инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на
фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на
правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Настоящият съдебен
състав приема, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и
НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от
формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество
описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството
писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение за което е съставен
АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен
субект.
При правилно
изяснена фактическа обстановка, РС-гр.Царево е постановил законосъобразен
съдебен акт, а възраженията на касатора са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Дружеството „Пагема
2013” ЕООД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, на 29.01.2020г.,
в 14.00 часа, в изпълнявания от дружеството строителен обект: „Жилищна сграда“,
находящ се в УПИ VІ, кв.26, ПИ 44094.501.497 по КК на с.Лозенец, общ.Царево, не
е уредил като трудово правоотношение, отношението при предоставяне на работна
сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д.П.И., който
при извършената проверка е бил установен да престира труд като „общ работник“. В оспореният съдебен акт
са изложени изчерпателни съображения относно наличието на достатъчно
доказателства за обосноваване на извода, че е налице трудово правоотношение
между посоченото по-горе физическо лице /работник/ и дружеството /работодател/,
които мотиви се споделят от настоящия съдебен състав и на основание чл.221,
ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към тях.
Гражданският
договор, на който се осланя тезата на касатора, е представен след извършването
на проверката на място в обекта и след като представител на дружеството бил
поканен да се яви за извършване на допълнителна /документална/ проверка на
10.02.2020г. Проверяващите не са били уведомени за наличието му в хода на
проверката на място. Според този договор, страни по съглашението са „Пагема
2013” ЕООД и лицето Д.И., същият е сключен на 13.01.2020г. и има за предмет извършване
на общи строителни, почистващи, довършителни дейности строителния обект.
Възложителят се е задължил да му заплаща възнаграждение от 610 лева на месец. Анализът
на доказателствата обосновава извод, че този договор не е бил известен на посоченото
физическо лице, защото той не е уведомил за наличието му проверяващите органи,
поради което съдът приема, че датата на договора не може да бъде
противопоставена на наказващия орган при установяване на административното
нарушение, за което е санкционирано дружеството- касатор. Гражданският договор
е частен документ, който няма достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, поради което следва да се възприеме, че той е съставен най-рано на датата,
на която е представен на органа, а това е 10.02.2020г., което е след
проверката. Следователно, представеният от санкционираното дружество граждански
договор не отразява действителното правоотношение, което е съществувало между
него и Д.Илиев на релевантната дата на проверката – 29.01.2020г. Този извод на
съда се подкрепя и при съвкупната преценка на останалите доказателства.
Правната уредба на договора за изработка не изисква сключването му в писмена
форма за действителност, т.е. писмената форма е само за доказване на
правоотношението. Дори да се приеме, че правоотношението е възникнало още преди
писменото му оформяне в представения гражданския договор, тъй като страните са
били постигнали съгласие относно неговите съществени елементи, а такива
доказателства не са ангажирани пред административнонаказващия орган и
съда, към момента на проверката,
евентуално възникналото гражданско правоотношение е следвало да бъде съобщено
на контролните органи. Последното не е направено нито от работника, нито от
представител на фирмата. Напротив, в попълнената от лицето справка, той не
само, че не е посочил съществуване на облигационно правоотношение, но е вписал че
е обвързан с работно време, има почивен
ден и договорено възнаграждение – 600 лева. Тези констатации обуславят извода,
че лицето не е извършвало самостоятелно своята дейност, респективно в
задълженията му не се включва изработването на определен краен резултат, а
единствено е престирал работна сила. Налице са характеристиките на трудовото
правоотношение, т.е. предоставяне на работна сила през определено работно
време, с конкретно работно място и определено възнаграждение. Безспорно, не е
бил налице сключен писмен трудов договор между касатора и работника, поради
което правилно е посочена нарушената законова разпоредба – чл.62, ал.1 от КТ и
в този смисъл закономерно е ангажирана отговорността на работодателя, на
основание чл.414, ал.3 от КТ.
Разпоредбите на
трудовото законодателство вменяват задължения на работодателите да сключват
трудови договори с наетите от тях работници и служители преди постъпването им
на работа, като императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ изисква договорът
да бъде сключен в писмена форма. Касаторът не е изпълнил това си задължение по
отношение на цитираното лице. На жалбоподателя е наложена санкция в минималния
предвиден в закона размер. В оспореното решение подробно са изложени
съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН и защо деянието не представлява
маловажен случай, които касационният състав споделя изцяло и също препраща към
тези мотиви.
Неоснователни са
доводите в касационната жалба, че липсата на постановление по чл.405а от КТ за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, препятства реализирането на административнонаказателната
отговорност на касатора. Производството по чл.414, ал.3 от КТ е с
административнонаказателен характер, за което се налага глоба или имуществена
санкция. В това производство наказващият орган е установил, че с работника не е
бил сключен трудов договор, като лицето изпълнява трудови функции в полза на
дружеството- касатор. С производството по чл.405а от КТ се установява, че
работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, но съществуването на
трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните
органи на инспекцията по труда. Според чл.12 от ЗАНН административните
наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. В производството по чл.405а от КТ
целта е да се обяви съществуването на трудовото правоотношение, за да може
лицето да се ползва от правата и задълженията на трудовия договор с
работодателя. Производството по издаване на акт по чл.405а от КТ не е
преюдициално спрямо настоящото производството по налагане на имуществена
санкция, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като фактите въз
основа, на които се издава НП са установени с АУАН, а не с постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение.
По изложените
съображения, Районен съд - Царево е анализирал обективно и всестранно
фактическата обстановка, като е достигнал до верни правни изводи, поради което
решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
По делото е
направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
пълномощника на ответника. При обсъждане на неговата допустимост и
основателност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.63,
ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, решението подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
дванадесета от АПК „Касационно производство“. Нормата на чл.228 от АПК
предвижда, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно
разпоредбите за първоинстанционното производство.
Според чл.143, ал.3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната за която административният акт е благоприятен има право на
разноски. При съобразяване нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора,
настоящия състав намира, че в полза на Г- Бургас следва да се присъди сумата от
100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24
от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими, съгласно
чл.144 от АПК и Тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на
ВАС.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63 от 10.06.2020г.,
постановено по НАХД № 99 от 2020г. на Районен съд - Царево.
ОСЪЖДА „Пагема 2013” ЕООД,
ЕИК *********, с адрес: с.Лозенец, общ.Царево, обл.Бургас, ул.Резвая № 6, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове:
1.
2.