Р Е
Ш Е Н
И Е № 2 0 3 8
гр. Пловдив,29.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
VІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Надя Точева, като разгледа АНД № 4376/2018г. по описа на ПРС, VІІІ
наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ 18-1030-003014 от 04.05.2018г. на Началник Група, сектор
„Пътна полиция” Пловдив към ОДМВР Пловдив, с което на Т.П.У., ЕГН **********,
са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл.104б,
т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени ГЛОБА в размер на 3 000
/три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /
дванадесет/ месеца на осн. чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.147,
ал.1 от ЗДвП на осн. чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/
лева.
Жалбоподателят атакува
наказателното постановление по изложени в жалбата съображения. Иска отмяната
му. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с адв. М., която
поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно
призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по
депозираната жалба.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът
установи следното:
С процесното наказателно
постановление Т.П.У. е санкциониран за това, че на 10.04.2018 г., около 01:05
часа в гр.Пловдив, на бул. „България" срещу № 121, като водач на лек
автомобил - АУДИ „С 4” с рег. № ****, държава България, собственост на К.Б.Р. –
********** от гр. Д. извършил следните нарушения: 1. Водачът организира и
участва в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за обществено
ползване с лек автомобил Нисан „350 Z” с рег.
№ ****, който е негова собственост; 2. Не е представил автомобила на
задължителен ГТП, с което е извършил:
1) Водач на МПС участва в нерегламентирани състезания по пътищата
отворени за обществено ползване, с което виновно е нарушил чл.140 Б, т.1 от ЗДвП,
2) Водач управлява ППС, което не е представено на технически
преглед, с което виновно е нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП.
За констатираните нарушения
против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 596105 от 10.04.2018 година, който
му бил предявен на същата дата, а въз основа на този акт било издадено и
атакуваното НП.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства както и от показанията на актосъставителя – П. и тези на
свидетелката И..
В тази връзка св. П. заявява, че
той заедно с колегата му са били позиционирани на установъчен пункт на бул.
„България” в гр. Пловдив, когато забелязали два автомобила движещи се бързо и
успоредно един до друг в посока гр. Пазарджик, след което въпросните МПС-та се
върнали движейки си в посока бул. „България” в гр. Пловдив, след което били настигнати от контролните
органи, като при проверката последните установили, че управляваният от
жалбоподателя У. автомобил нямал технически преглед. На въпрос от проверяващите
към водачите защо са управлявали автомобилите си по този начин, последните
отговорили, че искали да видят кой автомобил е по-бърз.
В хода на съдебното следствие е
била разпитана и свидетелката М. И.. По
нейни данни на процесната дата и място жалбоподателят не се е състезавал, нито
е карал бързо, а единствено е сменил автомобила си, който е бил двуместен с
по-голямото „АУДИ” на свой приятел, тъй като на У. и св. И. им предстояло
пътуване, а причината да карат един до друг била, че искали да си говорят.
Съдът кредитира показания на
горепосочените свидетели като последователни и обективни.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следното от правна страна:
Съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство извършването на вменените
административни нарушения, съобразно разпределението на доказателствената
тежест, не бе доказано от страна на АНО до изискваната от закона степен на
несъмненост.
При наличието на горните
противоречиви две групи гласни доказателства, за да достигне до единствен и
несъмнен извод за правилност и законосъобразност на НП, съдът следва да
съобрази дали фактическите констатации описани в акта са подкрепени с
достатъчно и убедителни доказателства относно вида на нарушението, начина на
извършване и авторството в лицето на жалбоподателя, респ. неговата виновност. В
конкретния казус обаче, освен показанията на полицейския служители П. и св. И.,
няма нито едно пряко или косвено, респ. гласно, писмено или веществено
доказателство, установяващо, че действително на процесните дата, час и място Т.П.У. е участвал в нерегламентирано
състезание. От показанията на актосъставителя се установява, че той не е
засякъл скоростта на посочените в АУАН и НП автомобили, нито е записал
движението им, а същевременно св. И. твърди, че жалбоподателят не се е
състезавал, а е бил изравнил автомобила си с този на приятеля си, за да си
говорят.
Извън казаното до тук, дори да се
приеме изцяло и безрезервно заявеното от полицейския служител П. в смисъл, че
двата автомобила са карали с висока
скорост един до друг, то това не означава автоматично пак, че е доказано
извършването на нарушение по чл. 104б, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма разписва,
че на водача на моторно превозно средство е забранено да oрганизира или участва
в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
Понятието "състезание"
смислово означава надпревара /не е задължително да е спортна/, съревнование,
конкурс, съпоставка на възможности в някаква област, което от само себе си предполага наличие на повече
от един субект, между които субекти следва да е налице някаква съгласуваност за
участие в състезанието относно правила или регламента, очертаващ предмета, средствата,
времето, количеството, наградата и др. параметри на състезателната дейност. В
частност при автомобилни състезания обикновено в регламента се определят
времеви критерии, равен старт, съпоставими средства /автомобили от еднакъв
клас, тегло, мощност и т.н./.
Всичко това от своя страна пък
предполага някаква договореност между участниците в състезанието /дори то да не
е регламентирано/, т.е. синхронизиране на действията им за участие в
съревнованието, персонификация и индивидуализация на елементите по
регламентацията на състезателната дейност. Без наличие на доказателства за
горните предпоставки, всяка друга на пръв поглед сходна проява, като например едновременно
бързо движение на два автомобила би съставлявало само и единствено
предположение за извършване на състезание с автомобили, т.е. допускане за
такава дейност или вменяване на нещо, което не отговаря на реалната обстановка.
Описаният в НП и от самия актосъставител начин, по който автомобилите са били
управлявани, респективно – използвани, сам по себе си не обуславя извод, че жалбоподателят
е oрганизирал или участвал в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени
за обществено ползване, а по-скоро сочи на извършено нарушение за движение с
несъобразена скорост по чл. 20, чл. 21 или по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП каквито
нарушение обаче не са вменени на жалбоподателя.
Ето защо, дори безрезервно да се
кредитират показанията на свидетеля П., че жалбоподателят е карал с висока
скорост в близост до друг автомобил, то може да се приеме, че неговото поведение
е укорително, но не го превръща автоматично в участник в нерегламентирано
състезание, още по-малко в организатор. Без доказателства за наличието на тези
обективни елементи съставът на административното нарушение по чл. 104б, т.1 от
ЗДП не е запълнен.
От показанията на полицейския
служител дадени по делото може само да се направи предположение, че
жалбоподателят е участвал в нерегламентирано състезание, но съгласно нормата на
чл. 303, ал.1 от НПК, към който препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН,
присъдата, респ. НП, което в АНП има статут като на присъда при носене на
наказателна отговорност в наказателен процес, не може да почива на
предположения. Всичко това е достатъчно за отмяна на атакуваното НП в тази му
част.
Що
се отнася до нормата на чл. 147, ал. 1 ЗДвП регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност.
При
извършен прочит на посочената разпоредба се установява, че същата не вменява
конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните и
теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност.
Задължение
за непредставяне в определения срок на превозно средство за технически преглед
е регламентирано в чл. 181, т. 1 от ЗДвП и е по отношение единствено на
собственика на МПС-то, което се управлява. Това следва от обстоятелството, че
за извършване на технически преглед е необходимо представянето на документи,
които единствено собственикът на МПС-то притежава. Предвид липсата на изрично
предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, на което не е собственик, да го
представя на технически преглед, настоящият съдебен състав намира, че е
недопустимо на същия да се налага наказание по общата санкционна норма на чл.
185 от ЗДвП /в този смисъл Решение № 1153/17.05.2018 г. по к. адм. н. д. №
573/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 958/07.06.2017 г. по н.
д. № 1104 / 2017 г. на Административен съд – Пловдив, и Решение №
2027/23.9.2013 г. по н. д. № 1667/2013 г. на Административен съд – Пловдив/.
В тази връзка основателно се
явява възражението на жалбоподателя, че не се явява адресат на посоченото
задължение, доколкото от събрания доказателствен материал същият се явява
единствено водач на процесното МПС - АУДИ „С 4” с рег. № ****, не и негов собственик. В тази част НП се явява
също противоречащо на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Предвид на изложеното до тук Съдът
счита, че наказателното постановление е незаконосъобразност, поради което
последното следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ 18-1030-003014 от
04.05.2018г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция” Пловдив към ОДМВР
Пловдив, с което на Т.П.У., ЕГН **********, са наложени административни
наказания, както следва: за нарушение на чл.104б, т.1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени ГЛОБА в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 / дванадесет/ месеца на осн.
чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на осн.
чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.