№ 509
гр. Благоевград, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600758 по описа за 2021 година
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, напълно и
противоречащо на закона и добрите нрави, съдържащо съществени пропуски. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е взел предвид, че е налице промяна на процесния имот въз
основа на отменената заповед № 144/05.10.2005г. на ОА Я., от която променя обвиняемата
Х. се е възползвала, създавайки нов имот УПИ V, чиято площ е увеличена за сметка на
повече от половината от наследствия имот на жалбоподателя УПИ VII. Твърди още, че тъй
като скицата от 2009г. е издадена въз основа на заповед от 2005, която впоследствие е
отменена, то това не прави скицата валидна преди отмяната на заповедта. Според
жалбоподателя заповедта № 144 от 05.10.2005г. на ОА Я. никога не е влизала в сила,
поради което не е изменян плана от 1976 година, а издадената скица не е основана на
кадастъра и неизменения план. Твърди, че не познава тримата свидетели, участвали в
нотариалното производство, и че същите са подписали показания, подготвени от някой друг.
Според жалбоподателя обвиняемата Х. е заблудила, както длъжностното лице, издател на
декларацията за собственост и проект на ПУП, така и нотариус К. М., че е единственият
собственик на имота. Отново тя, заедно със служителите в общината и свидетелите пред
нотариуса, са затаили наличието на друг съсобственик на имота и са създали ПУП в
нарушение на влязлата в сила делба между страните. Жалбоподателят твърди още, че
обвиняемата е била по всички делбени производства, от което произтича умисъла в
действията й. Относно приетата от съда изтекла погасителна давност, жалбоподателят
твърди, че е научил за извършените от обвиняемата действия през април месец 2010г., като е
подал съответните сигнали, но прокуратурата е бездействала. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да върне делото на прокуратурата за продължаване на
действията.
Към жалбата са приложени нови доказателства, а именно: писмо до прокуратурата от
1
04.05.2010г., протокол на ОА Я. от 04.05.2010г., писмо от жалбоподателя до РП Разлог.
С определението, чието отмяна се иска, е потвърдено постановление от 15.01.2021г. на
ТО Разлог при РП Благоевград, с което е прекратено досъдебно производство № 158/2017г.
по описа на ТО Разлог при РП Благоевград.
Посоченото ДП е образувано на 31.05.2017г. с постановление на ТО Разлог при РП
Благоевград срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от
НК, затова че на 27.01.2015г. в гр. Разлог чрез използване на документ, предмет на
престъпление по чл. 314 от НК, а именно – нотариален акт по обстоятелствена проверка,
получил без правно основание чуждо недвижимо имущество – идеални части от недвижим
имот УПИ V, пл. № 891 по плана на гр. Я., собственост на И.Т., гр. София с намерение да ги
присвои.
С постановление от 11.02.2020г. на ТО Разлог при РП Благоевград е извършено
отделяне на материали от досъдебно производство № 158/2017г. и е образувано ДП №
43/2020г. по описа на РУ на МВР гр. Разлог, затова че в периода 27.04.2010г. до 21.12.2010г.
включително, в гр. Разлог чрез ползването на неистински официален документ – скица №
210/19.06.2009г., пред нотариус М. в нотариалните производства: дело № 170/2010г. и дело
№ 617/2010г., получава чуждо недвижимо имущество – идеални части 98/228 от УПИ V, пл.
№ 891 в кв. 42 по плана на гр. Я. – престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК.
С постановление от 11.02.2020г. на ТО Разлог при РП Благоевград е прекратено на
основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК ДП № 158/2017г. по описа на РУ на МВР гр. Разлог. С
влязло в сила определение от 03.04.2020г. по ч.н.д. №148/2020г. по описа на РС Разлог
посоченото постановление е отменено поради непълнота на доказателствата и делото е
върнато на прокуратурата.
С постановление от 27.05.2020г. на ТО Разлог при РП Благоевград досъдебно
производство № 158/2017г. по описа на РУ на МВР гр. Разлог и досъдебно производство №
43/2020г/ по описа на РУ – Разлог са обединени в едно производство под номер №
158/2017г. по описа на РУ на МВР гр. Разлог.
С постановление от 14.12.2021г. на ТО Разлог при РП Благоевград с оглед събраните по
делото доказателства е изменено обвинението, като с постановление от същата дата Д.Х. е
привлечена като обвиняема за следните престъпления:
- При условията на продължавано престъпление в периода 27.04.2010г. до 21.12.2010г.
включително, в гр. Разлог чрез ползването на документи с невярно съдържание и на
неистински документ получила без правно основание чуждо недвижимо имущество –
идеални части 98/228 от УПИ V, пл. № 891 в кв. 42 по плана на гр. Я., собственост на И.Т.
от гр. София на стойност 4 269 лева, с намерение да ги присвои– престъпление по чл. 212,
ал. 1 от НК, вр. с чл. 26 от НК.
- При условията на продължавано престъпление в периода 30.03.2010г. до 21.12.2010г.
в гр. Разлог съзнателно позлвала официален документ, съставен от длъжностното лице при
Общинска администрация на община Я. в кръга на службата му, в който били удостоверени
2
неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства,
като за самото му съставяне от нея не може да бъде търсена наказателна отговорност,
престъпление по чл. 316, вр. с чл. 311, ал. 1 от НК.
С постановление от 15.01.2021г. на ТО Разлог при РП Благоевград с оглед събраните по
делото доказателства и предвид приетата фактическа обстановка прокуратурата е
прекратила образуваното досъдебно производство на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК,
във връзка с чл. 199, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК.
С обжалваното в настоящото производство определение РС Разлог е потвърдил
посоченото постановление на РП гр. Разлог и оставил жалбата на И.Т. без уважение.
В хода на производството са събрани гласни и писмени доказателствени средства, въз
основа на които е била приета от прокурора и от първоинстанционния съд следната
фактическа обстановка:
С договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 28.02.1975г. в дял на
И.И.К. е поставена цялата къща, изградена в западната част на парцел VIII, кв. 42 по плана
и 98/228 идеални части по парцел VIII, кв. 42 по плана, а в дял на З.Б.К. – вторият етаж от
къща в източната част на парцел VIII, кв. 42 по плана, както и 130/228 идеални части от
парцел VIII, кв. 42 по плана. С нотариален акт № 149 по дело № 792/1992г. В.М.К. и М.И.
Т.а дарили на свид. И.Т. правото на собственост върху 98/228 идеални части от недвижим
имот УПИ V, пл. № 891 в кв. 42 по плана на гр. Я. от 1976г. с площ 234 кв. м.. С нотариален
акт № 67, том II, н.дело №648/1993г. З.К. е призната за собственик по наследство и делба на
130/228 идеали части от парцел V, пл. № 891, кв. 42 по плана на гр. Я. с площ 223 кв. м.,
заедно с жилищен етаж, състоящ се от четири стаи и хол от къщата, изградена в източната
част на този парцел.
С решение от 12.12.2006г. по в.гр.д. № 24/2006г. по описа на БлОС, съдът е поставил в
дял на свид. Т. недвижим имот – УПИ VII, пл. № 891 в кв. 42 по плана на гр. Я. с площ 236
кв.м.м, а на Е.Й. – майка на обв. Д.Х., помещение в къща в източната й част в парцел V, пл.
№ 891 по плана на гр. Я..
Със заповед № 144/15.10.2005г. кметът на община Я. И.Ц. одобрил план за изменение и
допълнение на подробния устройствен план на гр. Я. в частта за имоти V и VII, като
съгласно новия план площта на УПИ VII, пл. 891 в кв. 42 по плана на гр. Я. се намалява за
сметка на площта на УПИ V. Заповедта била изпратена на свид. Т. на известен адрес в гр.
София, но писмото, с която е била изпратена, се върнало заедно със заповедта като
непотърсено. По това време свид. Т. живял в чужбина и не бил уведомен за заповедта.
През 2008г. Е.Й. – майка на обв. Д.Х. сключила договор за кредит срещу ипотека с
„Банка ДСК“ ЕАД, като при изповядване на сделката участвала обв. Х. като пълномощник.
В нотариалния акт било посочено, че ипотекира втория етаж от къща в източната част на
имот V, пл. № 891, ведно с 130/228 идеални части от дворното място. В нотариалното
производство е представено скица от 16.10.2006г., презаверена 2007г., отразяваща
положението на имота в площ и граници съобразно изменението със заповед № 144/2005г.,
3
като в нея е посочено, че собственик е З.К., като не е посочен акта за собственост.
На 19.06.2009г. по молба на обв. Х., била издадена скица № 210 от свид. К.К., в
качеството си на мл. експерт в отдел на „ТСУ“ в ОбА гр. Я., от свид. Б.О. в качеството му
на директор на д-я „Специализирана администрация“ в ОбА гр. Я. и от свид. К. – заместник-
кмет по това време. В скицата била отразено, че се издава въз основа на заповедта от 2005г.,
а като собственик е посочена единствено З.К., но не са посочени идеалните й части и
нотариалния акт за собственост. Същата скица била заверена на 01.03.2010г. с
отбелязването „Няма изменение на плана“. Това било направено от свид. З.М. в качеството й
на длъжностно лице – служител в отдел „ТСУ“, отговарящ за незаконно строителство.
Отбелязала, че това изречение е изписано от свид. Б.О. и се подписала над името със
запетайка.
За 30.03.2010г. бил издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка № 119, том I,
рег. № 816, дело № 112 от 2010г. на нотариус К. М., въз основа на който е признато на Д.Х.
правото на собственост по наследство и давностно владение на недвижим имот УПИ V, пл.
№ 891, в кв. 42 по плана на гр. Я. от 1976 с площ 234 кв.м. В нотариалното производство
били изслушани свидетелите: Р.К., Г.К. и Д.К., които заявили, че знаят имота, без да го
индивидуализират по местоположение, по граници, съседи и др., че го ползва отдавна, без
да посочват кое лице точно. В това производство обв. Х. представила посочената по-горе
скица № 210 от 19.06.2009г., презаверена на 01.03.2010г.
На 27.04.2010г. с нотариален акт за покупко-продажба № 178 по нотариално дело №
170/2010г. по описа на нотариус К. М., Х. прехвърлила правото на собственост на недвижим
имот УПИ V, пл. № 891, в кв. 42 по плана на гр. Я. от 1976 с площ 234 кв.м на М.С.Б. за
сумата от 8 321 лева, като в производството било представено копие от скицата от
19.06.2009г., презаверена на 01.03.2010г.
На 21.12.2010г. с нотариален акт за покупко-продажба № 51 по нотариално дело №
617/2010г. по описа на нотариус К. М., М.С.Б. и Н.Ш.Б., действащи като продавачи чрез
пълномощника си обв. Д.Х., прехвърлили правото на собственост върху горепосочения
имот на Е. Х., дъщеря на Д.Х., като в производството било представено копие от скицата от
19.06.2009г., презаверена на 01.03.2010г.
С решение № 841 от 08.06.2011г. по адм.д. № 557/2010г. по описа на Административен
съд Благоевград по жалба на свид. Т. била отменена като незаконосъобразна Заповед №
144/2005г. на кмета на община Я. поради допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването й.
С решение № 920/23.02.2012г. по гр.д. № 1728/2011г. по описа на РС Разлог, влязло в
сила на 01.08.2012г., е прието за установено по отношение на Д.Х. и Е. Х., че И.Т. е
собственик на 98/228 идеални части от недвижим имот УПИ V пл. № 891, в кв. 42 по плана
на гр. Я. от 1976 с площ 234 кв.м, като е постановено и отмяна на констативния нотариален
акт № 119, том I, рег. № 816, дело № 112 от 2010г. на нотариус К. М..
На 27.05.2015г. с нотариален акт за покупко-продажба № 16 по нотариално дело №
4
14/2015г. по описа на нотариус К. М., Е. Х. прехвърлила правото на собственост върху
горепосочения имот на Г.В.К.. По делото била представена скица от 2015г., в която е било
отразено, че съсобственици са И.Т. и Е. М. Х. със съответните идеали части, като са
посочени и съответните актове за собственост.
В хода на досъдебното производството са разпитан пострадалия И.Т., както и
свидетелите: Е. Х., нотариус К. М., свид. К.К., свид. Б.О., свид. К., свид. З.М., свид. Г.К.,
свид. И.Ц., свид. А.М., свид. АА.Б., свид. Р.К., свид. М.Б., свид. Н.Б., свид. Д.К. и свид. И.К.,
свид К.К..
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, като вещото лице след оглед на
място и запознаване с материалите по делото е дал заключение, че по описаните нотариални
актове парцел УПИ V – 891, кв. 42 по КРП от 1976г. не е идентичен на УПИ V – 891, кв. 42
по ПУП-ПР, одобрен със Заповед № 144/05.10.2005г. на кмета на Община Я.. Частична
идентичност има само по площи и идентификационните обозначения на парцелите, но не и
по тяхното координатно разположение, което показва частична идентичност. Според вещото
лице това са различни имоти по два отделни устройствени плана, одобрявани през 1976г. и
2005г..
По делото е изготвена и приета и съдебно-оценителна експертизи, като съгласно
заключението на вещото лице е посочило стойността на имота УПИ V, пл. 891, кв. 42 по
плана на гр. Я. изцяло и стойността на имота, собственост на И.Т. към 2010г. и към 2015г.,
както и пазарната стойност на УПИ V и УПИ VII, съгласно площите получени от
назначената СТЕ.
Въззивният съд след като обсъди всички доказателства, намира за установено от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно лице и в установения законов срок, поради което е
допустима, а по същество - неоснователна.
По отношение на повдигнатото обвинение по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК срещу
Д.Х., настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва
осъществен състав на това престъпление.
Съставът на документната измама по чл. 212, ал.1 от НК изисква деецът чрез използване
на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ да получи
без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с цел да го присвои.
Престъпният резултат се постига чрез въвеждане в заблуждение на осъществяващото
фактическата или юридическата власт върху чуждото имущество оправомощено лице за
наличие на правно основание да се разпореди с него в полза на дееца или на друго ФЛ или
ЮЛ и то го стори. Инкриминираната скица, не е средство на престъплението по чл. 212 от
НК, същата не е документ за собственост и не е в състояние да изпълни предназначението,
придадено й от закона, а именно: от една страна да послужи, макар и привидно, като
основание за получаване на чуждо имущество и от втора - да доведе до заблуждение
съответното физическо лице да извърши акт на имуществено разпореждане.
5
На следващо място съгласно съдебната практика използваният от обвиняемата
нотариален акт по обстоятелствена проверка по естеството си има характера на официален,
свидетелстващ документ, който доказва, че молителят по нотариалното производство е
собственик на имота, индивидуализиран в нотариалния акт. Тази доказателствена сила важи
спрямо всички, но не е необорима. Докато обаче не бъде оборен по предвидения в закона
ред, нотариалният акт за собственост по давностно владение легитимира като собственик
своя титуляр./ Решение № 550 от 11.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 518/2010 г., III н. о., НК/. В
настоящия случай към датата на неговото използване от обвиняемата (27.04.2010г.)
нотариалният акт не е бил оборен и следователно липсва основание той да бъде третиран
като официален документ с невярно съдържание. Отделно от това, в нотариалното
производство, развило се пред нотариус М. на 21.12.2010г. посоченият констативен
нотариален акт не е използван.
Предвид горното деянието, обективирано чрез използване на посочения констативен
нотариален акт и посочената скица на недвижим имот, не може да се приеме за престъпно,
доколкото липсва съществен съставомерен признак на обективната страна на
инкриминираното деяние.
По отношение повдигнатото срещу обвиняемата Х. обвинение с правна квалификация
члл. 316, вр. с чл. 311, вр. с чл. 26 от НК настоящият състав намира следното:
Скицата съставлява удостоверителен официален документ, установяваща
съществуването на определени факти и обстоятелства, които автора ù възпроизвежда в този
документ. Тя представлява точно графично копие на действащия КРП на съответното място
за определени части на плана. За да е с невярно съдържание следва същата да не е изготвена
по действащия и одобрен по съответния законов ред кадастрален и регулационен план на
населеното място и не представлява вярно копие на същия. С настоящия случай скица от
2009г. е издадена и заверена през 2010г. въз основа на изменения със заповед № 144 от
15.10.2005г. ПУП, като същата отразява настъпилите промени с имота след изменението.
Скицата е издадена преди влизане в сила на решението на административен съд, с което е
отменена посочената заповед. Съгласно съдебната практика документ, който по начало е с
вярно съдържание, не може впоследствие в резултат на новонастъпили след съставянето му
обстоятелства да се превърне в документ с невярно съдържание / Решение № 670 от
6.ХI.1996 г. по н. д. № 522/96 г., II НО/. Предвид което съдът счита, че в скица № 210 от
19.06.2009г. не са отразени неверни обстоятелства.
Същото важи и по отношение на направената заверка на скицата на 01.03.2010г., тъй
като към тази дата все още е бил в сила измененият през 2005г. ПУП. Настоящият състав не
споделя извода на РС Разлог, че не съществува правна възможност за „преиздаване на
скица“, въпреки посочената от съда съдебна практика. В тази връзка следва да се посочи, че
презаверяването на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца, е регламентирано в
следните нормативни актове: - чл. 107, т. 3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/
(ДВ, бр. 117/10.12.1997 г.) и в чл. 35, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Въпреки че
6
посочената наредба е отменена с бр. 4 от 13.01.2017 г., в сила от 13.01.2017 г., то към
01.03.2010г. същата е била в сила.
Предвид горното настоящият състав приема, че липсва обективен признак от състава на
чл. 316 вр. с чл. 311 от НК и чл. 311 от НК, поради което няма доказателства за извършено
престъпление.
В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че са били
налице два едновременно действащи плана – от 1976г. и от 2005г. Със заповед № 144 от
2005г. е изменен действащия от 1976г. ПУП, което е довело до прекрояване границите на
двата имота и е създаден нов такъв, с нови граници. Това обстоятелства е възприето и взето
предвид от първоинстанционния съд при постановяване на обжалвания акт, като е
неоснователно възражението на свид. Т., че липсват мотиви в този смисъл. Както е посочено
по-горе издадената скица е изцяло съобразена с изменението през 2005г., действащо до
неговата отмяна през 2011г. Съгласно цитираната от настоящия състав практика последващи
новонастъпили обстоятелства, каквато е отмяната на заповедта за изменение на ПУП, не се
отразяват върху валидността на скицата към момента на издаването ù. В тази връзка не може
да се направи и извод, че е налице субективният елемент за извършване на престъпление от
страна на служителите на общинската администрация, каквото твърдение е направено в
жалбата. Не са налице доказателства и за съзнателното ползване от страна на обвиняемата
на издадената скица, знаейки че представлява документ, неотразяващ действащия към
момента ПУП и границите на процесния имот към този момент.
По отношение истинността на скицата настоящият състав съобрази съдебната практика,
съгласно която забраната да се издава документ от чуждо име не може да бъде преодоляна
нито с липсата на възражения от страна на лицата, обозначени като негови автори, нито
дори и с евентуално дадено от тях предварително съгласие да бъдат заместени при
съставянето му /Решение № 332 от 11.07.2011 на ВКС по н.д. № 1609/2011г., III НО/. Както
свид. К., така и свид. Месьова са положили подписи от името на друго длъжностно лице,
поставяйки запетайки, като не е правен опит за имитация на чужди подписи. По този начин
свидетелите не са правили опит да заблудят, че документът е подписан от лицата, които
фигурират в него. Освен това съгласно длъжностните им характеристики и двамата са имали
правомощия да издават удостоверителни документи. Всичко това говори, че макар скицата
да не е подписана от посочения автор, то степента на обществена опасност на тези
удостоверявания е незначителна.
Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че обвиняемата Х. е заблудила
длъжностните лица, че е единствен собственик на имота, правилно РС е приел, че по
отношение на същата не може да бъде търсена отговорност за престъпление по чл. 314 от
НК във връзка с развилото се нотариално производство и издадения нотариален акт за
обстоятелствена проверка, тъй като е настъпила абсолютната давност за наказателно
преследване съгласно чл. 81, ал.3, вр. с чл. 80, ал.1, т. 4 от НК. Представените от
жалбоподателя доказателства в тази връзка са неотносими, тъй като за съгласно чл. 80, ал.3
от НК давността за преследване започва да тече от довършване на престъплението,
7
независимо на коя дата пострадалият е научил за същото. Отделно от това и съгласно
съдебната практика предвид характера на производството пред нотариус за издаване на
констативен нотариален акт, то последният не може да бъде предмет на лъжливо
документиране по смисъла на чл. 314 от НК.
По отношение на деянието, извършено на 27.01.2015г., настоящият състав отбелязва, че
обвиняемата Д.Х. не е участник в нотариалното производство. С постановление от
01.11.2019г. на ТО Разлог при РП Благоевград са отделени материалите от досъдебно
производство № 158/2017г. по описа на ТО Разлог при РП Благоевград и е образувано друго
производство за престъпление по чл. 314 от НК., затова че на 27.01.2015г., в гр. Разлог
умишлено става причина да се внесе невярно изявление в официален удостоверителен
документ, съставен по установения ред въз основа на заявление на частно лице – при
съставянето на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Е. Х. в качеството
си на продавач заявява, че продава своя недвижим имот описан в НА, за разлика от
действителното правно положение, според което имотът е съсобственост и на И.Т..
Настоящият състав споделя приетото от РС, че деянието по чл. 290 от НК е съставомерно
и когато лъжесвидетелстването е осъществено пред нотариус, отчитайки и посочената от
първоинстанционния съд съдебна практика в тази насока. Въпреки това от събраните на
досъдебно производство доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че
тримата подсъдими са твърдели пред нотариуса неистинни обстоятелства, както и че са
действали умишлено, като са съзнавали, че възпроизвеждат по неправилен начин своите
възприятия. Принципно положение е, че свидетелят в процеса възпроизвежда свои
възприятия относно факти, които интересуват съответния процес. Дали тези възприятия са
били точни или неточни е въпрос, на който следва да даде отговор съответния орган, като
изхожда от самите показания, от положението на свидетеля при възприемането на фактите,
от останалите доказателства, от наличието или липсата на заинтересованост у свидетеля от
изхода на делото. Затова задължение на свидетеля е да изложи фактите по начин, както ги е
възприел, а задължение на съответния орган - да прецени достоверността на показанията.
Предвид факта, че показанията за изключително оскъдни, без наличието на
индивидуализация на имота, границите му или лицето, което го е владяло, то в настоящия
случай не може да се изведе извод дали свидетелите възпроизвеждат своите възприятия
относно фактите именно във вида, в който те са се отразили в тяхното съзнание. Не са
налице и доказателства във връзка с направеното твърдение от страна на свид. Т., че
свидетелите в нотариалното производство са подписали готови, подготвени от друг
показания.
С оглед на гореизложеното подадена жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение – потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА определение № 502845/09.08.2021г., постановено по ч.н.д.№99/2021г.
по описа на Районен съд Разлог.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9