№ 99
гр. К., 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
************** по описа за **** година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 52, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на *****г около 09:05 часа, по път ***, км. 2 (между гр.
С.З. и с. М.), в южната пътна лента, в посока изток - към с. М., по влажно
асфалтово покритие, се движил л.а. „******“, с peг. № ******, управляван от
водача Д.А.Д. - брат на ищцата Н. АТ. Ч.. В автомобила пътували и П.Т.Д.,
ЕГН ********** (съпруга на водача), и А.Д.Д., с ЕГН ********** (син на
водача). В близост до ***** към ТУ - С.З. в лентата на движение на л.а.
„******“, движейки се от противоположната посока, навлязъл л.а. „******“, с
peг. № ******, с водач Н. Г. В., с ЕГН **********, с прикачено към
автомобила туристическо ремарке, с peг. № ******, с товар две заклани
прасета. Двамата водачи на МПС задействали аварийно спирачните системи
на автомобилите си, но въпреки това се стигнало до челен удар в лентата за
движение на л.а. „******“. В резултат на настъпилото ПТП били нанесени
телесни увреждания на пътниците и в двете МПС, като водачът на л.а.
„******“ - Д.А.Д., починал.
От приложената справка за родствени връзки с № ******* г., изготвена от
ОДМВР - С.З. за нуждите на ДП №******/****г. по описа на ОД на МВР -
С.З., било видно, че ищцата Н. АТ. Ч. е сестра на починалия Д.А.Д..
От съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на
Гаранционен фонд било видно, че към датата на ПТП за л.а. „******“, с peг.
№ ******, управляван от виновния водач Н. Г. В., имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
„Застрахователно акционерно дружество *******“ АД по застрахователна
полица № ********, валидна от 13.09.**** г. до 12.09.**** г. От
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от Протокол за
извършено химическо лабораторно изследване (химическа експертиза) № ***
1
от 18.12.**** г., изготвен по ДП № ******/**** г. по описа на ОД на МВР -
С.З., се установявило, че водачите на двете МПС, участвали в процесното
ПТП, били тествани за употреба на алкохол, като пробите им били
отрицателни.
За станалото ПТП били образувани пр.пр. № ****/**** г. по описа на ОП -
С.З. и ДП №******/**** г, по описа на ОД на МВР - С.З.. За извършеното
деяние виновният водач Н. Г. В. бил предаден на съд, било образувано НОХД
№ ***** г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда № ***** от 24.09.**** г.,
постановена по НОХД № ***** г. по описа на ОС - С.З., подсъдимият Н.В.
бил признат за виновен в това, че на ***** г., около 09:00 часа, в района на
км. 2+000 на второкласен републикански път *** С.З.- Р.-Н., в област С.З.,
при управление в посока изток- запад на МПС - л.а. марка „******“, с peг. №
******, с прикачено към него товарно ремарке, с peг. № ******, нарушил
правилата за движение предвидени в Закона за движение по пътищата, а
именно: чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойността на скоростта в km/h, когато същата е сигнализирана с пътен знак“,
тъй като Н. Г. В., като водач на МПС - л.а. „******“, с peг. № ******, с
прикачено към него товарно ремарке, с peг. № ******, управлявал превозното
средство с превишена скорост от 96 км/ч, като при избиране скоростта на
движение, като водач на пътно превозно средство е нарушил въведена
забрана да превишава стойността на скоростта от 60 км/ч, въведена с
поставен пътен знак „В26“ - „Забранено е движението със скорост по-висока
от означената“; чл. 42, ал. 1 от ЗДвП - „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен: т. 2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намаля скоростта или да изменя посоката на движение“; чл.
42, ал. 2 от ЗДвП - „Водач, който изпреварва, е длъжен: т. 2. когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея; т. 3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост,
може да извърши изпреварването за кратко време“; чл. 43 от ЗДвП –
„Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош, е забранено: т. 4. при използване на пътна лента за
насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, като с деянието си по
непредпазливост причинил смъртта на Д.А.Д., с ЕГН **********, както и
средни телесни, повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на три лица: на
П.Т.Д. - родена на ******* г., изразяваща се в: „Счупване на лява лъчева кост
на типично място“, причинило трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; на А.Д.Д. - роден на ******* г.,
изразяваща се в: „Счупване на бедрена кост на левия долен крайник“,
причинило трайно затруднение в движението на долния ляв крайник за срок,
по-дълъг от 30 дни, и на В.Т.К. - роден на ****** г., изразяваща се в:
„Счупване на долния край на лъчевата кост на дясната предмишница“,
причинило трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за
срок, по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал.
3, предл. 2, б. „б“, предл. 1, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 и б. „в“, вр. с
чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, вр. с чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 и вр. с чл. 42, ал. 1,
т. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3, чл. 43, т. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 54 и вр. с чл. 58а, ал. 1 от
2
НК на подсъдимия Н.В. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от пет години,
считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, вр. с чл. 343,
ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият Н.В. бил лишен и от
правото да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила. Присъдата била потвърдена с Решение № ******* г. по
ВНОХД № ******** по описа на Апелативен съд П. и влязла в сила на ******
г.
Сочи, че от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно
медицинска експертиза на труп № ***/**** г. било видно, че при
извършените оглед и аутопсия на трупа на Д.А.Д. са установени: Гръдна
травма - кръвонасядания и охлузвания на гръдния кош, счупвания на
гръдната кост и на ребрата двустранно, разкъсване на сърцето, контузия на
десния бял дроб, 2 500 мл кръв в лявата плеврална кухина. Малокръвие на
трупа и вътрешните органи. Счупване на двата глезенни израстъка на лявата
подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става. Кръвонасядане на носа.
Кръвонасядане и охлузване на брадичката. Кръвонасядания на дясната
предмишница, китка и ръка. Кръвонасядания и охлузвания на двете колене.
Експертът бил категоричен, че причина за смъртта на Д.А.Д. е гръдна травма,
при която в резултат на разкъсване на сърцето е последвала остра
кръвозагуба. Заключил още, че описаните травматични увреждания са от
действието на твърди тъпи предмета и отговарят да са получени при ПТП, в
което починалият бил водач на лек автомобил, претърпял челен сблъсък с
друг лек автомобил.
В резултат на противоправного си деяние, водачът Н. Г. В. причинил на
ищцата вреда - изгубила своя брат. Двамата били изключително близки,
живеели винаги близо един до друг в с. К. и общували ежедневно. Много
трудно преживявала загубата на един от най- близките си хора. Преди
трагичния инцидент тя винаги можела да разчита на подкрепата и съветите на
своя брат, до когото се е допитвала в различни житейски ситуации. Лично
брат й извършил безвъзмездно ремонт на жилището, в което живеела, тъй
като бил майстор и имал съответните умения, помагал й финансового при
нужда без да търси връщане на парите. Брат й бил този, на когото разчитала
за всичко, помагал й да заздрави брака й със съпругът й. Включвал се активно
и помагал при отглеждането и възпитаването на нейните деца, като всички
важни решения взимали заедно. Връзката между двамата била изключително
силна и внезапната смърт на Д.Д. се отразила изключително негативно на
психиката на ищцата, която е претърпяла и търпяла към момента негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата му.
Сочи, че предвид изискванията на чл.432, вр. с чл,380 от КЗ, ищцата
отправила до ответного дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на
****** г., получено на ****** г. По молбата на ищцата била образувана Щета
№ *******/****-07. След проведена между страните кореспонденция
„Застрахователно акционерно дружество *******“ АД изискало представяне
на допълнителни документи, които ищцата изпратила. С писмо с изх. № ****
от ******г. застрахователят отказал да изплати на ищцата застрахователно
обезщетение за претърпените от нея вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
„Застрахователно акционерно дружество *******“ АД с ЕИК ******, със
3
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, район „*******“, ж.к.
„*******“, бул. „******“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. да
заплати на Н. АТ. Ч. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., общ. К., ул.
„*******“ № 9, сумата от 20 000,00 лв (двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на непозволено увреждане – претърпени болки и страдания, в качеството й на
сестра на Д.А.Д. с ЕГН **********, б.ж. на гр. К., общ. К., починал в резултат
на. ПТП от *****г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
******г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до окончателното изплащате на сумата.
Претенидра за разноски по делото. Представя банкова сметка.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество.
Оспорва предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от Н. АТ.
Ч., като неоснователен и недоказан, моли съда да постанови съдебно решение,
с което да го отхвърли в цялост. Претнедира за разноски по делото. Моли
съда да отхвърли и акцесорният иск за законна мораторна лихва по
съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск.
Алтернативно, в случай, че съдът намери иска за основателен, моли да
намали размера на претендираното обезщетение, тъй като търсената суми от
по 20 000.00 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
починал роднина, са прекомерно завишени и не съответствали на практиката
на съдилищата по аналогични случаи за процесния период на критериите,
запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52
от ЗЗД.
Счита исковете за процесуално допустими, но неоснователни.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП по отношение собствеността и
ползването на лек автомобил марка „*******“ мотел „*****“ с рег. № ******,
по силата на застрахователна полица № ********, сключена между неговия
собственик и „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогт: Живот и
Здраве“ АД.
Сочи, че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани,
прекомерно завишени по размер, поради следните съображения:
Оспорва твърденията, че процесното ПТП е резултат от пътното поведение
единствено на водача на застрахованото в застрахователното дружество МПС,
както и оспорва твърдението, че ищцата Н. АТ. Ч., като сестра на починалия
Д.А.Д. търпяла изключителни морални страдания и неимуществени вреди,
обосноваващи претендираното обезщетение.
Оспорва изцяло механизма на ПТП, по начина по който се твърдял в исковата
молба, че същото било настъпило. В исковата молба се твърдяло, че
единствената причина от техническа гледна точка за възникването на
застрахователното събитие е противоправното пътно поведение на Н. Г. В. -
водач на лек автомобил, марка „*******“, модел „*****“, с peг. № ******,
което напълно не кореспондирало на действителната фактическа обстановка,
касаеща процесния случай.
Оспорва изключителната вина на водача на застрахованото в ответното
дружество МПС за настъпването на процесното ПТП и вредоносния резултат
от него. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, и
твърди, че принос в значителна стелен за настъпване на конкретното
застрахователно събитие имал Д.А.Д., в качеството му на водач на товарен
автомобил, марка „****“, модел „*******“, с peг. № *******, който нарушил
4
императивните норми от чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП. Счита, че в подкрепа
на приведеното от ответника възражение служели и изводите на вещите лица
но съдебно-автотехническата експертиза, изготвена и приета по
наказателното производство, което приключило с влязъл в сила съдебен акт,
притежаващ обвързваща сила за гражданския съд в настоящото производство
по смисъла на чл. 300 от ГПК. От мотивите към постановеното Решение №
******* г., по възз.нак.д. № ***/**** г., по описа на Апелативен съд - П.,
било видно, че автоекспертьт, изготвил САТЕ достигнал до недвусмислените
изводи, че починалият водач на товарен автомобил, марка „****“, модел
„*******“, с peг. № ******* е управлявал това МПС със скорост от 82,13 км/
ч. непосредствено преди настъпването на челния удар с лек автомобил, марка
„*******“, модел „*****“, с peг. № ******. Последното означавало, че
водачът Д.А.Д. управлявал товарен автомобил, марка „****“, модел
„*******“, с peг. № ******* с 42,13 км/ч. над разрешената норма за
съответния пътен участък. Предвид факта, че в наказателното производство
ясно било установено, че процесният пътен участък бил в ремонт към
момента на настъпване на събитието, а ограничението на скоростта било до
40 км/ч., то пътното поведение на починалия водач Демирев било
ирационално и опасно както за него, така и за останалите участници в
движението. Следвало да се отчете, че същият управлявал не само МПС със
скорост, многократно превишаваща разрешеното, но и сторил същото при
пълно несъобразяване с конкретните пътни условия. Водачът Д.А.Д.
управлявал МПС с визираната превишена скорост при пътна обстановка,
характеризираща се с мокър асфалт, поради което следвало да бъде на още
по-голямо основание внимателен и предпазлив.
Счита, че предявеният иск е неоснователен в цялост, защото в процесния
случай не била налице визираната в приложимото тълкувателно решение
особено дълбока връзка между починалото лице и претендиращият
обезщетението. В условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност, като твърди, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е необосновано завишено по своя размер, респективно
и не съответствало на критериите за справедливост съгласно нормата от чл.
52 от ЗЗД, както и на икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на вредоносното събитие. Неимуществените вреди по принцип
нямали паричен еквивалент и не можели да бъдат оценявани в пари.
Сочи, че предвид факта, че нито се твърдяло от ищцовата страна, нито били
налице доказателства в тази насока, починалият да е осигурявал материална
подкрепа на своята сестра, то търсеното обезщетение било неоснователно
завишено по размер.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме за установено, че така
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди от страна на Н. АТ.
Ч., като сестра на починалия Д.А.Д. е основателен, то прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на товарен автомобил, марка „****“,
модел „*******“, с peг. № *******, като твърди, че същият е управлявал
МПС без правилно поставен предпазен колан към момента на процесното
ПТП. Поддържа, че починалото лице въобще не е било с поставен
обезопасителен колан, за което като доказателства служили всички събрани
данни в хода на наказателното производство, включително и данните от
протокола за оглед на местопроизшествие, съставен непосредствено след
настъпването на пътния инцидент, от който било видно, че коланът е бил
блокирал, тоест изобщо не бил използван от водача. Твърди, че предвид
5
естеството на травматичните увреждания, обусловили леталния изход за
Д.А.Д., то значението на факта на непоставянето на предпазния колан било
огромно в настоящия случай. Видно от приетата в наказателния процес СМЕ,
като причина за смъртта било определена тежка гръдна травма, довела до
разкъсване на сърцето, което причинило остра кръвозагуба. Твърди, че
именно предвид обстоятелството, че г-н Демирев е управлявал товарен
автомобил, марка „****“, модел „*******“, с peг. № ******* без да е с
поставен колан, вследствие от реализирания челен удар със застрахованото
при ответника МПС, неговото тяло е политнало напред в резултат от
действието на инерционните сили, след което е осъществило контакт с волана
и/или друга части от вътрешноетта на купето, причинили разкъсване на
сърцето и останалите прижизнени телесни увреждания. В случай, че водачът
на товарен автомобил, марка „****“, модел „*******“, с peг. № ******* е
управлявал същото с правилно поставен обезопасителен колан, то травмите
му са щели да бъдат значително по-леки и да не доведат до фатален изход.
Моли съда да вземе под внимание, че съгласно трайно застъпваната съдебна
практика по аналогични случаи, значението на предпазния колан било най-
голямо именно при настъпил челен удар между две МПС, което обуславяло
степен на принос от поне 50% на това самостоятелно основание.
Оспорва акцесорните искове за законна лихва за забава върху главниците, по
аргумент за неоснователността на главните искове.
Моли съда да отхвърли така предявените искове като неосноваванелни и
недоказани, а в случай, че ги намери за основателни, то моли съда да не
уважава същите в пълния им претендиран размер, като съобрази размера на
обезщетенията за неимуществени вреди и ги намали съответно на
направените от ответника възражения за прекомерност и за съпричиняване.
Възразява срещу искането за допускане на двама свидетели при режим на
довеждане по искане на ищцовата страна, по аргумент от чл. 159, ал. 2 от
ГПК.
Възразява да бъде задължен ответникът да представи решение на ЗЕК по
преписката по образуваната щета.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е безспорно е установено, че на ***** г., около 09:05 часа, по път
***, км.2 (между гр. С.З. и с. М.), в южната пътна лента, в посока изток - към
с. М., по влажно асфалтово покритие, се движил л.а. „******“, с peг. №
******, управляван от водача Д.А.Д. - брат на ищцата Н. АТ. Ч.. В
автомобила пътували и П.Т.Д. (съпруга на водача), и А.Д.Д. (син на водача). В
близост до ***** към ТУ - С.З. в лентата на движение на л.а. „******“,
движейки се в противоположната посока, навлязъл л.а. „******“, с peг. №
******, с водач Н. Г. В., с ЕГН **********, с прикачено към автомобила
туристическо ремарке, с peг. № ******, с товар две заклани прасета. Двамата
водачи на МПС задействали аварийно спирачните системи на автомобилите
си, но въпреки това се стигнало до челен удар в лентата за движение на л.а.
„******“. В резултат на настъпилото ПТП били нанесени телесни увреждания
на пътниците и в двете МПС, като водачът на л.а. „******“ - Д.А.Д., починал.
Не се спори също така, че към датата на ПТП - ***** г., л.а. „******“, с peг.
№ ****** е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
„Застрахователно акционерно дружество „*******“ АД по застрахователна
полица № ********, валидна от 13.09.**** г. до 12.09.**** г.
От приложената справка за родствени връзки с № УРИ *********г.,
6
изготвена от ОДМВР - С.З. за нуждите на ДП №******/**** г. по описа на
ОД на МВР - С.З. се установява, че ищцата Н. АТ. Ч. е сестра на починалия
Д.А.Д..
На ****** г. ищцата е отправила до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. Същата е получена от ответника на ******г. (видно от Известие за
доставяне № ********). По тази претенция е образувана Щета №
*******/****-07.
С писмо с изх. № ****/****** г. ответното дружество е уведомило ищцата, че
отхвърля претенцията й за изплащане на обезщетение.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Протокол за
извършено химическо лабораторно изследване (химическа експертиза) №***
от 18.12.****г., изготвен по ДП №******/****г. по описа на ОД на МВР -
С.З., се установява, че водачите на двете МПС, участвали в процесното ПТП,
са били тествани за употреба на алкохол, като пробите им са били
отрицателни.
За станалото ПТП е образувано ДП №******/**** г. по описа на ОД на МВР -
С.З.. Образувано е НОХД № *****г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда №
***** от 24.09.**** г., постановена по НОХД № ***** г. по описа на ОС -
С.З. подсъдимият Н.В. е признат за виновен в това, че на ***** г., около 09:00
часа, в района на км.2+000 на второкласен републикански път *** С.З.-Р.-Н.,
в област С.З., при управление в посока изток-запад на МПС - л.а. „******“, с
peг. № ******, с прикачено към него товарно ремарке, с peг. № *******,
нарушил правилата за движение предвидени в Закона за движение по
пътищата, а именно: чл.21, ал.2, вр, с ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойността на скоростта в км/ч, когато същата е сигнализирана с пътен знак“,
тъй като Н. Г. В., като водач на МПС - л.а. „******“, с peг. № ******, с
прикачено към него товарно ремарке, с рег. № ******, е управлявал
превозното средство с превишена скорост от 96 km/h, като при избиране
скоростта на движение, като водач на пътно превозно средство е нарушил
въведена забрана да превишава стойността на скоростта от 60 km/h, въведена
с поставен пътен знак „В26“ - „Забранено е движението със скорост по-висока
от означената“; чл.42, ал.1 от ЗДвП - „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен: т.2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намаля скоростта или да изменя посоката на движение“;
чл.42, ал.2 от ЗДвП - „Водач, който изпреварва, е длъжен: т.2. когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея; т.3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост,
може да извърши изпреварването за кратко време“; чл.43 от ЗДвП -
„Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош, е забранено: т.4. при използване на пътна лента за
насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, като с деянието си по
непредпазливост причинил смъртта на Д.А.Д., с ЕГН: **********, както и
средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на три лица: на
П.Т.Д. - родена на *******г., изразяваща се в: „Счупване на лява лъчева кост
на типично място“, което е причинило трайно затруднение на движенията на
7
левия горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; на А.Д.Д. - роден на
*******г., изразяваща се в: „Счупване на бедрена кост на левия долен
крайник“, което е причинило трайно затруднение в движението на долния ляв
крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, и на В.Т.К. - роден на ******г.,
изразяваща се в: „Счупване на долния край на лъчевата кост на дясната
предмишница“, причинило трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание
чл.343, ал.4, вр. с ал.З, предл.2, б. „б“, предл.1, вр, с чл.343, ал.1, б. „б“,
предл.2 и б. „в“, вр. с чл.342, ал.1, предл.З от НК, вр. с чл.21, ал.2, вр, с ал.1 и
вр. с чл.42, ал.1, т.2, ал.2, т.2 и т.З, чл.43, т.4 от ЗДвП, вр. с чл.54 и вр. с
чл.58а, ал.1 от НК на подсъдимия Н.В. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението
на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, вр. с
чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Н.В. е лишен и от
правото да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила. С решение № *****7.**** г. по ВНОХД № ***/**** г. по
описа на ПАС е потвърдена присъда № ***** от 24.09.**** г., постановена по
НОХД № ***** г. по описа на ОС - С.З..
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че при процесното ПТП пострадалият Д.А.Д. е получил: Гръдна
травма /кръвонасядания и охлузвания на гръдния кош, счупвания на гръдната
кост и на ребрата двустранно, разкъсване на сърцето, контузии на десния бял
дроб, набиране на кръв в лявата плеврална кухина - 2500 мл/; Малокръвие на
трупа и вътрешните органи; Счупване на двата глезенни израстъка на лявата
подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става; Кръвонасядания на носа;
Кръвонасядане и охлузване на брадичката; Кръвонасядания на дясната
предмишница, китка и ръка; Кръвонасядания и охлузвания на двете колене.
Изводът на вещото лице е, че непосредствената причина за смъртта на Д.А.Д.
е тежка гръдна травма с разкъсване на сърцето, от което е последвала остра
масивна кръвозагуба. Описаните травматични увреждания са от действието
на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на
лек автомобил при описаното в материалите по делото пътно-транспортно
произшествие. В конкретният случай по предната повърхност на гръдния кош
- в областта на горно-вътрешния квадрант на дясната гърда и мечовидния
израстък на гръдната кост са установени охлузвания на кожата с разположени
около тях кръвонасядания. С оглед локализацията, вида и характера на тези
увреждания, експертът е направил извода, че те са получени от
съприкосновението на тялото с обезопасителния колан, което пък от своя
страна означава, че към момента на произшествието, пострадалият е бил с
поставен обезопасителен колан. Съгласно експертното заключение гръдната
травма, изразяваща се в счупване на гръдната кост, счупване на ребра в двете
гръдни половини по ключична линия, контузията на десния бял дроб,
разкъсването на околосърцевата торбичка и сърцето, която се явява и
причина за настъпването на смъртта, е в резултат на движението на тялото в
посока напред и съприкосновението на тялото на водача с волана на
автомобила. Счупването на двата глезенни израстъка на лявата подбедрица и
изкълчването на лявата глезенна става са получени от педалите на
автомобила. Травматичните увреждания в областта на лицето - в долната част
на носа и брадичката са получени при съприкосновението на лицето с
отворената въздушна възглавница. Уврежданията на десния горен крайник,
8
както и травмите на двете колена са получени при съприкосновението им с
арматурното табло. Крайният извод на вещото лице е, че в конкретният
случай с оглед механизмът на пътно-транспортното произшествие - челен
сблъсък между два лека автомобила, с или без поставен обезопасителен колан
биха се получили установените травматични увреждания и по-конкретно
гръдната травма, довела до смъртта на пострадалия.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният:
на ***** г. около 9.05 часа настъпва ПТП по път *** 2, между гр. С.З. и с. М.
с участници лек автомобил „****** с peг. № ******, управляван от Д.Д.
движещ се в южната лента на пътя в посока от запад на изток към с. М. със
скорост около 82.13 км/ч. В близост до ***** /Научно изследователски
институт по говедовъдство и овцевъдство/ към ТУ - С.З. в лентата му за
движение навлиза лек автомобил „******“ с peг. № ****** и с прикачено към
него туристическо ремарке рег. № ****** с товар две заклани прасета
управлявани от Н.В., движещ се със скорост около 96.00 км/ч.
Двамата водачи на автомобилите задействат аварийно спирачната система на
автомобилите си като същите оставят спирачни следи 38.50 м. от л.а.
„******“ и 80.20 м. от л.а. „******“, които завършват до мястото на удара,
което е в лентата за движение на л.а. „******“.
Настъпва челен удар между двата автомобила, в резултат на което са били
наранени пътниците возещи се в двете МПС, водачът на л.а. „******“ - Д.Д. е
починал.
Мястото на удара е в лентата за движение на лек автомобил „**** ******“.
Двата автомобила са претърпели тотални материални щети.
Пътна настилка е била с влажно асфалтово покритие.
Техническите причини за възникване на ПТП са технически неправилно
предприета маневра изпреварване от водача на лек автомобил „******“,
който при навлизане в насрещната лента за движение на л.а. „****“ не се е
съобразил с местоположението и скоростта на движение на насрещно
движещия се лек автомобил „**** ******“. Лекият автомобил „******“
преди настъпването на ПТП се е движил със скорост от около 96,00 км/ч,
която скорост е по-голяма от максимално разрешената скорост на движение в
участъка на настъпване на ПТП - 60 км/ч , при която няма техническа
възможност да спре преди мястото на удара и движение на лек автомобил
„**** ******“ със скорост 82,13 км/ч, която скорост е по-голяма от
максимално разрешената скорост на движение в участъка на настъпване на
ПТП - 40 км/ч, при която няма техническа възможност да спре преди мястото
на удара.
Мястото на удара /МУ/ се намира на около 43,47 м източно и на 1,86 м южно
от ориентира О1, отбелязано с МУ на приложената мащабна скица на ПТП.
Лекият автомобил „******“ с peг. № ******, управляван от Д.Д. се е движел
в южната лента на пътя в посока от запад на изток към с. М.. В северната
лента се е движил лекия автомобил „******“ с peг. № ****** и прикачено
към него туристическо ремарке peг. № ******, управлявани от Н.В.,
последният навлиза в насрещната лента/южната/, в която настъпва
сблъсъка/удара.
По отношение на състоянието на пътната настилка към момента на пътния
инцидент, вещото лице посочва, че платното за движение е било покрито с
влажен дребнозърнест асфалт, без видими неравности, прав участък на пътя.
След извършените изчисления, експертът приема, че скоростта на л.а.
9
„******“ с peг. № ****** към момента на удара е равна на 36.36 км/ч.
Скоростта на л.а. „******“ с peг. № ****** преди настъпване на ПТП е равна
на 82.13 км/ч. Скоростта на л.а. „******“ с peг. № ****** към момента на
удара е равна на 22.17 км/ч. Скоростта на л.а. „******“ с peг. № ****** преди
настъпване на ПТП е равна на 96.00 км/ч.
Към момента на настъпване на ПТП пътният участък между гр. С.З. – с. М. е
бил в процес на ремонтно-възстановителни работи. На участъка на пътя е
имало поставени пътни знаци за ограничение на максималната скорост на
движение, като по посоката на движение на л.а. „****“ ограничението е 40
км/ч /към с. М./, а по посоката на движение н л.а. „*******“ ограничението е
60 км/ч /към гр. С.З./.
Скоростта на л.а. „**** ******“, при която водачът му би имал възможност
да спре преди мястото на удара и да не настъпи ПТП е равна на 75.10 км/ч.
Двамата водачи непосредствено преди настъпването на ПТП са използвали
аварийно спирачната уредба на автомобилите си, като те са оставили
спирачни следи по пътната настилка преди мястото на удара и преди
сблъсъка не са променили траекториите си на движение.
От техническа гледна точка при така описаният сблъсък, при поставен
обезопасителен колан от Д.Д., механизма на движението на тялото му в
следствие на инерционните сили - тялото ще бъде ограничено от колана, ще
бъде равномерно натоварено в повече опорни точки и травматичните
увреждания могат да са с по-малък интензитет.
Лекия автомобил „******“, с peг. № ****** е с фабрично монтирани
триточкови предпазни колани на двете предни седалки - на водача и на
пътника вдясно. На задните седалки има монтирани триточкови предпазни
колани - пътника вляво, вдясно и по средата.
От показанията на свидетеля Н. Г. В. /причинител на ПТП/ се установява, че
същият е участвал в ПТП през м. декември **** г. на пътя между гр. С.З. и с.
М.. Свидетелят е управлявал „******“, комби тъмносиня, с ремарке.
Насрещната кола била„**** ******“ или „******“, бял цвят. Посочи, че ПТП
е станало в светлата част на деня, към 09.30 ч. сутринта, на прав път, с добра
виД.ст, леко влажна настилка. Свидетелят посочи, че пътят е бил с две ленти,
като свидетелят е направил изпреварване, неразчетено, навлязъл в
срещуположната лента. Ударът настъпил в срещуположната лента.
Свидетелят започнал да изпреварва бус, след като се изравнил с него, видял,
че пред него има още 2 коли. Разбрал, че няма как да ги изпревари и
инстинктивно задействал аварийно спирачка, но вече бил в насрещното
платно. Не успял да се прибере в своето платно. Свидетелят посочи, че
ограничението на скоростта било 60 км/ч. и при извършване на маневрата за
изпреварване подал светлинен сигнал с мигача. Преди да настъпи удара, той
успял да изпревари само един бус. Свидетелят установи, че ударът с л.а.
„****“ настъпил челно, почти централно с малко разминаване в диагонал,
като автомобилът на свидетеля бил в насрещното платно, а „****“-а в
неговото платно.
От показанията на свидетеля А.Д.Д. /син на пострадалия и племенник на
ищцата/ се установява, че при ПТП е пътувал в колата заедно с баща си и
майка си, като баща му управлявал автомобил. Свидетелят стоял зад баща си,
а майка му пътувала на пасажерското място да бащата му. Водачът и
пасажерът на предната седалка на колата били с поставени колани.
Свидетелят посочи, че еърбегът се бил отворил, когато откопчал колана на
баща си. Свидетелят установи, че между леля му – ищцата Н.Ч. и баща му
10
имало силна емоционална връзка, всеки ден били заедно, помагали си
финансово. Не си деляли парите, всичко било на едно. Посочи, че баща му
помагал при построяването на къщата на леля му и финансово, и с ремонти.
Леля му пък помагала на баща му за отглеждането на свидетеля и неговия
брат. Свидетелят установи, че след загубата на своя брат ищцата постоянно
плачела.
От показанията на свидетеля Н.М.Е. се установява, че познава ищцата и брат
й Д. от детската си възраст. Свидетелят посочи, че преди смъртта на
пострадалия, тримата поддържали много близки отношения. Братът и
сестрата почти винаги били заедно, отношенията им били прекрасни.
Помагали си, Д. правел ремота на едната стая на сестра си, постоянно си
помагали при отглеждането на децата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432. ал. 1 от КЗ, е
необхоД. към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3
КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк
иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищцата е отправила до
ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, получена от ответника
на ******г., по която е образувана Щета № *******/****-07.
С писмо с изх. № ****/****** г. ответното дружество е уведомило ищцата, че
отхвърля претенцията й за изплащане на обезщетение и не е налице плащане
по същата.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на
пострадалия Д.А.Д. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил
Н. Г. В., което е установено с влязло в сила Присъда № ***** от 24.09.**** г.,
постановена по НОХД № ***** г. по описа на ОС - С.З., потвърдена с
решение № *****7.**** г, по ВНОХД № ***/**** г. по описа на ПАС и
влязла в законна сила, което се ползва със задължителна сила за гражданския
11
съд на основание чл. 300 от ГПК и от заключенията на назначените по делото
съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да
бъде ангажирана, като предявенят иск за неимуществени вреди се явява
доказан по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Основен спорен момент по делото е дали ищцата има качеството на пострадал
от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът
съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016
от 21.06.**** г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че
„от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени
вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необхоД. вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.“
В настоящия случай от свидетелските показания, които съдът възприема
изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се
установява, че между починалия и ищцата е създадена много силна връзка,
12
характеризираща се с обич, уважение, привързаност. Установено е, че
отношенията между ищцата и брат й са били изключително близки.
Ежедневно са общували, заедно са отгледали децата си. Ищцата е разчитала
на подкрепата на своя брат, който й е помагал както финансово, така и с
участието в строителството на дома й. Поради така създалите се близки
емоционални отношения, двамата винаги си помагали взаимно, когато някой
изпаднел в нужда. И до настоящия момент ищцата не е преодоляла загубата
на брат си. Съдът приема, че между починалия и неговата сестра е създадена
силна емоционална връзка, надхвърляща обичайната връзка между брат и
сестра, която се е запазила и задълбочила по-късно в годините, след като
всеки от тях създава семейство.
С оглед изложеното съдът намира, че между починалия Д.А.Д. и ищцата е
изградената твърде силна, емоционална връзка и следователно преживените и
търпени болки и страдания на ищцата от смъртта на брат й следва да се
определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията и
постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС, за които е справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелите родственици. Ето
защо съдът приема, че при така събраните доказателства ищцата проведе
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Поради това съдът счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на
ищцата би била справедлива сума в размер на 20 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия. Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г.
правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51. ал. 2 ЗЗД е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата
и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Пострадалият не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 21 от
ЗДвП, както и разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, което се установява от
заключението на назначените по делото съдебномедицинска и автотехническа
експертизи.
Поради това не е налице съпричиняване от страна на пострадалият на
вредоносния резултат.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
13
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна - арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая по отношение на иска за неимуществени вреди ищцата претендира
лихва за забава от ****** г. От представените доказателства се установява, че
на ****** г. ответното дружество е уведомено за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за
забава.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „Застрахователно акционерно
дружество *******“ АД следва да заплати на Н. АТ. Ч. в качеството на сестра
на починалия Д.А.Д. с ЕГН **********, б.ж. на гр. К., общ. К., сумата от 20
000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
*****г., при което е починал Д.А.Д. - брат на ищцата, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от ****** г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане
на сумата.
Ответното дружество следва да заплати на Н. АТ. Ч. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „*******“ АД, следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 800,00 лв. за държавна такса.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „*******“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „*******“, ж.к. „*******“, бул. „******* да заплати
на Н. АТ. Ч., ЕГН ********** в качеството на сестра на починалия Д.А.Д., с
ЕГН **********/ от гр. К., общ, К., сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на ***** г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от ****** г. до окончателното изплащане на
сумата, и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 300 лв. по банкова сметка открита по чл. 39 от Закона за
адвокатурата в „******** /*******/“ ЕАД с IBAN: *********, с титуляр адв.
Ж.С. З..
ОСЪЖДА ЗАД „*******“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „*******“, ж.к. „*******“, бул. „******* да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 800,00 лв. за
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС - гр. С.З. в двуседмичен
срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с приложен
препис.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
14