Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19
гр.Русе, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, VI-ти състав, в открито
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при участието
на секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
адм.д. № 466 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс. вр. чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалбата на „АСТРА
БИОПЛАНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливо
поле, обл. Русе, ул. "България" № 23, представлявано от управителя Д.Ф.М.,
срещу Решение рег. № 32-202173 от 25.06.2021 г. към митническа декларация (МД)
МРН 21BG002002043869R1/26.01.2021г.
на директора на Териториална дирекция (ТД) "Северна морска" при
Агенция "Митници" (сега ТД „Митница Варна“), с което се коригира митническа декларация с МРН
21BG002002043869R1/26.01.2021
г., като е разпоредено Е.Д. 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната
номенклатура“ да се чете 15180099; Е.Д. 6/15 „Код на стоката код по ТАРИК“ да
се чете 90; данните в поле „Задължения“ за стока № 1 да се четат съобразно
отразеното в таблицата в решението и са установени публични задължения за
досъбиране мито 45 126,44 лв. и ДДС в размер на 9 025,29 лв., ведно с
лихва за забава върху размера на дължимите вземания, на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че решението е издадено
в противоречие материалния закон, както и че неправилно са приложени Общите
правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН). Изложени са доводи за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В
съдебно заседание са наведени и доводи за нищожност поради липса на
компетентност на издателя на административния акт. Иска се решението да бъде
отменено. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът, директорът на
Териториална дирекция Митница Варна при Агенция "Митници", оспорва
жалбата. Твърди, че с оспорваното решение стоката е класирана правилно, както и
че не са извършени нарушения на процесуалните правила. В представено писмено
становище излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение.
Моли обжалването да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение на прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от лице – адресат
на административния акт, при наличие на правен интерес, тъй с него се засяга
неблагоприятно правната му сфера и в рамките на 14-дневния срок от съобщаването
му. Видно от известието за доставяне на л. 1 от преписката оспорваното решение
е съобщено на жалбоподателя на 06.07.2021 г., а жалбата е депозирана пред
органа, издал акта чрез изпращането й с куриерска служба на 19.07.2021 г. (л. 3
от делото). Следователно, подадената жалба е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество и като такава е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите в
жалбата и извърши преценка на събраните по делото множество доказателства, включително
представените с административната преписка, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 26.01.2021 г. „АСТРА БИОПЛАНТ“
ЕООД, ЕИК *********, подава митническа декларация с МРН 21BG002002043869R1, с която декларира режим
"допускане за свободно обращение" на стока, описана като
"Отработено масло от растителен произход за технически цели"-504220
кг., с код по ТАРИК **********, със ставка на митото по отношение на трети
страни 2%, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на
доставка СРТ Варна.
Към митническата декларация са
приложени: търговска фактура № К2020/0116 от 13.11.2020 г., търговска фактура №
********** от 25.01.2021 г.с дата на падеж 25.02.2021г., опаковъчен лист от
14.11.2020 г., генерален коносамент № MEDUS2743616 от 30.12.2020 г., Сертификат за
анализ от 14.11.2020 г., Weight tickets
14.11.2020 г., договор между Kazhou Pte Ltd, Сингапур
и „Астра Биоплант“ ЕООД, Certificate of origin/сертификат за произход/ от 14.11.2020 г., информационен
документ, съпътстващ превози на отпадъци съгласно чл. 18 и приложение ANNEX VІІ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на
отпадъци от 28.06.2018 г., 23 броя фактури за локални разходи и др.
(представени в превод на български език от жалбоподателя – синя папка
приложение към делото), както и платежни нареждания за плащане към бюджета на
мито и ДДС.
На 01.02.2021 г. от стоката по
митническа декларация с МРН № 21BG002002043869R1/26.01.2021 г. е взета проба за
проверка на тарифно класиране с Протокол за вземане на проба № 14/01.02.2021 г.
(л. 16 от преписката). Пробите са изпратени до Централна митническа лаборатория
(ЦМЛ) с писмо с рег. № 32-44634/09.02.2021 г. (л. 78 от делото) и Заявка за
анализ/експертиза Рег.№ 14/01.02.2021 г. /ДЦМЛ Вх.№ 09_10.02.2021 г. (л. 17-18
от преписката).
От ЦМЛ е изготвена митническа
лабораторна експертиза (МЛЕ) № 09_10.02.2021/22.04.2021 г. за анализ на стока с
описание "Отработено масло от растителен произход за технически
цели", по протокол за вземане на проба, рег. № 14/01.02.2021 г. (л. 13-14
от преписката). Съгласно експертизата, анализираната проба представлява кафеникава,
непрозрачна, маслообразна течност с фина утайка (при стайна температура) със
силен, неспецифичен за определен вид масло мирис. Определеният мастно-киселинен
и триглицериден състав на стоката не показва наличие на животински мазнини, а
само на растителни мазнини и масла.Пробата е изпитана по шест показателя:
органолептично описание, мастно-киселинен състав, киселинно число, свободни
мастни киселини, йодно число и триглицериден състав (л.58-79 от делото). Според триглицеридния състав е установен профил, характерен
за растителни мазнини, като може да се предположи, че основната мазнина е
палмово масло и слънчогледово/соево олио. Чрез
газхромотография е определен масто-киселинния състав. На база резултатите от МЛЕ
стоката се охарактеризира като негодна за консумация смес от използвани
растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински
масла или техни фракции,
с различен ботанически произход, с което се потвърждава описанието на продукта,
съгласно приложените към искането за изготвяне на МЛЕ данни от придружаващите
стоките документи.
Според становище от дирекция
"Митническа дейност и методология" с рег.№ 32-136635/27.04.2021 г.
(л. 15 от преписката) относно тарифното класиране на стоката в Комбинираната
номенклатура (КН) на Европейския съюз, на основание правила 1 и 6 от Общите
правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните
бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция
1518, стоката, с определените с МЛЕ характеристики и съгласно данните от
приложените документи, попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от
декларирания. Предвид състава на стоката приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90
със ставка на митото по отношение на трети страни - 7,7%. Според становището,
стоката не се класира в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща
негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от
животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираната
стока представлява негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини
и масла.
При тези констатации
административният орган е приел, че на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) №
952/2013 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС за декларираната стока № 1, описана като “Отработено
масло от растителен произход за технически цели“ по митническа декларация с MRN 21BG002002043869R1/26.01.2021 г. възниква задължение
за допълнително заплащане на държавни вземания, в размер на 45 126,44 лв.
вносно мито и 9 025,29 лв. ДДС.
С писмо № 32-144990/10.05.2021 г. (л.
9-11 от преписката) „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД е уведомено за мотивите, на които ще
се основава решението на митническия орган в съответствие с нормата на чл. 22
пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като му е предоставена възможност за
отговор. По делото не са налице данни дружеството да е изразило становище в
указания му срок.
В Решение рег. № 32-202173 от 25.06.2021
г. към митническа декларация МРН 21BG002002043869R1/26.01.2021 г., като се позовава на
проведените изследвания и цялостната експертна оценка, директорът на ТД "Северна
морска" при Агенция "Митници" приема, че декларираната стока №
1, описана като: "Отработено масло от растителен произход за технически
цели" в митническата декларация, представлява негодна за консумация смес
единствено от растителни мазнини и масла, като на основание правила 1 и 6 от
Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните
бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция
15 18 (представени на л.252-257 от делото), стоките по нея следва да се
класират, в код по КН 15180099, в код по ТАРИК 1518 00 99 90, със ставка на
митото по отношение на трети страни - 7,7%, поради което, на основание чл. 29
от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 56 Регламент (ЕС) № 952/2013,
вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85,
пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с
чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, коригира
МД МРН 21BG002002043869R1/26.01.2021
г. относно Е.Д. 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура“ като
разпорежда да се чете 15180099; Е.Д. 6/15 „Код на стоката код по ТАРИК“ да се
чете 90; данните в поле „Задължения“ за стока № 1 да се четат съобразно
отразеното в таблицата в решението и са установени публични задължения за
досъбиране мито 45 126,44 лв. и ДДС в размер на 9 025,29 лв., ведно с
лихва за забава върху размера на дължимите вземания, на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
В хода на съдебното обжалване от ЦМЛ
са представени стандартите, по които е извършено изследването на пробата, и
доказателства за сертифициране и калибриране на уредите, послужили за
изследването, както и извадки от дневниците за изпитване на проби, от които се
установяват датите на проведените изследвания (л. 29-133 от делото и в превод
на български език – зелена папка, приложение към делото). Представено е копие
на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол
и контрола върху акцизните стоки като изрично е посочено, че същото е приложимо
само когато митническите органи
извършват пробовземането, докато в случая
пробите са взети от външен изпълнител „Control Union“.
Във връзка са наведените от
жалбоподателя възражения за нищожност на оспорваното решение, по делото са
представени Заповеди № 363/31.03.2021 г. и № 364/31.03.2021 г., и двете на
директора на Агенция „Митници“ (л. 13-14), с които на К. А. Й. (лицето,
подписало оспореното решение) е възложено да изпълнява по съвместителство
длъжността директор на ТД „Северна морска“, считано от 01.04.2021 г. до
назначаване на служител на незаетата длъжност, но не по-късно от 30.09.2021 г.
Представена е и длъжностната характеристика за длъжността директор на
териториална дирекция, подписана от Кирил Йорданов (л. 137-140), както и
длъжностната характеристика за длъжността инспектор в ТД (л. 141-143),
подписана от лицето Костадина Христова, което според служебна бележка рег.№
32-331299/19.10.2021 г. (л. 197) е взело под отчет установените с оспорваното
решение допълнителни вземания за мито и ДДС по процесната митническа
декларация.
За изясняване на спорните обстоятелства
като свидетел е разпитан А.П., присъствал при взимането на пробите, и подписал
протокола без възражения, като представител на дружеството-жалбоподател. В
показанията си свидетелят посочва, че е присъствал на повечето от
пробонабиранията във връзка с подадени от жалбоподателя митнически декларации.
Стоката пристигала в контейнери като самият контейнер е оборудван с флекситанк,
представляващ голям чувал с кран, за еднократна употреба. Състоянието на
стоката е в зависимост от конкретната температура на въздуха като при ниски
температури, дори и положителни, е с по-твърда консистенция, а при високи
температури е в течно състояние. Пробата е взета през крана, който се намира в
най-ниската част на контейнера, с шиш, за да може да се извади някаква стока.
Взетото количество от всички контейнери се смесва в кофа до получаване на
хомогенна смес и от там се запечатват отделните проби. В зависимост от
състоянието на стоката, в някои контейнери тя може да е замръзнала по начин,че
в контейнера да има кухи участъци или пък да е паднала на дъното. Стоката в
контейнера не представлява хомогенна смес. Принципно съществуват контейнери с
подгрев, но подгряването не може да бъде извършено на контейнерната площадка на
пристанището. При +10° стоката е в твърдо състояние и проба няма от къде
другаде да се вземе освен през крана.
По искане на жалбоподателя е
допусната и изготвена съдебно-химична експертиза със следните задачи: 1.Какъв е
химичния състав на стоката и какво е процентното съотношение на химическите
елементи в нея? Какви са характеристиките, свойствата и предназначението на
стоката?; 2.Какво представляват UCO суровините /използвано олио за готвене/ и
какви са механизмите за тяхното събиране и доставяне до производителя, за какво
се използват? Стандартизиран продукт ли са и обичайно с един и същ състав ли
са? Съществуват ли механизми и международно признати системи за сертифициране с
оглед осигуряване на проследимост на този вид продукти и дали са приложени
такива ? Може ли и правилно ли е да се издава ISCC
сертификат за отработени масла от растителен произход,
които съдържат животински мазнини?; 3.С оглед спецификата на конкретната стока,
как следва да се вземат проби? Спазени ли са били в настоящия случай всички
правила, които да гарантират представителност на пробите и верността на
получените въз основа на техния анализ резултати? Възможно ли е да се разслои
мазнината на фракции, които в зависимост от химико-физичните си показатели да
имат различна плътност и така да заемат различни места в общото количество?;
4.С какви методи са направени анализите на взетата проба? Извършено ли е
количествено и качествено определяне на всички компоненти на стоката и как са
били интерпретирани резултатите от MЛE № 09_10.02.2021/22.04.2021
г. при изготвяне на частите „Коментар" и „Становище" от нея, както и
при изготвяне на Становище на Дирекция „Митнически дейности и методология"
№ 32-136635/27.04.21 г.?
Да се изготви заключение по поставената задача в т.1 и във вариант, на база изпитани 6 показателя по MЛE № 09_10.02.2021/22.04.2021 г.; 5.На база „профил на мастнокиселинен
състав", може ли да се определят компонентите на смесените масла или само
могат да се предполагат?
В изследваното вещество констатира ли се наличието на животински масла или
техни фракции, анализираното вещество включва ли животински мазнини? и 6.При пържене в растителна мазнина на висока температура на храни с
животински произход наблюдава ли се сместването на двата типа мазнини?
Експертизата (л. 213-227 от делото),
изготвена от вещото лице Ц.М.С. – инженер химик, дава заключение, че по
отношение на състава процесната стока (UCO – used
cooking oil)
представлява смес от растителни и животински мазнини и масла с характеристики:
цвят, плътност при 20°С, киселинно число, съдържание на свободни мастни
киселини, влага и летливи вещества, йодно число, пламна температура,
неразтворими примеси и съдържание на сяра. UCO суровините са предназначени
единствено и само за технически цели – производство на биогорива (биодизел –
метилови естери на мастни киселини (FAME)) и не се допуска употребата им за
хранителни цели. Според вещото лице UCO суровините представляват масла и
мазнини, които са били използвани за готвене или пържене в хранително-вкусовата
промишленост, ресторантите, заведения за бързо хранене и на потребителско ниво
в домакинствата. Те са смеси от масла и мазнини от различни кухни – остатък,
негоден за консумация, получен след кулинарната обработка на различни по вид
продукти – растителни и животински. Една част се състои от мазнини от
фритюрниците за пържене, а другата са отцедените мазнини от скарите за печене
на меса. UCO
суровините не са стандартизиран продукт по отношение на състава и не са с един
и същ състав, а са с нехомогенен състав във всяка една отделна транспортна
единица. Вещото лице при заключението си се е позовало на представените към
декларацията документи относно произхода и проследяемостта на суровината.
В заключението си вещото лице е
описало подробно съществуващите механизми и международно признати системи за
сертифициране и проследимост на този вид продукти като посочва, че ISCC (Международна сертификатиця за
устойчивост и въглеводород ) е независима организация, която предоставя
глобално приложима сертификационна система за устойчивост на суровините и
продуктите за различни пазари, включително биоенергия (течни и газообразни
горива), храни, фуражи и химически/технически пазари, проследавяне на веригата
за доставка и определяне на емисиите на паркови газове и спестяването им.
Сертифицирането по ISCC
е доброволна схема за устойчивост, аналогична на националните системи (в случая
на използваната Италианска система).Вещото лице е анализирало представените от жалбоподателя
в рамките на схемата нотариално заверена декларация за устойчивост от
14.11.2019г. нот.заверена в посолството на Италия в Сингапур на 11.12.2000г.,
съставена от Кажу ПТЕ ООД/“Kazhou“/,
кореспондиращи и с другите документи по вноса- опаковачен лист,договор,
техническа спецификация, коносамент посочен и в нотариално заверената
декларация като в поле 2 е посочен код ********** и код EWC
20.01.25-хранителни
масла и мазнини съгласно Европейския списък на отпадъците приет с Решение
2000/532/ЕО и код В 3065, който съгласно известие до комисията-технически
насоки относно квалификацията на отпадъците / Официален вестник на ЕС С124/1
съответстващ на отпадъци от ядливи мазнини и масла от животински и растителен
произход, констатирано и в констативен протокол № 013678 от 01.02.2021г. ( л.25 от преписката).
Според вещото лице при вземането на
пробата съгласно Протокол за вземане на проба № 14/01.02.2021 г. и доклад от
01.02.2021 г. не са спазени изискванията на стандартите за вземане на проби.
(ISO: 5555 или ISO: 3170), а по единствения възможен начин да се вземе от
флекси танка - от долен кран, което не може да бъде определено като
пробоотбиране по стандарт.
Формираната проба според в.л.не е
представителна и по този начин получените резултати от изпитванията могат да се
припишат само за изпитаната проба. В заключението си вещото лице описва
подробно и констатираните от експертизата несъответствия при извършването на
експертизата от ЦМЛ, въз основа на което вещото лице прави извод, че от
резултатите от извършените в ЦМЛ изпитвания може да се даде становище за
присъствие на растителни мазнини в изследваната проба, но не може да се даде
становище дали в пробата има или няма присъствия на животински мазнини, поради
липса на достатъчни доказателства кой процес е избран за подготовка на
метиловите естери на мастните киселини, поради това, че се очаква съдържанието
на животински мазнини в продукта да е в по-нисък порядък, а за триглециридите в
обхвата на РАП_69/
15.11.2000 няма запис, че е приложим за животински мазнини и масла. Според
вещото лице пробата относно мастно-киселинен състав би трябвало да се анализира
по действащ стандарт БДС ЕN ISO
12966-4: 2015, за което има запис, но тя е анализирана по вътрешно-лабораторен
метод, съгласно отменен БДС ЕN 5508:2004. Според вещото лице не е достатъчно на
базата на мастнокиселинния състав да се правят изводи за отсъствие на
животински мазнини, защото редица мастни киселини се съдържат и в растителни и
в животински мазнини-напр. установената от МЛЕ мистиринова киселина С 14,
палмитинова киселина С 16, стеаринова киселина С 18, линолова, линоленова .
Отработените мазнини при пържене представляват смес от растителни масла и
останали от процеса на пържене животински мазнини.
В заключението си вещото лице С. се
позовава на МЛЕ и резултатите от нея, включително и относно йодното число 85,
което сочи че е характерно за създаване на продукта и чрез обработка на
животински продукти, както и на установените мастни киселини, които се съдържат
както в растителни, така и в животински мазнини и заявава , че е трудно да се
твърди, че стоката не съдържа мазнини от животински произход. Установено е
присъствие на триглицериди, присъщи на палмовото масло. Коментирани са
методите, използвани при анaлиза от ЦМЛ. Заявява, че няма данни в химическата
експертиза, както и не е била нейна задача, да бъдат количествено и качествено
определени всички евентуално допустими компоненти в стоката. Допълнителни много
подробни разяснения по заключението си вещото лица дава в съдебно заседание на
31.01.2022 г., отново акцентирайки не само на липсата на представителност на
пробата, но разяснявайки процеса на събиране на суровината, нейното създаване,
проследяемост, както и интепретирайки всеки един от показателите по МЛЕ, сочещи
и за наличие на животински мазнини, които не могат с категоричност да бъдат
отречени (виж протокола от с.з. на л. 258-263 от делото).
Тази експертиза е оспорена от
ответника, тъй като счита, че отговорите на вещото лице не са категорични, а са
до някаква степен на вероятност. От друга страна не е изследвана контролната
проба. По искане на ответника е назначена допълнителна тройна комплексна
съдебно-химическа експертиза, която след изследване на контролната проба в
акредитирана лаборатория да даде отговор на въпроса какъв е химичния състав и %
съотношение на химичните елементи и да даде заключение има ли наличие и на
животински мазнини в изследваната проба и процесната стока, както и дали
полученият резултат отговаря на спецификацията на производителя/изпращача. С
определение на съда от 09.02.2022 г. поставените на експертизата въпроси са
допълнени като е възложено на вещите лица да дадат заключение и за това съдържа
ли изпитаната проба животински и растителни мазнини и масла и техните фракции,
смесен ли е продукта и кое най-специфично
описва внесената суровина с оглед приложените документи към МД и
спецификацията на продукта и има ли това отношение към предназначението му.
Поставени са и въпросите може ли резултата от пробата да се отнесе към
внесената стока; може ли с категоричност да се установи, че пробата,
респективно стоката е негодна за консумация смес, единствено от растителни
мазнини и масла; с оглед на характеристиките на отработеното пържилно олио има
ли процес на модификация и участват ли повече от една мазнина (вида й) или
масло.
Според заключението на допълнителната
тройна експертиза (л. 361-365)изпитаната проба съдържа животински и растителни мазнини
и масла и техните фракции като показател за наличието на масла/мазнини от
животински произход е високото съдържание на холестерол- 48,8 % от общото
стеролово число, многократно надвишаващо максималното количество, измерено в
масла / мазнини от растителен произход/ от 3 до максимум 7 % според посочени научни
източници/. Изследвания продукт, според експертизата е смесен по отношение
както на биологичния произход на маслата/мазнините (т.е. от растителен и от
животински произход), така и по отношение наличието на няколко вида растителни
и животински масла/мазнини и не е стандартизиран по състав и представлява негодна
за консумация смес, но не само от растителни мазнини и масла, с техническо
предназначение.
Вещите лица отново посочват, че вземането на
представителни проби за охарактеризирането на стоките следва да се извърши при
строго спазване на стандартите БДС EN ISO 5555:2003 Животински и растителни мазнини и
масла. Вземане на проби (ISO 5555:2001)
и БДС EN ISO 5555:2001/A1:2014 Животински и растителни мазнини и
масла. Вземане на проба, Изменение 1: Гъвкави контейнери за транспортиране на
течни продукти (ISO 555:2001/A1:2014) – представени по делото на л. 305-357. В конкретния
случай при вземането на проби от процесната стока на 01.02.2021 г. с Протокол
за вземане на проби № 14 от същата дата тези стандарти не са били спазени(т.е потвърждава се първоначалното
заключение).
Според приложените към МД документи UCO суровините представляват отпадък
квалифициран като „хранителни масла и мазнини“ (според Европейския списък на
отпадъците) или като „пържилни масла и мазнини“ (според Регламент (ЕС) №
1013/2006). Изследваните характеристики на „Отработено масло от растителен
произход за технически цели“ показват според експертизата настъпили промени
вследствие на интензивно термично третиране, което според съпътстващите
документи, включва само кулинарна обработка в ресторанти, като няма данни за
целенасочена химическа обработка с цел модификация на суровината за получаване
на конкретен продукт, както е и заявено. Заключението на първата и на тройната
експертиза е категорично, че изследваната проба представлява негодна за консумация
смес от растителни мазнини и масла и съдържа животински такива. Към
експертизата е приложен и протокола от изследването в акредитирана лаборатория( л.379 от делото).
В съдебно заседание на 10.05.2022 г. (виж
протокол от о.с.з. на л. 389-391) вещите лица дават подробни допълнителни
разяснения по представеното от тях заключение като посочват, че въпреки
становището си, че пробата не може да се характеризира като представителна за
цялото количество на внесената стока, изводите им за наличие на животински
мазнини в изследваната проба обосновават извод за наличие на такива, а не само
за растителни мазнини и масла в цялата стока. За да обосноват извода си се
позовават на протокола от изпитването, като сочат, че само от МКС /
мастно-киселинен състав/, не може категорично да се твърди само наличие на
растителни масла и мазнини(каквото
е и първото заключение),
и допълнително се аргументират с пероксидното число на киселинност,йодно число, и най-вече на
установеното относно процента холестерол. Позовават се на научни източници.
Заключението на допълнителната
комплексна СХЕ е оспорено от ответния административен орган, но като доводи за
оспорването му се сочи единствено „противоречие между експертите в
административното производство и експертите в настоящото производство“ и
тълкуването на заложените параметри, независимо, че ЦМЛ не е изследвала пробата
за наличието на стероли.
Изводите относно кредитирането на
експертните заключения ще бъдат посочени по-долу.
При така установената фактическа
обстановка и предвид чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) №
952/2013
и приложените заповеди, противно на твърденията на жалбоподателя. Не се споделя
тезата, че оспореното решение следва да бъде издадено от лицето поставило под
отчет процесната стока, в каквато насока е твърдението за нищожност.
Оспореното решение
изхожда от директора на Териториална дирекция "Северна морска" към
Агенция "Митници", сега Териториална дирекция „Митница Варна“, който
притежава качеството "митнически орган" по смисъла на член 5, т. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и е компетентен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ, да издава решения
от вида на процесното. Съгласно чл.19 ал.1 ЗМ решенията по прилагане на митническото
законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от
директорите на териториални дирекции.
Съгласно чл.19 ал.7 ЗМ за
целите на прилагането на чл.29 от Регламент ЕС № 952/2013 решения взети без
предварително заявление се издават от директора на териториалната дирекция / ТД
Северна Морска ,сега ТД Митница Варна/,където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Нещо повече чл.5 т.1 от
посочения регламент за целите на кодекса въвежда определението за митнически
органи- митническата администрация на държавите членки, които отговарят за
прилагането на митническото законодателство, както и всички други органи, оправомощени
от националното законодателство, които в случая са изчерпателно уредени и в чл.16
ЗМ, и в чл.33 т.9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“и в
длъжностната характеристика на л.137-143 от делото. Следователно, и с оглед фактите по
делото, с горепосочената разпоредба директорът на ТД „ Северна морска“ , сега
ТД"Митница Варна“ е оправомощен да издаде решение по прилагане на
митническото законодателство.
В настоящия случай, видно от заповеди
на директора на Агенция "Митници"/ л.13 и 14 от делото/, длъжността
директор на ТД Северна Морска се
изпълнява чрез съвместяване от заместник-директора на териториалната дирекция К.
Й. , който е и издател на оспорения в настоящото производство административен
акт.
Съгласно чл. 101, §1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година
за създаване на Митнически кодекс на Съюза, размерът на дължимите вносни
или износни мита се определя от
митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че
възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи
разполагат с необходимата информация. По силата на последната посочена
разпоредба (чл.87) и тази на чл. 77 от същия регламент, митническото задължение
при режим „допускане до свободно обръщение" възниква на мястото, където се
подава митническата декларация за внос.
С оглед на дефиницията на чл.5 т.1 от посочения регламент и чл.104 параграф 1 от МКС и чл.56 от ЗДДС
компетентните митнически органи „ вземат под отчет“ определения с решението размер
на дължимите дължавни вземания. Твърдението на жалбоподателят, че „ митническия
служител, който е взел под отчет съответните държавни публични вземания е
следвало да издаде процесното решение“ е в противоречие с посочените приложими
правни норми.
Оспореното решение е в
писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както и
се съдържа изложение на фактически обстоятелства, които, според
административния орган, обосновават разпоредения краен резултат, т.е е в
предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактическите и правните основания за издаването му. При издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение материалната
законосъобразност на оспореното решение съдът намира,че жалбата е основателна
поради следното:
Жалбоподателят е класирал
тарифно продукта в код по КН 1518 00 95 „Негодни за
консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински
и растителни мазнини и масла и техните фракции ", защото произхода му и
състава му се извежда от приложените към декларацията и по преписката документи/зелена
и синя папка/, както и допълнително представените, докато митническият орган приема, че същия
продукт, поради резултата от МЛЕ като смес от растителни мазнини и масла с
различен ботанически произход и негоден за употреба, при отсъствие на
животински масла/ мазнини , следва да бъде класиран под код 1518 00 99 „ други ", в смисъл на
неупоменати по горе в код 1518.
Така спорът между страните се свежда
до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на
процесния продукт, описан в митническата декларация като " отработено
масло от растителен произход за технически цели", описана в търговските
документи от изпращача KAZHOU PTE Ltd. (Кажу
ПТЕ ООД), като ,,UCO -
used cooking oi" -
използвано олио за готвене и естествено доколкото е правен, но с оглед
спецификата на стоката не може да бъде решен без помощта на специалните знания
на експертите.
Тарифното класиране
(определяне на тарифния код) на стоките се извършва въз основа на Общите
правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС, която
представлява приложение I към Регламент (ЕИО) №
2658/87
на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа
тарифа (включени в Част първа, Уводни разпоредби, Раздел I на КН) и съобразно
термините на позициите и подпозициите, както и забележките към разделите и главите
на същата. Общите
правила за тълкуване на КН се съдържат в част първа, раздел І А от нея, а част
втора от КН съдържа таблицата със ставките на митата. Съгласно правило 1 от
Общите правила за тълкуване на КН, текстът на заглавията на разделите, на главите
или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя
законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към
главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените
по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или главите.
Съгласно правило 6, класирането на стоките в подпозициите в рамките на една и
съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези позиции и
забележките към подпозициите, както и mutatis mutandis, съгласно горните
правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво.
Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило се
вземат предвид и забележките към разделите и главите. Според
т. 3 от Общите правила за тълкуване на КН, когато стоките биха могли да се
класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2 "б" или
поради други причини, класирането се извършва по следния начин: а) позицията,
която най-специфично описва стоката трябва да има предимство пред позициите с
по-общо значение; въпреки това, когато всяка от две или повече позиции се
отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен
артикул или само до една част от артикулите, в случаите на стоки, представени
като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат, по
отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако
една от тях дава по-точно или по-пълно описание; б) смесените продукти,
изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти
и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието
класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3
"а" се класират, съгласно материала или компонента, който им придава
основния характер, когато е възможно да се установи това".
Съгласно постоянната съдебна практика на
Съда на Европейския съюз, за да се гарантира правната сигурност и лесният
контрол, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките следва по
правило да се търси в техните обективни
характеристики и качества, определени в текста на позицията по
Комбинираната номенклатура, както и в забележките към разделите или главите (решение от 16 септември 2004 г. по
дело С – 396/02, точка 27; решение от 15 септември 2005 г. по
дело С – 495/03, точка 47 и решение от 8 декември 2005 г. по
дело С – 445/04, R.,точка 19),като Обяснителните
бележки към ХС и към КН, макар да нямат задължителна правна сила, представляват
важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа
и в това си качество могат съществено да допринесат за нейното тълкуване (решения C-173/08, , точка 25 , C-568/11, т.28, C-35/93, точка 21 ).
Съгласно чл.61 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза митническите органи имат правомощие да изискват доказване на
произхода на стоките, съответстващ на правилата установени в съответствие с действащите правила за
произход в държавата или територията на получаване или с всякакъв друг метод за
определяне на страната, в която стоките са били изцяло получени или са
претърпели последната си съществена трансформация. Такива по преписката са
представени при декларирането. Ответната страна при постановяване на
решението си все пак се позовава на информацията за проследяемост и
сертифициране, която като документи, не е оспорила. Издадената на третото лице
информация може да се цени като
доказателство.
Видно от
търговския договор, нотариално заверения сертификат от 11.12.2020 г. ,
декларацията за устойчивост и анекси VII, изпратеният от Кажу ПТЕ ООД
материалът е бил събран съгласно правилата на ЕС за отпадъците и остатъците от
растителни и животински
субстанции. За процесния продукт без съмнение е установено, че по
своя произход е UCO „Използвано
готварско олио от растителен произход“. От съществено
значение е Нотариалния сертификат, с който е заверена декларация за устойчивост
от 14.11.2019 г., който носи информация за произхода и пътя на суровината от момента на нейното създаване,
респ. събиране, до вноса и последващото влагане в производство. Нещо повече,
този документ дава точна информация и за самата стока.
В потвърдителните писма от изпращача Кажу ПТЕ ООД и данните от
продуктовия център и техническата спецификация
термина UCO означава смес от масла и мазнини от кухни и ресторанти, които са
отпадъци от кулинарна дейност, като една част се състои от мазнина от
фритюрници за пържене и скара, а мазнините от пържене в професионални
фритюрници са специално подбрани фракции от палмово масло с висока температура
на кипене и отлични антиоксидантни свойства, в които се пържат риба, панирани
меса, картофи,морски дарове и др., както и заявават вещите лица. Поради тази
причина е посочено, че използваните мазнини от пържене са смес от растителни
масла и животински мазнини, останали от процеса на пържене,в какъвто смисъл е и
заключението и по двете СМЕ.
3а всеки (от
контейнерите, с които са били транспортирани UCO, по реда на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на ЕП и Съвета
от 14 юни 2006 г.
относно превозите на отпадъци е издаван Анекс VII, в който е посочен код
20.01.25 от Европейският списък на отпадъците (EWC - European Waste
Catalogue, приет с Решение 2000/532/Е0 на Комисията), който ги
описва като хранителни масла и мазнини, битови отпадъци. В същия документ е
посочен и код В3065 от Приложение ЕК към Базелската конвенция и Регламент (ЕО)
№ 1013 /2006, който съответства на Отпадъци-от ядливи мазнини и масла от
животински или растителен
произход (например пържилни масла и мазнини), като в декларацията за
устойчивост,съответствие с оглед на Италианската схема в поле 2 е посочен код
**********, съответстващ на декларирания и описват стоката като негодни за консумация смеси или препарати от
животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и
техните фракции. Тъй като такъв
вид продукт е обхванат от Директивата за енергията от възобновяеми източници /
ДЕВИ/- чл.18, предвиждаща проверка на съответствието на горивата с критериите
за устойчивост за всеки от икономическите оператори, държавите-членки изискват
доказване по отношение на изпълнение на критериите за устойчивост по чл. 17 от
ДЕВИ, чрез представяне на доказателства или данни, придобити в съответствие със
споразумение или схема(в случая е използвана Италианската схема). Представените от жалбоподателя документи служат за
проследяване на веригата доставки и действащите процедури за сертифициране и контрол, гарантиращи
проследяемост на суровините от обектите, където е генерирано, първоначално
събрано UCO, но и впоследствие
подготвено за износ, а в съпровождащите документи стоката е описана, като
такава от код по КН 1510 00 95. Няма съмнение относно кореспонденцията на
декларацията за устойчивост с другите документи по вноса / поле 2, 10,11, 13 -
документи за доставка или окончателна фактура, където са посочени номера на
коносаменти, сред които фигурира и този по делото - VMFSAN0473/20VAR. От своя страна номерът на
коносамента е визиран в ENVOIS К2020/0116, а инвойсът (търговската фактура) препраща към Contract REF& К20201001.ОВВ, опаковачен лист,Коносамент VMFSAN0472/20VAR. Именно поради
това за този вид продукт е посочен произхода на олиото, което е било
използвано за готвене - растително, което обаче не означава, че отпадъкът,
който е бил внесен в
България е само с растителен състав/ т.е по обективни характеристики и качества, дори и произход
същият е от смесен характер/.
Според КН в код 1518 се включват следните
видове мазнини: "животински или растителни мазнини и масла и техните
фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани,
продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по
друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от № 1516; негодни за
консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла
или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати,
нито включени другаде". По-долу в таблицата, под код 1518 00 95, който е
бил деклариран от жалбоподателя е конкретизирано, че това класиране се отнася
за "негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла
или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции", за
които е определено конвенционално мито от 2 %. По код 1518 00 99 са
класифицирани "други" видове мазнини, различни от тези, изброени в
позиции от 1518 00, до 1518 0095.
Съгласно б.Б от Обяснителните
бележки за позиция 15.18. се включват и използваните масла за пържене,
съдържащи например рапично масло, соево масло и малко количество животинска
мазнина, както и мазнините, маслата и техните фракции, хидрогенирани,
интерстерифицирани и пр., ако в процеса на модификация участват повече от една
мазнина или масло, т.е наличието на смеси от растителен и животински характер. Безспорно
е, че внесеното е отработено
масло, продукт след термично обработване на храни.
В тази връзка съществени за определяне на
тарифния код на внесената стока са нейните обективни характеристики и състав, а
не само и единствено описанието на произхода, тъй като Обяснителните записки
към глава 15 от КН не се отнасят само към произхода, а и към
именно обективните и аналитични характеристики, начина на получаването и
определено, под код 1518 00 95 не е изрично посочено като изискване процентното
съотношение на растителни към животински мазнини или обратното, че то да бъде
установявано количествено. От какви конкретно растителни мазнини и масла или от
какви животински и растителни мазнини и масла е смес продукта, както и какво е
преобладаващо няма отношение към класирането на продукта в Комбинираната
номенклатура на ЕС по код 1510 00 95, опоменавайки ги
като „негодни за консумация смеси“,
за разлика от предходните и последващи кодове по КН, а изисква по съдържанието
си да са от смесен характер, т.е да съдържат както растителни масла/ мазнини,
така и животински такива или техни фракции. Понятието „ смеси“ , естествено с оглед на съдържанието/ състава/, дори и произхода, означава
нееднороден, нехомогинезиран, смесен , нееднакъв, състоящ се от отделни
субстанции и/или материали, каквато е и процесната стока с оглед на изискването
на двата вида масла / мазнини.
Всъщност следвайки забележките и
Обяснителните записки към позициите на глава 15, общностното право дължи сметка
на съдържанието на масла/мазнини и техните характеристики, акцентирайки върху
определено съдържание на наситени масти
киселини/ пак с оглед на характеристиките/, киселинност, пероксидно и йодно число,
за да се определи именно, че маслата/ мазнините са за технически цели, състав на триглецириди, като изрично е
посочено, че методите за анализ, които трябва да се
прилагат за определяне характеристиките на продуктите, упоменати в главата, са
тези предвидени в приложението на Регламент (ЕИО) №
2568/91.
Тук е мястото за се посочи, че няма
основания за съмнения относно първоначалната СХЕ и разясненията по нея,
изготвена от в.л. Цв.С. относно UCO суровините –използвано
олио за готвене и неговото предназначение изцяло за технически цели- обща
суровина за производство за биогорива, представляващ смеси от масла и мазнини
от различни кухни като остатък негоден за консумация, получен от кулинарната
обработка на различни по вид растителни и животински продукти, в нееднореден и
нехомогенен състав и несертифициран продукт, класифициран съобразно и EWC като битов отпадък в какъвто смисъл е и тройната
експертизи, както и липсата на основания по аргумент на противното от чл.202 ГПК да не се кредитира и то, съвкупно с доказателствата. Според
заключението на СХЕ за правилното тарифно
класиране е необходима информация за внасяния продукт, относно неговото
съдържание. В случая отработеното масло (пържилното олио)
действително първоначално е било растително, но след процеса на кулинарна
обработка се е превърнало в смес от различни масла и мазнини, вкл. и
животински.
Нещо повече
допълнителната тройна експертиза е анализирала контролната проба и като е
установила и наличието на МНК, характерни и за растителни и животински мазнини,
е използвала стандарт, за да установи стереолите/ което противно на
обяснителните бележки не е сторено от МЛЕ, може би поради липса на
сертифициране или независимо от това/. Именно заради наличието на установеност
на определени МНК / независимо от единичните или двойните връзки/, характерни и за растителни
и животински мазнини е използван посочения стандарт, за установяване на
холестерола. Именно неговото процентно съдържание над допустимото за растителни
мазнини от 3 % до 7 %, сочи на 48,8 %, значително надвишаващо го и съпоставимо
към наличие на животински мазнини, като се има предвид и киселиността,
пероксидното и йодно число, нехарактерни само за растителните мазнини.
Съдът с оглед на всички представени и събрани доказателства и
доказателствени източници намира представените експертни заключения за
обосновани и пълни,мотивирани, както с оглед на професионалните познания на
експертите, така и с оглед на цитираните научни източници, като и при
допълнителното изследване на контролната проба по отношение на вече
коментираните МНК не е установено съществено разминаване, като е използван
действащия БДС EN ISO 12966-4:2015, но пък е анализиран още един
критерий именно с оглед на установените МНК, типични както за растителните
,така и за животинските мазнини, а именно холстерола от общото съдържание на
стероли. По първата и допълнителната тройна експертизи е отговорено изчерпателно
и научно обосновано на поставените въпроси, като са направени изводи, след
проверка и анализ на събраните доказателства, както и извършване на изследването.
И от двете приети заключения по СХЕ, се
установява, че от взетата проба не може да се направи категоричен извод, че
липсват животински мазнини в изследваната стока, дори напротив, установяват се
такива по допълнително изследвания профил с оглед МНК характерни и за
растителни и животински мазнини, което
обосновава заключението за смесен състав. И двете експертизи, не само по
вероятност, противно на твърдението на ответната страна, стигат до заключението,
дори изключвайки представителността на пробата, за наличието и на животински
мазнини, като без значение е тяхното количество с оглед на декларирания код по
КН.
В тежест на административния орган е да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания
административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му,
а в случая- че липсват животински мазнини в процесната стока, което не е
сторено, както поради коментираното от всички вещи лица пробонабиране,
несъответно на стандартите, независимо от доказателствената сила на протокола
за пробонабиране, подписан без възражения, но изготвен от трето за митническия
орган лице, докато е следвало да бъде
направено под неговото ръководство и в тази връзка липсата на приложимост на Ръководството
за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху
акцизните стоки, в което изрично е
посочено, че същото е приложимо само когато митническите органи извършват
пробовземането/ в случая пробите са взети от външен изпълнител „Control Union“и липсват данни да е под контрола на
митническите органи/.
Така обобщено дори да се изключи становището
на всички вещи лица, че пробата не е представителна с оглед на начина на
пробонабирането, с оглед разяснението на единичната и тройната експертизи, все
пак липсата на представителност на пробата няма да се отрази на заключението им
относно смесения състав на стоката при изследването на контролната проба, по
начина на нейното деклариране, съответстващ на посочения код по КН в
декларацията.
Все пак в анализа на резултатите, независимо
и от коментираните от вещите лица липса на определена сертификация по стандарти
на МЛЕ и прилагането на вътрешен метод, установените резултати при изследването
на контролната проба, все пак не само предполага, а и сочи и наличие на
животински мазнини, които с оглед на заложените параметри при изследването не
са анализирани подробно и съвкупно, така както прави тройната експертиза. Няма
спор, че в ЦМЛ са идентифицирали мастни киселини, които противно
на посоченото в МЛЕ
с оглед на становището за приложението на кода по КН, присъстват и в животинските масла и мазнини/ например миристиновата, палмитиновата и стеариновата киселини присъстват и
в животинските мазнини,
чиито триглецириди са сходни/. Определянето на мастно-киселинния състав на
процесната проба е направен по метод по стандарт БДС EN ISO 5508
като са използвани чисти рафинирани масла. Методът е бил в обхвата на
акредитация на ЦМЛ, докато стандартът е бил действащ, както сочи и ответника,
но сега и при изследването е отменен с БДС EN ISO
12966-4:2015. Т.е . извода на ответната страна, че определеният
мастно-киселинен на стоката изключва наличие на животински мазнини, а наличието
само на растителни мазнини /преобладаващо палмово масло или неговата фракция/ е
неправилен, дори и с оглед отразената негова стойност 25,8, докато по
спецификацията на Кодекса на храните е значително по-висок 39-43, и именно
наличието на други мазнини,вкл.и животински провокират промяната в
хромотографския профил.
Действително при пърженето при висока
температура, т. нар. полиране, растителната мазнина мигновенно заема мястото на
отделената при съприкосновението с повърхностния слой на пържената храна вода,
обаче в протокола за изпитване и в съпровождащите документи е установено
наличието на вода 1,5%., което обективно няма как да доведе до извод за 100%
съдържание на естери. А и както е разяснено от тройната и единична експертизи
относно молекулата на холестерола , така и относно йодното число и
киселинността, те са по-високи от характерните само за палмовото масло и не
отричат, а напротив сочат за наличието и на животински мазнини, което е и
основополагащо за определянето на „ смесения характер“.
Само за пълнотата на оспорването съдът е
длъжен да отговори на възражението на ответната страна с оглед на представените
допълнителни писмени доказателства от жалбоподателя, касаещи проследяемостта на
последователно внесените продукти/ стока/. Допълнително изисканите от
жалбоподателя и представени потвърдителни писма са с оглед на множеството
образувани производства и като цялост поради еднородността на стоката касаят
техния произход и състав, последния установен в казуса от СХЕ.
Не от толкова значително съществено значение
за приемане на основателността на
жалбата по аргумента на чл.142 ал.2 вр.ал.1 АПК е депозираното в жълтата папка и в
писмените бележки, с оглед на
измененията на КН на ЕС за 2022 г., приета с Регламент
за изпълнение (ЕС) 2021/1832 на Комисията от 12
октомври 2021 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87
на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа
тарифа, именно по посочения код от жалбоподателя. То единствено дава насоки за
вижданията на европейския законодател по тълкуването на общо обвързваща тарифна информация с оглед на
описанието на продуктите от код 1518
00 95, което съпоставено с данните по делото сочи, че тълкуването с оглед на
измененията са сходни с това, което настоящата инстанция извършва.
По този начин се установява, че
посоченото в оспорения административен акт фактическо основание, а именно наличието
само на растителни масла/мазнини не е налице.
Поради изложеното оспорваното решение на директора на
Териториална дирекция "Северна морска" при Агенция
"Митници", сега ТД“Митница Варна“, е издадено при неправилното
приложение на материалния закон, поради което като незаконосъобразно следва да
бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените разноски общо в размер на 3146 лв., по списък, от които 2200
лв. разноски за адвокатско представителство и 946 лв. разноски за експертизи.
Направеното от
ответника възражение по чл. 144 от АПК вр. с 78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение следва да бъде преценявано с оглед разпоредбата
на чл. 8, ал.1, т.4 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която
при спорен материален интерес от 54 152лв., минималния размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 2154,55лв.Така съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като то е
съобразено с минималното предвидено, при активното участие във всички с.з. на
процесуалния представител, ангажиращ и допълнителни доказателства и при
изготвени подробни писмени бележки.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Русе, 6 ти състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на “Астра
Био плант“ ЕООД Решение рег. № 32-202173 от 25.06.2021 г. към митническа
декларация (МД) МРН 21BG002002043869R1/26.01.2021г. на директора на Териториална дирекция
(ТД) "Северна морска" при Агенция "Митници" (сега ТД
„Митница Варна“), с което се коригира
митническа декларация от“Астра Био плант“ ЕООД с МРН 21BG002002043869R1/26.01.2021 г., като е разпоредено
Е.Д. 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура“ да се чете
15180099; Е.Д. 6/15 „Код на стоката код по ТАРИК“ да се чете 90; данните в поле
„Задължения“ за стока № 1 да се четат съобразно отразеното в таблицата в
решението и са установени публични задължения за досъбиране мито 45 126,44
лв. и ДДС в размер на 9 025,29 лв., ведно с лихва за забава върху размера
на дължимите вземания, на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да плати на “Астра
Био плант“ ЕООД с ЕИК ********* , седалище гр.Сливо поле, обл.Русе,
представлявано от Д.Ф.М. направените по делото разноски в размер на 3 146 лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: