РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 07.01.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на двадесет и първи декември ,
през две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 167/ 2017 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе
предвид:
Пред Плевенския
окръжен съд е постъпила молба от „Производствено –търговска и земеделска
кооперация ** „ / в несъстоятелност / с.***,представлявана от синдика В.С.С. , в която се твърди, че между
молителя и „* „ ЕООД –с.* ,
общ.*,обл.Плевен , с ЕИК-*е налице наемно правоотношение ,произтичащо от договор № 4000 от 28.08.2016
г. по силата на който ответното дружество ползва под наем земеделска земя с
обща площ от 6834,283 дка в землището на с.*** и който е с едногодишен срок,считано от 01.10.2016 г. до 30.09.2017
г. при уговорена наемна цена от 45 лв. на дка или общо 307 542,73 лв. Синдикът твърди ,че е изпратил и изрична
писмена покана до ответното дружество за изплащане на дължимата наемна цена ,
но и до настоящия момент сумата не е постъпила по особената банкова сметка ***.
Поради това синдикът предявява настоящият иск
по реда на чл. 620,ал.5 от ТЗ за
попълване масата на несъстоятелността,като правното основание на предявената
претенция е по чл.232,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД с цена на иска 307 542,73 лв. Предявен е
и иск за обезщетение за забавено
плащане на наемната цена за периода от 01.10.2017г. до 18.10.2017 г. с цена на иска – 1540,79 лв.
В срока по чл. 367
от ГПК е постъпил писмен отговор от „**
„ ЕООД , представлявано от управителя И.А. с който искът се оспорва по
основание и по размер. Сочи се ,че синдикът не е представил анекс №
1 от 01.12.2016 г. към договора за преотдаване под наем на земеделска земя ,с който
анекс е било уговорено между страните
плащането на наемната цена за единица площ от 45 лв. / дка да бъде
извършено директно на собствениците на земеделската земя ,която е предоставена
на кооперацията за арендуване, като освен това е предвидено плащането да стане
до 31.03.2018 г. с оглед на което ответникът счита ,че предявеното вземане нe е изискуемо все още/към датата на
образуването му 24.10.2017г./ . Оспорва се че процесният договор и анекса към него имат характер на
договор за наем и че към него не следва да намира приложение чл. 232 от ЗЗД , а
се касаело за изплащане на рента на собствениците на земеделски земи ,което
следва да стане в срок до 31.03.2018 г.
Твърди се също така
,че при арендуването собствениците на земеделската земя имали право на лично
ползване ,което намалявало размера на обработваемата земя ,съответно и размера
на плащането по договора. Счита се ,че искът не бил доказан поради това ,че
липсвала съществена част от документацията ,представена в Поземлена комисия гр.***от
която било видно ,че плащането на наемната цена става директно на собствениците
на земеделската земя ,което по същество представлява арендно плащане .
В срока по чл. 372
от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца с която се оспорват
твърденията на ответника ,че договора за наем не попада в приложното поле на
ЗЗД ,както и това ,че следвало собствениците
на земеделска земя да предявяват вземанията си в производството по
несъстоятелност,за да може сумата от евентуално удовлетворяване на иска да
отиде за погасяване на техните вземания.
Прави се твърдение
за това ,че страните по договора за наем са свързани лица чрез управителя на „**
„ЕООД и председателя на кооперацията
,който е едно и също физическо лице –И.А. и като се проследява развитието на
производството по несъстоятелност и подписването на анекса само седмица след
отмяната на предварителната обезпечителна мярка – временен синдик , се прави
извод за недобросъвестност в поведението на представителите на двете юридически
лица. Счита се ,че анексът от 01.12.2016 г.
е създаден само за целите на настоящото производство и че той не поражда
действие ,което всъщност предполага твърдение за нищожност на процесния анекс
,макар че такова твърдение изрично не е формулирано в допълнителната искова
молба. Такова е формулирано в приложеното към ДИМ уведомление в което е
изразено становище,че анексът е нищожен в частта в която е уговорен срок за
плащане на наемната цена до 31.03.2018 г. –на осн. чл. 26, ал.1 предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 617 от ТЗ.
Счита се също така
,че третите лица –арендодатели ,които не са индивидуализирани в анекса ,не са
обвързани от анекса и по отношение на тях задължен за съответното арендно
плащане остава ищеца. Счита се ,че
уговорката за плащане на наемната цена директно на трети лица- арендодатели е
прекратила действието си ,тъй като вземанията на тези трети лица били погасени
на осн. чл. 739 от ТЗ ,поради това ,че не са предявени в производството по
несъстоятелност.
Прави се възражение
,че ответникът не е доказал и твърденията си за плащане директно на тези трети
лица .Сочи се също така ,че в анекса страните по договора за наем са уговорили
алтернативност на плащането в пункт V
чл. 5 т.2 от анекса – било директно на собствениците на земеделски земи
,било на самата кооперация .
Подадени са по
пощата – на 03.01.2018 г. и два допълнителни писмени отговора с идентично
съдържание , единият от които обаче е подписан от управителя на ответното
дружество- И.А. , а другият е подписан от адв.М. М.. За адв.**обаче не
представено пълномощно да осъществява процесуално представителство на ответника
по делото. Поради това съдът ще
съобразява единствено допълнителния отговор,подаден от управителя на
кооперацията И.А..Заявява се ,че ответникът ще иска обявяване “ нищожността и унищожаемостта „ на целия договор за наем ,но в действителност не става ясно
прави ли се такова възражение или се обявява само намерение за такова
възражение ,в случай , че синдика не оттегли оспорването на действителността на
анекса към договора за наем.
Твърди се също така
,че процесният анекс бил своевременно представен в Службата по земеделие – гр.***,
а така също че бил получен и от синдика на 25.12.2017г., но че тя нарочно не го представила по
делото.Оспорва се получаването на
уведомлението приложено към ДИМ.Повтарят се в резюме съображенията от
първоначалния писмен отговор и се формулират доказателствени искания.
Като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните по
делото , Плевенски окръжен съд намира ,че са безспорни между страните следните
обстоятелства :
1.Няма спор
,че с решение № 83 от 17.05.2017г.
постановено по т.д.№ 129/2016 г. , Плевенски окръжен съд ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „ Производствено-търговска и земеделска
кооперация **„ - с.*** 5917 , Община ***обл.Плевен , с ЕИК-****, представлявана
от председателя и И.А.А. , с начална дата на неплатежоспособността – 28.10.2015
г. ; ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Производствено-търговска и земеделска кооперация
**„- с.*** , Община ***обл.Плевен , с ЕИК-****,представлявана от председателя и
И.А.А. ; НАЗНАЧАВА В.С.С. , ЕГН-**********, с адрес *** , тел 082/587
487 , ел.адрес-****за ВРЕМЕНЕН СИНДИК
на „Производствено-търговска и
земеделска кооперация **„ - с.*** , Община ***обл.Плевен , с ЕИК********с
текущо месечно възнаграждение в размер на 800 лв. Няма спор и за това ,че с
последващо решение № 120/12.07.2017г. „Производствено-търговска и земеделска кооперация **„- с.***
5917 е обявена в несъстоятелност и е
прекратена дейността и,както и че са прекратени правомощията на органите на
кооперацията.
2. Няма спор и за това ,че „ Производствено-търговска и
земеделска кооперация **„ - с.*** и „**“
ЕООД –с.*** са сключили на 28.08.2016г. договор за преотдаване под наем на
земеделска земя по силата на който кооперацията в качеството си на наемодател
предоставя на „**“ЕООД в качеството му на наемател ,за временно и възмездно
ползване земеделска земя с обща площ 6834,283 дка.в землището на с.*** ,като
договорът е сключен за срок от една стопанска година считано от 01.10.2016г. до
30.09.2017г. ,както и че договорената наемна цена е 45 лв. за декар ,като
следва дължимата сума да се заплати до 30.09.2017г. договорът е съпроводен с
приложение на описаните земеделски имоти,които се отдават под наем .
3. няма спор и за това ,че на 01.12.2016 г. е бил подписан
между същите страни по договора за наем ,анекс № 1 към него в който е потвърден
размера на отдаваната под наем земеделска земя – 6834,283дка ,както и
договорената първоначално наемна цена от
45 лв./ дка,но са внесени съществени изменения в начина на изплащане на
наемната цена и крайния срок да който това изплащане следва да стане ,като е
договорено ,че наемната цена се заплаща до 31.03.2018 г. директно на
собствениците на земеделските земи ,които са ги договорили с ПТЗК“** „ ,съобразно сроковете ,които са били
договорени и съобразно реално отдадената
земя от всеки един от тях.
Предвидено е също така ,че рентата може да се предплаща изцяло или
частично ,т.е. преди срока -31.03.2018г. ,като предплащането може да бъде както
директно на собствениците на земеделските земи ,така и на самата ПТЗК „** „.
4. не е спорно и това
,че двете договарящи страни по договора за наем на земеделски земи и по анекса
се представляват от едно и също физическо лице – И.А.А. .В т.см. за съда е
безспорно ,че се касае за свързани лица по смисъла на §1 ,ал.2 от ДР на ТЗ.
По този повод ,
обаче ,следва да се посочи ,че наличието на свързаност между лицата,които
участват на двете страни на договора ,респ. на анекса към него ,само по себе си
не представлява основание за нищожност на договор и на анекса . То би могло да
се съобразява само като допълнителен елемент , при преценка за това налице ли
са основанията за недействителност на един договор,посочени в закона –напр. при
преценка за това дали договора е сключен в противоречие с добрите нрави поради
това ,че между свързаните лица биха могли да се уговорят условия ,различни от
обичайните или пък от гл.т. на това налице ли е хипотезите на чл.647, т. 1 и т.
7 от ТЗ напр. при които свързаността на лицата между които се сключва сделката
представлява елемент от фактическия състав ,които трябва да е осъществен за да
бъде призната тази сделка за недействителна. В конкретния случай ,обаче ,самият
ищец не е претендирал недействителност на
договора за наем поради противоречие с добрите нрави , а напротив
позовава се на този договор като основание да търси вземането в размер на 307 542,73лв. като дължима наемна цена по процесния договор
. Заедно с това не се намираме и в хипотезата на предявени отменителни искове
по чл. 647т. 1 и т. 7 от ТЗ за да
преценяваме качеството на свързани лица на страните по сделката като основание
за обявяването и за недействителна.
Що се отнася до
релевираната от синдика нищожност на
анекса на осн чл.26,ал.1 предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 617 от ТЗ , съдът намира
,че не е налице соченото от синдика
противоречие на анекса от 01.12.2016 г. с нормата на чл. 617 от ТЗ. Чл. 617 , ал.1 от ТЗ гласи ,че „всички
парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на
решението за обявяване в несъстоятелност.“ Преди всичко следва да се отбележи
,че както договора за преотдаване под наем от 01.10.2016г.,така и анекса от
01.12.2016г.изобщо не уреждат въпроса с
изискуемостта на задълженията на ПТЗК „** „ с.*** , а с тях се уреждат
задълженията на друг правен субект – на „** “ЕООД да заплаща определена наемна цена в
определени срокове и по определен начин,който правен субект не се намира в
производство по несъстоятелност за разлика от ПТЗК „ ** „ с.*** .Неправилно в
становището на ищеца по делото се смесват задълженията на ПТЗК „** „ –с.***
,произтичащи от арендните договори ,сключени с отделни собственици на
земеделска земя за заплащане на определена рента със задължението на „** „ЕООД към ПТЗК „** „
–с.*** за плащане на определената в договора ,респ. в анекса към него наемна
цена за преотдадените за ползване под наем земеделски земи.Независимо ,че се
касае за едни и същи земеделски земи ,то страните по договорите за аренда и по
договора за преотдаване под наем на земеделските земи не са едни и същи , а не
са едни и същи задълженията ,произтичащи от двата вида договори.В т.см. вярно е
,че паричните задължения на ПТЗК „** „/ в несъстоятелност / с.*** стават изискуеми от датата на решението
за обявяването и в несъстоятелност ,която дата е 12.07.2017г.,но това изобщо не се
отнася до паричните задължения на „** „ ЕООД ,произтичащи от договора за наем
от 01.10.2016г.и анекса към него от 01.12.2016г. ,доколкото последното
дружество не е обявено в несъстоятелност.
Спорът е бил и за това за това дали последващия анекс от 01.12.2016г.
не е бил сключен само за нуждите на настоящото исково производство/
възражение на ищеца ,развито в т. 3 от допълнителната му искова молба/, и оттам
дали не се касае за един привиден
договор ,който поради тази си привидност да е нищожен.
Съдът приема ,че
процесният анекс № 1 / 01.12.2016 г. не е създаден само за целите на настоящото
исково производство ,като се има предвид, че исковата молба въз основа на която
е образувано т.д.№ 167/ 2017 г. е предявена пред съда едва на 24.10.2017г.,
докато анексът е датиран от 01.12.2016г.,т.е. значително преди предявяването на
настоящия иск,т.е. датиран е по време ,когато не е било възможно да се знае и
да се предполага ,че ще бъде предявен настоящият иск .Освен това следва да се
съобразят и експертните заключения на
в.л. В.Ч.-К./ основно и допълнително /,които установяват извършени от „**“ ЕООД
плащания към трети лица ,имащи договори за аренда със ПТЗК „** „ –с.*** ,които
плащания са извършени през периода от 01.12.2016 г. до 31.03.2018г. и от които
може да се направи извод ,че „** „ ЕООД е започнало реално да изпълнява условията по анекс № 1 /
01.12.2016 г. ,плащайки директно на третите лица , а не пряко на ПТЗК“** „,т.е.
въпросният анекс няма привиден характер , а е бил изпълняван от страните по
него ,като във вр.с това изпълнение са били издавани РКО ,банкови бордера и
пощенски записи за изплатени суми,които са проверени от вещото лице и са
описани в неговото заключение като плащания за стопанската 2016/2017г.и са
счетоводно отразени при „**“ЕООД.
Поради това съдът
намира ,че въпросният анекс не е бил специално създаден за целите на настоящото
исково производство ,доколкото
изпълнението му е започнало преди завеждане на настоящия процес и в
т.см. не се касае за привиден договор ,чието действие страните да не са желаели
да настъпи.
Налице е
следователно,според съда , един валиден договор за наем на земеделска
земя,сключен на 28.08.2016г.по
съдържанието на който между страните няма спор, а така също и валиден анекс към
този договор .
Съдът намира ,че се
касае за валиден анекс към договора за наем от 01.10.2016г. ,който заедно с
това има характер на договор в полза на трето лице,доколкото със сключването на
този анекс уговарящата страна – ПТЗК „**
„ обещава действието на „** „ ЕООД в полза на трети лица –тези които имат арендни
договори със самата кооперация,което действие се изразява в директно заплащане от страна на „**“ЕООД на
дължимата от кооперацията рента на всеки един арендодател ,който има сключен
договор за аренда с кооперацията.Във вр. с това следва да се посочи ,че не е
основателно твърдението на ищеца ,че третите лица не били индивидуализирани по
никакъв начин в анекса ,нито били обвързани от него.В чл. 5, т.1 от анекса от 01.12.2016 г. достатъчно ясно е
очертан кръга на третите, ползващи се от договора лица ,като е посочено ,че се
касае за „ собствениците на земеделски
земи ,които са ги контрактирали с ПТЗК „** „
,съобразно сроковете ,които са били договорени и съобразно реално
отдадената земя от всеки един от тях. Като се тълкува тази клауза от анекса във вр.
с клаузите от договора за наем ,става ясно ,че се касае за такива трети лица
,които са арендовали своя земеделска земя на ПТЗК „** „ –с.*** за стопанската
2016/2017г. и чиито земеделски имоти са изрично описани в приложението към
договора № 4000/ 28.08.2016г. за преотдаване под наем на земеделска земя . Именно
към тези трети лица , уговарящата страна по анекса- „ПТЗК ** „ –с.*** обещава
действието на обещателя –„**“ЕООД да извърши плащане на дължимата рента вместо
кооперацията .След като въпросните трети лица пък са се възползвали от тази
уговорка ,приемайки извършените пряко от „** „ ЕООД плащания,то въпросната
уговорка в полза на третите лица не може да бъде отменена и обвързва страните
по анекса .Заедно с това следва да се посочи, че няма ограничение в броя на
третите лица в чиято полза може да се договоря ,стига да е достатъчно ясно
очертан техният кръг , а това в случая е налице .
От основното експертното заключение на в.л.В.Ч. –К. става
ясно ,че за периода 01.12.2016 г. до 31.03.2018 г./ крайната дата за плащане
,посочена в анекса / „** „ ЕООД е извършило плащания директно към арендаторите
на земеделска земя в землището на с.*** ,чиито
общ размер е 258 912,47 лв.,като вещото лице е представило списък
на въпросните трети лица / на л. 30-39 от заключението му / .Тези плащания са намерили счетоводно
отражение при „** „ЕООД като разходи за
изплатена рента за сметка на ПТЗК „** „.В допълнителното експертно
заключение ,което изследва допълнителна
документация,намираща се в „** „ ЕООД за извършени плащания по процесния
договор за наем и анекса към него , се сочи ,че такива плащания в общ размер на
43 295 лв. са били извършени за изследвания период и с оглед на това
общият размер на извършените от „**“ ЕООД плащания към трети лица ,които са
арендовали земеделска земя на „ПТЗК ** „ –с.*** е
302 217,47 лв.
Заедно с това
следва да се има предвид, че в чл. 5, т.1 от анекса от 01.12.206 г. е направено
уточнение относно размера на отдаваната под наем земеделска земя ,като е прието
,че цената от 45 лв./ дка ще се заплаща директно на собствениците на земята
„съобразно реално отдадената земя от всеки един от тях „.По тази причина от
общото количество на посочената в договора за наем от 01.10.2016 г. и анекса
към него от 01.12.2016г. следва да се приспадне земята ,която всеки от
арендодателите е заявил за лично ползване през съответната стопанска година и
която следователно не е била реално ползвана от кооперацията ,респ. от „**
„ ЕООД на която е била преотдадена под наем. Вещото лице сочи ,че за 2016 г. общият размер
на земята за лично ползване ,която следва да се изключи от общия размер на
отдадената под наем земеделска земя е бил 1099,3 дка.От това следва ,че реално
ползваната под наем земеделска земя за 2016/2017г. се формира като разлика
между договорените 6834,283дка и заявените за лично ползване 1099,3 дка ,която
разлика е равна на 5 734,983 дка.за които съобразно договорената наемна
цена от 45 лв./ дка се дължи наемна цена общо в размер на 258 074,23лв.
Както се вижда ,при сравняване на тази общо дължима наемна цена с изплатената
пряко на третите лица арендатори рента ,която е в общ размер на 302 217,47
лв., се налага извод ,че „**“ ЕООД е
изплатило цялата дължима наемна цена за реално ползваната под наем земеделска
земя за стопанската 2016/2017 г.
Изводът за плащане
на цялата дължима наемна цена по процесния договор за наем и анекса към него
чрез извършени преки плащания към
отделните арендодатели ,които са арендоволи своя земеделска земя на ПТЗК“** „
с.*** косвено се подкрепя и от обстоятелството ,че по т.д.№ 129/2016 г. на ПлОС
/ производството по несъстоятелност на ПТЗК „** „ –с.*** /няма предявени
вземания на арендатори с които кооперацията има арендни договори.Това
обстоятелство е служебно известно на съда ,доколкото същия съдия е докладчик и
в производството по несъстоятелност на
ПТЗК „** „ / в несъстоятелност /, така също не се отрича и от самия ищец ,който
го сочи в допълнителната си искова молба, макар че му придава друго значение –за
да обоснове ,че тези вземания били погасени на осн. чл. 739,а.1 от ТЗ ,тъй като
не били предявени в производството по несъстоятелност. Въпросните вземания на
отделните арендодатели ,обаче, изобщо не са предмет на настоящото дело , а
предмет е вземането на ПТЗК „** „ / в несъст./ срещу „**„ЕООД и по отношение на
това вземане изобщо не намира приложение нормата на чл. 739 от ТЗ ,доколкото „**“ЕООД
,както беше посочено и по –горе по друг повод ,не се намира в производство по несъстоятелност.
Поради тези
съображения , предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ако
този иск беше уважен ,то би се стигнало до неоснователно обогатяване на
кооперацията ,тъй като същата ще си
спести плащането на дължимата рента към лицата с които има сключени
арендни договори за процесната земеделска земя ,доколкото тази рента вече
е платена от „** „ ЕООД на същите
собственици на арендованата земеделска земя , а заедно с това ще получи уговорената наемна цена за същата
земеделска земя.Акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава също така
следва да бъде отхвърлен с оглед изхода на делото по главния иск.
С оглед този изход
на делото следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените от
последния деловодни разноски ,които са в размер на 650 лв./депозит за основно и
допълнително заключение на в.л./Няма доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение на адв. С.Г.
или на адв.И.**** ,поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Производствено –търговска и земеделска
кооперация ** „ / в несъстоятелност / с.***,представлявана от синдика В.С.С.,а впоследствие от новия синдик
Т.Д.И., иск срещу „* „ ЕООД –с.* ,
общ.*,обл.Плевен , с ****, със седалище и адрес на управление –с.*** ,Община ***,
ул.“ ***********,представлявано от управителя И.А.А. с правно осн.
чл.232,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД за сумата 307 542,73 лв.,представляваща наемна цена
по договор за преотдаване под наем на
земеделска земя от 01.10.2016г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Производствено
–търговска и земеделска кооперация ** „ / в несъстоятелност / с.***,представлявана
от синдика В.С.С., а впоследствие от
новия синдик Т.Д.И. иск срещу „* „ ЕООД –с.* , общ.*,обл.Плевен , с ****, със
седалище и адрес на управление –с.*** ,Община ***, ул.“ ***********,представлявано
от управителя И.А.А. с правно осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 1540,79
лв.,представляваща лихва за забава на плащането на наемната цена по договора от
01.10.2016 г. за периода от 01.10.2017г. до 18.10.2017 г. .,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „Производствено
–търговска и земеделска кооперация ** „ / в несъстоятелност / с.***,представлявана
от синдика Т.Д.И. да заплати на „* „
ЕООД –с.* , общ.*,обл.Плевен , с ****, със седалище и адрес на управление –с.***
,Община ***, ул.“ ***********,представлявано от управителя И.А.А. направените
от ответника деловодни разноски в размер на 650 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД :