Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 260357 /26.07. Година 2021 Град
Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На единадесети май Година
2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
административнонаказателно дело №00526 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №ПО-02-66/09.03.2021г.,
издадено от директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ - Б., на Община
Перник, ЕИК *******, представлявана от С.И.В.– кмет, на основание 200, ал.1, т.2
от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер 2 000 /две хиляди/ лв.
за констатирано превишение на 31.12.2019г. на годишното количество
заустени отпадъчни води за 2019г.
при ползване на воден обект – „Мошинско дере“ от Община Перник, представляващо неизпълнение на условие
№10, т.5 от Решение №382-Н0-И0-А0/2011г., а именно „Количеството на
заустваните отпадъчни води: Q ср/год
= 14,600 куб.м.“ -
нарушение на чл.48, ал.1, т.11, вр . чл.200, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за водите.
Против издаденото наказателно постановление в срок е
постъпила жалба Община Перник, представлявана от кмета - С.В., с която оспорва
законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление.
Излага се възражение за това, че Община
Перник не е субект на констатираното
нарушение, тъй като съгласно договор №119/31.07.2015г. е предоставила за стопанисване и експлоатация Регионална система за управление на отпадъците регион Перник на
ДЗЗД „Регионално депо - Перник 2015“,
което дружество, съгласно договора, следва да изпълнява дейностите, предвидени
в издаденото на Община Перник
Комплексно разрешително №382-Н0/2009,
актуализирано с Решение №382-Н0-И0-А0/2011. Твърди се, че при
произнасянето си по преписката АНО не е взел предвид тези обстоятелства, не е извършил
дължимата проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения акт, не е
обсъдил събраните доказателства, не е събрал нови такива за изясняване на
спорните факти, не е обсъдил и направеното възражение, което е довело
до издаване на незаконосъобразен административнонаказателен акт.
Тази позиция и доводите, изложени в нейна
подкрепа, се поддържат в съдебното производство от процесуалния представител на
жалбоподателя – ю.к. К.Л.. Същата пледира за отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител – ю.к. Я.М., изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено в
съответствие с материални закон и без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Претендира и присъждане на възнаграждение .
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект с правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
От
фактическа страна:
Община Перник е титуляр на Комплексно
разрешително № 382-Н0/2009,
актуализирано с Решение №382-Н0-И0-А1/2011г., издадено по реда на Закона
за опазване на околната среда въз основа на Решение № 382-Н0-И0-А0/2009г. на министъра на околната среда и водите. КР е за
изграждане и експлоатация на инсталация
и съоръжения по приложение №4 от ЗООС :
„Регионално депо за неопасни отпадъци „Тева“ за общините Перник,
Брезник, Земен Ковачевци, Радомир и
Трън“, разположено в землището на с. Люлин, местност Чокладиновец, до
старото недействащо депо на град Перник.
В Комплексното разрешително залегнали
множество условия във връзка с изграждането
и експлоатацията на инсталацията. В условие №10, т.5 е установена годишна норма
на количеството на заустваните отпадъчни води от обекта към водоприемника „Мошинско дере“,
като е предвидено Q ср/год = 14,600 куб.м.
Съгласно чл.194б от Закона
за водите ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят
и декларират дължимата такса за заустване на отпадъчни води по образец,
утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет
страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и
водите, като задължението по
декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в
срок до 15 февруари.
С оглед това задължение Община Перник
подала декларация /след
законоустановения срок/, към която
приложила дневник за отчет на показанията на монтираното измервателно
устройство във водомерна шахта преди
мястото на заустване, в който били посочени
количествата зауствани отпадъчни
води за 2019г., на базата на които била определена и декларирана дължимата
такса. За 2019г. Общината отчела и декларирала 31 500куб.м. заустени
отпадъчни води във воден обект – Мошинско дере, което превишавало повече от два
пъти количеството, определено в условие №10, т.5 от Решение
№382-Н0-И0-А1/2011г., а именно 14,600 куб.м.
На 31.08.2020г. служители на БД“ЗБР“ сред които и свид. Р. Г.К. - директор на Дирекция „Контрол“
при БДЗБР, извършили преглед на наличната в БДЗБР документация и в
деловодната система Акстър Офис на
БДЗБР с цел извършване на
проверка по Комплексно разрешително №382-Н0/2009, издадено на Община Перник за Регионално депо
за неопасни отпадъци „Тева“ за общините
Перник, Брезник, Земен Ковачевци, Радомир и Трън“ и осъществяване на контрол по
изпълнение на условията, заложени в разрешителното. Въз основа на подадената декларация и
декларираните количества заустени отпадъчни води за 2019 г. в представения дневник за отчет
на показанията на измервателното устройство преди мястото на заустване, инспектрите констатирали,
че годишното количество на заустените отпадъчни води е в отклонение от
предвиденото условие в разрешителното .
За проверката бил съставен протокол
№ДП-01-922/31.08.2020г., с който било констатирано неспазване на установения в
чл.194б, ал.1 от ЗВ срок
/31.01.2020г./ за предоставяне
на информация за изчисляване на дължимите такси
за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2019г., за което срещу Община Перник
било образувано и друго административнонаказателно
производство.
На базата на направените
при проверката констатации до Кмета на
Община Перник с копие до представляващия ДЗЗД „Регионално депо - Перник 2015“ била изпратена покана изх. №
КД-04-87/16.09.2020г. за явяване на 12.10.2020г. в БДЗБР
за съставяне на актове за установяване на административни нарушения.
На посочената дата, в
присъствието на пълномощник на Община Перник, свидетелката С. Б.К. – ст. инспектор в Дирекция „Контрол“ към
БДЗБР съставила акт за установяване на административно нарушение №КД-04—123/12.10.2020г.
като приела, че Община Перник е нарушила
условие №10, т.5 от издаденото
Комплексното разрешително, тъй като през 2019г. количеството заустени отпадъчни води от обекта „Регионално
депо за неопасни отпадъци „Тева“ за
общините Перник, Брезник, Земен Ковачевци, Радомир и Трън“ във воден обект –
„Мошинско дере“ са превишили разрешеното годишно количество по условие №10, т.5
от разрешителното - нарушение на чл.48,
ал.1, т.11, вр. чл.200, ал.1 т.2, предл.2
от Закона за водите.
При предявяване на акта за запознаване и
подписване упълномощеното лице вписало
формално възражение срещу направените
констатации.
В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили
писмени възражения.
На 09.03.2021 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, основавайки
се на събраните по преписката доказателства, и отхвърляйки направеното
възражение, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1,
вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал имуществена
отговорност на Община Перник, като на основание чл.200,
ал.1, т.2, предл.2 от Закона за водите наложил имуществена санкция в размер 2000
(две хиляди) лева за установеното с акта нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите С.Б.К., Р. Георгиев К., както и от
приетите писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение №КД-04—123/12.10.2020г., констативен протокол №ДП-01-922/31.08.2020г., писмо – покана, изх. № КД-04-87/16.09.2020г на БДЗБР, заповед № РД-05-58/02.05.2018г. на
директор БДЗБР, Решение №382-Н0-И0-А0/2009г. на министъра на околната
среда и водите за издаване на Комплексно
разрешително на Регионално
депо за неопасни отпадъци „Тева“ за общините Перник, Брезник, Земен Ковачевци, Радомир и Трън, комплексно разрешително №382-Н0-И0-А0/2009г., Решение №382-Н0-И0-А1/2011г. на Изпълнителния
директор на ИАОСВ за актуализиране на КР, договор №119/31.07.2015г., сключен
между Община Перник и ДЗЗД „Регионално
депо – Перник 2015“.
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При така
установената фактическа обстановка, съобразявайки възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и с оглед задължението си да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съдът намира жалбата за основателна,
съображенията за което са следните:
Съдът счита, че съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление не съдържат всички
установени към съдържанието им императивни реквизити в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Не е
изпълнено изискването по чл.42, т.3
и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за посочване датата на нарушението. Такава не е
означена, както в акта, така и в постановлението.
В конкретния
случай е вменено нарушение на нормативното предписание в чл.48, ал.1, т.11 Закона
за водите - водоползвателят - титуляр на
разрешително, да
изпълнява условията в издаденото му
комплексно разрешително по реда на Закона за опазване
на околната среда. При това положение, датата на нарушението е обусловена от конкретното
условие, което не е изпълнено – в случая условие №10, т.5 от КР №382-Н0/2009, актуализирано с Решение
№382-Н0-И0-А0/2011. С него е установена годишна норма на количеството на заустваните отпадъчни
води, а именно 14,600 куб.м.. С НП титулярът на КР – Община Перник е наказан
за това, че за 2019 г. тази норма съществено е
надхвърлена , тъй като до края на
2019г. са заустени 31 500 куб.м.
отпадъчни води от обект Регионално депо за неопасни отпадъци „Тева“ във водоприемника
- „Мошинско дере“.
Предвид естеството на условието, чието неизпълнение е
констатирано, то нарушението ще бъде извършено след датата на която, установената
в комплексното разрешително годишна норма е достигната. Т.е., ако към м.
07.2019г. е отчетено достигане на залегналото в разрешителното количество заустени
отпадъчни води, то от 01.08.2019г. с продължаването на заустване на такива във
водния обект водоползвателят ще консумира състава на нарушението по чл.200,
ал.1, т. 2, вр. чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. Отчетният
период /посочен в акта и постановлението
като година /2019/ или като дата /31.12.2019г/ само очертава дължимото
правомерно поведение от титуляра на разрешителното, но не определя датата на
нарушението при констатирано отклонение от
предвиденото в условието, тъй като то би могло да се прояви във всеки
един месец от годишния период и преди неговото изтичане. Освен това, размера на
превишаването не е елемент от състава на нарушението и не е необходимо
посочване на достигнатото в края на
отчетния период количество, в каквато връзка според съдебния състав е
цитираната датата 31.12.2019г.. Последното има значение в друг аспект - за определяне и деклариране
годишната такса за замърсяване от заустване на отпадъчни води по реда на
чл.194б, ал.1 от ЗВ, по какъвто повод всъщност, е констатирано
процесното нарушение .
Предвид водения дневник за отчет на показанията на монтираното измервателно устройство преди точката на
заустване, който според изложеното в акта и постановлението е представен като
приложение с декларацията по чл.194б, ал.1 от ЗВ, подадена от Община Перник, то
датата/периода на нарушението е бил напълно установим от контролните органи, но
констатация в този смисъл не е обективирана в обстоятлествената част на акта и наказателното
постановление. Обвързването на нарушението с крайната датата от отчетния период
– 31.12.2019г., чието вписване смислово е нееднозначно, би изпълнило законовото изискване за означаване датата на нарушението по чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН., само в
случай, че именно към тази датата установената годишна норма зауствани
отпадъчни води е достигната и надхвърлена. Констатираното в случая превишаване
на допустимото годишно количество повече от два пъти, логически изключва
възможността именно към тази дата последното да е надхвърлено, още повече, че
такива фактически обстоятелства не са изложени и доказателства за тях не са
налични.
Единствената ясно означена в НП дата е
31.08.2020г., която обаче, е датата на която се твърди, че проверката е извършена
и е установено нарушението.
Датата на извършване на нарушението трябва да е означена конкретно, ясно и по начин,
непораждащ необходимост от тълкуване волята на АНО или смисъла на изложените
фактически обстоятелства или пък значението на относимите доказателства. Този
реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика и не
може да почива на предположения. Датата на извършване на нарушението е
възведена като съществен реквизит от съдържанието на акта и постановлението,
доколкото предопределя преценката за
приложимия материален закон, проверката за допустимост на образуваното
производство по чл.34 от ЗАНН, както и рамките на осъществяване правото на
защита на привлечения към отговорност субект. Затова неизпълнението на
изискването за посочването и/или неточното и посочване
представлява съществено нарушение и обуславя незаконосъобразност на обжалваното постановление.
По тази причина не се обсъждат възраженията на жалбоподателя по същество
на спора – законосъобразна ли е правната оценка на установените факти в казуса, има ли извършено нарушение, кой е негов
субект и правилно ли е приложен материалния закон.
Изхода на делото мотивира отхвърляне на искането на пълномощника на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Такова обаче следва да се
присъди на жалбоподателя – Община Перник,
която е представлявана от юрисконсулт,
видно от приложеното на л.142 пълномощно, който своевременно направи искане за
присъждане на възнаграждение в съответствие с представен списък по чл.80 ГПК на основание правото в чл.63, ал.3
от ЗАНН .
Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН размера на възнаграждението
се определя от съда, но не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 120 лв. При определяне на възнаграждението
на правоимащата страна съдът взе предвид, че делото не се отличава с фактическа
и правна сложност и е разгледано в едно съдебно заседание, което мотивира
присъждане на възнаграждение в минимален размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №ПО-02-66/09.03.2021г., издадено от директор на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ – Б., с което на Община Перник, ЕИК *******,
представлявана от С.И.В.– кмет, на основание 200, ал.1, т.2 от Закона за водите
е наложена имуществена санкция в размер 2 000 /две хиляди/ лв. за нарушение на
чл.48, ал.1, т.11, вр . чл.200, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. Димитър Солунски,
№66, да
заплати на Община Перник, ЕИК *******, представлявана от С.И.В.–
кмет, юрисконсултско
възнаграждение в размер 80 /осемдесет/ лв.
Оставя без уважение
искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение над този размер до
размера на претендираното от 100 лева.
Оставя без
уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
в полза на Басейнова дирекция „ЗБР“ – Б...
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ