РЕШЕНИЕ

 

№ 

 

гр. Д., 04.06.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д. районен съд, двадесет и първи състав, в публично заседание на трети май две хиляди и осемнадесета  година в състав:

Председател: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

при секретаря С. Б., като разгледа докладваното от съдия М. Неделчева гр. дело №2978 по описа на ДРС за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

          Производството е образувано по искова молба на С.К.Ж., в качеството му на управител на „П.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с. К., общ.Д., област Х., местност „Ч.б.”, ** – ** срещу „С.-**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Г.Г.П.” №5, представлявано от управителя С.М.С. /в хода на производството, по партидата на ответното дружество в ТР са настъпили промени, досежно формата му,седалището и адреса на управление и новия собственик, като от 18.12.2017г. същото фигурира като „С.-**” ЕООД, съсседалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Р.” №**, представлявано от едноличния собственик Г.Р.Р., ЕИК-но остава непроменено/. Предявените искове са с правно основание с чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124 ал.1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

         В исковата молба се твърди, че ищецът е продал на ответника определени по вид и количество стоки, по силата на договор за покупко-продажба и доставка на стоки, сключен между страните. Продавачът  „П.” ООД е доставил на купувача „С.-**” ООД стоки в сроковете и при условията, уговорени между тях, като при приемането им, купувачът не възразил, нито е правил рекламации, относно количеството и качеството на стоките. При доставяне на стоките страните са съставили и подписали приемо-предавателен протокол. За доставените стоки ищецът   изда данъчна фактура №0000**/19.10.2016г. на стойност 1398.00 лв. с вкл. ДДС. Ответникът не е извършил плащане по фактурата и до момента.

         Предвид гореизложеното, ищецът е подал заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК срещу ответното дружество, по силата на което е било образувано ч. гр. д. №2004/2017г., като съдът е издал заповед за изпълнение №1078/20.06.2017г. срещу длъжника „С.-**” ООД за сумите от: 1398.00 лв., представляващо парично задължение по фактура №0000**/19.10.2016г. на стойност 1398.00 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2017г. – датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, 63.04 лв., представляваща обезщетение - лихва за забава върху главницата, за периода от 20.10.2016г. до 30.03.2017г. и 30.00 лв. – съдебно деловодни разноски за държавна такса и 500.00 лв. - адв. възнаграждение.

         „С.-**” ООД, чрез управителя си е подал в законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК възражение срещу издадената заповед по ч. гр. д. №2004/2017г. и съдът с разпореждане, на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск срещу длъжника в едномесечен срок от получаване на разпореждането.

         В указания му срок заявителят „П.” ООД е подал настоящата искова молба срещу ответника.

         Ищецът моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на „П.” ООД съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо „С.-**” ООД в размер на 1398.00 лв.–главница, произтичаща от издадена от ищеца фактура №0000**/19.10.2016г. на стойност 1398.00 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението и 63.04 лв. – обезщетение за забава върху главното задължение, за периода от 20.10.2016г. до 30.03.2017г.

         Ищецът е направил доказателствени искания, а именно: да бъде допусната и назначена ССЕ с формулирани в исковата молба въпроси към вещото лице.

         Ищецът претендира и сторените съдебни разноски в производството.

          С разпореждане от 15.09.2017г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от управителя на ответното дружество С.С. на 27.09.2017г.

       В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като счита, че исковете са недопустими, поради липса на пасивна процесуална легитимация /твърди се, че ответната страна не е имала търговски отношения с ищеца, не е сключвала договор за покупко-продажба и доставка на стоки, нито е упълномощавала ** на дружеството да я представлява и подписва при каквито и да било отношения с ищцовото дружество/, отделно от това липсвал правен интерес от водене на настоящия спор. Излага се, че лицето Д.В. е бил ** при ответника на длъжност „***”, но той никога не е бил назначаван на длъжност, предполагаща наличието на представителна власт по закон, нито е бил надлежно упълномощаван да представлява дружеството. Ако това лице е преговаряло с ищеца, то не е било от името и за сметка на ответника. Ищцовото дружество, като добросъвестно следвало да предяви осъдителен иск срещу Д.В. на осн. чл.42, ал.1 от ЗЗД и да търси обезщетение за претърпените вреди.

         В случай, че съдът приеме, че исковете са допустими, то ответникът твърди, че са неоснователни и недоказани /предвид липсата на валидна правна сделка между страните/ и следва да бъдат отхвърлени. Изложените в исковата молба обстоятелства били неверни. Правоотношения може да са възникнали между ищеца и Д.В., но не и между двете страни в производството, между тях не е бил сключван договор за покупко-продажба и доставка на стоки и „С.-**” ООД не е поемало задължения към ищеца по отношение на предявените от последния претенции и ако е имало сключена сделка между ищцовото дружество и Д. В., то тази сделка не можела да произведе правно действие за ответника, още повече, че сделката увреждала интересите на третото лице, в случая – „С.-**” ООД, защото В. подписал процесната фактура, но не от свое име, а от името на ответното дружество, за което не е имал правомощия нито по закон, нито по пълномощно. Ответникът не е потвърдил действията на В. по унищожаемото правоотношение между него и ищеца и поради това сделката между последните двама пораждала нищожност.

         Ответникът твърди, че изложените твърдения в исковата молба не са скрепени с писмени доказателства. Оспорва се искането на ищеца за назначаване на ССчЕ, сочи се, че това искане е ирелевантно за спора, че с допускане на икспертизата би се стигнало до разкриване на търговски тайни, а те могат да бъдат разкрити само със съгласието на клиента /контрагента/. Исканата експертиза била форма на икономическо разузнаване, с цел набавяна на търговска информация и нелоялна конкуренция.

В съдебно заседание от 03.05.2018г., за ищцовото дружество се явява представител, който пледира за уважаване на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък по реда на чл.80 от ГПК.

За ответното дружество, редовно призовано не се явява представител, депозирана е писмена молба със становище, настоява се за отхвърляне на исковете. Претендират се сторените съдебни разноски.

Настоящият състав, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението на приетата и неоспорена експертиза и становищата на страните, прие за установено следното от фактическа страна, а именно: че е извършен през м. Х.2016г. ремонт на товарен автомобил, собственост на ответника и че по този договор за изработка не е извършено плащане.

Спори се дали е възлаган такъв ремонт, извършен ли е и приета ли е изработката.

 Със заповед №1078 от 20.06.2017г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №2004/2017г. на ДРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1398.00 лева, представляваща дължима и незаплатена сума по Фактура №0000**/19.10.2016г. на стойност 1398.00 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението и 63.04 лв. – обезщетение за забава върху главното задължение, за периода от 20.10.2016г. до 30.03.2017г., както и 30,00 лева - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 500.00 лева - адвокатско възнаграждение.

Ищцовото дружество е с основен предмет на дейност международни и вътрешни превози, всички видове вътрешна и външна търговска дейност, като разполага с производствен обект – ремонтна работилница със застроена площ от 576 кв.м., вкл. складови, стругарни, ковашко и сервизно пемещения, баня с подход към ремонтно хале, гаражна клетка с двойна метална врата, видно от актуалната справка от ТР /л.11/ за фирмата.

Установява се, че през 2016г. е бил ремонтиран товарен автомобил с рег. №**, собственост на ответното. След осъществяването на ремонта, ищецът издал данъчна фактура №0000**/19.10.2016г. на стойност 1398.00 лв. с вкл. ДДС /л.44/, като не е последвало плащане от страна на ответника – собственик на МПС-то.

 Ответникът оспорва доставката и ремонта, като твърди, че между страните никога не е имало каквито и да било облигационни праваотношения, че Д.Б. не е бил упълномощаван да сключва каквито и да било договори с ищеца, респ. да подписва документи.

По делото е безспорно прието, че процесната фактура е осчетоводена и в ищцовото и в ответното дружество, вписана е в дневника за покупки по ЗДДС под №** за м.Х.2016г., ползван е данъчен кредит в размер на 233.00 лв. от ответника, видно от заключението на вещото лице по назначената СсчЕ /л.131-137/, което се кредитира от съда изцяло като обективно и пълно, безпристрастно и неоспорено от страните.

Експертът е установил, че счетоводството на ищеца е водено редовно и счетоводните записвания са всъответствие с изискванията на счетоводното и данъчно законодателство, че между страните са съществували търговски отношения през 2016г., като преди издаването на процесната фактура, ищецът е издал две такива, съответно ф. №0000**/03.05.2016г. на обща стойност 1610.00 лв. с вкл. ДДС /л.40/ и ф. №0000**/17.10.2016г. на обща стойност 1426.00 лв. с вкл. ДДС /л.42/. И двете фактури са били платени в брой, като касовият бон съвпадал с датата на издаване на фактурите. Двете фактури били отразени в счетоводството на ищеца и на ответника, бил ползван данъчен кредит, фигурирали в дневниците за продажби за м. май и м. октомври 2016г. Вещото лице, тъй-като не е получило достъп до счетоводството на ответното дружество е направило справка в НАП-Д. и е достигнало до горните изводи след като се е запознало с дневниците за продажби, представени от ответника за 2016г. за съответните месеци. Горепосочените две фактури касаят ремонт на същия процесен товарен автомобил и са подписани от същия работник на ответното дружество Д. Б.. Последният е бил управител на «С.-**» ООД от основаването на дружеството през 2010г. заедно със С.С., видно от ТР. Разполагал е с широки правомощия, защото е имал подписан договор за управление от 26.05.2010г. /чл.5 и чл.6/. На 26.04.2012г. Д. Б. е продал дяловете си на Ц.Г.Д.. По-късно, между ответното дружество и Б. е бил подписан трудов договор №**г., по силата на който последният е бил на длъжност ** /л.28/. Видно от справката от НОИ-Д. /л.177/, Д. Б. е работил в ответното дружество от 14.04.2014г. д 18.11.2016г., както и за периода от 24.03.2017г. до 22.05.2017г./.

На 12.12.2017г. С.С. и Ц.Д.са продали на Г.Р.Р. 100% от дружествените дялове, като дружеството е станало еднолично с управляващ и представляващ новия собственик и с друго седалище и адрес на управление, а именно: гр.Д., ул. «Р.» №**.

Съдът е допуснал до разпит св. Д. Б. по искане на ищеца, но свидетелят не е бил открит нито на постоянния и настоящия си адрес, нито по последната си месторабота, с оглед на което ищцовото дружество е поискало заличаването му от списъка за призоваване и така по делото са събрани гласни доказателства само от С.С., ** на ответното дружество. Същата в съдебно заседание, проведено на 03.05.2018г. заяви, че Б. е работил като **в «С.-**» ООД през 2016г. и си правил каквото си иска, не съгласувал с никого действията си, не е представял никакви фактури в ответното дружество, С. не знаела и не е чувала за ремонт на товарен автомобил, управляван от Б.. От м. януари 2016г. С. не била на работа, защото ползвала първо ***, а след това излязла в отпуск по ***, *** и рядко ходела в офиса на фирмата, за да сложи по някой подпис. Дружеството имало счетоводител и той се занимавал с всичко, а другият съдружник – Ц. Д., който бил в С.контактувал с ** и се занимавал с техните проблеми. За процесната фактура свидетелката не може да си спомни нищо и заяви, че не знае дали е осчетоводена, а и от м. ХІІ.2017г. вече не била ***в ответното дружество, защото е продала дяловете си и не е в течение на това какво се случва с фирмата.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката С.С., тъй-като те не кореспондират със събрания доказателствен материал по делото, неясни и неконкретни са. 

При така установената фактическа обстановка от правна страна настоящият състав намира предявените искове за изцяло основателни и доказани. Претендираното в заповедното производство вземане на ищеца против ответника е установено по основание и размер. Същото произхожда от устен договор за изработка, съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД и сумите от 1398.00 лв. /– главница и 63.04 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.10.2016г. до 30.03.2017г. се дължат от ответника като възнаграждение по този договор.

С оглед на фактическите твърдения и искането за съдебна защита касае се за правоотношения с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 286 ТЗ вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД, и чл. 86, ал.1 ЗЗД. В резултат на търговски правоотношения страните по настоящото дело са постигнали съглашение, имащо белезите на договор за изработка по смисъла на чл. 258 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, който наред с това представлява търговска сделка по силата на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Договорът за изработка е неформален, консесуален, двустранен и възмезден.

Безспорно от събраните по делото доказателства, се установява, че страните в настоящето производство са сключили договор за изработка, по силата на който, ищецът е извършил ремонт на товарния автомобил на ответника, за което е издал и съответната фактура.

 Установи се, че ищцовото дружество е извършило ремонтните дейности, посочени във фактурата В тази връзка е неоснователно възражението на ответното дружество, че не са извършвани ремонтните работи, фактурирани във фактурата. Безспорно се доказа по делото, че ищецът е изпълнил задължението си, като е положил усилията да отремонтира автомобила. С оглед на изложеното, съдът намира, че ищцовото дружество е изправна страна по договора, за която е възникнало и правото да иска заплащане за изработеното. Ответникът е имал задължение да приеме посочената услуга и да заплати договореното възнаграждение, което същият е и сторил без възражения, видно от подписаната от представителя на ответното дружество фактура.

Неоснователни са възраженията на ответното дружество, че не дължи заплащане, тъй като ** Д. Б. не бил упълномощен в качеството на възложител от собственика на автомобила, ответното дружество, че той бил действал без представителна власт и претенцията следвало да се насочи срещу него. Тези възражения се правят за първи път в отговора по ИМ и са своевременни, но са неоснователни. В отговора обаче не се оспорва, че на ***Б. /** в ответното дружество през 2016г./ му е бил поверен ремонтирания товарен автомобил. С  чл. 301 от ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на  чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по чл.290 ГПК – срв. Решение № 89 от 12.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й. В конкретния казус има данни, че неоправомощения надлежно ** е предал фактурата на счетоводителя на фирмата. Освен това вещото лице твърди, че тази фактура е била осчетоводена от ответника и по нея е бил ползван данъчен кредит, съответно и е отразена в дневника за продажби за м. Х.2016г.

Изпълнителят може да претендира възнаграждение, само ако работата бъде приета - чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД. В случая, ответното дружество, чрез Д. Б. е приело работата без възражения. Приемането е станало с получените от **ключове на отремонтирания автомобил и отпътуването му с него. Няма данни процесният товарен автомобил да е бил скоро след това отново на ремонт, да не е бил в движение и т.н. Законът не изисква съставянето на приемо-предавателен протокол. Изработката може да бъде приета с конклудентни действия, както е в случая. И по отношение действията по приемане на изработката действа чл.301 ТЗ, според който, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Приемането на изработката е оспорено в отговора единствено по съображения, поради липса на представителна власт у приелия работата **, а не, че не бил съставен приемо  предавателен протокол.

Съдът с оглед на отразеното в издадената фактура и предвид обективирания извод на експерта по назначената ССЕ, приема, че дължимото възнаграждение на ищеца възлиза на сума в размер на 1398.00 лв., за извършен ремонт. От прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза /л.131-137/ се установява, че няма извършени плащания от страна на ответното дружество към ищцовото по процесната фактура. При така установено наличие на договорна връзка, изпълнение на възложената услуга от ищеца и предвид обстоятелството, че ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на договореното възнаграждение, предявеният иск за наличие на вземане в размер на тази сума е доказан, както по основание така и по размер, поради което следва да се уважи .

Нещо повече, тежестта да установи, че е платил цената на доставената стока и услугата лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 от ГПК), който обаче не представи доказателства да я е платил до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 от ГПК). Това негово неизпълнение, следва да се приеме за виновно, защото по делото няма доказателства да се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина (чл. 81 от ЗЗД). При това положение, ищецът има право да иска изпълнението/плащането му, което е и сторил с предявеното по реда на чл.410 от ГПК заявление за издаване на заповед за парично задължение срещу ответника.

Съдът счита, че предявеният положителен установителен иск, с пр. основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за доказване съществуване на вземане, което произтича от производството по чл. 410 от ГПК е основателен и доказан до претендирания размер. Както бе визирано по-горе, издадената фактура №***/28.08.2015г. на стойност 3600.00 лв. е надлежно осчетоводена при ответника по счетоводна сметка №** «Д.», отразена е в дневника за покупки. Ответното дружество е ползвало данъчен кредит за стойността на ДДС, отразена в процесната фактура. Размерът на задължението на ответника към ищеца е 1398.00 лева. Сумата фигурира като несъбрано вземане от клиенти  по партидата на «С.-**» ООД. Към датата на  подаване на исковата молба /18.08.2017г./, ответникът не е извършвал  плащане по фактурата. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване (в този смисъл е и трайната съдебна практика, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., което е постановено по чл. 290 ГПК).

Основателна и доказана се явява и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата от 1398.00 лв., считано от 16.06.2016г. /датата на подаване на заявлението в ДРС/ до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Другата акцесорна претенция, досежно претендираното обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.10.2016г. до 30.03.2017г. в размер на 63.04 лв. също трябва да бъде уважена като основателна. Следва да се отбележи, че вещото лице по ССчЕ е изчислило дължимата законна лифва по процесната фактура в размер на 93.39 лв., но за периода от 20.10.2016г. до 16.06.2017г. /датата на подаване на заявлението в съда/, а не до 30.03.2017г. /в този случай размерът на лихвата е 63.04 лв./, както това е направил ищеца. Поради различния период от време, върху който е изчислено обезщетението за забава се явява и разликата в размера на обезщетението. Тъй-като същото се търси от заявителя по ч. гр. д. _2004/2017г. за периода от 20.10.2016г. до 30.03.2017г. /съответно и в установителното производство ищецът отново е заявил с ИМ този времеви период и размер на обезщетението/, съдът следва да уважи акцесорната претенция на ищцовото дружество така, както е заявена и в заповедното и в настоящото производство /при изчисление с ел. калкулатор законната лихва върху главницата от 1398.00 лв. за периода от 20.10.2016г. до 30.03.2017г. е в размер на 63.04 лв./.

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски, съгласно списът на разноските /л.188/ в размер на 1450.00 лева общо, от които: разноски за ДТ – 30.00 лв. /л.13/, адвокатско възнаграждение – 1200.00 лв. /л.38, л.189, ответникът не е направил възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК/, 200.00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ /л.93/, 20.00 лв. – депозит за призоваване на свидетел /л.92/.

Претендираните от ищеца разходи на адвоката му за пътуване до гр.Д. /пътни/ за три съдебни заседания /на 14.12.2017г. – 381.65 лв., на 01.02.2018г. – 279.99 лв. и на 29.03.2018г. – 300.00 лв./, общо в размер на  лв. – 961.64 лв. следва да бъдат отхвърлени като недказани и да не му се присъждат, предвид обстоятелството, че въобще няма представени доказателства за сторени такива разходи от адв. З.Д..

Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2004/2017г. по описа на ДРС в размер на 530.00 лв., от които: 30.00 лв. – държавна такса /л.13/ и 500.00 лв. – адвокатско възнаграждение /л.11-12/.

         Водим от изложеното, съдът 

 

                                      Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на „С.-**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Р.” №**, представлявано от управителя Г.Р.Р., ЧЕ ДЪЛЖИ на „П.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с. К., общ.Д., област Х., местност „Ч.б.”, ** – **, представлявано от управителя С.К.Ж., сумата 1398.00 лв. /хиляда триста деветдесет и осем лева/, представляваща неизплатена главница по сключен през 2016г. между страните договор за изработка /касателно незаплатена цена на вложени при ремонт на собствен на ответника товарен автомобил с рег. № ** авточасти, вкл. и труд/, за което е издадена Фактура №0000**/19.10.2016г. на стойност 1398.00 лв. с вкл. ДДС., заедно със законната лихва върху сумата от 1398.00 лв., считано от 16.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 63.04 лв. /шестдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.10.2016г. до 30.03.2017г.

ОСЪЖДА „С.-**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Р.” №**, представлявано от управителя Г.Р.Р., ДА ЗАПЛАТИ на „П.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с. К., общ.Д., област Х., местност „Ч.б.”, **– **, представлявано от управителя С.К.Ж., сумата от 1450.00 лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева/ сторени по настоящото дело съдебни разноски, на ОСНОВАНИЕ  чл.78, ал.1 от ГПК, от които: 30.00 лв. – държавна такса, 200.00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ, 20.00 лв. – депозит за разпит на свидетел и 1200.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „С.-**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Р.” №**, представлявано от управителя Г.Р.Р., ДА ЗАПЛАТИ на „П.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с. К., общ.Д., област Х., местност „Ч.б.”, **– **, представлявано от управителя С.К.Ж. сумата от 530.00 лв. /петстотин и тридесет лева/, представляващи сторени съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2004/2017г., от които: 30.00 лв. – държавна такса и 500.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения, на осн. чл.235, ал.5 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Д. Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: