№ 800
гр. Варна, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20213100102613 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Ищецът Г. П. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.П. от АК
– Велико Търново, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно
призован, представлява се от прокурор И. Б..
Ответникът ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се
явява представител.
Ответникът АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се
явява представител.
Ответникът ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
редовно призован, не се явява представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили, по електронната поща на съда, писмени бележки
вх. № 10733/04.05.2022 г. от експерт-юрисконсулт З. С. – пълномощник на Върховен
касационен съд на Република България.
Вещото лице Р. В. Б., редовно призована за съдебното заседание, явява се.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че вещото лице е депозирало заключение в срока по чл.
199 от ГПК.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА: Делото е във фазата на съдебното дирене.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. №
10178/28.04.2022 г. по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице Р. В. Б.: 69 годишна, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Предупредена за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
В. Л. Б.: Поддържам представената от мен експертиза.
В. Л. Б. отговаря на въпроси на адвокат П.: Отбелязала съм, че разстройството в
адаптацията настъпва до шест месеца след психотравменото събитие и общо взето се
изчерпва за кратък период от време. Ако психотравменото събитието е изключително
мощно, стресогенно, като катастрофа, катаклизми, пребиваване в концентрационен лагер,
такива масивни психотравмени изживявания, то тогава може да има по-голяма
продължителност, но се отнася за посттравматично стресово разстройство. Разстройството в
адаптацията е по-краткотрайно и според мен няма клинични симптоми за такова
разстройство. Не поддържам тази диагноза. Това е един амбулаторен преглед, който
продължава по-малко. И аз извършвам прегледите по този начин. Общо взето не сме
запознати с цялата фактология. Идва един човек и казва, че има дела, че е тревожен – можем
да дадем някаква от тази група диагноза, но едно задълбочено запознаване с материалите, с
исковата молба и с всички тези данни ме кара да мисля, че няма разстройство в адаптацията
като диагноза в психиатрията. Стресовото събитие може да продължи по-дълго от шест
месеца. То се отключва шест месеца след стресовото. Тук не можем да говорим за някакво
остро стресово. Има неблагоприятни житейски събития, но те нямат определен срок. Аз
имам теоретична част, но винаги казвам и съм го записала в заключението, но в конкретния
случай еди-какво си, т. е. по принцип винаги психотравмата е израз на сблъсък между
личност и среда. Личността на освидетелстваното лице и неблагоприятните житейски
последици, най-различни и от най-различен характер, не са отключили психогенно
разстройство с всичките критерии за това и аз съм описала критериите, соматичните
симптоми и т. н. В конкретния случай няма психогенно разстройство. Дали има
неблагоприятни житейски събития – всеки човек има най-различни. Фиксацията в делата не
може да бъде посочено като симптом и проявление на тази невъзможност на лицето да
формира настоящото и бъдещото. Това е повече особеност на характера. Фиксацията, дори
има и малко параноялни интерпретации и фиксации към органите на правораздаването –
това е характерова особеност и аз съм отбелязала, че всяка неблагоприятна житейска и
стресова ситуация може да се интерпретира реалистично и изкривено. И съм описала кои са
изкривените интерпретации при него. Той каза, че не е тревожен, защото вече се е овладял -
2
ходи на спорт, спазва диета. Съвсем в началото е имал високо кръвно налягане и е страдал
от безсъние. След това се е отдал сам да овладее това състояние. Той не сподели за
тревожност. Освен това той не е търсил помощ. Когато е отишъл при психиатъра той каза:
„Той ми изписа лекарства, но аз не ги пих, защото нямам нужда“. Той много ясно го каза. Не
можем да се доверим на лицето за това той сам да си определи диагноза и сам да прецени
дали да пие лекарства. Той не е с психоза. Значи когато имат психоза, лицата са некритични
и отказват да пият лекарствата. Той не е психозен. Повечето психогенни пациенти търсят
помощ. Той няма психогенност. Той няма нужда от това. Това не е показателно. Той може
пак да има някакво разстройство и пак да не иска да пие медикаменти и да търси помощ.
Това не е диагностичен критерий. Диагнозата и схващането не са базирани на база на
неговото желание или нежелание. Характерът му е такъв – от свръхценно към параноялно
мислене, без да излиза от рамките на здравната разновидност. В заключението съм записала,
че лицето е включило психологичните механизми на защита. При него не е преминал
момента, в който тези психологични механизми на защита се проявяват в някаква патология.
Това са само психологични защити на психично отношение – личност. Когато те преминат,
тогава не са психологични механизми, а са налудна позиция.
ПРОКУРОР Б.: Нямам въпроси.
АДВ. П.: Да се приеме заключението. Въпреки изчерпателните отговори, аз оспорвам
експертизата и правя искане за назначаване на тройна единствено с аргумента, че по делото
са налице противоречиви заключения на изслушания днес експерт и на представения
амбулаторен лист. За да изчерпим доказването и за да сме сигурни в постановения съдебен
акт, правя искане за назначаване на тройна експертиза със същите задачи. Противоречията
са в диагнозата.
ПРОКУРОР Б.: Аз се противопоставям на това искане, което се прави в момента.
Нямам специалните знания, но както обясни вещото лице тук - по един начин протича
прегледа в лекарския кабинет, когато отидеш, за да кажеш оплакванията си и по друг начин
се изследват обстоятелствата от вещото лице в хода на съдебно дирене, който се запознава и
с други обстоятелства и който на свой ред, предполагам провежда беседа, която е в по-голям
обем и по-продължителна по време, отколкото когато се преглежда едно лице амбулаторно.
Освен това при проведеното психиатрично интервю, обследваното лице буквално е казало,
че е посетил психиатър, защото това било необходимо на адвоката му да се ориентира в
делото и консултацията е на 06.10.2021 г., когато вече имаме разглеждане на молбата му във
ВСС, в която не се сочат никакви физически и психически увреждания от дългия процес.
Обследването е на 06.10.2021 г. и след броени дни е депозирана исковата молба, към която е
представен този амбулаторен лист като доказателство. Аз нямам основание да се съмнявам в
професионалните качества и знанията на това вещо лице, а само защото заключението по
експертизата не защитава тезата, която гони другата страна, не следва да се назначава
отново експертиза. Не се констатираха никакви пропуски, никакви непълнотии или
моменти, които да поставят под съмнение заключението, което е дадено и най-вече се
изясни обстоятелството защо в амбулаторния лист се пише нещо, а в експертизата е
3
установено друго. И още един момент – като е обяснил защо е посетил психиатър, той не е
взел медикаменти и с оглед на тази психоза, ако човек действително има нужда от
медицинска помощ, той няма съзнание за това и не я търси. Той отива, защото така му
трябва на адвоката и понеже не му трябва медицинска помощ и такива лекарства, той не ги
взема.
СЪДЪТ намира искането за допускане на повторна съдебно-психиатрична
експертиза за неоснователно, поради следните съображения: искането по смисъла на чл. 201
от ГПК се прави тогава, когато заключението на вещото лице е необосновано, непълно и
неясно. В случая се твърди, че заключението на вещото лице е в противоречие на
поставената на ищеца диагноза от извършения преглед. В тази насока в самия си разпит
вещото лице е уточнило причините, поради които е налице това противоречие. Тези
причини са в хода на психиатричното обследване на ищеца по делото. В този смисъл такова
противоречие не съществува, поради което искането се явява неоснователно и заключението
следва да бъде прието.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 10178/28.04.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, съобразно
представената справка-декларация, вносими както следва: 200 лева от бюджета на съда и
200 лева от ищеца.
ИЗПЛАЩА възнаграждение в размер на 200 лева, съобразно първоначално
определения депозит. /издадени два броя РКО: 100 лева от бюджета на съда и 100 лева от
вн. б. от 14.03.2022 г./
ДА СЕ ИЗГОТВИ РКО за 100 лева от бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от днес да внесе по сметка на съда
сумата от 100 лева.
След представяне на доказателство за внесен депозит, ДА СЕ ИЗГОТВИ разходен
касов ордер.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на това задължение ще бъде
задължен за разноски и срещу него ще бъде издаден изпълнителен лист.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноски.
ПРОКУРОР Б.: Няма да представям списък на разноски. По отношение на
представения от адвокат П. списък – правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ, с оглед изразеното становище от страните и липсата на други
доказателствени и процесуални искания, намира делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което следва да обяви съдебното дирене за приключило и даде ход на устните
4
състезания.
Водим от гореизложените мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. П.: Моля да уважите предявения иск. Моля за срок за писмени бележки. Моля
да присъдите разноски, съобразно уважената част от иска, тъй като правната помощ е при
условията на чл. 38 от ЗА и хонорарът следва да бъде определен от съда.
ПРОКУРОР Б.: Считам, че по-добре ще мога да защитя ответника след като се
запозная с писмените бележки на ищеца. Моля да ми бъде дадена възможност в нормален
срок, след представяне на бележките на ищеца, да представя и аз такива. Считам, че искът
не беше доказан и с оглед съдебната практика и обстоятелството, че изключително дългия
срок, в който е проведено наказателното производство е бил отчетен от съдебните
инстанции, такъв иск не следва да бъде уважаван, поради което моля и направените
разноски да не бъдат уважени.
Съдът обяви устните състезания за приключили.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищеца в
десетдневен срок, считано от датата на изготвяне на съдебния протокол, а на процесуалния
представител на ответната страна Прокуратурата на Република България – в двадесетдневен
срок, считано от датата на изготвяне на съдебния протокол, да представят писмени защити.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 10.06.2022 г.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:50 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5