№ 1007
гр. ***, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430102580 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление
г***, представлявано от *** против Л. Ж. Б. с ЕГН ********** от гр.П***.
Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено заявление по чл.410 ГПК да
бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че
срещу заповедта било подадено възражение, поради което в законовия
едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като
собственик (ползвател) на топлоснабден имот, находящ се в гр.***,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и
за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сумите за ТЕ за процесния
период са начислявани от ищцовото дружество по изготвяни отчети от ФДР
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. В заключение моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество 575,01 лева главница за периода 01.03.2019г. –
31.12.2020г. и лихва за забава в размер на 36,05 лева за периода 03.05.2019г. –
03.02.2021г. Видно от представеното ч.гр.дело, срешу заповедта за
изпълнение е подадено възражение. Съдът е разпоредил, че в едномесечен
1
срок, заявителят има възможност да предяви установителен иск за вземанията
си. Исковете са предявени в срок и се явяват допустими.
В едномесечния срок ответникът, чрез определения си особен
представител оспорва претенциите. Твърди, че ответникът не е собственик,
нито ползвател на процесния имот. Твърди, че не е ползвал топлоенергия в
посочения период и размер, поради което не дължи претендираните суми за
главница и лихва. Навежда доводи, че договорът на ЕС, където се намира
имота с дружеството за дялово разпределение е прекратен с изтичането му,
поради което липсва основание за извършване и отчитане на дялово
разпределение на количеството ползвана топлоенергия в имота през исковия
период. Начислените суми не съответстват на действително разпределената
топлоенергия. Стойностите са неточно изчислени и са завишени.
Приложените към делото фактури не са получени от ответника, поради което
той не е в забава.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и не оспорва
твърденията, че е собственик по наследство на недвижим имот, който е
топлофициран. Не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплащал
топлоенергия за сградна инсталация в имота, като твърди също, че имотът не
е обитаем и не се ползва, но след предявяване на исковата молба е заплатил
дължимите суми за главница и лихва.
От фактическа страна, съдът приема следното :
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 994 /2021г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията при условията на чл.47 ал.5 ГПК. С разпореждане съдът е указал на
кредитора да предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението
е получено от кредитора на 17.03.2021г. и в едномесечния срок, на
19.04.2021г., (17 и 18.03.2021 са неработни дни), кредиторът е предявил
установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок,
поради което се явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 994/2021г. по описа на ***ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта е връчена
при условията на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422
от ГПК. Разгледани по същество, исковете са неоснователни. По делото се
2
установи, че след завеждане на исковата молба, на 31.08.2021г. ответникът е
заплатил сумата от 718,32 лева, с която е погасена изцяло главницата в размер
на 575,01 лева, мораторната лихва в размер на 36,05 лева, както и 25 лева
държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.
При така обсъдените факти и обстоятелства, съдът приема, че
предявените искове за главница и лихва са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени поради извършено плащане. С оглед обстоятелството, че
плащането е след завеждане на заявлението и исковата молба, то ответникът
дължи разноски в исковото производство. Видно от приложения списък,
същите са в размер на 75 лева държавна такса, 100 лева юрк.възнаграждение
150 лева възнаграждение за назначен особен представител и 180 лева за
назначена по делото експертиза, в общ размер на 505 лева. Със заплатената
сума общо в размер на 718,32 лева, ищецът е погасил законна лихва в размер
на 32,26 лева, въпреки, че не е имало влязъл в сила съдебен акт. Поради това
тази сума следва да бъде приспадната от общо дължимата за разноски в
размер на 505 лева. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 472,74 лева.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявеният от „*** със
седалище и адрес на управление г***, представлявано от *** против
Длъжника Л. Ж. Б. с ЕГН ********** от гр.П*** иск с правно основание
чл.422 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че Л. Ж. Б. с ЕГН
********** от гр.*** ДЪЛЖИ на „*** сумата в размер на 575,01 лева за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2019г. до
31.12.2020г. ведно със законната лихва от 10.02.2021г. до изплащането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело № 994/2021г.
ОСЪЖДА Л. Ж. Б. с ЕГН ********** от гр.П*** ДА ЗАПЛАТИ НА
„*** със седалище и адрес на управление г***, представлявано от ***
разноски в размер на 472,74 лева, дължими за юрк.възнаграждение, депозит
за особен представител, депозит за вещо лице и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3