Решение по дело №2171/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът директор на Д. „Управление на собствеността и социални дейности“ при Министерство на вътрешните работи, чрез представител по пълномощие С. К., е оспорил решение №55/18.09.2023г., постановено по АНД № 217/2023г. по описа на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление №**********/05.07.2023г. на кмета на О. П.. С наказателното постановление на основание чл.127, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), за нарушение на чл.14, ал.4 и ал.5 от същия закон на база за отдих „Зеленика“ Китен е наложена имуществена санкция в размер на 100 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита. Твърди се несъответствие между посоченото като извършено административно нарушение и неговата правна [жк], защото в посочената норма на чл.14, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ се касае за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване, докато в описаното нарушение става въпрос за разширяване на електрическата инсталация и издадено въз основа на това разрешение за ползване № 884/27.01.2023г., за което не е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ. Според касатора не може да се установи кога е започнал да тече двумесечният срок по ч.14, ал.1 от ЗМДТ с оглед необходимостта от подаване на декларация. Освен това според касатора не е установена и датата, на която е подадена декларацията, а оттам не може да се направи съпоставки дали изискуемият от закона двумесечен срок е нарушен. Н. последно място се твърди, че нарушенията на чл.14 от ЗМДТ се санкционират според изричната разпоредба на чл.123 от същия закон, а процесното нарушение е санкционирано на основание чл.127, ал.1 от ЗМДТ, което е довело според касатора до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да научи в какво е обвинено, че е извършило и какво наказание му се следва. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление, издадено от кмета на Община Приморско.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация – редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила като правилно.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна, но не на изложените в касационната жалба възражения.

С обжалваното решение районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН. Според съда след издаване на разрешение за ползване №884/27.01.2023г. за разширяване на електрическата инсталация, задълженото лице база за отдих „Зеленика“ Китен е било длъжно да подаде данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ в двумесечен срок, считано от 30.01.2023г., който е първият работен ден след издаване на разрешението за ползване. От събраните доказателства се установило, че такава декларация е подадена, но едва на 16.05.2023г., което е 46 календарни дни след изтичане на срока. Затова съдът е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин, срока за деклариране по чл.14 от ЗМДТ не е спазен и правилно е наложена санкция за това административно нарушение. С тези мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Административнонаказателно отговорните лица са регламентирани в раздел ІV на глава ІІ от ЗАНН и от всички разпоредби там става ясно, че такива лица могат да бъдат само лицата, които са субекти на правото. Те според този раздел са всички лица навършили 18 години, както и лицата навършили 16 години, които са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. За лицата до 16 години отговорност носят родителите, учителите и настойниците, които съзнателно са допуснали извършването на нарушението. С разпоредбата на чл.83 от ЗАНН е въведен и друг субект на нарушението. Това са юридическите лица и едноличните търговци, на които се следва налагане на имуществена санкция, както е в процесния случай.

От събраните по служебна инициатива на настоящия съдебен състав доказателства, категорично се установи, че база за отдих „Зеленика“ Китен няма правосубектност. Тя е структура на процесния касатор - дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при Министерство на вътрешните работи. Самата дирекция е юридическо лице по силата на закона – чл.37, ал.2 от ЗМВР. След като база за отдих „Зеленика“ няма правосубектност, по отношение на нея не може да се реализира и административнонаказателна отговорност. В обжалваното решение няма мотиви по каква причина съдът е приел за разглеждане жалба от директора на Д. „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР, въпреки че наказанието е вменено на база за отдих „Зеленика“ Китен. Не са събрани никакви доказателства за правната връзка между касатора и базата за отдих и не е установено по съответния ред, че самата база няма правосубектност. Разликата между лицето, което обжалва и това което е наказано подсказва, че следва да се издири и установи причината, поради която наказателното постановление се оспорва от субект, по отношение на който не е вменена административнонаказателната отговорност.

Нарушението, допуснато от наказващия орган, изразяващо се в ангажиране на административнонаказателната отговорност на база за отдих „Зеленика“, която не е нито физическо лице, нито юридическо лице, нито едноличен търговец, е особено същество и обосновава порочност на издаденото наказателно постановление.

По тези съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде отменено наказателно постановление № **********/05.07.2023г., издадено от кмета на Община Приморско.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на касатора. Такива са претендирани своевременно с касационната жалба както по отношение на настоящото производство, така и по отношение на производството пред районния съд. По делото страната не е направила никакви разноски, не е плащала държавни такси и затова претенцията следва да се разбира като искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в рамките на минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ – по 80 лева за двете съдебни инстанции.

Н. основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №55/18.09.2023г., постановено по АНД № 217/2023г. по описа на Районен съд Царево, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №**********/05.07.2023г. на кмета на Община Приморско.

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на Д. „Управление на собствеността и социални дейности“ при Министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер общо на 160 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.