Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на десети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. ЯНА В.
при участието на секретаря
Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка И.гр. д. № 4006 по оП.
за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С
решение № 20241803 от 03.11.2020 г., постановено по гр. д. № 81498/2017 г. по оП. на СРС, III ГО, 82 състав, е признато за установено по
отношение на Д. Т. Д. и М.Г.Д., че И.М.Н., Е.
М.Н., В.Н.К.,П.Г.П., Д.Г.П., С.Б.К., конституиран на мястото на
починалата С.М. К., С.М.В., А. Д., гражданин на Австрия, М.С.Д., С.С.Д., Р.В.В., Е.М.М., Й.Т.А. – З., М.Т.А. и В.В.А.,
са собственици по силата на реституция по реда на ЗВСОНИ на следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4337.1296, гр. София, СО, област
София (столица), по ККР, одобрени със заповед № РД-18.51 от 15.07.2010 г. на ИД
на АГКК, с административен адрес гр. София, район „Овча купел“, ул. „********,
с площ от 570 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване, номер на предходен план 1296, кв. 25Б,
при съседи: 68134.433.2245, 68134.4337.2220, 68134.4337.1611, 68134.4337.1100,
68134.4337.853 и 68134.4337.852. Ответниците са
осъдени да предадат на ищците горепосочения недвижим имот, на основание чл.108
ЗС. Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 73,
том I, рег. № 7936, дело № 60/22.07.2015 г. на нотариус М.Е., за признаване на Г.М.Д.
за собственик по давност и владение на ПИ с идентификатор 68134.4337.1296, в
гр. София, район „Овча купел“, ул. „********, с площ от 370 кв. м. Ответниците са осъдени да заплатят на ищците, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 038, 04 лв. – разноски по делото.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ответниците Д.Г.Д. и М.Г.Д., с която го
обжалват изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Неправилно
решаващият съд не е обсъдил свидетелските показания на допуснатите им свидетели
по съображения, че противоречат на допълнителната съдебно – техническа експертиза,
в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК. През 1955 г. дядото на ответниците
е купил част от процесния поземлен имот с площ по
нотариален акт 380 кв. М., а по скица – 520 кв. м. От този момент цялото място
е било оградено и в него е била построена жилищна сграда и други нежилищни постройки,
ползвани от неговите синове М. и Г.Д.. През 1994 г. М. Д. е дарил наГ.Д. имота. След влизане на кадастралния план имотът е
разделен на два имота с отделни идентификатори. За единият имотГ.е
разполагал с нотариален акт за дарението му, а за другия имот се е снабдил с
нотариален акт по обстоятелствена проверка по давност. До завеждане на делото,
в продължение на 60 години, никой не е имал претенции към имотите, не е
оспорена поставената ограда, построена преди повече от 60 години и която не е
местена. Твърди, че никой от ищците не се е появил в имота. За установяването
на тези твърдения пред СРС са разпитани трима свидетели, показанията на които
не са обсъдени от решаващия съд. Поставената ограда се установява от свидетелските
показания, както и от експертните заключения. Молят съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ищците - И.М.Н., Е. М.Н., В.Н.К.,П.Г.П.,
Д.Г.П., С.Б.К., конституиран на мястото на починалата С.М. К., С.М.В., А. Д.,
гражданин на Австрия, М.С.Д., С.С.Д., Р.В.В., Е.М.М., Й.Т.А. – З., М.Т.А. и
В.В.А., с който я оспорват. Излагат съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е обсъдил
всички ангажирани по делото доказателства, като правилно е кредитирал
ангажираните от тях свидетелски показания, които кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства. След възстановяване собствеността върху процесния имот ищците и техните наследодатели са считали
имота за свой, декларирали са го, заплащали са данъци за него. През 2008 г. са
предприели действия по продажбата му и за целта са се снабдили с данъчна оценка
за имота. Тогава са посетили имота и не са установили, че трети лица упражняват
фактическа власт върху него. Поддържат, че представените от ответниците
нотариални актове се отнасят за съседния на процесния
имот., в каквато насока е заключението на вещото лице Л.Г.. Не оспорват придобиването от наследодателите
на ответниците – жалбоподатели на съседния имот и
ползването на същия. Молят съда да потвърди обжалваното съдебно решение.
В хода на въззивното
съдебно производство ищците С.М.В. и В.Н.К. са починали и на основание чл.227 ГПК същите са заличени като страни по делото и на тяхно място са конституирани наследниците им по закон О. В. В., Й.Й.В., Е.Г.К. и А. В.К..
Съдът,
след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235 ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
СРС
е сезиран с ревандикационен иск с правно основание
чл.108 ЗС. Ищците твърдят, че са собственици по силата на наследствено правоприемство и реституция на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.4337.1296, гр. София, СО, област София (столица) по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18.51 от 15.07.2010
г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр. София, район
„Овча купел“, ул. „********, площ 370 кв. М., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер
по предходния план 1296, кв.25Б, при съседи: 68134.4337.2245, 68134.4337.2220,
68134.4337.1611, 68134.4337.1100, 68134.4337.853, 68134.4337.852. Твърдят, че
са наследници на И.Н., Г.Н., П.Ст. А. В.и М. Г.Н.. С нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 126, том 18, р. 2709, дело № 2419/1914 г. на нотариус Х.Ч.,
I нотариус при СОС, наследодателите им са купили нива, находяща
се в землището на с Княжево, м. „Дупките“, от 3 дка и 5 ара, при съседи: С. И.Т.,
Г.Л., Х. и Д. С., Х. и М. Д., както следва: И.Н. – 1 000 кв. м., Г.Н. – 600 кв.
м., П. Ст. А. В.– 1 300 кв. м., М. Г.Н. – 600 кв. м. И.М.Н., Е.М.Н., В.Н.К., П.
Г.П. и Д.Г.П. са наследници на И.Н.,
починал през 1931 г., като са оП.ни наследствените правоприемства. Ищците Й.Т.А., М.Т.А. и В.В.А. са наследници на Г.Н., починал пред 1921 г., като в
исковата молба са оП.ни наследствените правоприемства. А.Д.,
М.С. – Д., С.С.Д., Р.В. и Е.М. М.
са наследници на П.Ст. Л. В., починала през 1959 г., с посочени наследствени правоприемства. С.М. К. и С.М.В. са наследници на М. Г.Н.,
починала през 1916 г., с оП.ни наследствени правоприемства. През 1949 г. с АДС № 186 (686)/15.08.1949
г., на основание ЗОЕГПНС от П.С. В.саодържавени
закупените от нея около 1 300 кв. м. и ид. ч. от
недвижимия имот. През 1957 г. с АДС №
3694/18.03.1957 г. наследниците на И.Н., починал през 1931 г. – Г.Д.П. и М. И.Н.,
починала през 2006 г., е одържавена 1/4 ид. ч.
недвижимия имот от 1 000 кв. м. Съгласно протокол от 17.07.1997 г. на комисия,
назначена със заповед № РД-09-09-58/1996 г. на главня архитект на София, целият
имот е идентифициран от район „Овча
купел“ като стар имот 4, в кв. 23, 24 и 25, по регулационния пан от 1 959 г.
Към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ върху част от имота е била изградена
улица, а върху останалата част няма извършено строителство. Предвид наличието
на всички предпоставки по чл.1 ЗВСОНИ отчуждените ид.
ч. от наследниците на П.В.и И.Н. са възстановени по силата на закона и са деактувани. Идеалните части на останалите съсобственици - Г.Н.
и М. Н., не са били предмет на одържавяване, но като завзети без основание са
възстановени по силата на закона, на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Закупеният с нотариален акт от 1914 г. имот
съставлява пл. № 20 по кадастралния план, одобрен със заповед № 1985 г. от
20.08.1914 г. и е идентичен с имот пл. № 4 по следващия кадастрален план,
одобрен със заповед № 419 от 19.07.1959 г., както и е идентичен с ПИ № 1295 от
кв.24 и кв.23 А, с площ от 1 095 кв. М. и ПИ № 1296 от кв.25 Б с площ от 400
кв. М., съгласно план на м. „Овча купел“, одобрен с решение № 111 по протокол №
32/10.12.2001 г. Спорният недвижим имот, съставляващ идентификатор
69134.4337.1296 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-51 от 15.07.2010 г., е част от този имот. След възстановяване на собствеността върху
недвижимия имот ищците и съответно техните наследодатели са декларирали имота в
съответната община през 1997 г. – 1998 г. Оттогава са заплащали дължимите
местни данъци и такса смет. Във всички
издаване от СО – Район „Овча купел“ скици процесният
имот е посочван като собственост на ищците. Ищците и техните наследодатели са
считали процесния имот за свой. Неколкократно
са упълномощавали лица във връзка с управлението и стопанисването му. През 2008
г. са предприели действия по продажбата на имота, като са го обявили за продан
чрез агенция за недвижими имоти. За тази цел са се снабдили с данъчна оценка и
са упълномощили трети лица за снабдяване с документи и извършване на
необходимите действия във връзка с продажбата му, ангажирали са оценители и
брокери във връзка с продажбата. Посещавали са имота многократно, при което не
са установили трети лица да упражняват фактическата власт върху имота. Ответниците са наследници по закон на Г.М.Д., починал на
26.01.2017 г. Установили, че техният наследодател се е снабдил с нотариален акт
за собственост по давност № 73, том I, рег. № 7936, дело № 60 от 2015 г. на
нотариус М.Е., рег. № 140 на НК, който се отнася за процесния
недвижим имот. Твърдят, че наследодателят на ответниците
е бил съсед на ищците и не е упражнявал фактическа власт върху процесния недвижим имот, нито го е използвал, не е
демонстрирал пред тях намерение да го свои през последните 10 години преди
снабдяването му с нотариален акт за собственост. Когато през 2015 г. са посетили
имота са установили за първи път, че ответникът го е заградил. Считат, че
наследодателят на ответниците не е придобил процесния имот по давност, тъй като в негова полза не е
изтекла изискуемата от закона придобивна давност.
Оспорват съставения констативен нотариален акт за собственост и констатациите в
него. Твърдят, че наследодателят на ответниците не е
владял процесния имот непрекъснато и необезпокоявано
през последните 10 години, поради което в негова полза не е осъществен
фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС. Както към момента на съставяне на
оспорения нотариален акт за собственост, така и към момента не е изтекъл срока
за придобиване на процесния имот по давност. С оглед
на това считат, че ответниците не са придобили
правото на собственост върху процесния имот нито по
силата на наследяване, нито по силата на давностно
владение. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответниците, че са собственици на процесния поземлен имот, като ги осъди да предадат
владението му. Молят съда, на основание чл.557, ал.2 ГПК да отмени нотариален
акт за собственост по давност № 73, том I, рег. № 7936, дело № 60 от 2005 г. на
нотариус М.Е., рег. № 140 от НК. Претендират сторените по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват предявения иск. Твърдят, че Д.Г.Д. е
придобил процесния недвижим имот след 23 – годишно
лично и необезпокоявано владение. През 1955 г. дядото на ответника М. ГН. Д. е закупил част от недвижим имот – нива
с площ по нотариален акт от 380 кв. м., а по скица 520 кв. м., като от този
момент нататък цялото място е било оградено, като в него е била построена
жилищна сграда и други нежилищни постройки, ползвани от М. Д. и от неговия син Г.Д..
През 1994 г. Г.М.Д. е получил имота чрез дарение от баща сиМ.Д..
След извършеното дарение имотът не е променял площта и границите си. След
влизане в сила на кадасралния план на СО - район
„Овча купел“ имотът е бил разделен на два имота с отделни идентификатори, като
за единия от тяхГ.Д. е имал нотариален акт, а за другия
се е снабдил с такъв по обстоятелствена проверка по давност. До завеждане на
исковата молба никой не е предявявал претенции към имота, не е оспорвал
поставената ограда, която е построена преди повече от 60 години, същата не е
премествана и оспорвана. Твърдят, че ищците и техните праводатели
не са посещавали имота, не са възразявали и не са претендирали този имот. Не са
предявмявали лично или чрез пълномощник права върху
имота. Никой от ищците не е посещавал имота, за да види трайно поставената
ограда. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск,
като им присъди сторените по делото разноски.
С
нотариален акт № 126, том 18, р.2709, дело № 2419/1914 г. от 16.10.1914 г.
Израел Михалсон е продал на И.Н., Г.Н., П. Ст. Л. В.и
М.М. Г.Н. нива, находяща се
в землището на с. Княжево, м. „Дупките“, с площ от 3 дка и 5 ара, при съседи: С.
И.Т., Г.Л., Х. и Д. С., Х. и М. Д., както следва: на И.Н. – 1 000 кв. м.
от същата нива при същите общи съседи, на Г.Н. – 800 кв. м. от същата нива при
същите съседи, на П. Ст. Л. В.1 300 кв. м. от същата нива при същите
съседи, на М. Г.Н. – 600 кв. м. от същата нива при същите съседи.
Видно
от представеното
по делото удостоверение за наследници от 09.12.2015 г. И. Х.М.Н. е починал на
07.11.1931 г., като негови наследници са И.М.Н., Е.М. Н., В.Н.К.,
П.Г.П. и Д.Г.П..
Съгласно
удостоверение за наследници на М.Г.А. от 26.08.2008 г., същата е починала на
21.07.1998 г., като нейни наследници по закон са Й.Т.А., М.Т.А. и В.В.А..
Видно
от представеното удостоверение от 1947 г. Г.Н. е починал на 02.02.1921 г. и негов наследник е М.Г.А..
От
удостоверение за наследници на П.С. В.от 27.11.2015 г. се установява, че е
починала на 20.06.1873 г. и нейни наследници по закон са А.Д., М.С.Д., С.С.Д., Р.В.В. и Е.М.М..
Представена
е декларация от Р.В.В. от 04.12.2015 г., че имената П.С.
В.и П. С. JI. В.са на едно и също лице.
Видно
от представеното удостоверение за наследници на Н. С.Д. от 18.05.2011 г. същата
е починала на 25.01.1954 г. и нейни наследници по закон са Р.В.В., А.Д. (като наследник на С. Р.Д.), М.С.Д. и С.С.Д.. Представено е удостоверение, според което имената Н.
Р. Д. и Н. Р. Д. са имена на едно и също лице.
Съгласно
удостоверение на СО-Район „Оборище“ Н. С.Д., родена на *** г. и починала на
25.01.1954 г. и Н. р. Д., Н. Р. Д. са имена на едно и също лице.
Видно
от удостоверение за наследници на С. Р.ва Д. от
23.09.2010 г. същата е починала на 25.07.2008 г. и неин наследник по закон е Р.В.В..
От
удостоверение за наследници на М. Г.Н.а от 14.01.2018 г. се установява, че е починала
на 10.03.1918 г. и нейни наследници по закон са С.М. К. и С.М.В..
По
делото е представен акт за завземане на недвижим имот за държавен №
686/15.08.1949 г. по реда на ЗОЕГПНС на ид. част от
ливада от 1 300 кв. м. в м. „Дупките“ в „Овча купел“, гр. София. Като
собственик на имота е посочена П.С. В..
С акт
за държавна собственост № 3694/18.03.1957 г. е одържавена по реда на ЗОЕГПНС 1/4
ид. част от място, находящо
се в гр. София, „Овча купел“, м. „Дупките“, цялото от 1000 кв. м. Като
собственици на имота са посочени Г.Д.П. и М.Н..
С акт
за завземане на недвижим имот за държавен № 15 от 12.04.1949 г. са одържавени
25% ид. части от ливада 1000 кв. м., находяща се в гр. София, Овча купел, м. „Дупките“. Като
собственик е посочена А.Н.К..
Със
заповед № РД-57-717/23.09.1997 г. е наредено отписване от актовите книги за
общински недвижими имоти на АДС № 15-VІр./1949 г. като се предаде на
наследниците на А.Н.К. владението на недвижим имот: 7, 14 % ид.
части от неусвоените площи от стар имот пл. № 4, кв. 23, 24 и 25 по РП от 1959
г„ а именно: 400 кв. м. северно от улицата и около 1 000 кв. м. южно от улицата
в м. „Овча купел“.
Със
заповед № РД-57-718/23.09.1997 г. е наредено отписване от актовите книги за
общински недвижими имоти на АДС № 3694/18.03.1957 г„ като се предаде на М. И.Н.
владението на недвижим имот: 7, 14 % ид. части от
неусвоените площи от стар имот пл. № 4, кв. 23, 24 и 25 по РП от 1959 г„ а
именно 400 кв. м. северно от улицата и около 1 000 кв. м. южно от улицата в м.
„Овча купел“.
Със
заповед № РД-57-719/23.09.1997 г. е наредено отписване от актовите книги за
общински недвижими имоти на АДС № 686/15.08.1949 г., като се предаде на наследниците
на П.С. В.владението на недвижим имот: 37, 14 % ид.
части от неусвоените площи от стар имот пл. № 4, кв. 23, 24 и 25 по РП от 1959
г. а именно: 400 кв. м. северно от улицата и около 1 000 кв. м. южно от улицата
в м. „Овча купел“.
Представено
е удостоверение за идентичност, изготвено от „Г.М.“ ООД, според което ПИ 4 от
КП, одобрен със заповед № 419/18.07.1959 г„ е частично идентичен с ПИ 20 от КП,
одобрен със заповед № 1985/22.08.1914 г. е частично идентичен с ПИ 1296 от действащ
КП на гр. София е частично идентичен с ПИ с идентификатор 68134.4337.1296.
Съгласно
удостоверение от СО - район „Овча купел“ от 02.2017 г. ПИ 1295 от кв. 24 и ПИ
1296 от кв. 25 от плана на м. „Овча купел“, одобрен с решение № 111/10.12.2001
г., са идентични с част от имота, оП.н в нотариален акт
№ 126, том 18, д. 24/1914 г.
В удостоверение
от СО - район „Овча купел“ е посочено, че имот с пл. № 4 с площ 3500 кв. м. по
плана на „Красно село“, Княжевско от 1959 г., а сега идентично с ПИ № 1295 от
кв. 24 и кв. 23А с площ 1093 кв. м. и ПИ № 1296 от кв. 25Б с площ 400 кв. м.,
съгласно план на м. „Овча купел“, одобрен с решение № 111/10.12.2001 г„ като
няма АДС след 01.06.1996 г., нито реституционни претенции от трети лица по
ЗВСОНИ, ЗТСУ, ЗОСОИ и чл. 18 ЗППДОП.
Съгласно
удостоверение от СО - район „Овча купел“ е посочено, че имот с пл. № 4 с площ
3500 кв. м. по плана на „Красно село“, Княжевско от 1959 г., а сега идентично с
ПИ № 1295 от кв. 24 и кв. 23А с площ 1093 кв. м. и ПИ № 1296 от кв. 25Б с площ
400 кв. м., съгласно план на м. „Овча купел“, одобрен с решение № 111/10.12.2001
г., като няма АДС след 01.06.1996 г., нито реституционни претенции от трети лица
по ЗВСОНИ, ЗТСУ, ЗОСОИ и чл.18 ЗППДОП.
С
нотариален акт за собственост по давност № 73, том I, per.
№ 7936, дело № 60/22.07.2015 г., Г.М.Д. е признат за собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор 68134.4337.1296 в
гр. София, район „Овча купел“, ул. „******** с площ от 370 кв. м., с посочени
граници.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 95, том II, дело № 190 от 05.02.1955 г. К.С.П.е продал на М. ГН.
Д. празно място в землището на гр. София, Княжево, м. „Дупките“, с площ от 380
кв. м., съставляващо имот с пл. № 18 от кв. 22 по плана на гр. София, Красно
село, Овча купел.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 164, том XL, дело № 7964 от
08.04.1994 г. М. ГН. Д. е дарил на сина си Г.М.Д. дворно място с площ от 380
кв. м. съставляващо имот с пл. № 18 от кв. 9 по плана на гр. София, м. „Овча
купел“, ул. „********, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда на
застроена площ от 50 кв. м. и две стопански постройки.
С
махленско свидетелство от 09.05.1986 г. М. С.Б.и К. А.Д.са декларирали, че жилищната
сграда от около 50 кв. м. дървен гараж от 25 кв. м. и две стопански постройки в
гр. София, кв. „Овча купел“, ул. „********, са построени от М. ГН. Д. през 1956
г.
Видно
от представеното удостоверение за наследници от 16.02.1998 г. М. ГН. Д. е починал
на 15.12.1997 г., като негов наследник по закон е Г.М.Д..
Съгласно
удостоверение за наследници от 25.10.2017 г. Г.М.Д. е починал на 28.01.2017 г.,
като негови наследници по закон са Д.Г.Д. и М.Г.Д..
Съгласно
писмо на СО от 21.03.2015 г. не са намерени данни за отчуждаване на ПИ с
идентификатор 68134.4337.1296, ул. „********.
От
удостоверение от Областния управител на област София от 26.06.2015 г. се
установява, че няма съставен акт за държавна собственост на същия имот.
Съгласно
удостоверение от Областна дирекция „Земеделие“ при МЗХ ПИ с идентификатор
68134.4337.1296 не попада на територията на Стопански двор и за него няма
съставен акт за държавна собственост.
Видно
от удостоверение от СО, район „Овча купел“ за посочения ПИ на ул. „Бързарица“, идентичен с част от УПИ III-853, 1296, кв. 256
по действащия РП, по предходен план от 1977 г., имотът е идентичен с част от
стар имот № 4, попадащ в кв. 256. За този имот ст. № 4 (сега ПИ 1296) е имало
АДС № 15/7/1949., 186/686/49, 3694/1957 г.
Със заповеди на СО - № РД-58-717/23.09.1997 г. по АДС № 15/7/49 г., са
възстановени 7, 14 % ид. ч.; със заповед №
РД-57-719/23.09.1997 г. по АДС № 186/686/49 г. са възстановени 37, 14 % ид. ч. на М. И.Ш., на наследници на П.С. В.и на наследници
на А.Н.К.. Няма АОС след 01.06.1996 г.
Съгласно
удостоверение от ОСЗ „Овча купел от 22.10.2008 г. за имоти пл. № 1295, кв. 9 (нов
24), м. „Овча купел“, землище Княжево, няма подадено заявление в сроковете по
ЗСПЗЗ от собствениците, посочени в нотариален акт № 126 от 1914 г.
Видно
от удостоверение от СО - район „Овча купел“ от 17.09.2008 г. част от ПИ 1295 от кв. 24 по
плана на м. „Овча купел“, е идентичен с част от имот 4 от кв. 23, м. „Красно
село - Княжевско“, включен в парцел Х-4/23 от кв. 24, м. „Красно село -
Княжевско - III ч.“, оП.н в нотариален акт 146/1975
г.
Съгласно
удостоверение от Дирекция „Инвестиционно отчуждаване при СО от 21.10.2008 г. за
ПИ № 1296, кв. 256 и ПИ № 1296, кв. 24-нов (9-стар), м. „Овча купел“ не са
открити данни за жилищно строителство и данни за реституционни претенции по
ЗВСНОИ, ЗПИНМ и др., като същите имоти са деактувани.
По
делото са ангажирани приходни квитанции за заплатени данъци на земя в район
„Овча купел“ отМ.И.Н. и Д.Г.П., приходни квитанции за
заплащане на данъци на земя и сграда на ул. „******** от Г.М.Д., както и
приходни квитанции за заплащане на данъци на земя, пл. № 1295 в м. „Овча купел“
от С. Р.Д., М.С.Д., А.Д. и С.С.Д. и за земя, пл. №
1296 - от М.С.Д., А.Д. и С.С.Д..
От
заключението на вещото лице инж. Л.И.Г. по изслушаната пред СРС съдебно –
техническа експертиза и представените по делото писмени доказателства се
установява, че с нотариален акт № 95, том II, дело № 190/1955 г. М. ГН. Д. е
закупил празно място от 380 кв. м., съставляващо имот пл. № 18, кв.22 по плана
на гр. София – Красно село, Овча купел, Княжевско, при съседи: наследниците на
Н. Н., И. М., Т.С.П., с дял V от същата нива и С.А.Г., с дял IV от същата нива.
С нотариален акт № 164, том XL, дело № 7964/1994 г. М. ГН. Д. е дарил на сина
си Г.М.Д. дворно място с площ от 380 кв. м., съставляващо имот пл. № 18, от
кв.9 по плана на гр. София, м. „Овча купел“ - „Дупките“, ул. „********.
От оП.ните в нотариален акт
№ 95 съседи вещото лице установява, че наследниците на И. Н. са оП.ни като съседи на закупения имот пл. № 18, поради което
няма идентичност между имот хл. № 18 и стар пл. № 4,
попълнен 1997 г. с пл. № 1296. Двата имота имат обща граница, която е по
линията 12-13 на копие № 2 от кадастралния план от 1942 г., по линията 1-2 на
копие 3 от КРП на м. „Красно село – Княжевско“ III ч., одобрен със заповед №
419/18.06.1959 г. С нотариален акт № 73, том I, рег. № 7936, дело № 60 от 2015
г. Г.М.Д. е признат за собственик по давностно
владение на поземлен имот с идентификатор 68134.4337.1296 по КККР. ОП.ният в нотариален акт № 73 от 2015 г. поземлен имот вещото
лице приема, че е изцяло идентичен с имота на ищците, предвид представената по
делото комбинирана скица. Същият представлява част от стар имот пл. № 4 по
кадастралния план от 1942 г., намиращ се от северната страна на улицата, сега
ул. „Бързарица“. Този имот е попълнен с пл. № 1978,
като е заП.н на наследниците на А.Н.К.. Заповедта за деактуване е № РД-57-71/23.09.1997 г. на кмета на СГО.
Попълването е извършено по чл.32 ЗТСУ през м.12.1997 г. ОП.ният
в нотариален акт № 126, том 18, рег. № 2709, дело № 2419 от 16.10.2014 г. имот
е нива, находяща се в землището на с. Княжево, м.
„Дупките“ от 3, 5 дка при съседи: С. И.Т., Г.Ламбом, Х.
и Д. С., Х. и М. Д.. В разписния лист от 1914 съвпадат двама от съседите – И.
Табаков в имот пл. № 829а и Г.Л. в имот пл. № 810. При кадастралния и
регулационен план на м. „Красно село – Княжево“ III част, одобрен със заповед №
419/18.06.1959 г., кв.24 за частта от имот пл. № 4, попадаща от южната страна
на улицата, е обособен УПИ Х-4, заП.н на наследници
на Г.Н., И.Н., Ж. С. Д. И – б. с. П. Ст. В.. Закупеният имот е идентичен с пл.
№ 4 от кадастрален план от 1942 и ПИ С идентификатори 68134.4337.258 и 68134.4337.1296
от КККП са част от него. Това се установява от приложената комбинирана скица,
на която процесните имоти са нанесени по координати в
единна координатна система.
Вещото лице е пояснило в
открито съдебно заседание, че достъпът се осъществява от улицата. Ако се
направят две УПИ, ще трябва да се осигури достъп. Границите на имота са
идентични с части от имот по стар пл. № 4.
От допълнителната съдебно –
техническа експертиза на вещото лице инж. Росен П. се установява, че процесният имот с идентификатор 68134.4337.1296 с площ от
370 кв. м. по действащата кадастрална карта на район „Овча купел“ „Овча купел“
– СО, одобрена със заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на ИД на АГКК. По
предходния кадастрален план, емисия 1978 г. имотът е с пл. № 1298, к. л. 448. Съществува
като такъв, обособен самостоятелно от 1997 г. след реституция (деактуване) и нанасяне в кадастралния план, преди приемане
на кадастралната карта. Върху скицата от кадастралния план и тези от действащия
регулационен план на м. „Овча купел - актуализация“ от 2001/2002 г. имотът е
означен по цифрите 1,2,5,6,7,8,1. От огледа и сателитните изображения вещото
лице е установило, че процесният имот не е ограден
самостоятелно. Ограден е заедно с ПИ с идентификатор 68134..4337.853, който е съседен
от североизток на процесиня имот и е на ответниците. Последният е означен с цифрите 7,6,5,9,10,7. Сателитните
снимки в „Гугъл земя“ са налични от 2000 г. до днес.
От тях за първи път се вижда, че съществува ограда откъм ул. „Бързарица“ – отсечката между т.1-2 върху скиците, към 08.08.2012. Тя съществува и на другите изображения – от
20.03.2013 г., 08.08.2018, 02.09.2019 г., 10.04.2020
г., 26.07.2021 г. Другата ограда, от изток, към другата улица, не се вижда
поради озеленяването. Границите на имота от североизток по т.7-6-5 не е
материализирана с ограда във всички момента на сателитните изображения.
Съгласно сателитните изображения може да се направи извод, че оградата откъм
ул. „Бързарица“ – отсечката по т.1-2 върху скиците, е
изградена през 2012 г. На кадастралния план и регулационния план не личи ограда
откъм ул. „Бързарица“ От другата страна, в участъка
при т.3 е изобразен знак за вход (стрелка). При изработване на кадастралните
планове такъв знак се поставя, когато съществува врата, монтирана върху ограда.
Моментът на съществуване на тази врата не може да се установи. Кадастралният
план е изработен през 1978 г. и е
поддържан до влизане в сила на действащата кадастрална карта – 2010 г. Ограда
откъм източната страна не е изобразена.
Няма данни за заснемане на гараж в процесния
имот в нито едно от сателитните изображения, както и в кадастралния план и
регулационния план. Дали посоченият по – горе вход е бил и за влизане с
автомобил в имота, вещото лице не може да прецени.
При изслушването му вещото
лице е пояснило, че приложените към експертното заключение изображения за от
2012 г. до 2020 г. В тези изображения не се вижда оградата. Вещото лице е
проверило снимки за имота от 2001 г., но не е забелязало да има ограда в процесния имот. Врата на снимките не се вижда. В
кадастралния регулационен план от 1978 г. е изобразен знак за врата. Не може да
се каже дали при създаването му е отразена врата, защото този план се поддържа
до влизане в сила на кадастралната карта. Преди 2010 г. е, когато е създадена
кадастралната карта, но не се знае кога
точно е поставена.От 1978 г. до 2010 г. има попълвания в този кадастрален план.
Вещото лице не може да каже, кога е поставен този знак за оградата. На снимката
от 08.08.2012 г. тънката бяла линия, която се вижда,
е процесния имот по кадастрална карта. Тази граница
илюстрира приблизително къде се намира имотът. Тъмната сянка, която е на 3-4
мм. На север от югозападната граница, е оградата до 2020 г. Преди 2012 г. не се
вижда.
От показанията на
разпитаната пред СРС свидетелка Е. А.П.се установява, че се е занимавала с брокерска дейност в периода
2005 г. – 2010 г. във фирма „А.“. В момента осъществявала такава дейност в „А.М.И.“.
Познава процесния имот на ул. „Бързатица“
като имот на К.З., който се легитимирал като пълномощник на собствениците на
имота. Положила усилия за имота, тъй като тогава не бил готов за продажба.
Имало необходимост да се снабди с документи от областната управа. Разполагала с
пълномощни и се занимавала с този въпрос. През 2008 г. почти се стигнало до
сделка, но тъй като по това време се сринал пазарът, такава не се сключила. За
имота не са издавали данъчна оценка. Имала пълномощно да се снабди с удостоверение
от областната управа. Всички документи за имота – данъчни оценки, решение на
съда за връщане на имота на собствениците, са били прегледани от нотариус и е
нямало никакво съмнение относно собствеността на имота. Свидетелката знаела, че
К.З. бил съпруг на една от собствениците – Й.. Свидетелката не се е срещала с
останалите собственици, тъй като К.З. е имал пълномощно от всички съсобственици
и общувала с него по повод на имота. Той я преупълномощил,
за да получи удостоверението от областната управа. Тъй като имотът бил на добро
място, интересът към него бил интензивен. Посещавала имота с различни клиенти
над 20 пъти. Спомняла си как изглеждал имотът. Имало голям и малък имот през
кръстовището на ул. „Бързарица“ и другата малка
улица, чието име не с спомняла. Единият имот бил отляво на кръстовището,
другият – отдясно. Малкият имот бил от порядъка на 300 кв. м. Последно е ходила
в този имот през 2007 г. – 2008 г. Тогава имотът не бил ограден, имало жив
плет, който естествено го ограждал. Подход към имота имало от пролука в живия
плет откъм страната на панелния блок. Имотът бил запустял, обрасъл с храсти,
дървета. Нямало данни някой да стопанисва имота. Никой не е спирал свидетелката
да не минава в имота. В повечето случаи К.З. е присъствал на огледите. Южната
част на имота е откъм ул. „Бързарица“. От северната
част имало малка къща, но не била сигурна. Не са влизали до къщата. В имота
нямало парко място, тъй като е било обрасло. Пътеката
до имота бил черен път, не можело да се влезе пешеходно. В имота е нямало
ограда от четирите страни. Нямало построена ограда, а жив плет. След този жив
плет имало друг имот с построена в него малка къща в северната част на имота. В
малката част на имота, в лицевата страна нямало врата. Влизали предимно откъм
малката уличка, не помни дали входът е бил оттам. Не е сигурна дали и там не е
имало жив плет. Достъпът не бил свободен, имало ограда или жив плет. Не са
стигали до вътрешния плет, където имало малка стара къща. Имотът бил празен,
обрасъл с дървета. Между двата имота имало ограда от жив плет. Входът бил откъм
малката улица, където имало панелен блок.
От показанията на свидетеля К.И.З.–
съпруг на Й.Т.А. – З., се установява, че съпругата му е един от съсобствениците
на процесния имот на ул. „Бързарица“.
Разполагал с пълномощно от нея, от брат й, жена му и сина му, за да може да
извършва редица процедури с имота. През 1914 г. имотът е бил закупен от 4 лица,
единият от които е Г.Н., дядо на неговата съпруга. През годините имотът винаги
бил техен, никога не бил отнеман, не е бил одържавяван след 09.09.1944 г.По отношение на едни от собствениците е имало
одържавяване и през 1997 г. получили заповеди за възстановяване, но тяхната
част от имота не е била отнемана. Имотът представлявал един голям правоъгълник с
площ от 3 500 кв. М., разположен перпендикулярно на ул. „Бързарица“. От другата страна на ул. „Бързарица“
имало друг имот. Дълги години се занимавал
с документацията на двете места. Собствениците на процесния
имот имали намерение да го продадат, защото не искали да строят или да живеят
там. По този повод са общували с брокери. Последно са се снабдили с документи
през м.11.2008 г., когато били пред продажба на двете парчета от този имот, но
купувачите се отказали. Не е имало проблем със собствеността, включително
нямало тежести върху имота. Последно са ходили в имота през 2008 г. Имотът бил
с огромни храсти, по – високи от човешки ръст, било обрасъл отвсякъде. Никой не
е ползвал имота. Зад техния имот, спрямо ул. „Бързарица“,
се намирал имотът на съседите.. имало жив плет, който завършвал до улицата
срещу блока. Имало портичка в този плет и в дъното се
виждало бунгало. Свидетелят никога не бил виждал съседите от имота, зад техния.
Много пъти ходил там, разпитвал. Единият съсед казал, че не е виждал г-н Д. над
6 месеца. Идвал от време на време в събота. Нямало ограда откъм ул. „Бързарица“, както и нямало ограда откъм блока на
страничната улица. Свидетелят не бил влизал вътре в имота, имал наблюдения от
страни. Бунгалото имало плетена ограда. От страничната уличка имало портичка, подпряна на същия плет символично оградена.
Свидетелят не е виждал дали съседите са излизали от тяхното място. Не са
влизали в имота, виждал се от двете страни на улицата. Отпред на процесното място нямало вход, защото всичко било обрасло в
храсти. В този квартал е ходил само по повод на процесното
място. Оценител и брокер на имота била Е. П.. Виждали се по повод този имот от
2005 г. Едната част от имота е била одържавена, като през 1997 г. собствеността
е била възстановена. Имотът не бил разделен. Планът със скиците бил от 2001 г.
Не са ограждали нищо. Искали да се свържат със съседите и да направят нещо
заедно или да го продадат. Нямало врата, от която да се влиза. Живият плет бил
межда двата съседни имота.
От показанията на свидетеля В.И.Б.се
установява, че познавал страните. Неговият син живеел близо до процесния имот – на ул. „********Знаел, че Р.В. ***.
Неговият син искал да строи и му предложили това място, но се оказало малко.
Имотът не бил ограден. Имало храсти, бил доста обрасъл. Имотът бил неугледен,
около 400 кв. м. Имотът бил на две улици. По диагонал в дъното била къщата на
съседите. Свидетелят не е виждал съседите. Преди 8 години имало спор. Собственичката
се оплаквала, че минавали през нейното място, за да паркират. Съседът се
извинил, че минал с камион, за да свали дърва за отопление. Нямало място за
паркиране. В другия имот имало място за автомобил. Между двата имота – на госпожа
В. и съседите, имало телена ограда. Свидетелят знаел, че тази ограда била
телена. Оттам са прехвърлили дървата. Не била солидна ограда. Свидетелят не си
спомня кога била поставена тази ограда. Госпожа В. споделяла със свидетеля, че
имотът бил наследствен, като част от друг имот с по голяма площ, който е от другата страна на ул.
„Бързарица“. След това, след регулацията, имотът е
бил отрязан от това парче. Имотът на госпожа В. бил на ъгъл. Във всички случаи
оградата не е била солидна.
От показанията на свидетеля Н.
Б.М.се установява, че познавал господин Д.. Неговото място се намирало в кв.
„Овча купел“, на ул. „********. Познавал мястото от 1984 г., откогато познавал
бащата на Д. – М.М.Д.. Поддържали близки приятелски
отношения и често ходели в кв. „Овча купел“. Мястото винаги било оградено във
вида, в който е в момента. По средата на мястото никога не е имало ограда.Г.Д.
споменал, че трябвало да прехвърли мястото на сина си. Казал, че имало някакво
неуредено място, което е останало от баща му, което му било дарено и е ползвано
в същия вид. Свидетелят също ползвал това място. С разрешение наГ.Д. свидетелят садил лалета, луковици, на мястото
отпред. Не знае да е имало претенци по отношение на процесния имот. Свидетелят участвал в нотариално
производство за издаване на констативен нотариален акт за собственост. От 1983
г. редовно ходили там да ползват имота. Когато Д. се върнал от Германия,
инвестирал в това място, обновил оградата. Това се случило преди повече от 10
години. Цялото място било оградено, имало мрежа. Оградата била стара и изгнила.
От 1984 г. мястото било в сегашния си вид. В имота имало къща от дядото на Д..
Той обновил къщата и инвестирал средства. През 90-те години направили в процесното място метален гараж, в лицевата част, на около
2-3 метра от оградата от пътя. След това Д. го махнал, защото му пречел. Този
гараж седял над 15 години. Свидетелят не може да посочи кога е премахнат
гаража. Свидетелят често ходел там и не виждал никого. Цялото място било
собственост на Г.. Преди 3-4-5 години имало гараж, беседка, а отзад била
къщата.Преди 10 години бащата решил да прехвърли имота на децата си. Синът наГ.се върнал преди повече от 15 години. Свидетелят ходил
1-2 пъти всяка седмица до имота. Влизало се откъм ул. „Бързарица“.
Имало двойна входна врата. , метална ограда. Тази врата се заключвала с
катинар.Г.пускал свидетеля в имота. От вратата имало 4 метра широк макадамов път до къщата, била като улица 1983 г. – 1984 г.
Имало 20-30 м. до къщата. Свидетелят не знаел кога е направена тази врата. Към
1983 г. – 1984 г. вратата е съществувала. След това била направена от сина му
модерна врата – от тръби, метална двойна врата. Тя била обновена преди повече
от 10 години.Г.си гледал дръвчета. В предния двор имало акации, ябълки. Това
било от времето, когато свидетелят го заварил. Последно бил преди седмица в
имота виждал разсад от тези дръвчета.Г.починал през м.01.2017 г.
От показанията на разпитания
пред СРС свидетел М.С.Д.се установява, че познавал бащата на ответника. Живеел
повече от 50 години на 20 м. от тяхната къща. Имотите ги деляла улица.
Свидетелят бил там от 1967 г. – 1968 г. Имотът на господин Д. бил ограден
отдавна. Входната врата била откъм ул. „Бързарица“.
Вратата била дървена. В мястото имало къща. Никой не е имал претенции към
имота. Баща му стопанисвал неговия имот. Имало ограда с дръвчета. По средата
със съседа имало мрежа. В неговия имот нямало ограда. Имотът бил голям, около
700 м. И в двете къщи се влизало от ул. „Бързарица“.Г.паркирал
автомобила отпред на асфалта, откъм съседа. Свидетелят не си спомнял дали е
имало гараж. Всеки ден виждал двора. Садели лалета, имало цветя. Възможно било
да е имало временен дървен гараж. Къщата наГ.не била
голяма. Двете къщи били една до друга. За двете къщи се влизало откъм ул. „Бързарица“. Свидетелят не бил виждал храсти и плет. Около
оградата имало храсти. Свидетелят познавал Д. от 10-15 години. С баща муГ.израснали там. Свидетелят не знаел Д. да е правил
промени освен по къщата. Поддържал двора, косял тревата, където имало
храсталаци.
От показанията на свидетеля Б.Б.Т.се установява, че Д.Д. е
негов далечен братовчед. Бабата на свидетеля и дядото на Д.Д.
били брат и сестра. Знае къщата в имота, там бил израснал. Тя се намирала на
ул. „********, а свидетелят живеел на същата улица № 14, от раждането си
насам. Имотът бил окото 800 – 900 кв. м.
Винаги мястото било оградено. Спомнял си дядо му М., който живеел там, имал
вътре автомобили. Оградата била друга, имало входна врата, телена и плетена
ограда. Къщата също била друга. Преди 10 години я обновил, за да живее там.
Паркирал автомобила си вътре в двора. Входът бил откъм ул. „Бързарица“.
Имало портал с електронни врати. Имало периоди, в които мястото било запустяло,
но баща му живеел в къщата. Заедно с негов приятел поддържали мястото и си садели
лалета на пролет. Г., бащата на Д. слагал табели да не се влиза в мястото. Още
дядото на Д. бил направил ограда, входна врата с метални тръби. Винаги било
оградено мястото. Двете места били едно до друго. Възможно било оградата да е
телена. След това мястото е обрасло. Оградата била ремонтирана от Д. преди
около 10-15 години. Влизало се откъм ул. „Бързарица“.
Д. живеел от 15-20 години. Преди 10 години имало гараж, метална постройка,
който впоследствие бил преместен.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна :
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259 ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидноста
на решението а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд установи,
че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Страните
не спорят относно обстоятелството, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено в полза на ищците по силата
на чл.1 ЗВСОНИ и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, в каквато насока са и ангажираните по
делото доказателства. С нотариален акт № 126, том 18 от 1914 г. е прехвърлено
правото на собственост върху нива от 3, 5 дка в м. „Дупките“, оП.на по горе, от И.Н. – 1 000 кв. м., Г.Н. – 600 кв. м., П.
Ст. Л. В.– 1 300 кв. м. и М. Н. – 600 кв. м. С АДС № 186 (686) от 15.08.1949 г.
по реда на ЗОЕГПНС са отчуждени идеални части от ливада около 1 300 кв. м.
от П.С. В., а с АДС № 3694 са отчуждени 1/4 ид. ч. от
имота, целият с площ от 1 000 кв. м. от Г.Д.П. и М.Н.. Част от имотът е
усвоена за улица, като върху останалата част няма извършено строителство. Със
заповед № РД-57-719/23.09.1997 г. на кмета на СО е наредено да се отпише от
актовите книги за общински недвижими имоти в СО-Район “Овча купел“ АДС № 186
(686)/15.08.1949 г. и да се предаде на наследниците на П.С. В., владението на
37, 14 % ид. ч. от неусвоените площи от стар имот пл.
№ 4, кв.23, 24 и 25 по регулационния план от 1959 г., а именно: 400 кв. м.
северно от улицата и около 1 000 кв. м. южно от улицата, м. „Овча купел“.
Със заповед № РД-57-717/23.09.1997 г. е наредено да се отпишат от актовите книги
за общинските недвижими имоти на СО-Район „Овча купел“ акт № 15-VІ р./1949 г. и да се предаде на
наследниците на А.Н.К. владението на 7, 14 % ид. ч.
от неусвоените площи на същия имот. Със заповед № РД-57-718/23.09.1997 г. е
наредено да се отпише от актовите книги за общинските недвижими имоти АДС №
3694/18.03.1957 г. 7, 14 % ид. ч. он
неусвоените площи на посочения имот. На основание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ възстановява се собствеността
върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска
покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от
1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на държавата,
общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични
дружества по чл.61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в
които са отчуждени. По силата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ се възстановява
собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово
основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините
и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. Ответниците не оспорват обстоятелството, че притежаваните
от останалите съсобственици Г.Н. и М. Н. ид. ч. от
имота не са били предмет на одържавяване, но са били завзети без основание.
Ответниците от своя страна се легитимират като собственици на процесния
недвижим имот с констативен нотариален акт за собственост по давност № 73, том
І, рег. № 7936, дело № 60 от2015 г., съставен на 22.07.2015 г. в полза на Г.М.Д.,
както и наследствено правоприемство след неговата
смърт на 26.01.2017 г.
Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.
д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС, когато и двете страни в правния спор легитимират
с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или
такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената
тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като
всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание. Тези разяснения следва да намерят съответно приложение и в случаите,
когато страните се легитимират и като собственици на недвижими имоти и с други
титули за собственост.
С въззивната жалба се поддържа своевременно направеното
възражение за изтекла погасителна давност в полза на Д.Д.
В нормата на чл.79, ал.1 ЗС е регламентирано, че правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. В чл.68, ал.1 ЗС владението е дефинирано като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. Според втората алинея на същата норма държането е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Предвид
легалната дефиниция на владението и съобразно правната теория и съдебна
практика, владението по чл.68, ал.1 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен -
намерението да се държи вещта като своя. В нормата на чл.69 ЗС е регламентирана
оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. Ето защо съдът е длъжен да приеме, че щом
като е доказан фактът на упражняване на фактическата власт, то съществува и не
се нуждае от доказване и предполагаемият факт – че владелецът държи вещта като
своя. Доколкото въведената от законодателя презумпция е оборима,
то в доказателствената тежест на страната, която
оспорва наличието на намерение да се свои вещта от владелеца, да я обори – да
установи липсата на такова намерение.
На
основание чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не се зачита и започва да тече от деня на влизането
на тази разпоредба в сила – ДВ бр.107 от 18.11.1997 г. Считано от 21.11.1997 г.
започва да тече нова давност спрямо одържавените ид.
ч. от процесния имот.
Възражението
на ответниците за придобивна
давност се основава на твърдение, че Д.Г.Д. е придобил процесния
имот след 23 години лично и необезпокоявано владение, като е налице трайно
поставена ограда.
За
установяване на възражението за придобивна давност в
производството пред СРС са ангажирани гласни доказателствени
средства.
Свидетелите
на ответниците М., Д.и Т.дават показания, че имотът
винаги е бил ограден, както и понастоящем, като оградата е поставена за двата
съседни имота, без вътрешната граница между съседните имоти. Входът към имота е
осъществяван откъм ул. „Бързарица“, където е
разположен процесният имот. Свидетелят М. дава
показания, че в лицевата част на имота е бил поставен през 90-те години гараж,
който впоследствие е премахнат от ответника. Към 1983-1984 г. е имало поставена
метална двойна врата.
Свидетелите
на ищците П., З.и Б.дават показания, че имотът е ограден с жив плет, като
входът за имота е бил откъм панелния блок. Никой не е възпрепятствал
свидетелката П. и потенциалните клиенти за имота да влизат в него. Не са
виждали съседите в процесния имот.
Достоверността
на показанията на свидетелите следва да се цени съобразно изслушаните по делото
съдебно-техническа и допълнителна съдебно – техническа експертизи. Вещото лице
инж. П. е установило, че процесният имот не е ограден
самостоятелно, а заедно със съдебния имот, собственост на ответниците.
След анализ на снимките от „Гугъл земя“ от 2001 г.
насам вещото лице е обосновало изводът, че ограда откъм ул. „Бързарица“ съществува към 08.08.2012
г. насам. Липсва ограда от североизток (между двата съседни имота) във всички
моменти на сателитните изображения. В кадастралния план от 1978 г., поддържан
до изготвяне на кадастралната карта през 2010 г. съществува отбелязване за
врата, монтирана върху ограда, като моментът на поставянето й не може да се
установи. Също така няма данни за заснемане на гараж в процесния
имот.
При
съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства, съобразно
записванията в кадастралната карта и кадастралните регистри, както и
изготвените сателитни изображения се налага изводът, че входът към процесния имот откъм ул. „Бързарица“
е поставен през 2012 г. Същевременно искът е предявен на 21.02.2018 г., към
който момент е изтекъл установеният в нормата на чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок.
Независимо
от изложеното, дори да се приемат за достоверни показанията на свидетелите на ответниците относно момента на изграждане на оградата
заедно за двата съседни имота, не се установи, че процесният
имот е владян като свой от ответника Д.Д., като
владението да е явно и несъмнено.
За
да послужи като основание за придобиване на недвижими имот, владението трябва
да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително. Като елемент на придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява постоянно, т. е. да не е от инцидентен
характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят
вещта. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта, ако собственикът не може да узнае чрез
тях за осъществяваното владение. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а
ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да
го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива
действия собственикът ще узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има
възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
Съгласно
разясненията, дадени решение № 197 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 1024/2017 г.,
на ВКС, ГК, І ГО,, постановено по реда на чл.290 ГПК, несъмненият характер на
владението върху един имот се преценява според това дали в него са извършвани
явни действия по стопанисването му, а не по това дали е бил деклариран в
данъчната администрация и дали владелецът се е снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за него. Когато владелецът обработва и засажда
земеделски култури в един имот и извлича плодовете от него, всички, включително
и собствениците му, могат да установят, че той осъществява фактическа власт
върху имота с намерение за своенето му. Чрез
стопанисването на имота се разкриват признаците на владението, тъй като с това
владелецът извършва действията, които са в правомощията на собственика.
В
разглеждания случай ответникът не твърди, че е обработвал процесния
имот, че са извличани плодовете от него, както и липсват несъмнени
доказателства в тази насока. Показанията на свидетеля М., че в процесния имот са отглеждани акации и ябълки са изолирани,
не се подкрепят от останалите събрани по делото свидетелски показания. Отделно
от това следва да се съобрази, че такива фактически твърдения не са заявени от
ответника във връзка с релевираното възражение за придобивна давност. Същевременно спорният предмет се
определя от твърденията и възраженията на страните, а не от показанията на
свидетелите. Преминаването през процесния имот за
влизане до имота на ответниците не може да обоснове
извод, че последните са го стопанисвали. Имотът не е обработван, не е
поддържан, а наличието на множество храсти в процесния
имот се установява и от приложените към експертното заключение на вещото лице
инж. П. сателитни изображения. Евентуалното засаждане на лалета от свидетеля М.
не може да обоснове извод, че процесният имот е
обработван от ответника Д.Д.. Следва да се съобрази
също така и обстоятелството, че при посещенията си в имота във връзка с
желанието на ищците да продадат процесния имот,
спрямо тях не са предприети действия за ограничаване достъпа до имота или за
предявяване на собственически права. Не се установи по категоричен начин в процесния имот да е имало временно гараж, който в
последствие да е премахнат, респ. кога е поставен и съответно премахнат същият.
Свидетелите на ответниците дават противоречиви
показания в тази насока. Отделен е въпросът, че такива фактически твърдения не
са заявени от ответника с писмения отговор на исковата молба.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че
изводът на решаващия съд, че възражението за изтекла придобивна
давност не е доказано по делото, е обоснован и съответства на всички събрани по
делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Ето
защо и доколкото страните не спорят, че ответниците
осъществяват фактическата власт по отношение на процесния
недвижим имот, предявеният ревандикационен иск се
явява основателен, както и искането за отмяна на съставения констативен
нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 ГПК.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските по
производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателите
следва да се възложат сторените от насрещната страна разноски. Техният размер
възлиза на 2 250 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат от М.С.Д., С.С.Д., А.Д., Р.В. и Й.А.З., за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Предвид
броя на представляваните лица, както и фактическата и правна сложност на
делото, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено
от жалбоподателите по реда на чл.47, ал.5 ГПК, се явява неоснователно.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20241803 от 03.11.2020 г., постановено по
гр. д. № 81498/2017 г. по оП. на СРС, III ГО,
82 състав.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН ********** и М.Г.Д., ЕГН ********** и
двамата с адрес ***, да заплатят на М.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, С.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, А.Д., гражданин на
Австрия, родена на *** г., с адрес Австрия, ********, Виена, Р.В.В., ЕГН **********,
с адрес *** и Й.Т.А. – З., ЕГН **********, с адрес ***, всички със съдебен
адрес *** – адв. Л.В.Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2 250 (две хиляди двеста и петдесет) лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.