Определение по дело №9866/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 121
Дата: 3 януари 2025 г. (в сила от 3 януари 2025 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20241110109866
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121
гр. София, 03.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110109866 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на ищцата чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ищцата да води свидетеля в съдебно заседание.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-медицинска експертиза със задачи, посочени в
исковата молба при депозит в размер на 350 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза Д. К. К., адрес: ул. „Д.“ №
34, ет. 3, ап. 6, тел. 0888 472 245, ...
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внасяне на
определения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.03.2025 г. от 10:30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
П. Д. З. е предявила срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лв. – частично от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания в резултат на счупване на дясната ръка в областта на
лакетната става вследствие на подхлъзване по непочистен заледен тротоар на 24.01.2024 г. в
близост до бл. ** в гр. София, ж.к. „**“, ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до
окончателното плащане.
1
Ищцата твърди, че около 07:30 ч. на 24.01.2024 г. се подхлъзнала на заледен участък
по пешеходен тротоар в гр. София в близост до бл. ** в ж.к. „**“ и паднала. Излага, че
посоченият участък не бил почистен, но бил единственото място, през което можела да
премине и въпреки че внимавала, се подхлъзнала и паднала. Посочва, че в момента на
инцидента тротоарът и мястото не били обозначени с предупредителни знаци, че не са
безопасни за преминаване. След падането отишла на работа, но още в началото на работния
процес започнала да изпитва силни болки в областта на дясната ръка и около 11:00 ч.
установила, че ръката е напълно нефункционална. Посетила ** където бил направен
обстоен преглед, който установил, че е налице тристранно счупване в областта на дясната
ръка – лакетната става, с фрактури на главичката на шийни, торакални и лумбални
прешлени в профил. Била поставена гипсова шина за обездвижване на ръката. Вследствие
наложилото се обездвижване ежедневието коренно се променило – започнала да изпитва
болки и силен дискомфорт, изразяващи се в затруднения при извършване на елементарни
действия, в т.ч. поддържане на домакинството и санитарно обслужване, като се налагало
децата да полагат извънредни грижи за нея - да я преобличат и да носят храна, поради
което ищцата започнала да се чувства в тежест на близките си. Счупването на дясната
ръка предизвикало у ищцата силно притеснение и уплах, последната започнала да се
страхува да не изпадне отново в същата ситуация, имала нарушения в съня, преживявала
изключителен стрес. Счита, че ответникът не е изпълнил възложените му по ЗП задължения
във връзка с поддръжката на общинските пътища, от които са част и тротоарите съгласно
дефиницията за „земно платно“, дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗП. Посочва, че улиците в
близост до бл. ** в ж.к. „**“ представляват общински пътища – публична общинска
собственост, които съгласно ЗОС следва да се управляват в интерес на населението на
общината и с грижата на добър стопанин. Твърди, че вследствие на бездействието на
ответника да поддържа тротоарите, като обезопаси и премахне възникналите препятствия по
тях, за Столична община е възникнала обезпечително-гаранционна отговорност за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се намират в причинна връзка със
соченото противоправно бездействие от страна на служителите на ответника. Излага, че е
без значение кое е конкретното длъжностно лице, което е бездействало, тъй като ответникът
е отговорен за вредите, причинени от негови служители/работници, дори в случаите, в които
не е установено кое конкретно лице ги е причинило. С тези съображения ищцата обосновава
интереса си от търсената защита и отправя искане за осъждане на ответника да заплати
сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Счита, че мястото на настъпване на събитието не е
конкретно уточнено, поради което намира, че твърденият инцидент следва да се счита за
реализиран на пространство, което се поддържа от етажната собственост на бл. **. Оспорва
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, в т.ч.
наличието на противоправно и виновно поведение от страна на Столична община в лицето
на нейните служители. Възразява срещу търсеното обезщетение като силно завишено.
Счита, че не са налице увреждания, които трайно да са затруднили и увредили ищцата, нито
се е наложило провеждане на последващо лечение, поради което същите не следва да бъдат
обезщетявани със така заявената претенция поради несъответствието с действително
претърпените вреди. Оспорва отговорността за поддръжката на процесния участък да е на **
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата за управление на
отпадъците и поддържане и опазване на територията на Столична община собствениците,
ползвателите, лицата, които фактически владеят или държат недвижими имоти или част от
тях, са длъжни да почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която с поведението си е
допринесла за настъпване на твърдените вреди.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 49 вр. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическия
състав на твърдения деликт: 1) противоправно поведение на работник или служител във
2
връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният
причинител да бъде установен, в т.ч., че ответникът е имал задължение да поддържа
пешеходния тротоар; 2) настъпили неимуществени вреди под формата на болки и страдания;
3) причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди; 4) размера на
претендираното обезщетение.
При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината като елемент от
непозволеното увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното, в тежест на ответника е да установи липсата , както и да
опровергае твърдените от ищцата обстоятелства за наличието на елементите от фактическия
състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, в т.ч. чрез установяване на твърдението си,
че е налице съпричиняване и ищцата е допринесла с поведението си за настъпилите вреди,
както и чрез доказване на възражението си, че отговорността за поддръжката на пешеходния
тротоар е на етажната собственост на процесния бл. ** в ж.к. „**“.
УКАЗВА на ответника, че НЕ СОЧИ доказателства за наличието на съпричиняване
от страна на ищцата.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3