Р Е Ш Е Н И Е
№
от
31. V. 2016 година, Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и шести април през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: Д.Т.
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1113 по описа на съда
за 2015 година, и за да се
произнесе, съдът взе предвид:
Производството по делото е образувано по молба за издаване на заповед за защита от
домашно насилие с правно основание чл. 8, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие.
На 28. ХІІ. 2015 година във Велинградски
районен съд постъпва молба на Ф.А. К. ЕГН********** и С.А.К. ЕГН**********,***,
Велинградска община, на ***, за издаване на заповед за защита от домашно
насилие против Ш.С.К. ЕГН**********, живеещ на същия адрес. Молителите
предявяват искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие и против С.М.М. ЕГН**********.
Производството по искането против С.М.М. ЕГН**********
е прекратено с влязло в сила определение №38 от 18. І. 2016 година.
В молбата се твърди, че ответникът е син на
молителите. На 26. ХІІ. 2015 година около 2000 часа упражнил спрямо родителите
си психическо насилие, като се скарал с тях, отправил към тях обидни думи и заплахи, че ще ги изгони от дома
им.
В открито съдебно заседание молителите поддържат молбата
си. Искат налагане на мярка защита от домашно насилие.
Ответникът оспорва изцяло молбата. Твърди, че на 26. ХІІ.
2015 година бил у дома си и разговарял с молителите. Тъй като в предходно време
те многократно създавали конфликти с него и с жената, с която живее на семейни
начала, им заявил, че желае да престанат. Друго не се било случвало на
посочената дата.
Молителите вземат становище, че предвид
близкото им родство с ответника за постигането на целите на закона е достатъчно
като мярка за защита да бъде задължен занапред да се въздържа от домашно
насилие.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Молителката и молителя са майка и баща на ответника. Горното
се установява от представено по делото удостоверение за раждане, издадено от
кметството в с. Драгиново, Велинградска община на 16. ХІІ. 2013 година въз
основа на акт за раждане, съставен в същото село на 25. ІХ. 1979 година под №55.
По делото е разпитан като свидетел А.Н.Д.
ЕГН**********, живеещ в с. Драгиново, Велинградска община, на ул. ******** №1.
Същият е брат на молителката и шурей на молителя, поради което съдът преценява
показанията му съобразно разпоредбата на чл. 172 от Гражданския процесуален
кодекс. Свидетелят депозира показания, че отношенията между молителите и сина
им са обтегнати. Същите живеели в една сграда. Вечерта на 26. ХІІ. 2015 година
свидетелят се намирал в дома на молителите. Електрическото захранване
прекъснало около 2000 часа. След като проверили състоянието на
бушоните, установили, че същите липсват. Свидетелят заявява, че в последствие
“започнали неприятности”, но въпреки неколкократно зададения въпрос не посочва
точно в какво са се състояли те. В последствие свидетелят позвънил на телефон
112 и съобщил за скарване в дома на молителите. На място пристигнали полицейски
служители, свидетелите А.Р.Р. ЕГН**********,*** и М.С.А.
ЕГН**********,***, Велинградска община, на ул. “***” №13. По времето, когато
полицейските служители пристигнали, скарването било вече приключило.
Свидетелите предупредили молителите и сина им да не се саморазправят.
Съдът не обсъжда представените по делото
медицински свидетелства. Същите са издадени на 25. ХІІ. 2015 година, т. е един
ден преди процесната дата. За тази дата в молбата за
издаване на заповед за защита е посочено извършване на домашно насилие, но от
страна на С.М.М.
ЕГН**********, по отношение на която производството е прекратено.
Съдът установи горната фактическа
обстановка от представените декларации по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от
домашното насилие и събраните гласни доказателства.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че:
Домашното насилие е извършено от
лице, с което молителите са роднини по права линия, негови възходящи. Молбата е
подадена на 28. ХІІ. 2015 година следователно е допустима по силата на
чл. 3, т. 5 и чл. 10, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие. Поради
изложени по-горе съображения съдът намира, че същата е и основателна. Акт на
домашно насилие безспорно е извършен от страна на ответника. Действително,
никой от разпитаните свидетели не посочва ответникът да е извършил конкретен
акт на домашно насилие по отношение на молителите. Сведения за конкретни
действия, които съставляват акт на домашно насилие, се събраха по отношение на С.М.М. ЕГН**********, по отношение на която производството е
прекратено.
От друга страна, свидетелят А.Н.Д.
депозира показания, че синът на молителите се е намирал в същата къща по време
на инцидента и е “причинил неприятности” от такъв характер, че се е наложило
обаждане на телефон 112. Освен това, според чл. 13, ал. 3 от Закона за защита
от домашното насилие, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. Съдът намира,
че следва да приложи същата разпоредба. В случая са събрани доказателства,
които не доказват безспорно извършването на домашно насилие от страна на
ответника, но не се събраха никакви доказателства, че акт на насилие не е бил
извършен. Поради горното заповед за защита следва да се издаде въз основа на
представените декларации, съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от
домашното насилие.
Искането за издаване на заповед за защита
от домашно насилие следва да се уважи. Според чл. 15, ал. 2 и чл.
16, ал. 1 от същия закон при уважаване на молбата съдът издава заповед за
защита, с която налага една или повече мерки за защита. Мерките за защита са
уредени в чл. 5, ал. 1 от закона.
Поради горното съдът намира, че следва да
се издаде заповед за защита, с която да се наложи мярката за защита, уредена в
чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие. Съдът определя
мярката съобразявайки се със желанието на самите молители. Следва да се има
предвид още, че се събраха данни само за скарване между страните по делото. За
извършено физическо насилие от страна на ответника не се събраха данни. Както
беше посочено и по-горе, събраха се данни за физическо насилие, но не от страна
на ответника, а на С.М.М. ЕГН**********, по отношение на която производството е
прекратено. На основание чл. 5, ал. 4 от същия закон на ответника следва да се
наложи и глоба в размер на 200.00 лева.
Като
последица от уважаването на молбата и на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие ответникът
следва да заплати държавна такса.
Водим от изложеното и на
основание чл. 15 във връзка с чл. 5, ал.
1, т. 1 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Ш.С.К. ЕГН**********, живеещ в с.
Драгиново, Велинградска община, на ул. **** №7, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Ф.А. К. ЕГН**********, живееща на същия адрес.
ЗАДЪЛЖАВА Ш.С.К. ЕГН**********, живеещ в с.
Драгиново, Велинградска община, на ул. **** №7, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо С.А.К. ЕГН**********, живеещ на същия адрес.
НАЛАГА на Ш.С.К. ЕГН**********, живеещ в с.
Драгиново, Велинградска община, на ул. **** №7,
ГЛОБА в размер на 200.00
лева на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА Ш.С.К. ЕГН**********, живеещ в с. Драгиново, Велинградска
община, на ул. **** №7, да заплати на:
·
Държавата по бюджета на съдебната власт глоба
в размер на 200.00 лева;
·
Велинградски районен съд такса в размер на 25.00 лева;
·
Ф.А.
К. ЕГН********** и С.А.К. ЕГН**********,***, Велинградска община, на ***, разноски
в размер на 400.00 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ш.С.К. ЕГН**********, живеещ в с. Драгиново, Велинградска
община, на ул. **** №7, че при неизпълнение на заповедта, на основание
чл. 21, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие полицейският орган, констатирал
нарушението, ще го задържи и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в 7 дневен срок от връчването
му на страните.
На основание
чл. 16, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие преписи от решението и заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ на районното
управление на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес на
извършителя и на пострадалите лица.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: