Р Е Ш Е Н
И Е
София, 07.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 6534/17
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от К.К.К.,
ЕГН **********, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч., П. И И.“, съдебен
адрес:*** против З. „Л.И.“
АД, ***, с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 150 000
лв. - частичен
иск от
сумата 200 000 лв., ведно със законна
лихва, считано от датата на
увреждането – 16.11.2015 г., до
окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
в т.ч. адвокатски
хонорар на основание чл. 38 от ЗА с вкл. ДДС.
В исковата молба се твърди, че на 30.08.2012 г. водачът
на микробус Фолксваген с рег.№ ********, го управлявал в гр. Котел. В буса като пътник пътувала ищцата. На улица зад църквата в
гр. Котел, в близост до РУП – Котел, водачът преустановил движението на МПС, за
да може ищцата да слезе. Тя започнала да слиза и в момента, в който с единия
крак била върху пътната настилка, а с другия в микробуса, водачът тръгнал.
Ищцата паднала на пътя, при което получила телесни увреждания, изразяващи се в
счупване на шийката на лява бедрена кост, травма на лявата тазобедрена става и на
лявата колянна става, ъглометрия
и сантиметрия на долните крайници. В резултат на
получените увреждания вследствие катастрофата, ТЕЛК определила на К. 90%
намалена работоспособност.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № 22112000893422 със срок на валидност една година, считано от
24.03.2012 г. до 23.03.2013 г.
В тази връзка е предявил настоящия иск срещу З. „Л.И.“ АД с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в посочения размер, със законните последици –
законната лихва и сторените разноски .
Представя писмени доказателства. Ангажира устни
доказателства и експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск. Претендира
разноски по списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло, както по
основание, така и по размер. Претендира разноски, в това число и юрк. възнаграждение.
На първо място счита иска за недопустим, тъй като не е
спазена процедурата по чл. 380, ал. 3, вр. чл. 432 от КЗ, тъй като към застрахователя не е отправяна покана за доброволно уреждане на
отношенията, както и че не е представяна банкова сметка ***е.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието
на предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорва да са налице всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане.
Оспорва вината на застрахованото лице, както и
причинно-следствената връзка, между ПТП и вредите, претърпени от ищцата.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на главния и акцесорния иск.
Оспорва акцесорния иск за
лихва, както и датата от която се дължи, като неоснователен.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. В отговора е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск с
присъждане на разноски по списък.
По делото е конституиран като трето лице – помагач на
ответника, на основание чл. 219 ГПК водачът на автомобила, причинил
катастрофата, Е.В.М., ЕГН ********** ***********, която оспорва изцяло предявения иск,
настъпването на ПТП и получените увреждания.
В хода по същество моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер 100 000 лв., ведно със
законна лихва, считано от датата
на увреждането – 30.08.2012 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
В хода на
настоящото производство съдът прие за безспорно установено наличието на сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. №
22112000893422 със срок на валидност една година, считано от 24.03.2012 г. до
23.03.2013 г..
По делото не се спори, че на 30.08.2012 г. в гр. Котел
ищцата пътувала като пътник в микробус Фолксваген с рег.№ ********, управляван
от Е.В.М..***, в близост до РУП – Котел, в момента, в който тя започнала да
слиза и с единия крак била върху пътната настилка, а с другия в микробуса,
водачът тръгнал, като микробусът потеглил, а ищцата паднала на пътя. Вследствие
на станалото ПТП К.К. получила телесни увреждания,
изразяващи се в счупване на шийката на лява бедрена кост, травма на лявата
тазобедрена става и на лявата колянна става, ъглометрия и сантиметрия на
долните крайници.
Не се спори, че във връзка със станалата на 30.08.2012 г.
катастрофа, през 2017 г. ищцата е подала жалба до РП Котел и е образувана
преписка рег. № 314/2017 г., вх. № 287000-1471/2017 г. на РУ Котел, по която с
Постановление от 29.09.2017 г. на прокурор при РП Котел е налице отказ да се
образува наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК,
поради погасяване на наказателното преследване по давност, на основание чл. 80,
ал. 1, т. 4 НК.
Във връзка с възраженията на ответната страна за изключителна
вина на пострадалия по отношение на вредоносния резултат, респ. наличие на съпричиняване, по делото бе изслушана, приета и неоспорена
от страните съдебна автотехническа експертиза.
В заключението си вещото лице заявява, че предоставените материали по делото не
дават възможност еднозначно да бъде
определен механизмът на ПТП, поради някои различия
в данните от Постановлението за
отказ да се образува наказателно
производство и протоколите за разпит по
делегация на свидетелите от РС Котел.
Според
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство, механизмът на произшествието е следният: На 30.08. 2012 г. около 14,30 ч. микробус марка „Фолксваген”, Рег. номер ********, управляван от Е.В.М.,***. От
спрелия микробус е започнала да слиза пътуващата в него ищца К.К.. В момента на слизането, когато все още не е била
напълно слязла, микробусът е потеглил и К. е паднала на земята. При падането си
К. е получила описаните телесни увреждания.
Свидетелски показания, дадени в протоколите за разпит от 19.10. 2018 г. и
08.11. 2018 г на Районен съд гр. Котел – граждански състав, обуславят следния механизъм на
произшествието: А/ Според свидетелката Р.А.: На 30.08. 2012 г. около 14,30 ч. описаният микробус, с водач непознат мъж, е спрял на ул.”Проф. Павлов” на паркинга срещу РУП – гр. Котел. К.К. слиза от дясната страна на микробуса. В момента когато е
слизала, микробуса е потеглил на заден ход, като е изминал около 5-10 крачки
преди да спре. Свидетелката е чула
писък, обърнала се е и е видяла, че К. е паднала слизайки от микробуса. Б/ Според
свидетелката Ф.Д., дъщеря на
пострадалата: На 30.08. 2012 г. майка й
е излязла от пощата в гр. Котел и
се е качила в процесния бус през задната дясна странична врата. Микробусът
е идвал откъм полицията и след качването на пострадалата е завил към църквата
надясно, а самата свидетелка Д. се е намирала на предна дясна седалка. След
това бусът отново е завил надясно, движейки се по ул.
„Паисий” към паркинга. В даден момент водачката Е.М. бързо е намалила скоростта
на движение на микробуса, при което майка й е започнала да слиза. Микробусът е
увеличил скоростта си на движение и майка й е паднала на земята.
По – нататък в заключението си
експертът посочва, че, от различията в
описания механизъм на произшествието се получават и известни различия в
действията на шофьора непосредствено преди ПТП-то : А/ Според Постановлението
на РП гр. Котел, водачът на микробусът е спрял напълно превозното средство
и в момента на слизането на пътничката К., е потеглил напред, при което К. е
паднала на пътното платно. Б/ Според показанията
на свидетелката А., водачът на микробуса е спрял напълно превозното
средство и, в момента на слизането на К., е потеглил на заден ход, при което К.
е паднала на пътното платно. В/ Според
показанията на свидетелката Д., водачът на буса
не е спрял напълно превозното средство, намалил е значително скоростта си на
движение и в момента на слизането, на ищцата е потеглил на преден ход,
увеличавайки скоростта, при което тя е паднала на пътното платно.
Пред вид
увреждането на К., се приема, че тя е паднала на лявата си страна, при което по
- логично е потеглянето на микробуса на преден ход, като не може да бъде
определено дали превозното средство е било спряло напълно или К. е предприела
слизане при движещ се с много ниска скорост
микробус.
Чл.20, ал.
2 ЗДвП визира задължение за водачите да намалят и, в случай на небходимост, да спрат, когато възникне опасност за
движението.
За водача
възниква задължението да бъде спряно пътно превозно средство и когато
поведението на пътник, намиращ се в него, застрашава сигурността на движението.
Преди
потегляне водачът следва да се убеди, че са осигурени всички условия за
безопасното превозване.
В този
смисъл, когато ищцата е станала по време на движение, правейки опит да слезе, вещото лице приема, че водачът
не е взел мерки за пълното спиране на микробуса, ако произшествието е настъпило при условието на вариант В/ от
предишната задача. Все пак тук трябва да се има пред вид, че на пътниците е
забранено да отварят вратите по време на движение.
Ако
произшествието е настъпило при условието
на вариант А/ или вариант Б/ може да се приеме, че водачът е потеглил, без
да се убеди че пътникът се е отдалечил на безопасно разстояние от превозното
средство.
При всички случаи експертът прави извода, че действията
на водача не са били съобразени с изискванията за безопасност на движението, като
той е имал възможността да предотврати
настъпването на ПТП.
Ако
произшествието е настъпило при условието
на вариант А/ или вариант Б/,
водачът на микробуса е следвало да изчака пострадалата да слезе от превозното
средство, да се отдалечи от него и едва след това да потегли.
Ако
произшествието е настъпило при условието
на вариант В/ и пострадалата К. е предприела слизане при ненапълно спряло
превозно средство, водачът е следвало да спре и да изчака слизането на
пострадалата.
Причините
за настъпване на ПТП от техническа гледна точка
са подценяване от водача на опасността която представлява слизащ пътник
от спрялото, или движещото се с ниска скорост превозно средство и потегляне на
превозното средство, без водачът да се убеди, че пътникът се е намирал на
безопасно разстояние.
В хода на
делото съдът допусна и разпита трима
свидетели, които дадоха противоречиви показания, особено в частта за механизма
на станалото ПТП. Съдът не счита, че следва да се спира подробно на тези
показания, дадени пред РС Котел, пред вид факта, че те са подробно обсъдени и
анализирани в заключението на автотехническата
експертиза и, както посочва вещото лице, дават основание експертизата да даде
няколко варианта на механизма на катастрофата.
Свидетелката Р.А. заяви, че е очевидец на станалото ПТП, била е на десетина, а може би и повече метра. Познава Е.М. и знае, че тя е снаха на
ищцата. Твърди, че катастрофата е
станала през 2014 г. заяви, че тъкмо е метяла улицата пред паркинга срещу
Полицейското управление, когато там спрял микробусът. Видяла ищцата да слиза от
задната врата, която не е зад шофьора. Докато тя слизала, бусът
тръгнал, движел се назад – три до пет метра. Чул се писък. Свидетелката видяла,
че К. паднала, слизайки. Бил близо до тротоара, там тази част от него е била
разбита, има и отводнителна шахта. Там е била и Ф.Д., дъщеря на К.К., която излязла от задната седалка. К.К.
била ударена от дясната страна и получила травма, като и досега куца.
Свидетелката не знае дали е провеждала оперативно лечение. По – нататък тя
каза, че е видяла, че микробусът ударил ищцата отзад.
Свидетелят А.К.е съпруг на ищцата. В показанията си той заявява, че не знае тя да страда от високо кръвно, няма
артроза, нито да има световъртежи. След инцидента са
я откарали в болницата в Сливен, но, тъй като са им поискали 3 000 лв. за
операция за смяна на тазобедрената става, а те нямат възможност да ги платят,
съпругата му се е лекувала сама в къщи. Три месеца била на легло, свидетелят я
обслужвал и къпел. След това купили патерици. Сега, когато натовари крака си,
изпитва болки, пие обезболяващи. Кракът й се скъсил с 4 – 5 см. През периода
2012 г. – 2014 г. тя е ходила в болницата в Сливен на прегледи. По – нататък в
показанията си този свидетел разказва това, което е чул от трети лица за
катастрофата, но съдът не се позовава на тях, приемайки ги за недостоверни,
пред вид липсата на преки впечатления у свидетеля и счита, че не следва да се
обсъждат. Кънчев заяви, че ищцата и дъщеря й са били във Франция за 15 дни да
берат грозде през 2018 г., пътували са с автобус.
Свидетелката Ф.Д. е дъщеря на ищцата. Според нейните показания трите са пътували в колата. Е. *** микробус започнал
да намалява много бързо и свидетелката не разбрала, че майка й е станала и
отворила вратата, гледала напред, защото нямали уговорка за слизане. Бусът намалил и изведнъж тръгнал и тя видяла майка си на
земята. Излязла от вратата за пътници,
откъм църквата.. Видяла майка си чак вън, като писнала, бусът
придърпал. Свидетелката веднага
изскочила от предна дясна врата, майка й била паднала на лявата си страна на
тротоара, коляното е било охлузено, изпитвала силни болки. Не можела да стане.
На мястото на инцидента е била и свидетелката А.. Дошъл баща й, взели един стол от кафенето и
закарали майка й в болницата. Е.М. е съпруга на брат й, разделени са от три
години. Имат дете, което живее при родителите й. Свидетелката не живее в едно
домакинство с майка си. Тя заяви, че в микробуса е имало и други хора, но не
може да ги назове по име. Тази свидетелка също заяви, че семейството не е имало
средства, поради което не е осъществено оперативното лечение. Майка й има
нормално кръвно налягане, не знае за друг инцидент с майка й. Не знае брат й да
е упражнявал насилие над съпругата си, водачът Е.М.. Тази свидетелка също
потвърди, че майка й е пътувала до Франция да работи, като дотам е пътувала с
автобус. Били са там за 15 дни.
Във връзка с
установяване на претърпените от ищцата увреждания съдът допусна, изслуша и прие
заключението на съдебно – медицинска
експертиза.
В заключението си вещото лице заявява, че, вследствие настъпилото ПТП, ищцата е получила . счупване на шийката на лявата бедрена кост, което е в пряка и непосредствена
причинна връзка с претърпяното на 30.08.2012 г. ПТП което е довело до медико-биологичния признак
трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни.
Според експерта, съвременният метод за лечение на
това заболяване е оперативен – кръвно наместване и метална остеосинтеза.
В зависимост от мястото на счупването на шийката, може да се наложи и първично
поставяне на ендопротеза /изкуствена става/. При
ищцата К.К. не е извършвано оперативно лечение.
Такова й е било предложено, но тъй като консумативите за операцията се
закупуват от пациентите, а тя, по данни, съобщени от самата нея при извършения
от вещото лице личен преглед, не е разполагала с такива средства, е отказала да
бъде оперирана. Консервативното лечение в такива случаи се изразява в покой на
легло и имобилизиране на подбедрицата
с шина тип „перка”, с което се предотвратява ротацията в областта на счупването,
т.е. опасността от увреда на околните тъкани от
острите ръбове на фрактурните линии. След около 6
месеца, период за който се счита, че се е оформила „лъжлива” става /псевдоартроза/ на мястото на счупването, започва
постепенното натоварване на крака. Този
вид лечение е съпроводен и със скъсяване на крайника, каквото именно е налице
при ищцата - скъсяване на левия крак с 2 см. Налице е и липса на движение в
тазобедрената и колянната става. В резултат на
проведеното консервативно лечение се е образувала „лъжлива” става на мястото на
счупването на бедрената шийка. Всичко това води до затрудняване в походката,
която се извършва с помощни средства и значителни болки не само при движение,
но и в покой.
В хода на делото по
искане на третото лице – помагач на ответника съдът постави допълнителна задача на медицинската експертиза.
Вещото лице заявява, че в медицинската документация са описани и други заболявания, както следва: - 2009 г.
Хипотония /симптом/, - 2010 г. Мигрена, - 2011 г. Открита рана в
областта на дясното стъпало, - 2014 г. Посттравматична гонартроза
вляво, - 2015 г. Коксартроза, - 2016 г. Други спондилози с радикулопатия, поясен отдел, - 2017 г. Други първични гонартрози
вдясно 3-та степен. Няма медицинска документация показваща провеждането на
оперативно лечение по повод травматичното счупване на шийката на лявата бедрена
кост.
До момента на травмата, в медицинската
документация по делото няма съпътстващи заболявания, които биха се отразили на
оздравителния процес след травмата. Впоследствие, именно на база полученото
травматично увреждане – счупване на шийката на лявата бедрена кост, се е
оформила лъжлива става на мястото на счупването, скъсяване на левия крак с 2
см., коксартроза, както и развитието на гонартроза на лявата колянна
става с общ резултат липса на движение в лявата тазобедрена и колянна става, но при правилно проведено оперативно лечение
– кръвно наместване с метална остеосинтеза и нормален
следоперативен период, би могло да се очаква възстановяване функциите на
увредения крайник.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 30.08.2012 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
По делото безспорно
бе прието наличие на валидно застрахователно правоотношение по з.п. № 22112000893422
със срок на валидност една година, считано от 24.03.2012 г. до 23.03.2013 г..
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищцата.
В настоящия случай по делото се доказа, че на посочената
в исковата молба дата – 30.08.2012 г. и на посоченото от ищцата място в гр.
Котел е станала катастрофа. Механизмът на ПТП бе изясняван пространно от
показанията на разпитаните по делегация в РС Котел свидетели, посочени от двете страни, събраните писмени
доказателства и заключението на вещото лице - автоексперт.
Установи се, че ищцата е подала жалба до съответните органи в гр. Колев пет
години след станалото, поради което и не е образувано наказателно производство,
тъй като към този момент е изтекла абсолютната давност. Вещото лице, все пак, е
посочило механизъм на ПТП, но и то не може по категоричен начин да изясни какво
точно е станало. Все пак заявява, а това не бе оспорено от страните, че вина за
станалото има водачът на микробуса, който, обаче, до този момент е неизвестен –
пред вид разликите в свидетелските показания.
Не се спори по делото, че, в резултат на станалото ПТП, на
ищцата са причинени множество травмени увреждания и
тя е претърпяла сериозни болки и страдания - неимуществени вреди,
конкретизирани със заключението на съдебно – медицинската експертиза, които не
с отшумели напълно и няма да отшумят. Доказа се също, че тези травми не са
лекувани, въпреки тяхната сериозност, като тя заявява, че не е разполагала със
средства, както и че, без значение наличието на такива, ищцата е пътувала до
Франция с автобус през периода, за който се твърди, че е следвало да се
възстановява от станалото, с цел да работи.
С оглед изложеното
по - горе съдът намира, въпреки приетите в хода на делото многобройни писмени,
гласни доказателства и експертизи, че предявеният иск е недоказан, пред вид
факта, че не се доказаха по несъмнен начин всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, съобразно нормата на чл. 45 ЗЗД, и, в
частност – липсват доказателства за авторството на конкретното противоправно деяние, по отношение на което впоследствие да
бъде приложена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД..
С оглед на
това, и при липсата на доказан и осъществен деликт,
въпреки наличието на травмени увреди у пострадалата
ищца, съдът приема, че застрахователната отговорност на ответника, дори и при
наличие на валидно застрахователно правоотношение досежно
увреждащия автомобил, не може да бъде ангажирана.
По изложените съображения съдът счита иска за неснователен и недоказан и намира, че той следва да се
отхвърли изцяло, като, пред вид изхода на спора, на ответника се присъдят
разноски по списък в размер 360 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.К.,
ЕГН **********, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч., П. И И.“, съдебен
адрес:*** иск против
З. „Л.И.“ АД, ***, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
за сумата 150 000
лв. - частичен
иск от
сумата 200 000 лв., ведно със законна
лихва, считано от датата на
увреждането – 16.11.2015 г., до
окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
в т.ч. адвокатски
хонорар на основание чл. 38 от ЗА с вкл. ДДС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.К.К. да заплати на З.
„Л.И.“ АД разноски – ю.к. възнаграждение в размер 360 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице –
помагач на ответника Е.В.М., ЕГН ********** ***********
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: