Решение по дело №2217/2023 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 306
Дата: 26 май 2024 г. (в сила от 8 юли 2024 г.)
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20231320102217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Видин, 26.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320102217 по описа за 2023 година
Делото е във фаза по допускане на делбата.
Делото е образувано по искова молба на В. Р. В., Н. Р. В. и М. С. Н.,
всичките от гр. ******, чрез А. М. против Т. Г. Т. от гр. ******, М. С. Л. от
с. ******, общ. ****** и Л. С. Л. от гр. ******, с която е предявен иск за
делба на съсобствени имоти.
Твърди се в исковата молба, че страните са съсобственици на следните
недвижими имоти, находящи се в с. ******, общ. ******:
Поземлен имот № 83 в кв. 39 по плана на с. ******, общ. ******, целият
с площ от 1550 кв.м., за който имот са отредени УПИ IV-83 и УПИ XIII-83 в
кв. 39, дворищната регулация не е приложена, ведно с построените в имота
масивно жилище със застроена площ от 91 кв.м., масивна сграда със
застроена площ от 20 кв.м., двуетажна паянтова сграда със застроена площ от
26 кв.м. и паянтова сграда със застроена площ от 27 кв.м., при съседи на
имота: ПИ 84 и ПИ 82.
Посочва се, че ищцата М. Н. притежава ½ ид.ч. от гореописаните
имоти, тъй като същите били придобити по време на брака й с Р. В. Н.,
починал на **.**.****г. Двамата били сключили граждански брак на
10.01.1971г., а имотите са придобити през 1989г. Бракът им е бил прекратен с
1
развод на 25.09.1997г.
Посочва се също, че ищците В. В. и Н. В. са деца на починалия Р. В. Н..
След смъртта на наследодателя, същите установили, че било съставено
нотариално завещание от него в полза на ответниците. Последните въз основа
на това завещание се снабдили с констативен нотариален акт за имотите. Тези
ищци предявили иск за запазена част, за което било образувано гр.д. №
2426/2021г. на РС – Видин с постановено решение, влязло в законна сила на
16.09.2023г.
Иска се от съда да допусне до делба посочените имоти със съответните
идеални части за всеки съделител.
Ответниците в законния месечен срок са подали отговор на исковата
молба, с който са оспорили отчасти същата като неоснователна. Оспорили са
участието на ищцата М. Н. като съделител, като са направили възражение за
изтекла придобивна давност в полза на общия наследодател Р. В. Н. върху
претендираната от тази ищца идеална част.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответниците и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представения препис на акт за женитба № 15 от 01.1971г. от община
******, се установява, че ищцата М. С. Н. и Р. В. Н. са сключили граждански
брак на 10.01.1971г. Бракът им е прекратен с развод с влязло в законна сила
решение на 25.09.1997г.
По време на брака им, на 08.03.1989г. М. Н. и Р. Н. са придобили от
родителите на последния процесните недвижими имоти в с. ******, общ.
****** срещу задължение за издръжка и гледане.
На 14.11.2017г. с нотариално завещание № 9, том I, рег. № 13284, дело
№ 120/2017г. на нотариус Н. А., Р. В. Н., придружен от свидетелите К. И. Г. и
Т. Б. Т., завещал на ответниците цялото си движимо и недвижимо имущество,
включително и сумите по банковите сметки в страната.
От представеното удостоверение за наследници № 67/29.09.2023г., изд.
от с. ******, общ. ******, се установява, че Р. В. Н. е починал на **.**.****г.,
за което е съставен акт за смърт № 851/**.**.****г. в гр. ******. Същият е
2
оставил законни наследници – син и дъщеря – първите двама ищци по делото.
На 08.02.2021г. с констативен нотариален акт № 32, том 1, рег. № 675,
дело № 23/2021г. на нотариус Н. А., ответниците са признати за собственици
на ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти в с. ******, общ. ****** на
основание нотариално завещание.
С решение № 219/18.05.2022г. по гр.д. № 2426/2021г. по описа на
Районен съд – ****** , влязло в законна сила на 16.09.2023г., са намалени
завещателните разпореждания на наследодателя Р. В. Н., направени в полза
на наследниците по завещание с по 1/3 идеална част от завещаното
имущество, необходима за допълване на запазената част на неговите деца -
наследниците по закон, като съдът е възстановил запазената част на всеки
един от наследниците по закон в размер на по 1/3 идеална част от завещаното
имущество.
Със същото решение съдът е изменил констативен нотариален акт №
32, том 1, рег. № 675, дело № 23/2021г. на нотариус Н. А., с който
ответниците са признати за собственици с равни права върху ½ ид.ч. от
недвижимия имот, като тази част е намалена от ½ ид.ч. на 1/6 ид.ч. от целия
имот.
Във връзка с направеното от ответниците възражение за изтекла
придобивна давност в полза на наследодателя Р. В. Н. по отношение на
притежаваната от ищцата М. С. Н. ½ ид.ч. от процесния имот са разпитани
общо 9 свидетели, които установяват обстоятелства във връзка с упражняване
на фактическата власт върху процесните имоти.
Оформят се две групи свидетели. Разпитаните свидетели К. С., Е. П., К.
П., Р. Н. и Е. А. установяват обстоятелства във връзка с твърдението, че
ищцата М. Н. след прекратяване на брака й с Р. В. Н. е продължавала да се
интересува от процесния имот.
Разпитаните свидетели Т. Т., И. В., Р. М., П. Н., установяват
обстоятелства във връзка с твърденията на ответниците, че в полза на
наследодателя Р. Н. е изтекла придобивна давност по отношение частта на
тази ищца.
Първата група свидетели установява, че ищцата М. Н. дори и след
прекратяване на брака й с Р. Н. е продължила когато се е прибирала в ******
да посещава имота в с. ******. Това е ставало два пъти в годината, тъй като
3
същата работила и живеела в чужбина.
Свидетелят Стойнов – бивш съпруг на първата ищца, установява, че М.
и Р. запазили приятелски отношения и след развода. При всяко прибиране в
****** М. ходила в с. ****** да види родителите на Р.. Всеки път Р. я пускал
в къщата и никога не я е гонил.
Свидетелката Е. П. посочва, че работила заедно с М. в ******, познава я
от 2001г. Свидетелката знае, че като се прибирала в ****** М. е ходила в с.
******, пращала е пари на дъщеря си за бившия си съпруг, тъй като имал
нужда от лекарства и лечение.
Свидетелката К. П. – сестра на ищцата М. Н. също установява, че когато
М. се прибирала в ****** винаги ходела в с. ******, както и е посещавала
имота, в който бившия й съпруг е живял. Свидетелката посочва, че М. приема
този имот за неин. Установява също, че след развода на сестра й, бившият
съпруг Р. е живял в имота заедно с жена на име Т..
Свидетелката Р. Н. – етърва на М., също установява обстоятелства, че
М. е посещавала имота в с. ******, същата се грижила за свекъра. След
развода си М. и Р. продължили да общуват. Свидетелката също установява,
че в този имот е живяла ответницата Т..
Свидетелят Е. А. установява, че М. е посещавала имота в с. ******
около 2000година, когато ходили в ******.
Втората група свидетели установяват обстоятелства, че в процесния
имот живели наследодателят Р. заедно с ответницата Т..
Свидетелят Т. Т. – съсед на процесния имот установява, че не познава
М., а в процесния имот живее Т., която е живяла с Р. повече от 20 години.
Свидетелят посочва, че отначало в този имот живели и дъщерите на Т..
Според този свидетел Р. правил ремонт в имота преди около 20г. когато
доъшл да живее в къщата.
Свидетелят И. В., който живее в с. ****** посочва, че Р. е живял с Т. в
имота. Той отгледал децата й. Свидетелят не познава М. нито децата на
Р..Този свидетел не е ходил в спорния имот.
Свидетелката Р. М., която също живее в с. ****** и е приятелка на
ответницата Т. Т., установява, че не познава ищците по делото. Знае, че
ответницата Т. е живяла с Р. повече от 30 години в процесния имот.
4
Свидетелят П. Н. – бивш съпруг на втората ответница посочва, че Р. е
живял с Т. откакто е познавал бившата си жена от преди повече от 15 години.
Свидетелят посочва, че е живял в къщата в с. ****** през 2007-2008г., но
никога не е виждал М. там, нито е виждал нейни вещи. Според неговите
показания, М. и Р. не са поддържали добри отношения. Свидетелят не познава
и децата на Р.. Свидетелят посочва също, че Р. е правил ремонти по къщата.
Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни и логични
доколкото не си противоречат помежду си и съответстват на останалите
събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Правоизключващото възражение за изтекла давност може да бъде
уважено, ако безспорно са доказани всички елементи на фактическия състав
на чл. 79 от ЗС - упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в
продължение на 5 години при добросъвестното владение и в продължение на
повече от 10 години при недобросъвестното владение, като владелецът е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта намерението си да
държи вещта като своя.
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Фактическата власт може да се
упражнява чрез различни по съдържание действия. Фактическият състав на
придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно (да не е
установено и поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато.
Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ
с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява
фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След
като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт
не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако
държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в
негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се
5
приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само
за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин.
Идеални части от съсобствен имот също могат да се придобиват чрез
давностно владение като за целта съсобственикът, който не е владелец на
чуждите идеални части, следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че
с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. При спор за собственост, той трябва да
докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си
с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици.
В конкретния случай, направеното от ответниците възражение е за
изтекла в полза на общия наследодател Р. В. Н. придобивна давност по
отношение на притежаваната от ищцата М. Н. ½ ид.ч. от процесния имот.
Съдът намира възражението за допустимо и това е съгласно ТР №
4/2012г. на ОСГК на ВКС, според което е възможно да бъде придобито право
на собственост на недвижим имот на основание чл.79 ЗС от лице, което не се
е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на
неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Съгласно т. 3
от посоченото ТР, правото на позоваване на придобивното основание по чл.79
ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се
включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към
наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически
състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС
срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната
давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и
правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя
им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието
на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то
6
при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че
придобивното основание е осъществено от наследодателя.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи
по един категоричен и безспорен начин в полза на наследодателя Р. В. Н. да е
изтекла твърдяната придобивна давност по отношение на притежаваната ½
ид.ч. от ищцата М. Н.. Това е така, защото не се доказа твърдението на
ответната страна, че наследодателят е отблъснал по явен и категоричен начин
владението на М. Н. по отношение на нейната част от имота. Не се доказа в
процеса явното намерение на наследодателя да превърне държането на частта
на М. във владение, което е годно да го направи собственик. Напротив, от
свидетелските показания се установи, че М. винаги е посещавала имота и то в
присъствието на Р. Н., който винаги я е допускал до имота. В тази връзка,
съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Тодоров, Велков,
Миленкова и Николов, които посочват, че никога не са виждали М. в с.
****** и в имота. Това е така, защото свидетелят Велков посочва, че никога
не е ходил в процесния имот, а е поддържал приятелски отношения с Р. в
пенсионерския клуб в селото. Свидетелката Миленкова пък е приятелка на
ответницата Т.. Същата посочва, че ходила в къщата в с. ******, но не се
установява, тази свидетелка да е посещавала къщата често, за да се приеме че
нейните показания са достоверни относно това дали ищцата М. е посещавала
имота или не. Показанията на свидетеля Николов пък се отнасят за период
2007-2008г, когато е живял в къщата в с. ****** и не е виждал ищцата М..
Дори да се приемат за достоверни показанията на този свидетел, то същите
обхващат един твърде кратък период от време от една година. Показанията в
останалата част са в насока за времето и мястото където са живели
наследодателят Р. и ответницата Т.. Тези обстоятелства сами по себе си не
могат да обосноват настъпване на придобивна давност в полза на
наследодателя, тъй като самото фактическо съжителство с друго лице без
доказване на елементите на чл. 79 от ЗС, не може да бъде основание за
изтекла придобивна давност в полза на наследодателя.
Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищцовата страна, тъй
като същите са последователни, логични и непротиворечиви си помежду си.
Показанията на всеки един от свидетелите установяват отношенията на
наследодателя Р. и ищцата М. през различни периоди от време след развода
им, както и отношението на всеки един от тях към процесния имот. От
7
показанията на тези свидетели не може да се направи категоричния извод, че
М. се е дезинтересирала от имота, нито че Р. е отблъснал явно владението на
М. от притежаваната ½ ид.ч. от имота, нито че е демонстрирал намерение за
завладяване на нейната идеална част. Извършването на ремонти в имота от
наследодателя, в каквато насока са показанията на свидетелите Т. и Н.,
представляват действия на обикновено управление на имотите и на
поддръжката им каквито е логично да извършва всеки от съсобствениците,
още повече когато съсобственика живее в имота и го амортизира.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че направеното възражение
за изтекла в полза на Р. В. Н. придобивна давност по отношение на
притежаваната от ищцата М. Н. ½ ид.ч. от процесния имот, е неоснователно.
Предявеният иск за делба на процесните имоти се явява основателен.
Безспорно се установи, че между страните е налице съсобственост,
възникнала от наследяване по закон за първите двама ищци и наследяване по
завещание от ответниците, всичките с наследодател Р. В. Н., а по отношение
на ищцата М. Н. е налице съсобственост на самостоятелно правно основание.
Поради това, процесните имоти ще следва да бъдат допуснати до делба с
права за ищците В. Р. В. и Н. Р. В. по 1/6 ид.ч. за всеки от тях, за ищцата М.
С. Н. - 1/2 ид.ч. от процесните имоти, а за ответниците общо 1/6 ид.ч. от
процесните имоти или приравнени под общ знаменател правата на
съделителите са както следва:
за ищцата В. Р. В. – 3/18 ид.ч. от процесните имоти
за ищеца Н. Р. В. - 3/18 ид.ч. от процесните имоти
за ищцата М. С. Н. -9/18 ид.ч. от процесни имоти
за ответницата Т. Г. Т. - 1/18 ид.ч. от процесните имоти
за отевтницата М. С. Л. - 1/18 ид.ч. от процесните имоти
за ответницата Л. С. Л. - 1/18 ид.ч. от процесните имоти
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между В. Р. В. с ЕГН
********** от гр. ******, ж.к. Вида бл. 8, вх. Б, ет. 8, ап. 46, Н. Р. В. с ЕГН
********** от гр. ******, ж.к. ******, М. С. Н. с ЕГН ********** от гр.
8
******, ж.к. ******, Т. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ******, М.
С. Лозанов с ЕГН ********** от с. ******, общ. ******, ул. ****** и Л. С. Л.
с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ****** на следните недвижими имоти:
Поземлен имот № 83 в кв. 39 по плана на с. ******, общ. ******, целият
с площ от 1550 кв.м., за който имот са отредени УПИ IV-83 и УПИ XIII-83 в
кв. 39, дворищната регулация не е приложена, ведно с построените в имота
масивно жилище със застроена площ от 91 кв.м., масивна сграда със
застроена площ от 20 кв.м., двуетажна паянтова сграда със застроена площ от
26 кв.м. и паянтова сграда със застроена площ от 27 кв.м., при съседи на
имота: ПИ 84 и ПИ 82, с права на съделителите, както следва:
за ищцата В. Р. В. – 3/18 ид.ч. от процесните имоти
за ищеца Н. Р. В. - 3/18 ид.ч. от процесните имоти
за ищцата М. С. Н. -9/18 ид.ч. от процесни имоти
за ответницата Т. Г. Т. - 1/18 ид.ч. от процесните имоти
за отевтницата М. С. Л. - 1/18 ид.ч. от процесните имоти
за ответницата Л. С. Л. - 1/18 ид.ч. от процесните имоти.
Решението подлежи на обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9