Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

 №                                                10.12.2014 г.                          гр.Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Й.Т.

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1403 по описа за 2014 г. и като обсъди:

           

            Обективно съединени искове с правно основание чл. 50 и чл.86 ЗЗД.

            Ищцата В.П.Г. ***, а ответника П.С. живее с родителите си на същия адрес, на първи етаж. Той и семейството му отглеждат в двора куча, порода „хъски“, на име „хаос“. На 27.03.2014 г. около 18 ч. ищцата е мела на двора, по което време по двора е минал П. с кучето, което се нахвърлило срещу нея без никакъв повод и я захапало за лявата ръка. След случилото се с помощта на съседи, които са се обадили на „бърза помощ“, тя е закарана в болницата – където и е оказана помощ, раните и били обработени. В следствие от ухапването от кучето, което е било под надзора на ответника П.С. ищцата е получила: разкъсно контузна рана в средната трета на лявата предмишница, травматичен оток, кръвонасядане с р-ри 9/11 см. около раната на лявата предминица – за които са и издадени съдебно-медицинско удостоверение, амбулаторен лист лист за преглед в спешно отделение и медицинско свидетелство. Ищцата твърди, че в момента на ухапването и след това е изпитвала силни, остри болки – които са продължили около 15 дни, след случилото се през ден е ходила на превръзки в болницата, претърпяла е психическо страдание – получила е разстройство на адаптацията, след ухапването се страхува да излезне от дома си. Ищцата твърди, че кучето е на Марияна Серезлиева – сестра на ответника /която е в чужбина/, за това куче се грижат П. и баща му. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да и заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди – причинените и телесни повреди: сумата 800 лв. обезщетение за разкъсно-контузната рана – дъговидно разположена с дължина 8 см, в средната трета на лявата предмишница; сумата 500 лева обезщетение за травматичен оток, кръвонасядане с размери 9/11 см. около раната на лявата предмишница; сумата 500 лв. обезщетение за уплаха, стрес и причиненото в следствие на това влошено разстройство в адаптацията, което е продължило - причинени в резултат на ухапване от кучето, порода „хъски“, на име „Хаос“, което се е намирало под надзора на П.С., извършено на 27.03.2014 г. в град Асеновград, на ул.“Пирин“ № 9 – в двора, ведно със законната лихва в/у тези суми начиная от 27.03.2014 г. – деня на увреждането, до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства, претендира и за направените по делото разноски.

           Ответникът оспорва иска. Признава, че на 27.03.2014 г. около 18 ч.  е преминавал през двора с кучето /извеждал го на разходка/, докато ищцата е метяла. Преди да се приближи до нея, той на няколко пъти и извикал да се отмести настрани, за да преминат. Когато се приближили до нея, тя размахала дръжката на метлата си към кучето и викала „шът“, с който действия тя провокирала животното да я нападне. Ответникът не можал да предотврати ухапването, въпреки че го държал на повод, именно защото ищцата го дразнела целенасочено.  Поради това тя допринесла изцяло за настъпване на вредоносния резултат и нараняванията, които получила, тъй като е налице причинна връзка между нейното поведение и претърпените вреди. Твърди също така, че начинът й на живот не е променен вследствие на инцидента, тя се страхувала от кучето и преди това, освен това по всякакъв начин го провокирала и дразнила. Твърди същи така, че описаните в ИМ увреждания са преувеличени, а разстройството на адаптацията й се дължи на други, съвсем различни фактори. Моли предявения иск да бъде отхвърлен, ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

           От ищцата са представени: Лист за преглед на пациент в спешно отделение, Амбулаторен лист, Медицинско свидетелство, Съдебно-медицинско удостоверение, Амбулаторен лист от лекар-специалист,  Епикризи, Постановление на РП Асеновград, Писмо от ОД МВР.

          От ответника са представени: паспорт на кучето,  квитанция за платена такса за притежаване на куче.

         От показанията на свид. Мими Батинков – съсед на страните, които съдът кредитира се установява, че същия има ателие срещу къщата в която живеят страните. Надвечер, в деня на инцидента е видял, че П. се занимава с кучето в двора, а баба В. мете двора. След малко баба Велико го повикала, същата стояла на входната врата и се държала за ръката, казала на свидетеля че кучето на П. я ухапало – тогава той забелязъл, че от ръката е течало кръв. Веднага се обадил на „Бърза помощ“, които отвели с линейка същата в болницата. Свидетелят незнае колко е продължило лечението на баба В., тъй като близките са я прибрали от болницата, като тя е живяла при тях 15-20 дни след инцидента.

          От показанията на свид.Атанас Панайотов – съсед на страните, които съдът кредитира се установява, че в дена на инцидента той бил извикан от Мимо, които го помолил да закара баба В. до болницата – която била ухапана от кучето на Илия. Веднага тръгнал, но излизайки пред дома видял, че е пристигнала линейка. Свидетелят придружил баба В. до болницата с неговата кола, там му казали че трябва да и шият ръката в „хирургия“, след което той се прибрал. За кучето се грижат основно Илия и синът му П., които живеят заедно с В. в една къща – кучето се отглежда в двора им. От болницата пострадалата била прибрана от близките си, свидетелят незнае колко е продължило лечението и.

       От показанията на свид.Й. Добрева – племенница на В., които съдът кредитира се установява, че в края на м.март 2014 г. съседи на В. са се обадили, че тя е в болницата - ухапана от куче, след извършените манипулации в „хирургия“ свидетелката се е прибрала в дома си, заедно с В. – която е останала там няколко дни. През ден са я водили на превръзки в болницата, а 15-тия ден са премахнали конците. За случая В. им е разказала, че е метяла двора, когато П. е излизал с кучето – вързано със синджир, което е ухапало. Първите дни В. е изпитвала силни болки в ръката, които с времето намалявали, но стреса и страха и останали. Много време след инцидента близките и готвили, пазарили, помагали в домакинството – тъй като не можела сама да се справи. От тогава тя много се страхува да излезне сама от къщата, на двора, преди известно време кучето се е нахвърлило и срещу внучката на свидетелката – която живее с родителите си /дъщерята и зета на свидетелката/ на втория етаж от същата къща, имало е и друг случай когато кучето е захапало крака на съпруга и.

       От показанията на свид.Илия С. – баща на ответника, които съдът кредитира се установява, че страните живеят в една къща, кучето е на дъщеря му Марияна – то е кръстоска между „хъски“ и „немска овчарка“, гледат го в двора от 2 години. Вечерта на инцидента В. е метяла двора, П. е решил да разходи кучето, извел го със синджир, предупредил е В. да се дръпне от пътеката – за да го изведе от двора, но тя не реагирала, свидетелят знае че тя е около 80 годишна и има проблеми със слуха. Когато П. е извеждал кучето по пътеката, В. му „изсъскала“ и вдигнала метлата – за да се предпази от кучето, кучето се уплашило и е одраскало по ръката, след това пострадалата е извикала Мимо, потърсили са съдействие от Бърза помощ, след което е била отведена в болницата с линейка, придружена от съседа Наско.

        От изготвената и приета по делото Съдебно психиатрична експертиза на вещото лице д-р Д.К., която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че ищцата В.Г. в следствие инцидента на 27.03.2014 г. е преживяла разстройство на адаптацията, със смесено нарушение на емоции и поведение, като  емоционалните или поведенчески симптоми са обективизирани в рамките на един до три месеца от излагането на стресов фактор, като продължителността на оплакванията е най-малко шест месеца. Характерните емоционални признаци на това разстройство са нервност, плач, тревожност, тревога, отчаяние, нарушение на съня, трудно концентриране и други, описани и от невролог: световъртеж, главозамайване, кординационно нарушение. Някои от поведенческите симптоми на разстройство на адаптацията са: социална изолация, игнориране на важни задачи, за сметка на други, избягване на контакти. Прогнозата за тези разстройства при възрастни хора е свързана с продължителност на оплакванията и резистентност на лечение, като при продължителност над шест месеца е възможно развитие на постравматично стресово разстройство /ПТСР/. Г. е изпитала страх, стрес, както в момента на инцидента, така и след това. Към момента на експертизата са налице разстройство на емоции, соматични симптоми, избягващо поведение и ситуации на затруднение, свързани със спомена за случилото се. Ищцата е ангажирана предимно с негативни емоции: тревожност страх от случилото се и възможност от повторение на инцидента, тези емоционални преживявания се задържат продължително в съзнанието и са причината за поява на соматични симптоми и промени в поведението, в рамките на разстройство на адаптацията. Към настоящият момент Г. не страда от психично заболяване, при същата е налице психогенно разстройство, предизвикано от стрес и  нарушение на адаптацията. Не са установени данни за психоза, деменция или тежко нарушение на личността по ограничен тип, които представляват разстройство на съзнанието. Разстройството на адаптацията е в резултат на стресогенно събитие, има нужда от лечение – психиатрична медицинска грижа. При възрастни хора разстройството протича протрахирано и е резистентно на лечение. Препоръчват се медикаментозна терапия, кризисни интервенции, сенсибилизираща терапия, психосоциални грижи и други. При ищцата е установено нарушение в стереотипа и начина на живот, като непосредствено след случилото се е изпитала болки и страдания, които постепенно за затихвали до пълното им изчезване, след приключване на оздравителния процес. Последващото и поведение се характеризира с ограничени контакти и срещи извън дома и , страх както да остава сама, така и да излиза сама, да пазарува, да мете двора, да излиза на терасата и други елементарни двигателни действия – свързани с бита. Самоотценката е занижена поради тревожност и натрапливи мисли, свързани с травмата, страх от повторение на случилото се, като е налице тенденция за разширяване на страховете както от кучето, така и от стопаните му. Налице са остатъчни невротични прояви, които се провокират ситуативно. Интензивността на емоционалните преживявания се определя от характеровите особености, в частност от темпераментните характеристики на личността. Актуалното и психично състояние при Григорово не изисква активно медикаментозно лечение.

           От изготвената и приета по делото Съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р С.С., която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че при инцидента на 27.03.2014 г. на В.П.Г. са били причинени: разкъсно-контузна рана /рана от ухапване/ от куче, на кожата на лявата предмишница. Претърпените в резултат на получените травматични увреждания от пострадалата Г. са були умерени по сила и сравнително краткотрайни, затихващи. Сравнително краткотрайни са били и неудобствата при обслужването на самата пострадала. Продължителността на оздравителния процес е стандартен по представените документи, не е свързано с особености на Г.: пол, възраст, заболявания преди травмата или други фактори, утежняващи оздравителния процес извън травмата. След изваждане на конците на 15-тия ден, не са установени усложнения на раната от ухапване. Приема се, че оздравяването на нараняването е в рамките на 35-40 дни. Представените по делото документи за налични множество заболявания нямат отношение към ухапването от куче.

          От паспорт, имунизационен картон и квитанция на Община Асеновград се установява, че сестрата на ответника П.С. - Мариана Илиева Серезлиева е собственик на мъжко куче, „кръстоска“ – на име „Хаос“ (от свидетелските показания се установява, че същата е в чужбина). Не се спори, че кучето се отглежда на административен адрес: гр.Асеновград, ул.”Пирин” № 9, която се установява още от представените писмени доказателства и свидетелски показания, както и че същото се отглежда от П. и Илия Серезлиеви.

         От представените по делото доказателства и разпитаните свидетели  се установява следното: на 27.03.2014 г. ищцата В.Г. е мела в двора на къщата си, П. е извеждал по същото време кучетото на разходка, което се нахвърлило срещу нея и я захапало за лявата ръка, пострадалата извикала за съдействие свид.Батинков, които извикал бърза помощ, след което същата е откарала в болницата – където и е оказана медицинска помощ и в последствие лекувана в продължение на 15-20 дни. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р С.  се установява, че след инцидента на В.Г. са били причини разкъсно контузна рана /от ухапване от куче/ на кожата на лявата предмишница, травмитичните увреждания са били умерени по сила и сравнително краткотрайни, затихващи, след изваждане на конците на 15-тия ден не са установени усложнения на раната от ухапване, а оздравителния процес е продължил 35-40 дни.   От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от д-р К.  се установява, че след инцидента В.Г. е преживяла разстройство на адаптацията – продължило да три месеца, същата е изпитвала страх, стрес в момента на инцидента и след него, към момента на експертизата при нея е налице разстройство на емоции и соматични симптоми, тя не страда от психично заболяване – при нея е налице психогенно разстройство, предизвикано от стрес и нарушение в адаптацията.   При пострадалата е установено нарушение в стереотипа и начина на живот, непосредственото след случилото се и след това, които постепенно са затихвали до пълното из изчезване – след приключване на оздравителния процес. Възникнал е страх от повторение на случилото се, както от кучето, така и стопаните му – налице са остатъчни невротични прояви.

          При така събраните доказателства от правна страна съда намира следното: Съгласно чл.50 от ЗЗД за вреди, произлезли от животно отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира, като отговорността се ангажира дори животното да е избягало или да се е загубило, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.  Категорично установено е, че кучето порода „кръстоска”, на име „Хаос“ е собственост на сестрата на ответника П.С. – Марияна Серезлиева /която е в чужбина/, същото от 2 години се е отглеждало в двора им в Асеновград, ул.“Пирин“ № 9, в която къща живее и пострадалата В.. Установи се, че същото куче в деня на инцидента – 27.03.2014 г. се е намирало под  надзор на ответника П.С.. Затова доколкото се установят вреди, произлезли от ухапване от кучето отговорността е само за ответника П.С., под чийто надзор е било кучето по време на инцедента.  От събраните по делото доказателства съда намира, че на посочената дата – 27.03.2014 г. кучето е ухапало за лявата ръка В.Г., която е метяла в двора си. При това положение е следвало да бъдат положени усилия от ответника да бъде осигурен по-къс синджир за обезопасяване на кучето, което да предпазва околните от подобни нападения. Притежаването и отглеждане на куче сигурно носи радост за собственика /или лицето под чийто надзор се намира/, но изисква и грижи включително и за сигурността и безопасността на трети лица.  Без значение е дали се касае до целенасочена му пускане да се разхожда от стопанина, или до недостатък на спиращия го синджир, което да позволи същото да нападне човек. И в двата случая означава едно и също – виновно бездействие, неполагането на дължимата грижа. В следствие на ухапването на ищцата са  причинени травматични увреждания, подробно описани в заключението на в.л. д-р С.: разкъсно контузна рана /от ухапване от куче/ на кожата на лявата предмишница, същата е преживяла уплаха, стрес и влошено разстройство на адаптацията – което е видно от СПЕ на в.л. д-р К.. За това и законът – чл.50 ЗЗД предвижда отговорност за собственика или лицето под чийто надзор се намира животното, когато вредите са причинени от последното.

            Съдът като взема предвид вида и степента на уврежданията, продължителността на лечебния период, възрастта на пострадалата, както че към настоящия момент е настъпило пълно възстановяване намира, че по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД понесените от ищцата неимуществени вреди ще следва да се обезщетят общо със сумата общо от 1800 лева, от които 1300 лева за разкъсно контузната рана на лявата ръка /дъговидно разположена с дължина 8 см, в средната трета на лявата предмишница/ - ведно със травматичен оток /кръвонасядане с размери 9/11 см. около раната на лявата предмишница/, и 500 лева обезщетение за уплаха, стрес и причиненото в следствие на това влошено разстройство в адаптацията.  Тъй като претендираните суми за неимуществени вреди са доказани, предявения иск ще следва да бъде уважен изцяло.

               На основание 86 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането – 27.03.2014 г. в/у присъдената главница до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана.

            На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът П.С. следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 500 лева, за заплатен адвокатски хонорар. На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Асеновград  общо сумата 272 лева, от които 72 лв. ДТ и 200 лв. разноски за изготвените по делото експертизи.

            Ето защо и поради мотивите изложени по-горе Асеновградският Районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

                ОСЪЖДА:  П.И.С., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Г., ЕГН ********** *** общо сумата  1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, от които: 1300 лева за разкъсно контузната рана на лявата ръка /дъговидно разположена с дължина 8 см, в средната трета на лявата предмишница/ - ведно със травматичен оток /кръвонасядане с размери 9/11 см. около раната на лявата предмишница/ и 500 лева обезщетение за уплаха, стрес и причиненото в следствие на влошено разстройство в адаптацията, причинени в резултат на ухапване  от куче порода „кръстоска”, име „хаос“, /собственост на Марияна Серезлиева/, което се е намирало под надзора на ответника П.С., извършено на 27.03.2014 г. в град Асеновград, на ул.”Пирин” № 9, довело до разстройство на здравето и, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на увреждането 27.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски 500 (петстотин) лева за заплатен адвокатски хонорар.

         

           ОСЪЖДА:  П.И.С., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Асеновград ДТ и разноски по производството в размер на 272 (двеста седемдесет и два) лева.

                 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плодвив в двуседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                                                         

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: