Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 581
гр.Горна Оряховица, 27.112013г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:
Еманоел Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора
…………..…., като разгледа докладваното от съдията Вардаров
гр.дело№1331/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Oбективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.5.. ал.2 от ГПК.
Ищeцът И.В.П.
– лично и чрез адв.Й.М. от ВТАК твърди в исковата си
молба, че на 02.10.2002г. по молба на И.В.П. нотариус Кр.Б.
с район на действие ГОРС извършила обстоятелствена проверка по реда на чл.483
ал.2 от ГПК(отм.) и издала Нотариален акт за собственост №... том .. per. №.. нот.дело №...., с който И.В.П.
бил признат за собственик на следния недвижим имот – застроен поземлен имот
с пл.№599, за който не е отреден
урегулиран парцел в кв.45 по ПУП на с.Д. Общ.Л., при граници: от две страни -
улици, терен за озеленяване на Я.Н.Т., заедно с построената в него жилищна
сграда. Твърди се, че преди извършването
обстоятелствена проверка по реда на чл.483 ал.2 от ГПК(отм.) и издадения
нотариален акт, ищецът владял имота повече от десет години, като собственик.
Нуждата от средства го кара да търси пари за лечението на сина си. С В.М.Я. от
гр.Г.О. се уговорили да му предостави
кредит в размер на 3000.00лв., с уговорката, че ще върне сума в размер на
4200.00лв. Твърди се, че тази сума била възстановена на кредитора.
Предоставянето на кредита било извършено в деня на издаване на нотариалния акт
за собственост по обстоятелствена
проверка - 02.10.2002г. Кредиторът В.М.Я. поставил условия, че за да предостави
кредита в размер на 3000.00лв., като гаранция за връщането му, И.В.П. да му
прехвърли правото си на собственост върху процесния имот. Бил сключен договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №.. том .. per.№... нот.дело №... при
нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС, И.В.П.
продал на В.М.Я. процесния имот за сумата 1789.90лв. равна на данъчната му оценка. При извършването на
сделката било обяснено на ищеца, че след
като възстанови кредита, имота ще му се върне отново с нотариален акт за
покупко-продажба, но дори и след
погасяването на кредита и то в по-голям размер от получения, нотариален акт за
продажба не бил съставен. Вместо това, на 11.03.2005г., с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №249
том II per.№..4 нот.дело№133/2005г.
при нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС В.М.Я. заедно със съпругата си Н.К.Я.
продали процесния имот на ответника Й.С.В. за сумата 1500.00лв. За тази сделка
ищецът не бил предупреден и за нея научил след извършването и. Ищецът твърди,
че нито е виждал, нито знае кой е купувачът и не му било известно, дали той
дори знае местонахождението на имота в с.Д.. Твърди се също, че след като продал имота през 2002г. на В.М.Я., И.В.П. извършил ремонт
на къщата със свои средства и материали през 2004г. и 2005г. До предявяване на
иска никой не бил спорил правото на
собственост на ищеца върху имота. При посещение в данъчната служба след 2005г.
служителите отказвали да приемат пари за данъци и такси за отпадъци на имота,
поради това, че като собственик на имота имало подадена декларация от
ответника. Заявява, че в продължение на няколко години отправял молби до ГОРП,
за това, че бил въведен в заблуждение при отпускането на кредит в размер на
3000.00лв. „да продаде имота си”. Моли
съда на основание чл.124 от ГПК да прием за установено, че И.В.П. е собственик
на недвижим имот – застроен поземлен имот с
пл.№599, за който не е отреден урегулиран парцел в кв.45 по ПУП на с.Д.
Общ.Л., с площ 885.00кв.м, при граници: от две страни - улици, терен за
озеленяване на Я.Н.Т., заедно с построената в него жилищна сграда; моли съда,
на основание чл.5.. от ГПК, да отмени изцяло нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №..
том .. per.№…. нот.дело№...
на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът Й.С.В., лично и чрез адв.В.Л. от ВТАК, оспорва предявените искове. Счита
исковете за неоснователни. Правото му на собственост се основавало на договор
за покупко-продажба извършена в законоизискуемата форма
- нотариален акт с прилагане на необходимите за изповядване на сделката
документи. Твърденията на ищеца за даден заем, който по-късно бил върнат били
неверни. Липсват каквито и да било доказателства, било то за даването на заема,
било то за неговото връщане. Не оспорва факта, че ищецът е живял до настоящия
момент в процесния имот. Спори наличието
на владение след 02.10.2002г. След като на 02.10.2002г. И.В.П. продал процесния
имот, той престанал да бъде собственик и владелец на имота. След извършената
продажба на 02.10.2002г. и проведен личен разговор между И.В.П. и новият собственик В.М.Я., се споразумяват И.В.П.
да остане да живее и ползва имота, който вече не е негова собственост, със задължението да го пази и поддържа. Тази
договорка сама по себе си представлявала един договор за наем - неформален
договор, двустранен, възмезден, като от момента на продажбата - 02.10.2002г. И.П.
се превърнал в държател на процесния имот. Й.С.В. проявил разбиране, тъй като нямал възможност
редовно да посещава процесния имот, и
оставил ищеца П. да ползва имота като наемател, а в замяна той да го пази и
поддържа. До настоящия момент се твърди, че заплатил всички данъчни задължения
за процесния имот. Твърди се, че от 02.10.2002 г. И. В.П. е държател на процесния имот - упражнява
фактическа власт върху една вещ, която не държи като своя. До 11.03.2005г. И. В.П. е държал вещта за сметка на В.М.Я., а от
11.03.2005г. до настоящия момент, И. В.П.
е държал за сметка на Й. С.В.. За да е
налице придобивна давност по чл.79 от ЗС е необходимо да са налице кумулативно
две предпоставки: -владение; -владението да е продължило непрекъснато повече от
десет години. В процесния случай, няма нито владение, още повече продължило
повече от десет години. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Относно твърдението
на ищеца, че е направил ремонт през периода 2002г.-2005г., счита, че е ирелевантен по
отношение на настоящото производство, тъй като Й.С.В. станал собственик след твърдените подобрения.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства
за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно
от Нотариален акт за собственост №... том .. per.№.. нот.дело№.... на
нотариус Кр.Боева с район на действие ГОРС по
извършена обстоятелствена проверка по реда на чл.483 ал.2 от ГПК(отм.), И.В.П. е бил признат за собственик на следния
недвижим имот – застроен поземлен имот с
пл.№599 от 885.00дка, за който не е отреден
урегулиран парцел в кв.45 по ПУП на с.Д. Общ.Л., при граници: от две страни -
улици, терен за озеленяване на Я.Н.Т., заедно с построената в него жилищна
сграда.
С
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт№.. том .. per.№... нот.дело№... при
нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС, И.В.П.
продал на В.М.Я. процесния имот за
сумата 1789.90лв.(равна на данъчната му
оценка).
Впоследствие, на 11.03.2005г., с
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот
№.. том … per.№…нот.дело №...
при нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС В.М.Я. заедно със съпругата си Н.К.Я.
продали процесния имот на Й.С.В. за сумата 1500.00лв.
Според приложената скица на процесният
недвижим имот – застроен поземлен имот
с пл.№599, за който не е отреден
урегулиран парцел в кв.45 по ПУП на с.Д. Общ.Л., с площ 885.00кв.м, при граници: от две страни - улици, терен за
озеленяване на Я.Н.Т., заедно с построената в него жилищна сграда е идентичен с
имот с административен адрес: с.Д. ул…. Общ.Л., представляващ поземлен имот№599, за който е
отреден УПИ IV-599, при граници: север -
улица; изток - УПИ I - за парк; юг – улица; запад - УПИ –III(собственост на Д.
Г.Д.) и УПИ V-600(собственост на К. П. С.). Площта на имота, измерена графично е 885.00кв.м, като
в него са построени жилищна сграда и
навеси.
По делото е допусната
съдебно-оценъчна експертиза. Вещото лиже дава описание на имота с
административен адрес: с.Д. ул… Общ.Л., който се
намира се в централната част на населеното място и граничи с улици с трайна
настилка от север и юг. Основното застрояване в имота представлява двуетажна
жилищна сграда, която е изградена и въведена в експлоатация в началата на
миналия век и основно отремонтирана през 80-те години
на миналия век. На първи приземен етаж са разположени три магазинни помещения с
директен вход от улицата, складове зад тях и складови помещения за жилищната
част, а на втория етаж е жилищната част. Жилищната част се състои от коридор,
вестибюл, шест стаи, кухня и баня-тоалетна. Жилищната сграда е с масивна носеща
конструкция с каменни основи, оградни и преградни
стени от тухлена зидария на варо-циментен разтвор и
гредоред на подовите конструкции. Покривът на жилищната сграда е многоскатен с дървена носеща покривна конструкция и
покритие от керемиди. Външно сградата е измазана с пръскана мазилка и цокъл от
мита бучарда и бучарда по
корнизи и колони. Вещото лице определя
пазарната стойност на процесния имот, заедно с построените двуетажна
жилищна сграда и навеси към 2005г. в размер на
38000.00лв., а към датата на извършване на огледа(м.октомври.2013г.)
– 49200.00лв.
От страна на Й.С.В. са представени
приходни квитанции за платени данък сгради и такса битови отпадъци за процесния
имот за 2007г., 2011г., 2012г.
От страна на ищеца И.В.П. са ангажирани
гласни доказателства. Св.Н. Ст.Н. познава ищеца и имота, койтто
се намирал в центъра на селото(голяма двуетажна къща, с почти един декар двор,
селскостопански постройки). Твърди, И.В.П.
живеел постоянно в къщата. След като
сина му се разболял, ищецът изпаднал в затруднено финансово положение. Кметът
го запознал с някакъв човек, който му отпуснал пари за лечението. И.В.П.
доверил на свидетеля, че му били дадени 3000.00лв., а трябвало да върне
7200.00лв. Свидетелят твърди, че
изтеглил кредит, за да помогне на ищеца. Когато направили запитване се
установило, че И.В.П. не дължал вече пари, но къщата била „прехвърлена” на
друго лице. Новият собственик „не бил идвал да го гони”. Твърди, че през 2002г.
И.В.П. правил ремонт(ламперия, арбанашка ограда, остъклява тераса и др.). Св.Р.
Я.Р. твърди, че процесният имот бил най-хубавата къща в с.Д.. Твърди, че имотът
бил закупен през 1979г. Тогава къщата
била в лошо състояние, но постепенно И.В.П. я ремонтирал. Правил ремонти (ламперията,
остъклена тераса, нови плевници, ограда около 30.00м) през 2002г., 2003г. и
през 2006г. Св.П. Ст.К. също познава имота, който И.В.П. владеел от повече от
20години. Твърди, че е помагал на ищеца
при ремонтите(ламперия в кухнята, три тераси, ограда и др.). Давал е на ищеца и пари на заем. Свидетелят твърди, че
не е виждал друг човек да влиза в имота. Съдът дава вяра на свидетелски
показания(резултат на техни непосредствени впечатления) като обективни(същите
не са оспорени от страните) и не противоречащи на останалия доказателствен
материал.
Било
образувано Дознание №826/2005г. по описа на РУ на МВР гр.Г.О. срещу В.М.Я. за престъпление по чл.209 от НК
и по чл.206 от НК. С Постановление на ГОРП от 29.05.2006г. било прекратено
дознанието срещу В.М.Я. на основание чл.243 ал.1 т.1 ввр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Постановлението за
прекратяване не било обжалвано и влязло в сила. През 2007г. била извършена и
вътрешна проверка от ОДП гр.В.Търново по същия случай, при която било
установено, че жалбата е неоснователна. На 19.08.2008г. с жалба И.В.П. отново е
сезирал ВТОП за своя случай. С
Постановление от 17.09.2008г. ВТОП е отменил Постановлението за прекратяване на
производството по Дознание№826/2005г. по описа на РУ на МВР гр.Г.О., като
преписката била върната на наблюдаващия прокурор с указания. С Постановление от
30.10.2008г. от страна на наблюдаващия по делото прокурор, производството по
Дознание №826/2005г., водено срещу В.М.Я. за извършени от него престъпления по
чл.206 и чл.209 от НК, било прекратено. С жалба с вх.№3078/21.11.2008г. на ГОРП
И.В.П. е обжалвал Постановлението на ГОРП за прекратяване на наказателното
производство по Дознание №826/2005 г. по описа на РУ на МВР гр.Г.О.. С
Определение №146/08.09.2009г. по ЧНД№1138/2008г. ГОРС е потвърдил постановлението зам.-районен
прокурор при ГОРП, с което бил прекратено наказателното производство по
Дознание№826/2005г. по описа на РУ на МВР гр. Г.О. водено срещу В.М.Я., за
извършено от него престъпление по чл.209 и чл.206 от НК.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Изхождайки от твърденията и
направеното искане в исковата молба,
съдът счита, че е предявен положителен установителен иск за собственост.
Това е така, защото ищецът иска установяване правото на собственост върху имота
към настоящия момент, а не към един минал момент. Допустимостта на предявения
иск се определя от твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Ищецът
се легитимира като правен субект, на когото принадлежи правото да ползва имота,
а ответникът е този, който нарушава претендираното право на ищеца, съобразно твърденията на
последния. За да е налице интерес от
предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното
или да се претендира оспорваното от ищцата право. Наличието на интерес се
обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който
претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни
правото си на иск. Предявяването на установителен иск за признаване на правото
на собственост от владеещ собственик против невладеещ, но претендиращ същото
право е допустимо тогава, когато правата са засегнати, каkто e в конкретния
случай. В тази връзка,
защитата на претендираното материално право към момента на завеждане на
молбата следва да се търси чрез предявения установителен иск, явяващ се
процесуално допустим, като следва да се разгледа по същество относно основателността му. Дали това е така
и искът е основателен, е въпрос, който ще се разреши по съществото на спора при
преценката има ли ответникът противопоставими права
на тези, които заявява ищецът, което е предмета на спора. Като съобрази
характера и предмета на сключените договори, и тяхната действителност с оглед
оспорването им от ищеца, съдът ще разреши въпроса противопоставими
ли са правата на страните по делото върху имота.
Придобивната
давност е един от регламентираните в чл.77 от ЗС способи за придобиване право
на собственост върху вещи(чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона). Съгласно чл.79 от
ЗС, правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5
години. Според легалната дефиниция на чл.68 ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
/corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя /animus/. Законът, в чл.69 от ЗС, установява оборима
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я
държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта /animus/,
е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото
му качество тежестта за оборването и пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение/ППВС№6/1974г./. Безспорно е, че И.В.П. осъществяват
владение върху процесния имот от 1979г., като това владение върху имота
продължава и до настоящия момент. При безспорните по делото обстоятелства за
установяване на фактическа власт върху имота и за упражняването и без
прекъсване до 2002г., презумпцията на чл.69 от ЗС ползва ищеца и го освобождава
от процесуалното задължение да доказва субективния елемент на владението -
намерението за своене. Не е установено в периода от
2002г. до 2005г. и след това владението на И.В.П. да е било смущавано,
обезпокоявано и прекъсвано от действията на В.М.Я., респ. съпругата му Н.К.Я.,
както и последващият приобретател
Й.С.В., нито същите да са заявили противопоставяне на установената от страна на
И.В.П. самостоятелна фактическа власт. Оттук следва да се приеме, че правото на
собственост върху имота е придобито по давност от И.В.П. чрез упражнявана лично
от него самостоятелна фактическа власт. В чл.69 от ЗС е установена законова
презумпция, която гласи, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази законова презумпция относно своенето на вещта от страна на И.В.П. не е била оборена в
настоящето производство, поради което към момента на предявяване на исковата
молба, придобивната 10 годишна давност е изтекла и И.В.П.
е придобил процесния имот по давност. В настоящия случай основанията за правото
на собственост на И.В.П. и Й.С.В. произтичат от различни основания - първично и
оригинерно. Изложените
факти, очертават твърдян модел на правното явление „нарушено абсолютно
субективно право на собственост”, изразено в неправомерно отнемане на реалната
възможност на ищеца да упражнява в пълен
обем правото си на собственост върху недвижим имот. Защитните доводи на ответната
страна са, че е придобила правото
на собственост на годно правно деривативно основание
- валиден договор за покупко-продажба сключен с лице, чиято материалноправна
легитимация на действителен собственик е доказана пред нотариуса. Налице
е конкуренция на права, която с оглед установената практика следва да се
разреши в полза на първичното основание - придобиването на имота по давност от
страна на И.В.П.. Съгласно чл.99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако
друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Действително, Й.С.В. е
придобил имота чрез правна сделка – договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №… том .. per.№…. нот.дело№… при нотариус
Ив.М. с район на действие ГОРС. Но правото на собственост може да бъде
придобито по давност от друго лице, като това придобиване е противопоставимо
на собственика Й.С.В., придобил имота чрез правна сделка. Едновременно с
придобиване на собствеността от И.В.П., Й.С.В. е изгубил своето право на
собственост според чл.99 предл.I от ЗС и не се легитимира като собственик на процесния
имот. С оглед изложеното, следва да се приеме за установено по предявен иск от
страна на И.В.П. против Й.С.В., че И.В.П. е собственик на недвижим имот –
застроен поземлен имот с пл.№599, за
който не е отреден урегулиран парцел в кв.45 по ПУП на с.Д. Общ.Л., при
граници: от две страни - улици, терен за озеленяване на Я.Н.Т., заедно с
построената в него жилищна сграда, който имот е идентичен с имот с
административен адрес: с.Д. ул.. Общ.Л.,
представляващ поземлен имот №.., за който е отреден УПИ IV-599, с площ 885.00кв.м,
при граници: север - улица; изток - УПИ
I - за парк; юг – улица; запад - УПИ –III(собственост на Д. Г. Д.) и УПИ
V-600(собственост на К. П. С.).
С
разпоредбата на чл.5.. ал.2 от ГПК е посочен редът, по който в тези случаи
собственикът може да защити правото си. Според същата разпоредба породеният
спор за правото на собственост следва да се разреши по исков ред, като
заинтересованият предяви против лицето, което ползва нотариалния акт, съответен
иск. При упражняването на този иск издаденият нотариален акт следва да бъде
отменен или изменен съгласно изричната
разпоредба на чл.5.. ал.2 от ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право
на собственост на ищците, а не нотариалния акт. Отменяването на нотариалния акт
е изрично разпоредена законна последица от
уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му
материално право. Предвид на изложеното следва да се отмени изцяло нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот
№.. том .. per.№… нот.дело №..
на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС
При
този изход от делото и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, Й.С.В. следва да заплати на И.В.П. сумата 439.00лв., представляваща направените по
делото разноски(85.00лв. – ДТ по исковото производство; 20.00лв. – такса за
скица; 10.00лв. – ДТ за удостоверение; 4.00лв. - такса за банкови преводи; 120.00лв.
– възнаграждение за вещо лице; 300.00лв. – адвокатско възнаграждение).
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на И.В.П. с ЕГН**********,***, против Й.С.В.
с ЕГН**********,***, че И.В.П. с ЕГН**********,*** е собственик на недвижим
имот – застроен поземлен имот с пл.№…,
за който не е отреден урегулиран парцел в кв.45 по ПУП на с.Д. Общ.Л., при
граници: от две страни - улици, терен за озеленяване на Я.Н.Т., заедно с
построената в него жилищна сграда, който имот е идентичен с имот с
административен адрес: с.Д. ул…Общ.Л., представляващ поземлен имот №.., за който е
отреден УПИ IV-599, с площ 885.00кв.м, при граници: север - улица; изток - УПИ I - за парк; юг – улица;
запад - УПИ –III(собственост на Д. Г. Д.) и УПИ V-600 (собственост на К. П. С.).
ОТМЕНЯВА изцяло нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №..
том .. per.№….нот.дело №…
на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС.
ОСЪЖДА
Й. С. В. с ЕГН**********,***, да заплати на И. В. П. с ЕГН**********,***, сумата 439.00лв./четиристотин
тридесет и девет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Районен
съдия: