Протокол по дело №1894/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1721
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20213100501894
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1721
гр. Варна, 12.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20213100501894 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът АНГ. ХР. АНДР., редовно призована, явява се лично и се представлява
от адв. Е.С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Н. Ж. В., редовно призована, явява се лично и се представлява
от адв. Д.К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от АНГ. ХР. АНДР.,
чрез адв.С. /ВАК/ против Решение № 262021 от 22.06.2021 година, постановено по гр.дело
№ 8639/2020 година, по описа на ВРС, с което е била отхвърлена исковата претенцията на
въззивницата против Н. Ж. В.,да бъде прието за установено в отношенията между страните
по делото, че ответницата - Н. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на
РЕАЛНА ЧАСТ от 850 кв. м., разположена в северната част на новообразуван имот №
1
100.1641 по ПНИ на СО „Т.“ гр. А., одобрен със Заповед № РД - 13 - 7706 - 376 от
07.10.2013г. на Областен управител на област Варна, ЕКАТТЕ 00182, целият с площ от 3000
кв. м, при съседи на новообразувания имот по скица: на запад НИ № 100.1640 - двор и НИ
№ 100.1639 - двор; на север НИ № 100.1583 - двор; на изток - земеделски земи; на юг НИ №
100.1642 - двор и НИ № 100.1643 - двор, а на реалната част от 850 кв. м. при съседи: на запад
с ПИ № 100.1639; на север с НИ № 100.1583; на изток със земеделски земи; на юг с НИ №
100.1641, която реална част е повдигната в червен цвят на копие на скица № 627-119/28.09.
2020 г. на новообразуван имот № 100.164, като неоснователен и недоказан, на основание
чл.124, ал.1 ГПК, както и с което е била осъдена въззивницата да заплати на Н. Ж. В., ЕГН
**********, с адрес : ***, ет. 7 СУМАТА от общо 1000 лв. (хиляда лева), сторените от
ответницата пред настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски , на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат множество и различни аргументи, най – вече по
посока на необоснованост и неправилност на атакувания съделен акт.Въззивницата намира,
че Решенията на ПК, посредством които ответницата се легитимира като собственик на
спорната част от имота са незаконосъобразни и са издадени при липса на доказателства, а и
компетентност за това.Твърди се, че са били издадени не едно, а три Решения, при отсъствие
на материална компетентност на органа, които ги е издал; че не се касае за стабилен
индивидуален административен акт; че е бил нарушен закона и че не са налице каквито и да
било доказателства, че този имот е бил някога собственост на наследодателката на
ответницата.Отделно от това в жалбата се сочи, че решението е необосновано, т.к.не почива
реално на събраните пред първата инстанция доказателства.В заключение се настоява съдът
да отмени същото и да уважи исковата претенция, като се правят и доказателствени искания
– да бъдат допуснати двама свидетели, различни от тези разпитани пред ВРС, които да
посочат упражняваната трайна фактическа власт върху имота от ищцовата страна и
намерението за своене на същия.
Против жалбата е постъпил отговор от страна на Н. Ж. В., чрез адв.К., с които се
излага, че решението не страда от твъдяните в жалбата пороци; искането е същото да бъде
потвърдено, а досежно доказателствените искания – да бъдат отхвърлени като
преклудирани.
АДВ. С.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Правя уточнение, че в първа
инстанция с исковата молба имаше възражение по отношение собствеността на имота.
Твърдяхме, че наследодателката не е собственик, но в процеса се установи, че тя през 1993г.
по реда на обстоятелствена проверка се е сдобила с констативен нормативен акт. В този
смисъл такова възражение във въззивната жалба считам, че не сме направили.
Предпоставките на реституция оспорваме. Оспорваме преди всичко материалната
законосъобразност на решенията на Поземлена комисия и конкретно, че са постановени при
липса на акт за собственост, представен пред административния орган. Пред
административния орган по реституция е представена декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ,
2
която е отразена във всяко едно от трите решения, представени с административната
преписка. Такъв констативен нормативен акт не е представен пред административен орган,
но дори и да е представен, органът е постановил и трите решения на база на писмена
декларация по цитирания текст от закона. Поддържам депозираната въззивна жалба,
оспорвам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. К.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски. Правя
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Поддържам становището, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Въззиваемата не е доказала фактите, от които черпи права, като в този
смисъл се придържаме изцяло към аргументите, които съм изложила във въззивната жалба.
Считам, че и трите постановени от Поземлена комисия – А. решения са незаконосъобразни
до степен на нищожност. При данните, че от 1953г. наследодателката на въззиваемата
страна е призната за собственик на земеделски имот, който представлява нива с площ от 7
дка, находящ се в местност „К.“, и при липса на доказателства, че този имот е внасян в
ТКЗС, ДЗС или друга сродна организация, изводът е, че той не е подлежал въобще на
възстановяване. Решенията са постановени при липса на представен акт за собственост пред
административния орган, а само въз основа на декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Не е
установено безспорно, че съществува идентичност между имота, който е описан в
констативния нотариален акт от 1953г., и имотът, който се възстановява с решенията на
Поземлена комисия. Второто решение на Поземлена комисия от 1996г. е постановено без да
е отменено първото решение от 1992г., постановено е и при липса на предпоставки за
възстановяване собствеността в лицето на наследодателката на ответната страна. С третото
решение от 1998г. положението е същото, то има същият порок, който изнасям като факт за
първите две решения. Липсва материална компетентност и липсват предпоставки за
възстановяване. Поддържайки всички свои аргументи и доводи, изложени във въззивната
жалба, както и тези, които излагам в днешно съдебно заседание, моля да постановите
3
решение, с което да отмените първоинстанционния съдебен акт и да приемете, че
ответницата Н.Ж. не е собственик на процесната част от имота с площ от 850 кв.м. Моля да
ни бъдат присъдени разноските така, както сме ги поискали, с оглед на това, че са
съобразени с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и с фактическата
и правна сложност на делото. Моля при позитивно решение за нашата страна да постановите
хонорара в размера, в който го претендираме, и да ни присъдите разноски за първа
инстанция.
АДВ. К.: Не е вярно, че нотариалният акт не е фигурирал в преписката, представена
от Поземлената комисия. Аз оттам намерих номерата и оттам го извадих. Този нотариален
акт е бил приет като доказателство за реституция на този земеделски имот. Земеделската
реституция е извършена поетапно и своевременно. Моята доверителка своевременно си е
нанасяла във всички помощни планове, които са минали, ПНИ. Впоследствие има
доброволна делба и през 2019г. някаква ищца завежда дело срещу моята доверителка при
положение, че имотът се владее и все още се владее от доверителката ми. Въззивната страна
изобщо не спомена какви са основанията те да се считат за собственици, поради причината,
че нямат никакви основания за това, въпреки представения нотариален акт за покупка от
2005г. Няма идентичност между имота, който претендират, че са закупили от 1966г., няма
нито една съвпадаща граница, няма номер, няма площ. Приложената скица през 2015г. е
окомерна по данни на заявителите. Те не владеят имота. Безспорно на място е установено,
че този имот не е подходящ за отглеждане на домати и разсад, както твърдяха, при
положение, че не е водоснабден и е далеч от водоизточници. Моля да потвърдите решението
на първа инстанция и да ни присъдите разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:36 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4