№ 23
гр. Перник, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720201834 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №22-1158-002585/22.08.2022г., издадено
от началник сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, на К. А. К. с
ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в размер
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, за това, че на 24.04.2022г., 09.56 часа, гр.
Перник, ПП I-1, км.287+000, управлявал МПС – лек автомобил „БМВ 525Д, с
рег. №****, собственост на Г.Т.Т. с ЕГН **********, което не е регистрирано
по надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно по реда на чл.143,
ал.15 от ЗДвП / – нарушение на чл.140, ал.1от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от К. К., чрез пълномощника - адв. Г. Б., с която моли издаденото
наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Тази позиция жалбоподателят поддържа в съдебното производство чрез
пълномощника си – адв. Б., който преди съдебното заседание е депозирала
писмено изложение за допълване доводите в жалбата. Релевират се
възражения, че нарушението не е извършено жалбоподателя, а алтернативно –
че същото представлява маловажен случай и е приложима нормата на чл.28 от
ЗАНН. Пълномощникът пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно. Претендира и присъждане на
направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
1
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 24.04.2022г., 09.56 часа, в гр. Перник, свидетелят Д. Е. К. – командир
на отделение в сектор ПП – ОДМВР – Перник, и полицай Г.А., спрели за
проверка на ПП I-1, км.287+000 водач на лек автомобил „БМВ 525Д, с рег.
№****, движещ се в посока от ПВ Даскалово към с. Драгичево, общ.
Перник. След преглед на документите представени от него, полицейските
служители установили самоличността му – К. А. К.. Същият представил
свидетелство за регистрация на автомобила, от което контролните органи
установили, че собственик на превозното средство е Г.Т.Т. с ЕГН **********.
При извършена служебна справка в информационните масиви на МВР
установили, че регистрацията на превозното средство е прекратена служебно
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Във връзка с тези констатации срещу К. К. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение GA №557200 от 24.04.2022г.,
като актосъставителят приел, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му актът бил предявен на
жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В
съдържанието на акта било отразено, че няма възражения. Писмени такива не
били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Със съставянето на акта свидетелството за регистрация на автомобила,
контролния талон към свидетелството за управление на водача и
регистрационните табели на превозното средство били иззети.
Въз основа на установените обстоятелства АНО констатирал признаци
на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради което прекратил
административнонаказателното производство, образувано с акта по-горе, и
изпратил материалите на съответния прокурор.
Въз основа на тях в Районна прокуратура – Перник била образувана
преписка с №2395/2022г. Възложена била проверка по случая, след която, с
постановление от 12.08.2022г. прокурор при РП – Перник отказал образуване
на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и
прекратил преписката. Приел, че деянието е малозначително по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК, не е престъпно и не обосновава приложение на наказателна
репресия срещу дееца. Постановил препис от постановлението да се изпрати
на АНО – началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, предвид осъществен
състав на административно нарушение по Закона за движението по
пътищата.
На 22.08.2022г., след получаване на препис от постановлението за отказ
за образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на К. К. за установеното
2
нарушение по чл.140, ал.1 от с.з.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на свидетеля Д. Е. К., както и писмените доказателства
– заверено копие на АУАН GA №557200 от 24.04.2022г., заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, писмо с рег. №УРИ
115800- 12854/15.12.2022г. от началник сектор ПП с приложени към него
заверено копие на Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 12.08.2022г. по пр. преписка №2395/2022г. по описа на РП –
Перник и справка по история на ППС, изготвена на 15.12.2022г.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за
това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Наказването е осъществено след постановен отказ да се образува наказателно
производство за същото деяние, предвид приетото от прокурора, че макар то
формално да осъществява признаците на престъпление /чл.345, ал.2 от НК/,
обществената му опасност е явно незначителна и не е престъпно.
При тези обстоятелства принципно не имало пречка на дееца да се
ангажира административнонаказателна отговорност за това деяние, тъй като
едновременно с признаците на престъплението по-горе, то осъществява и
обективните признаци от състава на административното нарушение по чл.
175, ал. 3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП. Разграничителният критерий при
конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност
в случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано
като престъпление, но съществува и като административно нарушение,
каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по
надлежния ред, е именно степента на обществената опасност на конкретното
деяние.
Затова изводът на прокурора, че степента на обществена опасност на
извършеното деяние е явно незначителна, не изключва възможността деецът
да бъде наказан за същото деяние по административен ред за извършено от
него административно нарушение. Именно по тази причина, прокурорът
изрично е постановил препис от Постановлението за отказ да се образува ДП
да се изпрати на началника на сектор ПП – Перник за предприемане на
действия по компетентност. В такава хипотеза обаче, суверенно право на
АНО е да прецени налице ли са основанията за наказване по чл.53, ал.1 от
ЗАНН.
В конкретния случай от съдържанието на издаденото наказателно
постановление не става ясно въз основа на кой акт същото е издадено. В
обстоятелствената му част е посочено, че същото е издадено въз основа акт за
3
установяване на административно нарушение №GA №557200/ 24.04.2022г.,
съставен от мл. автоконтрольор в Сектор ПП – Д. К., а в диспозитива на
постановлението, след наложените административни наказания, се съдържа
запис: „Постановление за прекратяване на ДП за престъпление по чл.345,
ал.2“.
Писмените доказателства събрани в съдебното производство
установяват, че в действителност образуваното с цитирания по-горе АУАН
административнонаказателно производство е било прекратено на основание
чл.33, ал.2 от ЗАНН, а материалите са изпратени в РП - Перник, където е
образувана пр. преписка № 2395/2022 г. Досъдебно производство по случая
изобщо не е образувано, тъй като след проверка, с постановление от
12.08.2022г. прокурор в РП – Перник е отказал образуване на такова, като
препис от този акт е изпратен на АНО.
След като първоначално образуваното административнонаказателно
производство е прекратено, то очевидно обжалваното наказателно
постановление е било издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН - въз
основа полученото постановление за отказ, макар това обстоятелство да не е
намерило съответно отражение в съдържанието му.
В него не само че е посочено, че НП се издава въз основа на АУАН,
поставил началото на административнонаказателно производство, което
междувременно е било прекратено, но и дословно са възпроизведени
фактическите констатации, направени от съставителя на същия акт. В една
част /относно собствеността на управляваното от жалбоподателя МПС/ тези
фактически констатации са различни от приетите в прокурорския акт,
доколкото в последния е прието за установено, че К. К. е управлявал
собствения си автомобил, придобит на 27.01.2022г. чрез договор за покупко-
продажба.
Както се посочи, при произнасянето си по преписката АНО не е
обвързан от изводите на прокурора относно релевантните факти за
ангажиране на отговорност за извършено административно нарушение на
конкретното лице, но именно приетите факти на нарушението предопределят
преценката за законосъобразност и обоснованост на издадения
административнонаказателен акт, доколкото те очертават и рамките, в които
наказаният осъществява защита срещу вмененото му нарушение.
В този аспект съдебният състав приема, че част от изложените в
обстоятелствената част на наказателното постановление фактически
обстоятелства, относими към елементите от състава на
административнонаказателната норма, не кореспондират на доказателствата,
събрани от АНО по преписката, и затрудняват осъществяването на правото
на защита от страна на наказания. При описание на нарушението в
наказателното постановление е отразено твърдение, че МПС - лек автомобил
„БМВ 525Д, с рег. №**** е собственост на лице, различно от жалбоподателя,
както и че регистрацията на същото е служебно прекратена по реда на чл.143,
ал.15 от ЗДвП, без да е означена датата, на която е станало това. Посочената
норма предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
4
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Следователно, адресат на произтичащото от горепосочената норма
задължение да регистрира придобитото превозно средство е собственикът. В
наказателното постановление е посочено, че собственик на управлявания от
К. К. автомобил е друго конкретно посочено лице, различно от
жалбоподателя, въпреки наличните доказателства, че фактическото
положение е било различно.
Субект на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП е
водачът, който управлява нерегистрирано моторно превозно средство, т.е.,
законът предвижда наказване както на собственика, така и на всяко друго
лице, което управлява чужд, нерегистриран автомобил. Независимо от това,
обстоятелството дали нарушителят е наказан като собственик или не, е
релевантно за реализиране на отговорността му и следва да намери точно
отражение при описание на нарушението, тъй като е пряко относимо към
доказването на субективната страна на състава и предполага ангажирането на
различен обем доказателства във всяка от двете хипотези.
В заключение съдебният състав приема, че наказателното постановление
не отговаря в пълна степен на изискванията в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за
пълно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е нарушено
правото на жалбоподателя да научи въз основа на какъв акт обжалваното от
него наказателно постановление е издадено, какви са фактите, приети за
установени от наказващия орган и кои са доказателствата, които ги
установяват, за да може да проведе съответна защита срещу тях.
Нарушенията не могат да бъдат санирани в съдебното производство тъй като
това предполага изменение на обстоятелствата на нарушението, което е
недопустимо.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред
районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят К. К. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
08.11.2022г., сключен между него и адв. Г. Б., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
административнонаказателното дело, образувано въз основа жалбата срещу
процесното наказателно постановление в размер 500 лв., като е отразено
заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед
изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на
възстановяване от бюджета на органа, издал отменения
административнонаказателен акт. В случая са наложени две административни
наказания - глоба и временно лишаване от право да се управлява МПС. От
гледна точка размера на глобата, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 400 лева, съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция - ДВ, бр.88 от 2022г./. В същото
5
време обаче разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата предвижда минимален
размер на възнаграждение 500 лева, когато административното наказание не е
с материален израз, т.е., когато е различно от глоба, имуществена санкция
и/или наложено имуществено обезщетение. При тези обстоятелства, след като
налагането на наказание по чл.13, ал.1, б. в от ЗАНН обуславя по-високо по
размер възнаграждение от предвиденото според стойността на глобата, то
именно първото е меродавно при определяне на минималния размер. В случая
договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение е равно на
минималния размер по чл.18, ал.4 от Наредбата, поради което няма
възможност за намаляването му на основание чл.63д, ал.2 ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-1158-002585/22.08.2022г.,
издадено от началник сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, с
което на К. А. К. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, на основание чл.175,
ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания: глоба в размер 200 /двеста/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.140, ал.1от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на К. А. К. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, сума от 500
/петстотин/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6