Р Е Ш Е Н И Е
гр. Радомир, 25.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен
съд, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1132 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК.
По повод депозирани молба от ответниците Д.Б.И. и И.К.Й. с разпореждане от 09.05.2019 г. и разпореждане 30.05.2019 г. съдът е открил производство за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение № 46 от 30.04.2019 г., постановено по делото, както и неговото допълване в частта за разноските, досежно направените от ответниците разноски по заповедното производство.
В срока за отговор насрещната страна „Н.М.“ ООД е депозирал отговор по молбата, в който е релевирал възражения за недопустимост на искането, тъй като е преклудирано, а по същество са заявили възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение и недължимост на същото.
Съдът след като се запозна с данните по
делото и прецени същите, приема за установено следното от фактическа страна:
В конкретния случай не се налага насрочване
на делото в открито съдебно заседание, поради което настоящият състав намери,
че следва да се произнесе в закрито заседание.
По повод подадено от „Н.М.“ ООД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против И.К.Й. и Д.Б.И., в РдРС е образувано ч.гр.д. № 763/2018 г., по което в полза
на заявителя е издадена заповед № 662 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.07.2018 г., като е разпоредено ответниците И.К.Й. и Д.Б.И.
да заплатят солидарно на заявителя сумата в размер на 10200.00 лева – главница
по запис на заповед, издадена на 26.01.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Срещу издадената заповед за изпълнение
двамата ответници са депозирали по реда на чл.414 от ГПК възражение чрез
пълномощникът им адв. Б., в което са заявили недължимост на вземаното по
заповедта, поискали са спиране на принудителното изпълнение, както и присъждане
на сторените от тях разноски. Към възраженията и двамата ответници са приложили
договори за правна защита и съдействие с адв. С.Т. З., в които е отразено, че
всеки един от ответниците по отделно е заплатил на адв. З. договорено
възнаграждение в размер на 390.00 лева.
По подадените от ответниците възражения с
определение от 18.10.2018 г., РдРС е спрял принудителното изпълнение по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 763/2018 г. на РдРС, в частта, в
която е разпоредено И.К.Й. да заплати на заявителя
сумите по заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, а с определение от 19.10.2018 г., РдРС е спрял
принудителното изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
763/2018 г. на РдРС, в частта, в която е разпоредено Д.Б.И.
да заплати на заявителя сумите по заповедта за незабавно изпълнение и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист.
С разпореждане от 19.10.2018 г., РдРС е дал
указания на заявителя по ч.гр.д. № 763/2018 г., да предяви иск за установяване
на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение. Във връзка с
дадените указания „Н.М.“ ООД е предявил частичен иск за установяване на вземане
в размер на 8391.75 лева против двамата ответници, по издадената заповед за
незабавно изпълнение.
По повод депозирани от И.К.Й. и Д.Б.И. молби
с искане за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение за сумата в размер
на 1808.25 лева, за която заявителя не е предявил иск и присъждане на сторените
от длъжниците разноски по заповедното производство, с разпореждане от
05.02.2019 г., РдРС е обезсилил издадената заповед за незабавно изпълнение № 662/17.07.2018
г., по ч.гр.д. № 763/2018 г. на РдРС, като е осъдил заявителя да заплати на
всеки един от ответниците по отделно сумата в размер на 69.14 лева,
представляваща сторени от тях разноски по заповедното производство, съразмерно
с обезсилената част от заповедта.
С решение № 46 от 30.04.2019 г., съдът е
признал за установено, че Д.Б.И. и И.К.Й. дължат солидарно на „Н.М.“ ООД сумата
в размер на 316.75 лева, представляваща незаплатено задължение по запис на
заповед от 26.01.2018 г., като е отхвърлил иска за разликата над приетия за
установен размер от 316.75 лева до пълния предявен размер от 8391.75 лева, като
е осъдил ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 420.00
лева, представляваща разноски по производството, съразмерно с уважената част от
иска.
В хода на исковото производство, ищцовата
страна до приключване на устните състезания, не е релевирала възражение за
прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, както по
заповедното, така и по исковото производство.
Радомирският районен съд, като взе предвид
изложеното по-горе, от правна страна прие следното:
По искането за поправка на очевидна
фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК:
Молбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е и процесуално допустима и съдът следва да се произнесе по нея.
По реда на чл. 247 от ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля на съда и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на решението и изразяването на волята.
Съдебният акт се състои от две части-мотиви и диспозитив, който е и самото съдебно решение. Мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а диспозитивът - нейното външно изразяване. В конкретния случай, както в мотивите на решението, така и в диспозитива съдът е посочил, че съразмерно с уважената част от исковете ответниците следва да заплатят на ищеца солидарно сумата в размер на 420.99 лева, представляваща разноски по производството. В мотивите на решението съдът подробно е разгледал заявената от ищеца претенция за присъждане на разноски по производството, като е отразил, че „Н.М.“ ООД, претендира разноски в размер на 1421.84 лева, от които адвокатски хонорар в размер на 750 лева, държавна такса в размер на 167.84 лева, адвокатски хонорар в заповедното производство – 300 лева и държавна такса в заповедното от 204 лева. В мотивите е посочил, че претендираният от ищеца адвокатски хонорар не следва да бъде присъждан, за което е изложил подробни съображения. След приспадането на тази сума от общо претендираната сума, остават доказани от ищцовата страна разноски в размер на 671.84 лева, по чиято дължимост съдът следва да се произнесе съразмерно с уважената част от иска. В тази сума са включени всички направени по заповедното производство разноски от ищцовата страна, които е направила, без страната да е съобразила, че сторените от нея разноски в заповедното производство също следва да бъдат редуцирани съразмерно с предявения частичен иск. При това положение разноските които следва да бъдат разпределени по съразмерност, след редуциране на разноските направени от ищеца в заповедното производство, са в размер на 582.49 лева.
В конкретния случай е налице очевидна техническа грешка при изчисляване и посочване на дължимите от ответниците разноски съразмерно с уважената част от иска, така, както съдът е изложил в мотивите и в диспозитива на решението, тъй като дължимите от ответниците разноски съразмерно с уважената част от исковете са в размер на 21.99 лева, вместо посочените от съда 420.99 лева. От тук следва извода, че е налице разминаване между формираната правна воля на съда и цифрово посочената такава, както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив. И след като е налице допусната в решението очевидна фактическа грешка в пресмятането от съда, то тя следва да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК, като на страница 7-ма, ред 26-ти от горе на долу, на постановеното по делото решение, в мотивите на същото цифрата „четиристотин и двадесет“, се замени с цифрата „двадесет и едно“, като сумата от „…420.99 лева…“, се чете „..21.99 лева…“, и на стр.8-ма от решението, ред 2-ри от горе на долу, цифрата „…420…“ се замени с цифрата „..21…“ и изписаната сума в скоби вместо „…(четиристотин и двадесет лева……….)“, се чете „…(двадесет и един лев …….)“.
Тъй като съдът се е произнесъл по претенцията за поправка на очевидна фактическа грешка по отношение дължимостта на разноските от ответниците, то не следва да се произнася по евентуално заявената такава за изменение на решението в частта за разноските.
По искането с правно основание чл.248 от ГПК.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е и процесуално допустима и съдът следва да се произнесе по нея. В тази връзка съдът намира възражението на ищцовата страна за недопустимост на искането, тъй като ответниците не са представили по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК за неоснователно, но доколкото ответниците своевременно в отговорите на исковата молба са поискали от съда да им бъдат присъдени направените разноски по производството, а съдът не се е произнесъл по същото, макар че ответниците не са представили по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, то непроизнасянето на съда по заявените от ответниците претенции за присъждане на разноски и по заповедното производство, обуславят допустимостта на молбите на ответниците.
Видно от постановеното по делото решение от 30.04.2019 г., съдът се е произнесъл по направените от ответниците разноски по исковото производство, като не се е произнесъл по направените от тях разноски по заповедното производство, чието продължение е исковото производство. Ето защо по така заявеното искане от ответниците за присъждане на разноски по заповедното производство, решението следва да бъде допълнено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК в частта му за разноските, като на Д.Б.И. се присъдят разноски в размер на 308.75 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение - направени от този ответник разноски по заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, а на ответника И.К.Й. се присъдят разноски в размер на 308.75 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение - направени от този ответник разноски по заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, които разноски следва да бъдат възложени върху ищцовата страна.
Що се касае до направеното от ищеца възражение, че разноските не се дължат, тъй като възраженията не са написани, подписани и подадени от адвоката, с който ответниците са подписали договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащане в брой на адвокатско възнаграждение, то съдът намира същото за неоснователно, тъй като видно от приложените по заповедното производство договори за правна защита и съдействие и пълномощни, и двамата ответници са сключи два отделни договора за правна защита и съдействие с адв. Самуил Златков, в които е отразено плащане в брой. Видно от представените по ч.гр.д. № 736/2018 г. две отделни пълномощни, двамата ответници по отделно са упълномощили адв. В.Б. и адв. С.З. заедно и поотделно да ги представляват по заповедното производство. При това положение без значение е кой от двамата адвокати е съставил и подписал възраженията депозирани от ответниците по заповедното производство, тъй като и двамата адвокати са упълномощени, като без значение е и на кой от двамата адвокати ответниците са заплатили договорените адвокатски възнаграждения. Заплащането от ответниците на договорените адвокатски възнаграждения не се спори от ищеца. Ето защо релевираното от ищците възражение в тази насока е неоснователно.
Относно възражението за прекомерност на заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения релевирано от ищцовата страна, то същото не следва да бъде разглеждано от съда, тъй като същото страната е направила за първи път, едва при предоставянето им на възможност за отговор по депозираните от ответниците молби за допълване на решението, в частта на разноските. Такова възражение ищците не са противопоставили до приключване на устните състезания.
Независимо от това за прецизност следва да се отбележи, че заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения не са прекомерно завишени, тъй като всеки един от тях е заплатил същото под минимума на дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 523.71 лева, определено по реда на чл.7, ал.7 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя изложеното от ищцовата страна, че на Наредба № 1/2004 г., няма предвидено минимум за дължимо адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй като чл.7, ал.7 от Наредба № 1/2004 г. изрично регламентира, че в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 от Наредбата на базата на половината от стойностите на претендираните суми, по който ред и съдът е изчислил минимално дължимото от всеки един от ответниците адвокатско възнаграждение и така е стигнал до извода, че заплатените адвокатски възнаграждения не са прекомерно завишени. Безспорно е, че подаването на възражение против издадена заповед за изпълнение е част от самото производство по нейното издаване, поради което и възражението на ищците е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.247 и чл.248 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа
грешка допусната в решение № 46
от 30.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1132 по описа на РдРС за 2018 г., като
на страница 7-ма, ред 26-ти от горе на долу, на постановеното по
делото решение, в мотивите на същото цифрата
„четиристотин и двадесет“, се замени с цифрата „двадесет и едно“, като сумата от „…420.99 лева…“, се чете „..21.99 лева…“, и на стр.8-ма от решението, ред
2-ри от горе на долу, цифрата
„…420…“ се замени с цифрата „..21…“ и изписаната сума в скоби вместо „…(четиристотин
и двадесет лева……….)“, се чете „…(двадесет и един лев …….)“.
ДОПЪЛВА решение № 46 от 30.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1132 по описа на РдРС за 2018 г., като:
ОСЪЖДА „Н.М.“ ООД, ЕИК ....с адрес: *** да заплати на Д.Б.И. с ЕГН ********** *** сумата от 308.75 (триста и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 763/2018 г. на РдРС съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Н.М.“ ООД, ЕИК ....с адрес: *** да заплати на И.К.Й. с ЕГН ********** *** сумата от 308.75 (триста и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 763/2018 г. на РдРС съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала,
Секретар:/И.С./