Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр.Плевен, 15.01. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Милена Кръстева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №438 по описа за 2019 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр с чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по подадена искова молба от М.М.З. ***
против ОД на МВР-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и
чл.203 и сл. от АПК.
В исковата молба се твърди, че е налице влязло в сила
Решение №46/28.01.2019г. по НАХД №2987/2018г., с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление №83а/12.03.2014г. на Началника на
ІІ-ро РУ-Плевен към ОД на МВР-Плевен. Твърди се, че отмененото НП представлява
незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, като обезщетението се дължи за вреди от незаконосъобразно
упражнена административна дейност по налагане на административно наказание.
Посочват се ТР №1/15.03.2017г. по т.д.№2/2016г. на ВАС и ТР №2/27.06.2016г. по
т.д.№2/2015г. на ВАС. Счита се, че са налице предпоставките за реализиране
отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. На първо място се твърди
наличието на отменено наказателно постановление. На второ място се сочи, че
вредата произтича от факта, че поради представеното за изпълнение в ТД на НАП
незаконосъобразно НП, подадената от З.
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ е приета като некоректна, поради което тя е била в
невъзможност да ползва данъчно облекчение като лице с ТЕЛК. На трето място се
сочи наличие на причинна връзка между отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление и вредоносния резултат за отнето по ТЕЛК облекчение,
което към ГДД за 2017г. е в размер на 910.61лева и към ГДД за 2018г. е в размер
на 850лева, както и лихва в размер на 150лева за периода 01.01.2017г. до м.май
2019г. Твърди се, че имуществените вреди, които ОД на МВР-Плевен е нанесло са в
размер около 1910лв.-2000лв. На следващо място се твърди, че от горните неправомерни
действия на ответника ежедневно от м.април 2017г. до м.април 2019г. търпи
отрицателно преживяване – стрес, напрежение, умствена натовареност вследствие
на подаване на жалба и искова молба. Твърди се още, че като лице с ТЕЛК и
преживян инсулт, стресът е оказал неоправдано отрицателно въздействие на
здравословното й състояние. Сочи се още, че подава ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ от
1991г., като от 2000г. и до момента е съдебен заседател и никога не е имала
данъчно задължение, като с горните действия е уронен престижът й. В тази връзка
се сочи, че размерът на неимуществените вреди, които е претърпяла са по 500лева
за всяка от двете години, или общо 1000лева. В заключение се моли ответникът да
бъде осъден да заплати обезщетение в
размер на 2000лева за причинени имуществени вреди и обезщетение в размер на
1000лева за причинени неимуществени вреди.
Предвид изложеното в исковата молба
съдът е приел, че е сезиран с искова претенция от М.М.З. *** против ОД на
МВР-Плевен с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.203 и сл. от АПК, с която
се претендира присъждане на обезщетение в размер общо на 3000лева за периода от
м.април 2017г. до м.април 2019г., от които 2000лева за причинени имуществени
вреди, вследствие на отнето по ТЕЛК облекчение по подадени за 2017г и 2018г.
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, поради изпратено за изпълнение в ТД на НАП
незаконосъобразно издадено НП, и 1000лева за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, който оказал отрицателно въздействие на здравословното й
състояние.
От ответника не е депозиран писмен
отговор по исковата молба.
В първото по делото съдебно
заседание е направено изменение на исковата претенция, като исковата молба е
приета за предявена за присъждане на обезщетение в размер на 1000лева за
причинени неимуществени вреди за период
от м.април 2017г. до м.април 2019г., вследствие на издадено незаконосъобразно
наказателно постановление изпратено за изпълнение в ТД на НАП, които
неимуществени вреди се изразяват в стрес, който оказал отрицателно влияние
върху здравословното състояние на ищцата М.З..
В съдебно заседание ищецът не се
явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена защита, в която са
изложени подробни доводи за основателност на исковата претенция за
неимуществени вреди.
Ответникът в съдебно заседание не се
представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на исковата претенция.
Счита, че липсва незаконосъобразен административен акт, тъй като НП е отменено
поради изтекла давност, а не поради констатирани нарушение на процесуалните
правила или нарушение на материалния закон. На следващо място сочи, че не е
доказана причинната връзка между отмененото наказателно постановление и
твърдяните неимуществени вреди, за които са представени само медицински
документи за четири различни заболявания, от които обаче не се установява
връзката между заболяванията и отмененото НП.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че на З. е
наложена глоба в размер на 200лева с НП №83А/12.03.2014г. на Началник на ІІ РУ
при ОД на МВР-Плевен, издадено за нарушение на чл.55 ал.4 от ЗМВР за това, че
на 14.02.2014г. около 02,30часа в гр.Плевен, ул.“*****“ №*** не изпълнява
полицейско разпореждане издадено ясно и разбрано от нея да спре музиката и да
не нарушава нощната тишина, като се представя с документ-служебна карта на
Министерство на правосъдието от 27.11.2003г., издадена от МВР-Плевен, с цел да
се прекрати проверката срещу нея. Върху НП е отбелязано, че същото е влязло в
законна сила на 16.05.2017г.
НП е изпратено на ТД на НАП-Плевен за
събиране на наложената на З. глоба в размер на 200лева, като видно от справка
на л.9 от делото към 03.04.2018г. З. има непогасено задължение именно в размер
на 200лева от НП№83А/12.03.2014г.
Установява се от приложените по делото доказателства,
че във връзка с горното задължение от приходните органи е прието, че подадената
от З. Декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г.
е некоректна, тъй като е прието, че лицето има подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения и не може да ползва данъчни облекчения, които са
декларирани.
По жалба на З. от 18.12.2018г. НП е отменено с решение
№46/28.01.2019г. на РС-Плевен по НАХД №2987/2018г. по описа на съда, като е
прието, че жалбата срещу НП е допустима, тъй като не са налице основанията на
чл.58 ал.2 от ЗАНН, и основателна, тъй като е изтекла абсолютната давност за
административнонаказателно преследване, независимо, че лицето е извършило
вмененото й нарушение. Решението на районния съд е влязло в законна сила на 21.02.2019г.
Срещу З. е издаден Акт за установяване на задължения
по декларация от 19.11.2018г., с който е установен размер на задълженията за
данъци и/или задължителни осигурителни вноски по видове и лихвите за просрочие
в размер общо на 910,61лева. Същият е отменен на основание чл.99 ал.1 от АПК с
Решение от 21.05.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново и преписката е
върната на орган по приходите за предприемане на последващи действия във връзка
с представените доказателства за отмяна на НП.
От събраните доказателства се установява, че подадена
от З. Декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г. също е приета за некоректна от
приходните органи на горното основание.
От З. са представени по делото медицински документи,
от които се установява, че лицето страда от следните заболявания: лумбална
радикулопатия; митрална инсуфициенция; хипертонична болест, захарен диабет тип
2 с изчерпани инсолинови резерви; атипична лицева болка; фибросклероза на
млечната жлеза.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Фактическият състав на отговорността
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен
акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ОД на
МВР-Плевен, съгласно чл.37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР е самостоятелно юридическо
лице на бюджетна издръжка. Ето защо ОД на МВР-Плевен е пасивно легитимирана да
отговаря по иска за обезщетение за вреди на М.З..
В контекста на
посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за
обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в
резултат на издадено от органите на МВР-Плевен незаконосъобразно наказателно постановление и неговото неправилно
изпращане като влязло в сила изпълнително основание за събиране на публични
задължения.
Искът за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица са подсъдни на административните съдилища, съобразно чл.128
ал.1 т.6 и чл.132 ал.1 от АПК. С оглед
изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване
на неимуществени вреди е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск
пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени
вреди е неоснователен.
По аргумент от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., за
квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
Наказателното постановление следва да е отменено по
съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се
спори и се установява от приложеното
НАХД №2987/2018г. на РС-Плевен, че НП е отменено, което решение е влязло в законна сила, тъй
като след надлежното му връчване на страните, то не е обжалвано пред
касационната инстанция. Следователно, налице е първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
администрацията на ОД на МВР-Плевен, изразяващо в издаването на
незаконосъобразен акт.
Останалите елементи, които следва да са налице,
за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този
ред, е наличието на причинени неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП и причинна връзка
между незаконосъобразния акт и вредите.
На основание чл.1 ал.1
и чл.4
от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от
увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Неимуществените вреди, които твърди З., че са
настъпили от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление и неговото
последващо неправилно приемане за влязло в законна сила и изпращането му за
принудително събиране на наложената с него глоба, са стрес, мисли и тревоги, които
са оказали негативно влияние върху здравословното й състояние.
Безспорно по делото се установява, че З. е водила
множество кореспонденции с органите на приходната администрация във връзка с
приемането за некоректно подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г. и
2018г. вследствие на прието за установено публично задължение от неправилно
прието за влязло в сила НП. Като краен резултат, както твърди и ищцата,
„недоразумението“ е изчистено и тя няма задължения към държавата. Последното е
и основание за направеното изменение на исковата претенция в първото по делото
съдебно заседание.
Безспорно се установяват заболявания, от които страда З.,
някои от които са се обостряли в процесния период. Съдът намира, обаче, че по
делото не бе доказано, тези заболявания, респ тяхното обостряне, да е
вследствие на твърдяните вреди – стрес, мисли, тревоги във връзка с издаденото
незаконосъобразно наказателно постановление и неговото последващо неправилно
приемане за влязло в законна сила и изпращането му за принудително събиране. Не
се доказа пряка и непосредствена причинна връзка. Въпреки дадените на ищеца
указания и разпределената доказателствената тежест, не бяха направени
доказателствени искания, вкл. за разпит на свидетели, нито са представени
доказателства, от които да се направи обоснован извод, че влошеното
здравословно състояние и множеството заболявания на З. са в причинна връзка с
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
Следователно доколкото в настоящото производство
ищецът не установи наличието на една от предпоставките за реализиране на
отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинно-следствена връзка между
твърдяните вреди и незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, то
не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.203 ал.1
от АПК, поради липсата на кумулативно предвидените предпоставки от
фактическия състав за реализиране на тази отговорност. Доколкото материално
правните предпоставки на този текст са предвидени в условията на кумулативност,
липсата дори само на една от тях квалифицира предявения иск като неоснователен
и недоказан.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен,
ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от
М.М.З. *** против ОД на МВР-Плевен с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и
чл.203 и сл. от АПК, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер
на 1000лева за причинени неимуществени вреди
за период от м.април 2017г. до м.април 2019г., вследствие на издадено
незаконосъобразно наказателно постановление изпратено за изпълнение в ТД на НАП,
които неимуществени вреди се изразяват в стрес, който оказал отрицателно
влияние върху здравословното й състояние.
Решението може да се оспори с
касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/