ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318
гр. К., 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500183 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от К. ИВ. К., чрез представител по
пълномощие, против определение № 591 от 13.06.2022 г. по гр. д. №
1754/2021 г. на Районен съд – К., с което е прекратено производството по
делото поради недопустимост на предявения иск. Определението се обжалва
като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилен бил
извода на съда, че страните по делото изрично са признали в споразумението
за прекратяване на брака си по взаимно съгласие, че процесният недвижим
имот бил съсобствен. Твърди, че с цитираното споразумение страните по
бракоразводното дело не са приели, че процесното жилище остава след
прекратяване на брака в съсобственост. Поетото задължение за прехвърляне
на собствеността на недвижимия имот на детето им също не установявало, че
процесният имот, представляващ семейно жилище, е съсобствен. Моли съда
да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд за
разглеждането на иска и произнасяне по същество на спора.
Ответната по жалбата страна – ИЛ. Д. СТ., чрез представителя си по
пълномощие, в представен отговор изразява становище за неоснователност на
частната жалба. Излага съображения, че страните по настоящото дело са
подписали споразумение по чл. 51 от СК по образуваното бракоразводно
1
дело, в което изрично уредили отношенията си относно процесния имот и са
се съгласили, че имуществените отношения между тях са уредени, поради
което ищецът няма правен интерес да търси тяхното преуреждане чрез
предявяване на установителен иск по чл. 23, ал. 1 от СК. Поради това,
атакуваното определение било правило и моли съда да отхвърли подадената
жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от
легитимирана страна – ищец в първоинстанционното производство, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
установителен иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от СК за пълна
трансформация на лично имущество, по силата на който се иска да бъде
установено, че ищецът (частен жалбоподател в настоящото производство) е
изключителен собственик на придобит по време на брака с ответницата
апартамент № **, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№40909.********** по КККР на гр. К., с адрес на имота: гр. К., кв. ”В.” бл. **
/**/, вх. *, ет. *, със застроена площ от 65.88 кв.м., ведно с принадлежащото
му избено помещение № ** с полезна площ 5.99 кв.м. и правото на строеж
върху мястото за 72.10 кв.м.
Установено е по делото, че бракът между страните е прекратен с влязло
в сила решение № 578 от 06.12.2019 г. по гр. д. № 1467/2019 г. на Pайонен съд
– К., постановено на основание чл. 50 от СК – по взаимно съгласие. С
решението за прекратяване на брака е утвърдено постигнатото между
страните (страни и по настоящото дело) споразумение, съгласно което
ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № **, находящ
се в гр. К., кв. ”В.” бл. ** /**/, вх. *, ет. *, предмет на предявения иск по чл.
23, ал. 1 от СК по настоящото дело, се предоставя на майката И.Д. К.а и
детето И.К. К., до навършване на пълнолетие на детето, като страните са се
задължили в срок до 1 месец, считано от 01.11.2019 г., да прехвърлят
собствеността му чрез дарение на детето си. В споразумението е посочено
също, че всички лични и имуществени отношения между страните след
2
прекратяване на брака са уредени и съпрузите нямат претенции един към
друг.
С обжалваното определение, районният съд е прекратил
производството по делото поради недопустимост на предявения иск, като е
приел, че с подписаното споразумение страните изрично са признали, че
процесният имот е семейна имуществена общност. Прие е, че при това
положение не подлежи на пререшаване въпросът за наличие на
съсобственост между страните, бивши съпрузи, уреден със споразумението,
имащо характер на договор за спогодба.
В мотивите към ТР № 3/2015 от 29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на
ОСГК на ВКС са изложени съображения, че съпрузите могат да не включат в
споразумението клаузи относно имуществените си отношения, но ако ги
включат, в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на
чл. 365 ЗЗД, а в зависимост от изразената от съпрузите воля може да породи и
вещно-транслативен ефект от момента на влизане в сила на решението за
развод. Това разрешение последователно се прилага в практиката на ВКС,
следваща приемането на тълкувателното решение. Така, в своята практика
ВКС приема, че при наличието на постигнато между страните споразумение
за имуществените им отношения в брачния процес съдът следва да вземе
предвид съдържащите се в него клаузи и с оглед техния смисъл и значение да
прецени дали презумпцията за съвместен принос следва да намери
приложение, респ. допустими ли са твърдения/възражения за пълна или
частична трансформация на придобитото по време на брака имущество.
Приема се, че при постигнато между съпрузите споразумение, че
придобитият по време на брака имот остава съсобствен, искът по чл. 23, ал. 1
СК за признаване на изключителна собственост на придобит по време на
брака в режим на съпружеска имуществена общност имот не може да бъде
проведен и е недопустим, защото не подлежи на пререшаване въпросът за
наличие на съсобственост между страните-бивши съпрузи, уреден със
споразумението, имащо характера на договор за спогодба с
вещнопрехвърлително действие.
Във връзка с горното, спорно по делото е единствено обстоятелството
признали ли са страните с подписаното от тях споразумение по
бракоразводното дело, че процесният имот, представляващ семейно жилище,
3
е семейна имуществена общност. Както се посочи по – горе, при наличието на
постигнато между страните споразумение за имуществените им отношения в
брачния процес съдът следва да вземе предвид съдържащите се в него клаузи
и с оглед техния смисъл и значение да прецени дали презумпцията за
съвместен принос следва да намери приложение, респ. допустими ли са
твърдения за пълна трансформация на придобития по време на брака
недвижим имот. В настоящия случай, с оглед така сключеното между
страните споразумение, въззивният съд намира, че със същото страните, в
това число и ищецът – частен жалбоподател, са признали, че процесния
апартамент е съсобствен. Изрично поетото задължение именно двамата
родители да прехвърлят собствеността върху апартамента на тяхното дете в
определен срок сочи на признаване права и на двамата в съсобствеността. В
тази насока е и декларираното от страните в сключеното споразумение, че
всички имуществени отношения между тях след прекратяване на брака са
уредени и нямат претенции един към друг.
При това положение, правилен е извода на първоинстанционния съд, че
в случая предявения иск по чл. 23, ал. 1 от СК за пълна трансформация е
недопустим, тъй като въпроса за наличие на съсобственост между бившите
съпрузи е разрешен именно с подписаното и утвърдено от страните
споразумение, което препятства преуреждане на въпросите относно
признатата от страните съсобственост върху процесното жилище. Правилно
районният съд е приел също, че доколкото със споразумението не е уреден
изрично обема на правата на страните в съсобствеността, няма пречка ищецът
да установява по – голям дял от съсобствеността чрез предявяване на иск за
частична трансформация, но такъв в случая не е предявен.
Поради изложеното, частната жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение. При този изход на делото, следва да се
осъди частният жалбоподател да заплати на ответната страна направените за
тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от изложеното и на основание чл. 278 от ГПК и чл. 274, ал. 3, т. 1
от ГПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5338/24.06.2022 г.,
подадена от К. ИВ. К. от гр. К., ул. „Т.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, с ЕГН
**********, чрез представител по пълномощие, против определение № 591 от
13.06.2022 г. по гр. д. № 1754/2021 г. на Районен съд – К., с което е
прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения
иск.
ОСЪЖДА К. ИВ. К. от гр. К., ул. „Т.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, с ЕГН
**********, да заплати на ИЛ. Д. СТ. от гр. К., кв. „В.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап.
**, с ЕГН **********, направените за въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Определението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, с частна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от
съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5